РЕШЕНИЕ
№ 3220
гр. София, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20211110132662 по описа за 2021 година
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ, обективно
съединен с осъдителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.412,ал.3 КЗ.
Ищецът ..... извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по
силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка
"автокаско" за л.а. Форд с рег.№ СА0821СТ, заплатил в полза на застрахованото при него
лице сумата от 21208,88 лв обезщетение за имуществени вреди от ПТП, настъпило на
3.4.2017г., по вина на водач на л.а. Рено с рег.№ ....., застрахован по гражданска отговорност
при ответника. Твърди, че ПТП е вследствие на вина на водача на л.а. Рено, който,
излизайки от дворно място, отнема предимство на водача на л.а. Форд, настъпва удар между
двете ППС, вследствие на което водачът на л.а. Форд губи управление и се блъска в стена на
сграда. Твърди, че е отправил до ответника извънсъдебна покана, но плащане не
последвало. Предявява осъдителни искове за сумата 21223,08 лева – главница от 21208,88
лева и 15 лева ликвидационни разноски, както и сумата от 5211,64 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва за период 8.1.2019г.- получаване на датата на отказ, до
9.6.2021г.
Ответникът .......... в срока за отговор , не оспорва твърдението, че е застраховател
по ГО на водача на л.а. Рено, нито извършеното плащане в полза на Ауто крат ООД за
1
сумата 1657,68 лева. Оспорва сочения от ищеца механизъм на ПТП, като твърди, че ПТП е
настъпило по изключителна вина на водача на л.а. Форд, който е управлявал л.а. с
несъобразена или превишена скорост, поради което е изгубил контрол над л.а., при
условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на ПТП, и възражение, че е
налице случайно събитие, при виновно поведение на водача на л.а. Форд. Оспорва
причинната връзка между ПТП и вредите, оспорва размера като завишен, както и с
твърдение, че увредените детайли не са от ПТП. Сочи, че документите, посочени от ищеца,
не са представени в цялост, а представените не обосновават причинна връзка. Оспорва
валидно застрахователно правоотношение по каско, с твърдение, че полицата не е
подписана, и не са представени доказателства, че цялата премия е платена.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според чл.411,ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и доказаните обичайни разноски при определянето му. В случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО, сключена между ответника и водача
на л.а. Рено, това, че на 3.4.2017г между л.а. Форд и л.а. Рено е настъпило ПТП, че на
3.8.2018г. ищецът е заплатил в полза на ................ сумата 1657,68 лева за ремонт на л.а.
Форд, че на 17.11.2017г. ищецът е заплатил на ........... сумата 40000 лева, с вписано
основание „по договор”, че на 28.8.2018 г. при ответника е постъпило искане за плащане на
сумата 21223,90 лева - 21208,90 лева и 15 лева ликвидационни разноски,както и че на
7.1.2019г. ответникът е отказал да плати обезщетението.
Оспорването, направено от ответника, на наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „автокаско” за л.а. Форд, защото представената полица не е
подписана и няма доказателства за платена премия, е несъщинско, защото не се сочи, че
плащането, извършено от ищеца в полза на Р.Х. е без наличието на основание.
Относно механизма на ПТП.
2
От показанията на свидетеля Р.Х. , водач на л.а. Форд, се установи, че водачът се е
движел по бул. „Цар Борис Трети” – на място пътното платно за движение в посока било с
една лента за движение в посока, времето било сумрачно, свидетелят шофирал „със
скоростта на трафика” – около 50-60 км/ч, ПТП станало за секунда. Свидетелят не възприел
идващият отдясно л.а. Рено, който го ударил в задна дясна част на л.а., след което водачът
на л.а. Форд преминал през тротоара и се блъснал в стена или ограда край пътя. Свидетелят
Х. сочи, че разбрал, че е ударен от друг л.а. след удара в оградата и след като вече бил
спрял. Поради това, свидетелят не може да посочи дали другият л.а. е бил спрял преди
разделителната линия, потеглил и го ударил, или ударът настъпил без спиране на другия
автомобил. Не може да посочи е вероятната скорост на другия автомобил. По искане на
ответника, съдът призова С. П. ЦВ. – водач на л.а. Рено, който беше нередовно призован от
адреса, посочен от ответника, ответникът не посочи друг адрес, поради което и на
основание чл.169,ал.2 ГПК, съдът отмени определението си, с което свидетелят е допуснат
до разпит.
Съгласно заключението на вещото лице е посоченото от него в о.с.з., л.а. Форд е
претърпял два удара – първият удар е от л.а. Рено, който ударил л.а. Форд в страничен десен
заден калник, при което задният мост на л.а. Форд се е изместил леко странично наляво,
водачът е загубил контрола върху управлението и автомобилът се е отклонил надясно,
преминал през тротоара и се е ударил челно в бетонна стена в дясно, след което в преден
калник и предно дясно колело. Автомобилът се е завъртял леко по часовниковата стрелка на
около 90 градуса, притиснал е предна лява част и преден ляв калник и е направил лека чупка
в средата.
Въз основа нанесените щети върху л.а. Форд, вещото лице определя скорост на
движение на л.а. Форд към момента на удара от 50 км/ч – така е посочено в мотивната част
на заключението, точка 2,2. При приети два варианта на механизъм на първоначалния удар –
този на двата леки автомобила, вещото лице изследва вероятния механизъм. При първия
вариант, лек автомобил Рено е бил спрял на кръстовището, потеглил, пресекъл пътното
платно с десен завой и ударил л.а. Форд. При този вариант, ударът за водача на л.а Форд е
предотвратим при движение от 50 км/ч, и непредотвратим при движение от 60 км/ч. При
втория вариант на механизъм на удара, водачът на л.а. Рено започнал да извършва маневра
десен завой, без да спира в началото на пътното платно на кръстовището на булеварда. В
този случай, за водача на л.а. Форд, ударът с л.а. Рено е непредотвратим при движение на
л.а. Форд от 50 и от 60 км/ч при удара, и предотвратим, при скорост на л.а. Форд от 34 км/ч.
С оглед изложеното, съдът намира, че вина за ПТП има само застрахования при
ответника водач. Ответното дружество, което, съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК носи
тежестта да докаже този факт с благоприятни за него последици, не е доказал, че водачът на
л.а. Рено, преди да предприеме маневра десен завой е бил спрял на кръстовището с бул.
„Цар Борис Трети”, а от изложеното от вещото лице в експертното заключение, въз основа
щетите на л.а. Форд, от техническа гледна точка въз основа повредите на л.а. Форд, същият
3
към момента на удара се е движел с 50 км/ч. Не следва противен извод и от показанията на
водача на л.а. Форд, който сочи, че се е движел със скоростта на трафика – 50- 60 км/ч, но не
сочи конкретната скорост на л.а. Форд. Следователно, следва да се кредитира изложеното в
заключението, от вещото лице, въз основа на повредите върху л.а. Форд, че скоростта му
към момента на удара е била от 50 км/ч, която скорост, е в рамките на позволената, съгласно
разпоредбата на чл.20,ал.1 ЗДвП скорост на движение в населено място. На този пътен
участък няма пешеходни пътеки, поради което и скоростта, предвидена за движение около
пешеходни пътеки, от 40 км/ч, не е превишена. Същата скорост е съобразена с пътните
условия. Ответникът не доказа първият, посочен от вещото лице механизъм – вариантът, при
който л.а. Рено, преди да предприеме маневра десен завой, е бил спрял преди кръстовището
– за този механизъм не са събрани никакви доказателства. Не се установява противното от
представените двустранен протокол за ПТП, или уведомление, попълнено от водача на л.а.
Форд.
Съгласно разпоредбата на чл.400,ал.2 от КЗ, подлежат на възстановяване
действително причинените вреди. Съгласно цитираната разпоредба, „възстановителна
застрахователна стойност“ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка.
При определяне на средна пазарна цена, която по същество съставлява средна стойност
на ремонта, винаги може да бъде определена както по – висока, така и по- ниска стойност,
затова и се приема, че обективен критерий за действително причинените вреди е именно
средната пазарна стойност. В настоящия случай, средната пазарна цена, посочена от АТЕ,
възлиза на сумата от 21208,88 лева, тъй като за л.а. Форд, който е произведен в САЩ, не са
налице продавани в Република България нови части, или алтернативни части, които са били
ремонтирани. Според изложеното от вещото лице в о.с.з., частите, посочени от вещото лице
в графа „средна пазарна цена”, в позиция от 6 до края, са били поръчани, и на свободния
пазар не се продават такива. С оглед изложеното, се налага изводът, че платената сума по
двете фактури от ищеца, е в рамките на средната пазарна цена за ремонт на л.а Форд.
По аргумент на ал.3 на чл.400 КЗ, когато е налице имуществено застраховане, целта на
заплащане на застрахователно обезщетение, е възстановяване на имуществото във вида, в
който е било към датата на ПТП, все едно ПТП не е станало. Видно от ремонтираните вреди,
налице е частична увреда на имуществото. Възстановителната стойност на щетата
съставлява стойността стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Легалната дефиниция посочва, че при частична увреда,
възстановителната стойност е действителната стойност, следователно и целта на
обезщетяването е възстановяването на имуществото с ново, от същия вид и качество, към
датата на ПТП. В настоящия случай е налице възстановителна стойност на застрахованото
имущество, като платената от ищеца сума по фактура е в рамките на средната пазарна цена
4
на ремонта, поради което искът е основателен за пълния му предявен размер, който включва
платената сума за ремонт, както и сумата 15 лева – обичайни ликвидационни разноски.
Поради изложеното, искът е основателен до пълния му предявен размер.
Върху главницата, на основание чл.86 ЗЗД се дължи и лихва за забава, която на
основание чл.412, ал.3 КЗ се следва от изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по
регресната претенцията. Поканата е получена от ответника на 28.8., като на 7.1.2019г.
ответното дружество е отказало да плати обезщетение, поради което обезщетение за забава
се следва от датата, следваща датата на отказа - 8.1.2019г. до 9.6.2021г., като нейният
размер, изчислен от съда, на основание чл.162 ГПК въз основа достъпният интернет
калкулатор за законна лихва, възлиза на 5211,64 лева, за която сума искът е основателен.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който по списък и
доказателства за сторени разноски, доказва разноски за сумата от 1055,53 лева държавна
такса, 300 лева депозит за САТЕ, сумата от 50 лева депозит за свидетел, като претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение. Ищецът не е представил доказателства за
плащане на адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания пред СРС.
Към исковата молба е представено пълномощно за процесуално представителство по делото,
но същото не съдържа договор за правна защита и съдействие, още по – малко изявление за
плащане на адвокатско възнаграждение. С оглед на което, претенцията е недоказана и
разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение не се присъждат. По този начин,
ответникът дължи разноски в общ размер 1405,53 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... ЕИК ....... със седалище и адрес на управление ........... да заплати на
........... ЕИК .......... със седалище и адрес на управление ........... сумата от 21223,88 лева, от
които сумата от 21208,88 лева заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „автокаско“ за имуществени вреди на л.а. Форд Мустанг с рег.№
...... от ПТП, настъпило на 3.4.2017г. по вина на водач на л.а. Рено Клио с рег.№ .....
гражданската отговорност на когото е застрахована при ответника,и сумата 15 лева
ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от 9.6.2021г. до плащането,
обезщетение за забава върху главницата за период от 8.1.2019г. до 9.6.2021г. в размер на
5211,64 лева и сторените по делото разноски от 1405,53 лева.
5
СУМАТА е платима по банкова сметка BG55 STSA 9300 0016 1883 03.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6