№ 523
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000502554 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 263037 от 13.05.2021г., постановено по гр. д. № 6505/2019
г. СГС, ГО, 19 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на Л. М. О. сумата от 30 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 16.01.2019г. в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 45 000 лв. като
неоснователен. С решението СГС, ГО, 19 състав е осъдил ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адв.
С. Н. сумата от 1 253, 33 лв. – адвокатско възнаграждение. С решението СГС,
ГО, 19 състав е осъдил Л. М. О. да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД сумата от 203, 33 лв. – разноски. С
решението СГС, ГО, 19 състав е осъдил ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД
да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СГС сумата от 1 633,
33 лв. – ДТ и съдебни разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния
предявен размер от 45 000 лв., е подадената въззивна жалба от ищцата в
първоинстанционното производство, чрез процесуалния й представител. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението в
1
обжалваната част, поради нарушения на материалния закон, процесуалните
правила и необоснованост. Възразява се, че при постановяване на решението
първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливостта,
прокламиран в чл. 52 от ЗЗД. Прави се оплакване, че присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е занижено, като не съответства на
получените травми и търпените страдания и болки, които ищцата
продължавала да търпи и досега. Твърди се, че при прилагане на критерия за
справедливост съдът в недостатъчна степен е възприел претърпените и
търпими от ищцата действителни неимуществени вреди, страдания и
неудобства във времеви аспект, както и тяхната продължителност. Сочи се, че
размерът на обезщетението не е съобразен с константната съдебна практика,
както и с лимитите на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“, както и с икономическата конюнктура в страната към датата на
инцидента. Твърди, се, че съдът е допуснал известно отклонение от
практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост
относно определянето на справедливия в случай размер на дължимото
обезщетение. Прави се искане въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да
постанови друго, с което да уважи иска изцяло, заедно със законната лихва от
16.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Предявява се претенция
за присъждане на разноски.
Срещу решението в осъдителната му част за сумата над 18 000 лв. до
присъдените 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е подадена
въззивна жалба ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с релевирани
оплаквания за неправилност и необоснованост. В жалбата се излагат
възражения срещу определеното от първата инстанция обезщетение за
неимуществени вреди, като се прави оплакване, че обезщетението е
определено в завишен размер, с оглед принципа на справедливост и
постоянната съдебна практика. Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост
всички събрани в хода на делото доказателства. Възразява се, че по делото е
установено, че ищцата се е възстановила напълно от получените телесни
увреждания в обичайния за травмите период, без да са настъпили
усложнения. Поддържа се твърдение, че ищцата не е провела правилно
лечение, което е довело до по-бавното й възстановяване и остатъчна болка,
което не е взето предвид от първоинстанционния състав. Възразява се, че
неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като последната
не е пресичала пътното платно на обособено за целта място, като ударът е бил
непредотвратим за водача на процесния лек автомобил, въпреки ниската
скорост, с която се е движил. Твърди се, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с реално понесените
от ищцата болки и страдания. Прави се искане въззивният съд да отмени
решението в обжалваната част, вместо което да постанови друго, с което да
отхвърли иска до обжалвания размер, а в условията на евентуалност да го
2
намали. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни
инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищцовата
страна поддържа подадената въззивна жалба и изразява становище, с което
оспорва жалбата на насрещната страна.
По делото е постъпила писмена молба от жалбоподателя-ответник, в
която изразява становище, че поддържа подадената от него въззивна жалба и
оспорва жалбата на другата страна.
Въззивните жалби, с които въззивният съд е сезиран, са подадени в
законоустановения срок, от процесуално легитимирани страни, поради което
се явяват допустими.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд приема, че предявеният иск е с правно основание чл.
432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет – присъждане на обезщетение в
размер на 45 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане. При
предявен иск с посоченото правно основание, ищецът следва да установи, че е
извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това
деяние му е причинило вреди и те са в причинна връзка с противоправното
деяние. С обжалваното решение, СГС, ГО, 19 състав е уважил частично
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, като
е определил за справедливо в случая обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищцата в размер на 30 000 лв. Възражението на
ответника за съпричиняване от страна на пострадалата е прието за
неоснователно.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Тъй като първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в
сила в частта, в която предявеният от ищцата иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 18
000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2019г.
до окончателното изплащане, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо. С оглед на това въззивният съд не дължи
произнасяне по наличието на предпоставките, за да бъде ангажирана
отговорността на ответното застрахователно дружество.
3
Във връзка с доводите в жалбите на ищцата и ответника, които се
свеждат до допуснато от първостепенния съд нарушение на разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата въззивният състав намира от фактическа и правна страна
следното:
От приетата и неоспорена пред първата инстанция съдебномедицинска
експертиза /СМЕ/ се установява, че вследствие на претърпяното
произшествие Л. М. О. е получила счупване на големия пищял на лява
подбедрица в горната му част. Проведено е било оперативно лечение по
спешност, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на
фрагментите с 3 винта. При извършения личен преглед от вещото лице е
установено наличие на два оперативни белега от външната страна на лява
коленна става в долния й край с надлъжен ход и дължина, съответно 2 и 3 см
на нивото на кожата. Докторът установява, че е запазен обемът на движение в
лявата коленна става. Сочи, че през периода на лечение ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите 30 дни болките са били с по-интензивен
характер.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице излага становище, че
ищцата се е възстановила в обичайния срок. При извършения преглед не са
установени нарушения, освен белезите. Експертът сочи, че след такъв вид
счупване е необходима рехабилитация. Заявява, че по данни на ищцата такава
рехабилитация била провеждана в VIII ДКЦ, но нямало представени
документи по делото за провеждането й. Според мнението на вещото лице,
възстановителният период бил от 6 до 8 месеца.
Във връзка с приложено по делото изследване – магнитно-резонансна
томография на ляво коляно от 13.08.2020г., пред първата инстанция е приета
и неоспорена допълнителна съдебно-медицинска експертиза, от чието
заключение се установява, че увредата на хрущяла на капачката на ищцата,
само от външната й страна, най-вероятно е вследствие на процесното ПТП.
Оплакванията са от болки, най-вече при клякане и качване на стълби.
Лечението, което се прилага при такъв вид оплаквания е прием на
обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Добър ефект има и
провеждането на физиотерапевтични процедури и санаториално лечение.
Настоящият състав кредитира изцяло фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетите, неоспорени и обсъдени по-горе СМЕ и
допълнителна СМЕ, тъй като експертът е отговорил пълно и обективно на
поставените въпроси.
Пред първата съдебна инстанция са събрани свидетелските показания
на свидетелката С. Х. (братовчедка на ищцата), която заявява, че видяла
пострадалата около 10 минути след настъпване на произшествието.
Установява, че ищцата изпитвала силна болка, била разстроена и плачела.
Свидетелката била в контакт с пострадалата всеки ден от възстановяването на
братовчедка й, тъй като я возила със собствения си автомобил на
4
рехабилитация. Ищцата не можела да се обслужва сама, тъй като не трябвало
да движи крака си. Баща й я гледал, а свидетелката му помагала.
Пострадалата дори имала нужда от придружител в тоалетната през първия
месец. Около месец и половина – два ищцата не била излизала, а след това
започнала рехабилитация. Случилото се отразило и на психиката й, изпаднала
в депресия, като и до сега трудно пресичала сама, изпитвала страх. Ищцата не
ходила на училище по време на възстановяването си. Продължавала да
изпитва болки и според свидетелката се налагало нова операция, за да се
премахне поставения имплант на увреденото място.
Съдът кредитира показанията на свидетелката в описаната част, тъй
като възпроизвеждат нейни лични и непосредствени впечатления, които не са
в противоречие с останалия доказателствен материал по делото.
Размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата
от ответното дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от
ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление
№4/1968г. на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. С оглед конкретно установените и обсъдени по-горе
доказателства, въззивният състав намира неоснователни оплакванията в
жалбите на ищцата и ответника, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в занижен, съответно завишен размер.
Апелативният съд, в настоящия си състав, съобрази вида и характера на
получената от ищцата увреда, която съставлява средна телесна повреда. Взе
предвид продължителността на лечебния и възстановителен период, който е
продължил около 6 до 8 месеца, през който период пострадалата е търпяла
болки и страдания, които са били с по-интензивен характер през първите 30
дни. Безспорно през този период ищцата е търпяла социална изолация, което
обстоятелство, предвид младата й възраст, е оказало влияние върху психо-
емоционалното й състояние. Отчете и обстоятелството, че ищцата е
претърпяла оперативна интервенция, което безспорно й е причинило страх и
неудобства, поставена й е била метална стабилизация, като кракът й е бил
обездвижен с шина, а ищцата не е можела да стъпва на него. В тази връзка взе
предвид и обстоятелството, че ищцата е имала нужда от чужда помощ за
обслужването си, а след това и за придвижването си за провеждане на
рехабилитация, което със сигурност й е причинило значителен дискомфорт.
Отчете и наличието на остатъчни белези от външната лява страна на
коленната става. Като отчете и последиците върху психиката на пострадалата,
които неминуемо такова събитие оставят у хората, както и възрастта й към
датата на инцидента, с оглед тези конкретно установени данни, и като взе
предвид стадия на обществено-икономическо развитие на страната,
включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и съобразявайки се с
принципа на справедливост намира, че справедливият размер на
5
обезщетението възлиза на сумата от 30 000 лв.
За да не уважи жалбата на ищцата, настоящият състав взе предвид, че
от събраните доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи, че въпреки продължителния възстановителен период, ищцата се е
възстановила от получените телесни увреди, като е запазен обема на
движение в лявата коленна става. Съдът не взема предвид бъдещите болки и
страдания, които ищцата ще претърпи при евентуална операция за
отстраняване на трите канюлирани винта. Липсват данни и за възникнали
усложнения по време на възстановяването на пострадалата, не са налице
трайни негативни последици в психо-емоционалното й състояние.
За да не уважи жалбата на ответното дружество, съдът взе предвид, че
пострадалата е била обездвижена за значителен период от време, през който
не е излизала от вкъщи и не е ходила на училище, което е дало негативно
отражение върху психиката й, предвид възрастта й към датата на инцидента.
Освен това по делото са налице доказателства, че ищцата е ходила на
рехабилитация, като не се установиха възраженията на ответника, че
пострадалата не е провела най-правилното лечение и това е довело до по-
бавно възстановяване и остатъчни болки.
Относно въведеното от ответника с отговора на исковата молба и
поддържано във въззивната жалба възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата настоящият състав споделя
изцяло изводите на първоинстанционния съд, като намира същото за
недоказано. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалия подлежи
на пълно и главно доказване от страна на ответната страна. От заключението
на вещото лице, изготвило САТЕ в първата инстанция, и събраните
свидетелски показания на свидетеля Станков, се установи, че процесното
ПТП е настъпило на кръстовище, в района на училище, между 7-8 часа
сутринта, при ясно време. От събраните свидетелски показания се установи,
че ищцата е пресичала с нормален ход. Въпреки че на мястото липсва
пешеходна маркировка, то съгласно § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП „Пешеходна
пътека“ е част от платното за движение, очертана или не с пътна маркировка
и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на пешеходци.
На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение“, т.е. ищцата е пресичала пътното
платно на обособено за целта място. Съобразно изложеното от вещото лице -
АТЕ, водачът на лекия автомобил е имал възможност да предотврати
настъпването на инцидента при движение на пешеходката със спокоен ход.
Съобразявайки свидетелските показания, че ищцата се е движила именно със
спокоен ход, то съдът приема, че ударът е бил предотвратим. В тази връзка е
неоснователно възражението на жалбоподателя-ответник. На следващо място,
водачът е могъл да предотврати удара и като изчака движещата се с
предимство на кръстовището пешеходка да премине. Следва да се посочи, че
тъй като в близост до кръстовището има училище, то това предполага
движение на деца и това е било сигнализирано с пътен знак, което
6
обстоятелство налага завишено внимание от страна на водачите. С оглед
гореизложеното, настоящият състав намира за неоснователно възражението
на ответника.
Ищцата претендира и присъждане на законна лихва върху определеното
по справедливост обезщетение за неимуществени вреди, считано от дата на
инцидента, но в тази насока не са изложени никакви доводи във въззивната й
жалба, а и решението, с което се присъждат лихви за забава, считано от
08.02.2019г. е влязло в сила.
В заключение: Първоинстанционното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено в обжалваните части.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбите на
двете страни, всяка страна следва да поеме собствените си разноски за
въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263037 от 13.05.2021г., постановено по
гр. д. № 6505/2019 г. от СГС, ГО, 19 състав в обжалваните части.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7