№ 20
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20223001000502 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалбa на Д. А. Д. против решение № 180 от 12.05.2022
г., постановено по т. д. № 687/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на „Есетре България“ ЕООД сумата от 26 000 лв.,
заявена като частична от сумата в общ размер от 80 500 лв., представляваща сумата, с
която се е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по
Запис на заповед от 23.03.2017 г., с падеж 31.12.2017 г., поради давност, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 534 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата
от 2 540 лв., представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Сочи се, че
записът на заповед е издаден като обезпечение по сключения между „Ванхил“ ЕООД и
„Есетре България“ ЕООД договор от 22.03.2017 г. за производство и продажба на
етерично масло от бял равнец. Оплакванията са, че съдът не е съобразил въз основа на
представените по делото доказателства, че същият е издаден от жалбоподателя в
качеството му на управител на „Ванхил“ ЕООД, но не и в лично качество. Допълва, че
1
видно от съдържанието на договора същият не се е задължил солидарно за заплащане
на сумата по записа на заповед. За неправилен намира извода, че поради
неустановеността на гореизложеното не следва да се обсъждат и доводите за
възможността ищецът да упражни правата си по прекия иск, основан на сключения
договор с „Ванхил“ ЕООД. Твърди, че искът по каузалното правоотношение не е
погасен по давност, поради което исковата претенция намира за неоснователна и счита,
че съдът е следвало да я отхвърли като такава. Моли за отмяна на обжалваното
решение.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „Есетре България“ ЕООД,
чрез адв. М. Г.. В същия се излагат доводи за правилност и законосъобразност на
решението. Навеждат се доводи, че в процесния запис на заповед липсва, каквато и да
било индиция, че волята на съставителя и издател на ефекта е била да задължи
търговското дружество, чийто управител е. Въззиваемият счита за недоказано
твърдението, че издател на записа на заповед е „Ванхил“ ЕООД, както и че е във
връзка с каузално правоотношение между същото дружество и ищеца. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът не се явява и не се
представлява.
В същото съдебно заседание, въззиваемият, чрез процесуалния си представител
адв. М. Г. оспорва жалбата. Поддържа подадения отговор по изложените в него доводи.
Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, като
претендира заплащането им.
След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Пред Варненския окръжен съд са предявени искове с правно основание чл. 534
от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „Есетре България“ ЕООД срещу Д. А. Д. за осъждане на
последния да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 26 000 лв., заявена
като частична от сумата в общ размер на 80 500 лв., представляваща сумата, с която се
е обогатил ответникът във вреда на ищеца, поради изгубване исковете по запис на
заповед от 23.03.2017 г., с падеж 31.12.2017 г., поради давност, ведно със законната
2
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на задължението.
В писмен отговор на исковата молба ответникът навежда твърдения за
неоснователност на ищцовите претенции, сочейки наличието на сключен между
страните договор за производство и продажба на етерчино масло от бял равнец от
22.03.2017 г., във връзка, с който твърди, че е издаден процесният запис на заповед.
Излага доводи, че е подписал същия не в лично качество, а като управител на „Ванхил“
ЕООД. Счита, че искът по каузалното правоотношение не е погасен по давност, поради
което исковата претенция по чл. 534 от ТЗ е неоснователна.
В депозираната допълнителна искова молба, ищецът поддържа наведените от
него твърдения, като сочи, че никъде в процесния запис на заповед не е посочено, че
издател е търговското дружество, напротив ответникът собственоръчно е изписал
личните си данни в записа на заповед, в т. ч. номер на документ за самоличност,
постоянен адрес и т. н. Допълва още, че издателят е определил като място за плащане и
личния си постоянен адрес. Намира, че е налице разминаване в датите между
сключения договор и записа на заповед.
В законоустановения срок е депозиран и отговор на допълнителната искова
молба, в който се релевират аргументи, че ищецът не оспорва наличието на казуално
правоотношение между страните, във връзка с което е издаден записът на заповед и че
в договора дружеството е посочено като земеделски производител, което сочи
качеството, в което е подписан записът, а именно като управител. Сочи, че издаването
на записа на заповед е един ден след сключването на договора между страните и че
съвпада с датата на издаване на фактурата по него във връзка с авансовото плащане.
Настоящата съдебна инстанция, с оглед на всички събрани по делото
доказателства, съобрази и приема следната фактическа установеност:
В производството е представен запис на заповед от 23.03.2017 г. в полза на
„Есетре България“ ЕООД, издаден и подписан от Д. А. Д., с л. к. № *********,
издадена на 01.11.2007 г. от МВР – Варна и адрес по л. к. гр. Варна, ул. „Оборище“ №
7, ап. 1. Посочен е падеж за плащане на задължението по записа на заповед с дата
31.12.2017 г. и място на изпълнението, съвпадащо с горепосочения адрес на издателя,
при уговорка без протест и разноски, за поемане безусловно на задължението да
заплати на поемателя сумата в размер на 80 500 лв.
Видно от приобщения към доказателствения материал по делото договор за
производство и покупко-продажба на етерично масло от бял равнец, сключен на
22.03.2017 г. между ищеца „Есетре България“ ЕООД и трето неучастващо в
производството лице „Ванхил“ ЕООД в качеството му на земеделски производител,
последното е поело задължение да засади 200 декара бял равнец, да го обработва
правилно и навременно, да го коси, съхранява, транспортира и дестилира, а ищцовото
3
дружество се е задължило да изкупи цялото произведено етерично масло съгласно
уговореното между страните качество.
Съгласно чл. 11 от договора, „Есетре България“ ЕООД се е задължило да
направи в срок от три работни дни, считано от датата на сключване на договора,
авансово плащане в размер на 80 500 лв. без ДДС срещу съответна фактура, издадена
от земеделския производител.
Земеделският производител „Ванхил“ ЕООД се е задължил да издаде и подпише
запис на заповед за фактурираната стойност на авансовото плащане съобразно
Приложение 3 към договора. Посочено е още, че след ефективното приспадане на
аванса до окончателното задължение на „Есетре България“ ЕООД по договора,
земеделският производител има право да получи обратно записа на заповед.
В чл. 14 е уговорен срокът на договора, който е пет сезона прибиране на
реколтата след засаждането на бял равнец и е посочено, че изтича при приемането на
произведеното етерично масло от последното прибиране на реколтата през петия сезон,
но не по-късно от 31.10.2021 г.
Договорът е подписан от страните, като за „Ванхил“ ЕООД е подписан от Д. А.
Д. в качеството му на управител и е поставен печат на дружеството.
Представено е и Приложение 2 към договора – Спецификация на етерично
масло от бял равнец, подписано от страните, като за земеделския производител се е
подписал отново Д. А. Д. в качеството му на управител на търговското дружество.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и фактура № *********,
издадена на 23.03.2017 г. от „Ванхил“ ЕООД за авансовото плащане по договора в
размер на 80 500 лв., платима по банков път.
Правни изводи:
Погасяване правото на приносителя на запис на заповед на пряк иск по чл. 531,
ал. 1 от ТЗ е онзи юридически факт, от който за последния възниква право на
специалния субсидиарен иск за неоснователно обогатяване по чл. 534, ал. 1 от ТЗ
срещу издателя на ефекта до размера на инкорпорираното в същия парично вземане, с
което настъпилата в патримониума му вреда, довела до увеличаване имуществото на
платеца - издател се съизмерява, като наличието или не на предхождащ го неуспешно
проведен пряк менителничен иск, респ. неуспешно принудително изпълнение, е правно
ирелевантно.
В случая падежът на записа е настъпил на 31.12.2017 г. и следователно
давността е изтекла към 31.12.2020 г., след който момент поемателят /ищецът/ е
изгубил правата си по ценната книга и за него се е породило правото да предяви
специалния иск за неоснователно обогатяване по чл. 534 от ТЗ.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че специалният иск
4
по чл. 534, ал. 1 от ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или
менителница, чийто менителнични искове са погасени, поради изтичане на
специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се
дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите
действия за запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от
исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 от ЗЗД, не подлежи на изследване
степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна
на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това,
че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а
обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението,
поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките
менителнични права от ползуващото се лице /в този смисъл: решение № 42/07.04.2009
г. по т. д. № 453/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 135/20.12.2010 г. по т. д. №
13/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о. и др./.
При възникнал обаче между страните спор във връзка с твърдения за наличие на
конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу
твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от
които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално
правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и
докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат абсолютни /срещу
формата и съдържанието на записа на заповед/ или лични, основани на отношенията
му с кредитора. В този смисъл е задължителната практика на касационната инстанция,
обективирана в решение № 31/05.04.2012 г. по т. д.№ 55/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;
решение № 110/08.11.2010 г. по т. д. № 949/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о. След проверка
редовността на записа на заповед от формална страна, съдът по същество следва да
провери фактите и обстоятелствата, свързани с твърдяната каузална сделка, съответно
- дали твърдяното вземане по тази сделка съществува или не. Според константната
практика на ВКС, за разпределение на доказателствената тежест е от значение не
процесуалното качество на страната в процеса, а отношението й към спорното право -
дали страната твърди, че то съществува или отрича съществуването му /решение № 90
от 10.09.2012 г. по т. д. № 431/2011 г., ТК., ІІ т. о. на ВКС/.
С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че в случая възраженията на
ответника-издател на записа, не са абсолютни /същият не оспорва автентичността на
подписа или формата на записа/, а са лични - че между ищеца и трето неучастващо
лице в производството - „Ванхил“ ЕООД, е имало каузално правоотношение /договор
за производство и продажба на етерчино масло от бял равнец, сключен на 22.03.2017
г./, на което търговско дружество ответникът е управител и именно като такъв е
разписал, както договора, така и записа на заповед, поради което не отговаря в лично
качество, съдът намира, че жалбоподателят носи доказателствената тежест досежно
5
фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици. В тази връзка в
хода на съдебното производство следва да се докаже, че : записът на заповед е издаден
като обезпечение по сключения между „Ванхил“ ЕООД и „Есетре България“ ЕООД
договор от 22.03.2017 г. за производство и продажба на етерично масло от бял равнец;
че същият е издаден от жалбоподателя в качеството му на управител на „Ванхил“
ЕООД, но не и в лично качество; че същият не се е задължил солидарно за заплащане
на сумата по записа на заповед.
В тази насока, от ангажираните по делото доказателства не се установява, че Д.
А. Д. е подписал записа на заповед като органов представител, а не в лично качество.
Не може да се установи наличието на свързаност между каузалните правоотношения и
издадения запис на заповед, доколкото в договора не е изрично предвидена клауза в
тази насока. Никъде в договора не е посочено, че управителят на дружеството
земеделски производител ще издаде записа на заповед като гаранция спрямо
сключения договор. Не се излагат твърдения, нито са представени и доказателства за
уговорки между „Ванхил“ ЕООД и неговия управител, последният да поеме
задължение да издаде записа на заповед не в лично качество, а от името на
дружеството, като обезпечение по сключения с „Есетре България“ ЕООД договор.
Напротив, като издател по записа на заповед се е разписал Д. А. Д., който е посочил
лични данни и адрес, а не тези на дружеството, което представлява, което би било
индиция, че лицето е издало записа на заповед като негов управител. Липсва и изрично
отбелязване, че действа като управител, което за разлика от записа на заповед е
упоменато в представения договор за производство и продажба на етерично масло от
бял равнец от 22.03.2017 г. и спецификация към него. Настоящият съдебен състав
споделя изводите на окръжния съд, че е неоснователно възражението за гаранционния
характер на записа на заповед, доколкото уговореният падеж на същия /31.12.2017 г./ е
сравнително четири години по-кратък от срока на договора /31.10.2021 г./.
Основателността на специалния иск по чл. 534, ал. 1 от ТЗ е обусловена от
доказване на посочените юридически факти, а евентуалното каузално правоотношение
и доводите по него, послужило като повод за менителнично задължаване, биха били
релевантни, ако са свързани с погасяването, евентуално новиране на задължението и
др. /решение № 110 от 8.11.2010 г. т. дело № 949/2009 г. на I, ТК, т. о./, като в случая
липсват такива. Настоящият съдебен състав намира, че преценката за основателност на
иска по чл. 534, ал. 1 ТЗ, по повод на който е постановено обжалваното решение е
правилна и поради това същото следва да бъде потвърдено.
По разноските: Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза на
въззвиваемото дружество. Предвид горното, в полза на „Есетре България“ ЕООД
следва да се присъди сумата от 1 500 лв., представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
6
направата на разноските, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 180 от 12.05.2022 г., постановено по т. д. №
687/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Оборище“ № 7, да
заплати да „Есетре България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ул. „Дванадесета“ № 12, сумата в размер на 1 500 лв.,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1, респ.
ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7