РЕШЕНИЕ
№ 966
18.12.2019г.
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на деветнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело №
670 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118
от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по
жалба на И.Ф.И. ***, чрез пълномощник –
адв. В.Ч. ***, против Решение №1012-26-119-1 от 25.04.2019г.
на Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********/№ 10/, прот. № N01074/21.02.2019г./ 05.03.2019г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.
Жалбоподателят
счита оспореното решение за неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на
материалния закон. Твърди, че с
обжалваното решение, неправилно е кредитиран незаконосъобразен размер на осигурителният доход за
периода от 01.01.1984г. до 31.12.1986г.
и поради неправилно прилагане на материалното право е определен неправилен
размер на ЛПОСВ. Сочи, че с обжалваното решение, неправилно е кредитирано
неправомерното поведение на пенсионният
орган, който в нарушение на на разпоредбата на чл.9, от НПОСВ е „върнал“
удостоверение за доход на жалбоподателя. Неправилно бил зачетен и
осигурителният доход за периода след
01.01.1997г. до датата на правото на ЛПОСВ. Според жалбоподателя неправилното
зачитане на осигурителният доход за
периодите по чл.70, ал.4 от КСО, като последица водело до неправилен размер на
ЛПОСВ.
По изложените
съображения се моли се за отмяна на оспорения акт и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката на
ТП на НОИ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично и от пълномощник, който заявява, че не се
придържа към първоначалното си твърдение, че доходът следва да бъде
изчисляван върху осигурителният доход за
периода от 01.01.1984г. до 31.12.1986г., тъй като няма данни УП-да е представено
по преписката. Излага съображения за
материална незаконосъобразност на оспореното решение, като твърди че посоченият
размер на общото брутно трудово възнаграждение, като осигурителен доход, обективирано
в разпореждането е невярно, тъй като не отговаря на данните в хода на
административната преписка. Сочи, че в представеното
удостоверение бил посочен доход от 16259.57 лева.Същевременно за същия
период зачетеният доход , по който е
изчисляван коефициентът бил в размер на 15166 лева. Зачетеният доход бил с 1100 лева по-малко, и това мотивирало
основанието че по чл. 70, ал.4 неправилно е изчислен коефициентът и оттам
неправилно е определен размерът на пенсията.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ- Хасково, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата и моли да се отхвърли същата като неоснователна. Претендира за юрисконсулско
възнаграждение По допълнително
въведените в о.с.з. от 19.11.2019г. съображения за материална
незаконосъобразност на обжалваният акт сочи, че доход от 1094 лева и касаещ целеви награди, не е зачетен, тъй
като законодателят е определил кой доход
получаван във времето от лицето, се отнася и влиза в изчисляване на
индивидуалният коефициент, респ. при отпускане на ЛПОСВ.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заявление
вх. № **********/210803-7251подадено до
Директора на ТП на НОИ гр. Хасково, И.Ф.И.
поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване и приложил изискуемите документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и доход, приети по опис.
С Разпореждане №
N 01067
от 09.09.2003г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ – Хасково, считано от 12.05.2003г. до 01.07.2006г. на И.Ф.И. е отпусната лична пенсия за за инвалидност поради общо заболяване, по чл.
74, ал.1 от КСО, по заявление от 2 21.08.2003г. С разпореждане №********** от
21.10.2005г., на И.Ф.И. била отпусната и добавка от личната пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и от
личната социална пенсия за инвалидност на Е.Ат. И., поч. на 23.05.2005г. по
чл.84 от КСО .
Впоследствие,
със съответни разпореждания, така отпусната пенсия на жалбоподателя била
преизчислявана, осъвременявана и изменяна.
Със заявление
вх.№ МП-9769 от 21.04.2015г. подадено до Директора на ТП на НОИ-Хасково, И. Ф.И.
поискал отпускане на ЛПОСВ, като приложил съответни документи за осигурителен
стаж и възраст.
С Разпореждане №
********** 2140-26-132 от 19.08.2015г. Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ-Хасково отказал да отпусне ЛПОСВ на И.И.. Няма данни и не се
твърди това разпореждане да е обжалвано от оспорващия.
Със
заявление вх. № 2МЗ-26-2215 от 23.10.2018г. подадено до Директора на ТП на НОИ-Хасково И.Ф.И.
поискал отпускане на ЛПОСВ, като
приложил съответни документи, удостоверяващи
съответният му осигурителен стаж.
С Разпореждане №
**********/№ 10/, прот. № N01074/21.02.2019г./
05.03.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, била
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано
от 08.09.2018г., пожизнено по чл. 69б, ал.2 от КСО по заявление подадено на
23.10.2018г. и навършена възраст от 66г.
Разпореждането
било обжалвано от И.Ф.И. пред Директора на ТП на НОИ-Хасково, с жалба вх. №
1012-26-119 от 04.04.2019г., подадена в срока по чл.117, ал.2 от КСО.
С Решение
№1012-26-119-1/25.04.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата, като приел, че размерът на
пенсията за осигурителен стаж и възраст е законосъобразно определена от пенсионният орган.
Решението е връчено на адресата си на 21.05.2019г., а жалбата срещу него
е подадена чрез административният орган на 03.06.2019г. и заведена с вх. №
1012-26-119-2 от 03.06.2019г.
Като
доказателства по делото са приети относимите според страните документи,
съдържащи се в представената от административният орган по
издаване на оспорения акт .
При
така установената фактическа обстановка,
като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите
и възраженията на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган,
съгласно нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с
оспорения акт разпореждане, с което е отпусната на И.Ф.И. ЛПОСВ също изхожда от лице, разполагащо с
правомощия по чл.98, ал.1, т.1 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково.
Между страните няма спор относно
размера на осигурителният стаж на жалбоподателя и правото му на пенсия по чл. 69б, ал.2 от КСО.
Видно от становищата на страните в проведеното
по делото о.с.з. основният спорен между страните въпрос е дали с обжалваното
разпореждане правилно е посочен и
определен размера на осигурителният доход на жалбоподателя за периода
01.01.1988г.-31.12.1990г., респ. оттук
дали правилно е определен размера на отпуснатата му ЛПОСВ.
Съгласно чл. 70, ал.1 от КСО, в
приложимата му редакция към датата на издаване на обжалваното решение, размерът на
пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя, като доходът, от който се
изчислява пенсията, се умножи с процент 1,2 за всяка година осигурителен стаж и
съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж Същевременно разпоредбата на чл. 70, ал.4 от КСО, в приложимата редакция предвижда, че за пенсиите,
отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният коефициент се
изчислява от осигурителния доход на лицето за период от три последователни години
от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на
лицето и от осигурителния му доход за периода след тази дата до датата на
отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният доход на лицето до 1
януари 1997 г. е за период, по-малък от три години, индивидуалният коефициент
се изчислява от този доход. При определяне на индивидуалния коефициент на
самоосигуряващо се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени
осигурителните вноски. Съответно в чл. 70, ал.5 от КСО е предвидено, за
изчисляване на индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят:1. съотношението
между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември
1996 г. включително и средномесечната работна заплата за страната за същия
период, обявена от Националния статистически институт;2. съотношението между
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г.
и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В чл.70, ал.6
от КСО е посочен начина на изчисление на индивидуалният коефициент по ал.
4 а именно , като всяко от съотношенията
по ал. 5 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и
сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците,
включени в двата периода. Когато лицата нямат осигурителен доход след 31
декември 1996 г., индивидуалният коефициент е равен на съотношението по ал. 5,
т. 1, а когато осигурителният им доход е изцяло след тази дата, индивидуалният
коефициент е равен на съотношението по ал. 5, т. 2.В ал.10 от същата разпоредба
е определен начинът за намаляване на индивидуалният коефициент .
От документите съдържащи се в
административната преписка безспорно се установява, че жалбоподателят е лице
родено преди ***г.,
придобил е право на ЛПОСВ по чл. 69б, ал.2 от КСО, като с
разпореждане от 21.02.2019г./05.03.2019г. му е отпусната ЛПОСВ в размер на 282.01лева, с добавка по чл. 84 от КСО в размер на 70.75 лева и месечна сума за изплащане в размер на
352.76 лева. В същото разпореждане е
посочено, че общото му брутно трудово възнаграждение /осигурителен доход/ за
периода 01.01.1988г. -31.12.1990г. е в размер на 15166.00 лева, осигурителният му доход за периода 01.01.2001г. -07.09.2018г. е в размер на 11 684.35 лева, като е
определен индивидуален коефициент-0.820.Не се твърди и не се представят
доказателства от страна на оспорващия, същият до датата на разпореждането с
което му е отпусната пенсията за осигурителен стаж и възраст да е с променено
по реда на чл. 4б от КСО осигуряване.
Съгласно чл.40, ал.2 от НПОС осигурителният доход , върху който са внесени или дължими осигурителни вноски се
установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО или с осигурителна книжка, както
и с документите по утвърден образец. В ал.3 е посочено, че документите се
издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд. Един от тези документи безспорно
еУП-2, което представлява официален удостоверителен документ удостоверяващ осигурителният доход на
съответното лице и съответно ползващо се с материална доказателствена сила по
смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, за отразените в него факти и обстоятелства. Казано п друго начин, при липса на проведено
производство по реда на чл. 193 ГПК, същото обвързва съда да приеме за доказани
удостоверените в него факти и обстоятелства.
В случая, УП-2, което е представено от жалбоподателя в хода на пенсионното производство и което удостоверява осигурителният му доход за
процесният период от 01.01.1988 до 31.12.1990г. е с изх. №9/12.05.2010г. , издадено
от „Трафик 92“ЕООД, с. Баните, общ. Смолян, в което
дружество че жалбоподателят е работил
за посоченото време и това не е спорно
между страните по делото обстоятелство. В същото УП-2 , прието без оспорване по реда на чл.193 ГПК от страна на ответника, е отразено, че за
периода 01.01.1988г. -31.12.1990г., жалбоподателят е работил като „шофьор на камаз бордови“ и брутното му трудово възнаграждение, или доход за определяне
размера на пенсията за същия период е в
размер на 16259.57лева, като е направена съответна рекапитулация по пера. Под
т.6 от същата е посочено „Целеви“ в размер на 1094.00 лева.
Видно от Разпореждане № **********/№
10/, прот. № N01074/21.02.2019г./ 05.03.2019г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково, признатото от пенсионният орган общо брутно
трудово възнаграждение /осигурителен доход/ на жалбоподателя за същия период, възлиза на
15166.00 лева, т. е. е определено
в размер с 1093.57лева по- нисък от посоченото
от „Трафик92“ ЕООД, с. Баните в издаденото от него УП-2.
Нито в обжалваното разпореждане пред директора на ТП на НОИ-Хасково, нито
в издаденото от последния и оспорено пред съда Решение №1012-26-119-1 от 25.04.2019г.,
са изложени фактически съображения от които да могат да се разберат мотивите на
пенсионният орган, респ. административният орган , поради което същите не са
възприели отразеното в официалният
документ УП-2 №9/15.05.2019г. и не са признали посочения доход за осигурителен
такъв. Неизлагането на мотиви в
разпореждането и в решението на
Директора на ТП на НОИ-Хасково не може
да бъде преодоляна и от съдържащите се в административната преписка документи и
препятства възможността адресата на акта да разбере защо следва да търпи
едностранно наложените с него неблагоприятни
последици и да се защити срещу
него. А, че е налице неблагоприятен резултат за него при
вземане предвид на доход по-малък от
удостоверения в УП-2 е безспорно при положение, че както индивидуалният
коефициент, така и размера на пенсията се определят именно въз основа на признатия
от органа осигурителен доход. След като
с жалбата си до Директора на ТП на НОИ-Хасково, И.Ф.И.
е оспорил процесното разпореждане
в цялост и с твърдения ,че не е съгласен
с размера на определената му пенсия то
адм. орган е дължал цялостна преценка на законосъобразността на акта
на пенсионния орган на всички основания,
вкл. е следвало да прецени дали правилно са определени осигурителните доходи
въз основа на които е изчислен размера на пенсията. Вместо да стори това,
Директорът на ТП на НОИ-Хасково в обжалваното решение единствено е изложил
съображения за причините, поради които
смята че осигурителният доход следва да се изчислява на база именно удостовереното в УП-2, а не за периода 01.01.1984г. до 31.12.1986г.
Немотивирането на акта в тази насока е
представлява нарушение на формата по чл.
146, т.2 от АПК, което е основание за отмяна на решението и връщане на
преписката за пенсионният орган за ново произнасяне по подаденото от И.Ф.И.
заявление за отпускане на ЛПОСВ.
Отделно от това и като съобрази
представените по делото доказателства съдът
намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила довели и до материалната
му незаконосъобразност. Съображенията за това са следните:
Правилно с обжалваното решение е възприето, че индивидуалният коефициент на
жалбоподателя(а оттук и размера на пенсията)следва да се изчислява върху осигурителният му доход за
периода 01.01.1988г.-31.12.1990г., който е
удостоверен в УП-2, изх. №9/12.05.2010г. издаден от
„Трафик-92“ЕООД.
Именно взетият предвид от органа размер на доход
за този период се оспорва от жалбоподателя,
като се твърди, че неправилно вместо да бъде взета предвид сумата 16259.57
лева, посочена в процесното УП-2,
пенсионният орган е взел предвид само доход в размер на 15166.00
лева и по този начин неправилно е
определен индивидуалният му коефициент(оттук и размера на пенсията
му).
Осигурителният доход е месечен доход и е основата,
върху която се изчисляват и правят осигурителните вноски.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други
доходи от трудова дейност.
Както вече бе посочено, в мотивите
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, липсват съображения за причините поради които доходът в размер
на 1093.57 лева не е бил взет предвид от административният орган при изчисление
на пенсията, а по преписката също не са
налице други документи от които да могат
да се изведат съображенията му. Едва в
хода на съдебното производство и то в
хода по същество, процесуалният представител на ответника се е опитал да изложи
мотиви за това, като е посочил, че пенсионният орган не е взел предвид доходът отразен в т.6 на рекапитулацията в процесното УП-2 , тъй като представлява целеви награди. Как точно
ответната страна е достигнала до този извод, за съда не е ясно при
положение, че в т.6 от УП-2 е посочено
само „целеви“, а не „целеви награди“. В
тази връзка следва да се посочи, че в процесният
период от 01.01.1988г. до 31.12.1990г. приложение намират чл. 110, ал. 5(в приложимата му
редакция) от Правилника за прилагане на
закона за пенсиите (обн. 17.01.1958 г. - отм. 01.01.2000 г.) и Правилника за прилагане на дял III от
Кодекса на труда от 1951 г. Утвърден с ПМС № 62 от 9.04.1958 г., обн., изв.,
бр. 30 от 15.04.1958 г. С разпоредбата на чл.9, ал. 4 (ДВ, бр. 59 от 01.08.1989
г.) е предвидено елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се начисляват
и внасят осигурителни вноски, да се определят с подзаконов нормативен акт (какъвто е ППЗП).
В нормата на чл. 11 от същия
правилник, действаща в част от процесния период, а именно в периода
01.04.1986г. до 01.08.1989г., са предвидени изключения от правилото за
изчисляване на осигурителни вноски , като изрично е посочено, че не се изчисляват осигурителни
вноски върху изплатените суми за посочените в т.“а“-т.“д“хипотези, сред които:
т.“а“ възнагражденията за звания, които не се плащат по силата на трудов
договор, еднократни парични награди и други възнаграждения непредвидени в постоянно действащите системи за премиране;т.“б“ парични и натурални възнаграждения:
пътни, дневни, квартирни, багажни, безотчетни, жп, трамвайни, автобусни и
пр. карти и билети – в случаите и до размери, определени от
Министерския съвет
,т.“в“ стойността на безплатната храна, предоставените
безплатни квартири, комунални услуги, топливо, униформено и специално работно и
предпазно облекло, неутрализиращи хранителни продукти и вещества, давани за
работа при редни за здравето условия, и доплащанията за подобряване на храната
от фонда на предприятието (на директора) и други специални фондове.
При положение , че в официалният
документ УП-2 № 9/12.05.2010г. сумата от 1094 лева е посочена, като
осигурителен доход въз основа на който следва да се изчисли пенсията и при
положение, че в него не е конкретизирано
кога точно за времето от 01.01.1988г.-31.12.1990г. са получени тези
„Целеви“ доходи, съответно в какво са се изразили те, за да извърши адекватна
преценка дали да възприеме или не същите като осигурителен доход, въз
основа на които да изгради изводите си, административният орган е следвало преди това
служебно да издири и събере всички доказателства за релевантните факти, тъй
като във
всеки един от случаите, предмет на контрол за законосъобразност, следва да се
изхожда не от формалното наименование на посочените допълнителни
възнаграждения, а от характера, същността и реда на изплащането им.
В разглеждания случай, при решаването на
въпроса по същество пенсионният орган следователно е следвало служебно
да събере сведения, вкл. чрез проверка на ведомости за заплати, и документи съдържащи се
в трудовото досие на жалбоподателя и съхранявани
от осигурителя. Въз основа на тях да установи какъв е бил характера на дохода
посочен в т.6 на процесното УП-2 , за какво е получаван, еднократно или периодично е получен и съответно
кога, респ. имало ли е предвидена
в предприятието постоянно
действаща система за премиране, в какво
се е изразявала тя и включен ли е този
доход в нея или не. Едва след анализ на
така установеното пенсионният орган е следвало да извърши преценка дали този процесен доход съобразно действащото към
момента на получаването му законодателство следва да бъде включен в
осигурителният доход въз основа на който
да се изчисли индивидуалният коефициент
и размера на пенсията на жалбоподателя.
Липсата на документация по пенсионната
преписка за основанията на извършените
плащания не е по вина на добросъвестното осигурено лице и не може да влече
неблагоприятни за него правни последици. Несъбиране на относими и необходими за
правилното решаване на въпроса документи в хода на административното
производство е довело до нарушение на чл.35 от АПК, тъй като адм. акт е издаден без да бъдат изяснени всички факти и
обстоятелства по случая. Нарушението е съществено, тъй като ако не би било
допуснато би могло да доведе и до различен от възприетия в обжалваното решение
и потвърденото с него решение правен извод касателно това какъв е
осигурителният доход на жалбоподателя за периода 01.01.1988г.-31.12.1990г.,
респ. какъв следва да е индивидуалният му коефициент и съответно размерът на
определената му ЛПОСВ. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по
сходни казуси: Решение № 13351 от 06.11.2017г. на ВАС по адм. дело № 12618/2016
г., VI о Решение № 8247 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3198/2017 г., VI
о. , Решение № 6898/09.05.2019г. по адм. дело № 1219/2019г., VI о.
Предвид изложеното съдът намира че
разгледаната жалба е основателна, а
проверения в настоящото производство
административен акт, ведно с потвърденото с него разпореждане, следва да се отмени като незаконосъобразен, поради наличието на основанията предвидени в
чл. 146, т.2, т.3 и т.4 от АПК и преписката да бъде върната на ТП на
НОИ-Хасково за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението
указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид изхода на делото, основателна се явява само
претенцията на жалбоподателя за
присъждане на действително направените по делото разноски в размер на 350.00 лева, представляващи
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 03.06.2019г.
Водим от
горното и на основание чл. 172 ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-119-1 от 25.04.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, и потвърденото с него Разпореждане № **********/№ 10/, прот. № N01074/21.02.2019г./ 05.03.2019г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне, съобразно
дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Хасково, да заплати
на И.Ф.И. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на сумата от 350.00(триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия :