Решение по дело №58/2020 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                              17.08.2020г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 58 по описа за 2020г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 55 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата П.К. твърди, че на 23,03,2017г. между нея и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит №*********, по силата на който й е предоставена сумата от 500 лева. Тя изпълнила задължението си и върнала същата, но кредиторът издал удостоверение за активен кредит, в което посочил, че дължи още 499,03 лева. Това вземане било прехвърлено на ответника с договор за цесия. Тъй като липсва правно основание за заплащането й, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на него, че не дължи тази сума.

Ответникът „Изи асет мениджмънт“ ЕАД оспорва предявения иск. Твърди, че не е страна по посочения в исковата молба договор, който е сключен с трето лице – „Провидент файненшъл България“ ООД, като вземанията, произтичащи от него са били цедирани на ответното дружество, за което ищцата била уведомена. Поради това и тъй като цесията не води до заместване на страните по договора за кредит, то цесионерът не може да се счита за страна по кредитното правоотношение. За това и не е легитимиран да отговаря по предявения иск. Ето защо и тъй като договор за кредит между страните не е сключен, предявеният иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 23,03,2017г. между ищцата и „Провидент файненшъл България“ ООД е сключен договор за паричен заем №*********, по силата на който на П.К. е предоставена сумата от 500 лева, а тя се е задължила да я върне на 60 седмични вноски по 17,94 лева. От представения препис от същия е видно, че е уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема 31,82%, ГПР – 48,10%, както и уговорка, че общият размер на задължението е 1077,63 лева, в който е включена такса „кредит у дома“ от 454 лева.

Не са представени преки доказателства, че ищцата е запалтила сумата от 500 лева, но това признание се съдържа в издаденото от ответника удостоверение за активен кредит, в което е посочено, че ищцата е заплатила сумата от 500 лева по горния договор и дължи още 499,03 лева. Ето защо съдът приема този факт за установен. От същият документ произтича и правният интерес на ищцата от предявения иск, доколкото от него е видно, че ответното дружество счита сумата от 499,03 лева за дължима.

Безспорно е, че ответникът не е страна по описания договор, както и че вземането по същия му е прехвърлено с договор за цесия. Това обаче не лишава длъжника от възможността да му противопостави всички възражения, които е имал към предишния кредитор. Ето защо направените такива следва да бъдат разгледани.

Сключеният договор безспорно е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК. В тази връзка ищцата се е позовала на недействителността на същия, тъй като ГПР надвишава максимално допустимия, както и поради това, че уговорката за заплащане на такса „кредит у дома“ противоречи на закона.

Същите са основателни. За извършване на преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др., съотношението между размера на уговорената лихва и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности /златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта или 10%, а уговореният – 31,82%. Предвид характера на предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на добрите нарави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна. Ето защо от нея не е породено задължението на ищцата да заплати сумата от 98,63 лева

Възражението за нищожност на уговорката за заплащане на „кредит у дома“ също е основателно. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Механизмът на формирането й навежда извода, че се касае до допълнително възнаграждение на кредитодателя. Сборът от същото и от договорната лихва, както и от таксата за оценка на досие надхвърля максимално допустимия от закона годишен процент на разходите. Поради това договорът, сключен с „Провидент файненшъл България“ ЕООД е недействителен и не съставлява основание ответникът да претендира сумата от 499,03 лева.

Същият не е посочил и друго такова, въз основа на което да се дължи процесната сума. Ето защо дори да се приеме, че горните възражения не могат да бъдат направени, тъй като не е страна в облигационното правоотношение, породено от този договор, то същият не сочи друго такова, от което да произтича правото му. Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 ответникът дължи на ищцата направените по делото разноски в размер на 50 лева, заплатена държавна такса.

 От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В тежест на ответника е да посочи доказателства в подкрепа на възражението си, че не са били налице основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Такива не са събрани, поради което същото е неоснователно.

В случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията. Или с нея се има предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен иск. Тъй като общият размер на претендираните суми е 499,03 лева, то минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. Тъй като размерът се определя от съда, то релевантен е нормативният акт, действащ към настоящия момент, а не този, действал към датата на сключване на договор за правна защита и съдействие.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, че П.П.К., ЕГН ********** ***, не дължи сумата от общо 499,03 лева (шестстотин седемдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) по договор за паричен заем №********* от 23,03,2017г.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на П.П.К., ЕГН ********** ***, сумата от 50 лева (петдесет лева), направени по производството разноски.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Джевахарлал Неру №28, „Силвър център“, ет.2, офис 40-46, представлявано от Стефан Колев, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ ********* с адрес гр. Пловдив, ул.“Братя Пулиеви“ №1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 300 лева (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на П.П.К., ЕГН ********** ***/2020г. по описа на АРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: