Р
Е Ш Е Н И Е № 35
25.
09.
2017
год. гр. Чирпан
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
23. 08. 2017 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
Гр. дело номер 138 по описа за 2017
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, и чл. 79, ал.1
от ЗЗД.
Ищцовата
страна изнася в ИМ, че на 03.02.2011г. в гр.София бил сключен Договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити между „Транскарт файненшъл сървисис" ЕАД, в
качеството му на Кредитор и И.Д.Д. с ЕГН **********, в качеството му на Картодържател. По силата на този договор
„Транскарт Файненшъл Сървисис"
ЕАД предоставило на Картодържателя в деня на сключване на договора, кредитен
лимит в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева)
Картодържателят не изпълнил
задължението си по Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити,
като не погасил използвания кредит на 12 равни
месечни вноски, както било описано в сключения договор. Поради неспазването на това си задължение и условията зададени в глава V и
глава VIII от
Договора, усвоеният и непогасен кредит ставал изискуем от деня на разваляне или
прекратяване на същия - (чл.22, ал.3, т. 1 от
Договора).
На 30.11.2015г. бил сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между „Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД,
с ЕИК ********* и „ЕОС Матрикс" ЕООД, с
ЕИК *********, по силата на който, задължението на И.Д.Д.
с ЕГН **********, произтичащо от Договор за предоставяне на платежни
услуги и потребителски кредити от 03.02.2011г., било изкупено от „ЕОС Матрикс" ЕООД.
Твърди още, че в
изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите,
длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично
вземане било „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Съгласно Пълномощно от цедента -
„Транскарт Файненшъл Сървисис", Цесионера - „ЕОС Матрикс" ЕООД било изрично упълномощено да извършва
уведомяване от името и за сметка на цедента. „ЕОС Матрикс" ЕООД пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез
подаване на Заявление до Районен съд гр.Чирпан за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело № 11/2017г.
по описа на Районен съд гр.Чирпан, по което била
издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед, ответникът - И.Д.Д. подал възражение, за което били уведомени със съобщение, надлежно
връчено им на 01.02.2017г.
Във възражението се
твърдяло, че ответникът не бил получил „нито едно напомняне или покана" за
изпълнение на дължимата сума от кредитора. Това не е основание за отпадане
на задължението на длъжника да погаси усвоения от него кредитен лимит. Не му било
известно и друго основание, на което задължението за
погасяване на получения от длъжника кредит да е отпаднало. Длъжникът правил
възражение и относно използването на личните му данни,
което било напълно неоснователно, тъй като цесионера „ЕОС Матрикс" ЕООД
било регистрирано по Закона за защита на личните данни. Личните данни на длъжниците
можели да се обработват и съхраняват от „ЕОС Матрикс" ЕООД, както във връзка
със сключването на договора за цесия, така и в други случаи, в които обработването било
допустимо съгласно разпоредбата на чл.4 ал. 1 ЗЗЛД. При неизпълнение на горепосоченото задължение, личните данни можело
да бъдат предоставени на трети лица
(администратори на лични данни), в това число, на адвокати и адвокатски дружества, както в случая на Адвокатско дружество
„Иванов и Денев" и да бъдат обработвани
от тях, с оглед събиране на задължението.
Горното пораждало
правния интерес на представляваното от ищеца дружество да предяви
иск за установяване на вземането им по Договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски
кредити от 03.02.2011г., за сумата от 1500лв.(хиляда и петстотин лева) - главница, представляваща претендирано
неизпълнено задължение по отпуснатия потребителски кредит.
Моли съда след като се убеди в основателността на молбата
им, да постанови решение, с което да признае
за установено, че И.Д.Д. с ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс" ЕООД - гр.София, сумата
1500лв.(хиляда и петстотин лева) представляваща претендирана неизплатена
стойност на отпуснатия кредит, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане
на сумата, както и направените по делото
разноски.
Моли
да му бъдат присъдени разноските по настоящото гражданско дело.
В
хода на производството и на основание чл. 233 от ГПК ищцовото дружество прави
отказ от исковата си претенция за сумата от над 1400, 00лв., който отказ е
приет от съда.
Ответникът, редовно призован, не се
явява в съдебно заседание, но чрез процесуалния си представител адв. К. и в
представения отговор заявява, че не дължи изпълнение на
вземането по издадената Заповед за изпълнение.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност и от заключението на
вещото лица, прието в съдебно заседание, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Настоящото производство е образувано по ИМ на „ЕОС
Матрикс" ЕООД, в
качеството му на ищец срещу И.Д.Д. с ЕГН ********** в качеството му на ответник.
С ИМ е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД .
Правният интерес на ищцовата
страна се установява от обстоятелството, че въз основа на Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по см. на чл. 410 от ГПК, РС Чирпан е образувал ч. гр.
дело № 11/ 2017 г. и със Заповед № 3/ 06. 01. 2017 г. е осъдил ответникът и
длъжник по това ч. гр. дело И.Д.Д. да заплати на ищеца по настоящото гр. дело и
кредитор по ч. гр. дело сумата в размер на 1 500.00 лв. – главница и
1000,00 лв. – лихва за периода 03.02.2011 г. до 30.11.2015 г.- датата на
сключване на договора за цесия, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.01.2017 г., до окончателното
изплащане на сумата. Ответникът е бил
осъден да заплати и направените по ч. гр. дело разноски в размер на 50.00
лв. ДТ.
С възражение, входирано на 18. 01.
2017 г., ответникът по настоящото гражданско дело възразил, че не дължи
изпълнение.
С Определение от 18. 01. 2017 г. съдът е дал
възможност на заявителя да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок,
като довнесе дължимата се ДТ. Такъв иск е бил предявен именно с ИМ, въз основа
на която е образувано настоящото гр. дело № 138/ 2017 г. по описа на РС Чирпан.
От гореизложеното се установява и активната и пасивната легитимация на
страните.
Съдът приема, а и
по същество не се спори и от страните, че в конкретния случай се касае
за сключен Рамков Договор за представяне на платежни услуги и потребителски
кредити между „Транскарт
файненшъл сървисис" ЕАД, в качеството му на Кредитор и И.Д.Д. с ЕГН **********,
в качеството му на Картодържател. По силата
на този договор „Транскарт Файненшъл Сървисис"
ЕАД предоставило на Картодържателя в деня на сключване на договора, кредитна
карта с кредитен лимит в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева).
Срокът на договора бил една година.
Видно от
назначената в хода на производството ССЕ се установява, че ответникът по делото
И.Д. изтеглил 4 бр. кредити, съответно: - 400.00лв. на 16.02.2011 г.;- 400.00лв. на
17.02.2011 г.;- 400.00 лв. на 02.03.2011 г. и 200.00лв. на 07.03.2011 г.Съгласно уговореното от страните се установява, че в чл. 6, ал. 2 от
Рамковия договор е записано, както следва: „Всеки кредит се отпуска от ТФС
само във връзка с изпълнението на определена платежна операция и се усвоява от Клиента еднократно в момента на извършване на
съответната платежна операция чрез
платежна карта. ".
В чл. 8, ал. 1 от Рамковия договор се сочи, че „ Срокът за погасяване на
всеки кредит е 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на усвояване на този
кредит ".
От тази разпоредба следва, че:- първият кредит в
размер на 400.00 лв., тъй като не е изплатен в рамките на дванадесет
месеца е станал изискуем на 16.02.2012 г., като вземането на кредитора е погасено с
изтичане на пет годишна погасителна давност на
16.02.2017 г. - преди подаването на искова молба.По отношение на
втория кредит, който също е в размер на 400.00 лв., тъй като не е изплатен в
рамките на дванадесет месеца е станал изискуем на 17.02.2012 г., като вземането на
кредитора е погасено с изтичане на пет годишна погасителна давност на 17.02.2017 г. –
преди подаването на искова молба.
С отговора на исковата молба ответната страна е направила възражение за
изтекла погасителна давност в нейна полза към датата на получаване на исковата
молба.
Този давностен срок не е прекъсван от внасянето на Заявление по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 11/2017 г. по описа на ЧРС, тъй както
всички извършени преди 28.02.2017 г. действия от страна на цесионера (макар и
като пълномощник на цедента), нямат действие по отношение на ответника.
В Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ищецът твърди, че ответника по
настоящото дело И.Д. е уведомен за цесията на 07.11.2016 г. с писмо -
Уведомление от упълномощен адвокат.
С исковата
молба, ищецът прилага като доказателство за уведомлението, копие на пощенски
плик, на лицевата страна на който е положен щемпел на пощенския оператор
М&ВМ ЕХРRЕSS, с дата 07.11.2016, Стара Загора и изписване на числата 0004, № 5. Пликът е
адресиран до ответника, като е посочен постоянния му адрес: гр. Чирпан, обл. Стара Загора,
ул. "И. Ботушаров" № 13, ет. 2
Приложено е като писмено
доказателство, заверено копие на бланка „Известие за доставяне на регистрирана
пощенска пратка" на което като получател са изписани имената на ответника и посочения по-горе адрес.
На това известие също е положен
щемпел на пощенския оператор М&ВМ ЕХРRЕSS, с дата 07.11.2016, Стара Загора
и изписване на числата 0004, № 5.
От еднаквата дата на щемпела на
двата документа, не може да се изведе заключението, че Уведомлението
постъпило в офиса на пощенския оператор в от гр. Стара Загора на 07.11.2016 и
на същата дата е доставено на получателя в гр. Чирпан. Няма клеймо от
гр. Чирпан.
На самото
известие за доставяне, не е отбелязано, дали получателя отсъства, променил адреса
или пощенската пратка е непотьрсена, а е отбелязано „Стекер 1 -10.11.2016
9.40" и „Стекер 2 - 15.11.2016 10 ч.", които дати не кореспондират с
щемпела на датата на връщане на известието в Стара Загора - 07.11.2016.
Не е отразено името на пощенския
служител, посетил адреса и е извършил отбелязванията в известието за доставяне.
Няма и подпис.
От тези отбелязвания, може да се предположи, че са залепени някакви два стикера, без
да става ясно, къде са залепени, какво е било отбелязано върху тях, кой ги залепил и дали
въобще са стигнали до знанието на ответника.
С връщането на
Уведомлението за цесията на изпращача, не може да се счита че ответника е
уведомен за цесията, тъй като той не си е променял адреса, който е записан в
Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 03.02.2011
г.
Такова доказателство има и в
ч.гр.д. № 11/2017 г. по описа на ЧРС - направена служебна справка за постоянния
адрес на длъжника.
От отбелязването върху обратната
разписка, а и от данните по настоящото дело (връчването на Съобщението с
книжата и по Заповедното производство, е видно, че ответника пребивава на адреса, посочен в договора.
Обстоятелството, че при изпращане по пощата с обратна разписка, последната е върната
като непотърсена, не освобождава цедента /а в
случаите на упълномощаване - и цесионера/ да положи необходимите усилия, за да достигне надлежно до длъжника съобщаването за промяна на
насрещния субект по правоотношението.
При липсата на надлежно съобщаване на длъжника за прехвърлянето, в отношенията между страните се
създава една висящност, по време на която
нито старият кредитор може да претендира плащане /защото вече не е носител на прехвърленото вземане/, нито новия кредитор има
такова право, защото по отношение на него длъжникът би
могъл да противопостави успешно
възражение за неполучено, съобщение
за цесия.
Ето защо,
следва да се приеме, че уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането е настъпило с получаването на преписа от исковата молба и с приложения към
нея договор за цесия, а именно - на 28.02.2017 г. Всички извършени преди тази
дата действия от страна на цесионера нямат действие по отношение на ответника.
Водим
от всичко гореизложено, съдът счита, че следва да уважи исковата претенция до
размер на 600, 00 лв, като съгласно изхода от делото, счита че следва да
присъди направените по настоящото производство разноски.
Съдът
счита, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода от спора приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати и разноските в заповедното производство възлизащи на: 12.
00 лв. – ДТ, съобразно изхода от настоящото производство / в тази насока виж т.
12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК /.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 235, чл. 259 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Д. ***,,
съществуването на вземането на ищеца “МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище/адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина ,
ул. Рачо Петков- Казанджията № 4-6 чрез пълномощника адвокат Н.С.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, за сумата в размер на 600.0 лв. ( шестстотин лева), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 06.01.2017 г. до окончателно изплащане
на сумата, присъдени със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3/ 06. 01. 2017 г. по ч.
гр. дело № 11/ 2017 г. по описа на РС Чирпан, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до размер на 1 400,00 лв.като неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА
И.Д.Д. с п. а. и ЕГН да заплати на “
ЕОС МАТРИКС “ ЕООД с посочен адрес и представителство направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на 235,71 лв., съобразно уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА
И.Д.Д. с п. а. и ЕГН да заплати на “ ЕОС МАТРИКС “ ЕООД, с посочен адрес,
представителство и ЕИК направените по ЧГД № 11/ 2017 г. по описа на РС Чирпан
съдебни и деловодни разноски в размер на 12. 00 лв. – ДТ, включени в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3/ 06. 01. 2017 г. по ч.
гр. дело № 11/ 2017 г. по описа на РС Чирпан, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: