РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1303
гр. Пловдив, 21.07.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХІХ касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА и с участието на прокурора
ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАХД № 747 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във
връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба, предявена от П.И.П., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника адв. К.,***,
офис 1, против Решение № 118/23.01.2020 г. на Районен съд - гр. Пловдив, 9-ти
наказателен състав, постановено по НАХД № 4582 по описа на същия съд за 2019
г., с която е потвърдено НП, посредством което на П. е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, отнети са 12 точки и е
наложено административно наказание глоба в размер на 10лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Поддържа се, че в хода на административнонаказателното производство неправилно е
приложена разпоредбата на чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози,
което е довело до незаконосъобразност на оспореното НП, в тази му част. Неправилно
не са съобразени от първостепенния съд възраженията в жалбата, което е довело
до постановяване на неправилно решение. Иска се първоинстанционното
решение да бъде отменено, като бъде изцяло отменено и наказателното
постановление в тази му част.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по касационната
жалба - ОД на МВР - гр. Пловдив, сектор „ПП“, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на касационната жалба.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че
жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява допустима.
Предмет на касационното
оспорване е Решение № 118 от 23.01.2020 г., 9-ти наказателен състав,
постановено по АНД № 4582 по описа за 2019 г. на ПРС, с което е потвърдено НП №
18-1030-0011060/14.01.2019 г. на началник група в сектор ПП на ОДМВР – Пловдив.
Пловдивският районен съд е
бил сезиран с жалба, предявена от П., срещу НП № 18-1030-0011060 от 14.01.2019 г.,
издадено от началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР - Пловдив, с което
са му наложени административни наказания: - глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, както
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР му се отнемат общо 12 точки.
НП е издадено въз основа на
АУАН № 917099 от 30.12.2018 г., съставен от младши автоконтрольор
към сектор “ПП” при ОД на МВР - гр. Пловдив. Обективираните
в актовете на административнонаказателното
производство констатации, възприети и от първостепенния съд, се свеждат до
следното :
На 30.12.2018 г. около 17,30
часа в община Родопи, на общински път № PDV2250 – км 5 + 450, П. управлявал
лек автомобил марка „Сеат Толедо” с рег. № ***,
собственост на Д. П.. Тъй като имало съмнения за употреба на алкохол от страна
на водача, последният отказал да бъде тестван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDM 0246. На проверяваното лице бил
връчен талон за медицинско изследване № 0039305, в който било указано, че
следва да се яви до 19,50 часа в УМБАЛ „Свети Георги“, за да даде кръвна проба,
което предписание не било изпълнено.
Наред с това, на П. било
вменено и нарушение за непредставяне на контролния талон към свидетелството за
управление на МПС. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление, съгласно констатациите в което П. управлява МПС,
като отказва да му бъде извършена проверка тестван с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен № ARDM 0246 и не е дал кръвна проба за
изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и, че не представя
контролния талон към свидетелство за управление на МПС, представляващо
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Процесните
административни наказания са наложени при тази фактическа и правна обстановка.
С обжалваното пред
настоящата инстанция решение, Пловдивският районен съд е потвърдил оспореното
пред него НП. За да постанови посочения резултат районният съд е приел, въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, че от страна на касатора е осъществен съставът на посочените АУАН и НП
административни нарушения. Съдът е приел също така, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, като АУАН и НП съдържат необходимите реквизити съобразно нормите на
чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, и е дадена правилна правна квалификация на
нарушенията, както в АУАН, така и в НП.
За да потвърди НП за наложеното
наказание на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както в частта за глобата, така
и в частта за лишаването от право за управление на МПС за извършеното нарушение
и отнемането на 12 точки, първоинстанционният съд е приел,
че нарушението е правилно индивидуализирано, съобразно изискванията на чл.27
ал.2 от ЗАНН, доказано е по безспорен начин, че лицето е отказало да бъде
тествано с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен
№ ARDM 0246 и не е
дало кръвна проба за изследване. Правилни са изводите на съда, че дори да е
направен опит за тестване с техническо средство и въпреки желанието на
проверяваното лице същото не е отчело резултат, неясно е обстоятелството защо
не е дадена кръвна проба за изследване, която може да бъде дадена в рамките на
посочения в талона времеви интервал.
Правилно е посочено, също
така, че наказанието е абсолютно определено и в този смисъл наказващия орган не
може да преценява размера. Прието е, че правилно наказващият орган е санкционирал
лицето, като му е наложил глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
упражнява МПС за срок от 24 месеца, съгласно норма разпоредбата на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП. При извършената служебна проверка съдът не е констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на процесното НП изцяло.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е
постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени
мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани
изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния
закон. Фактическите констатации и правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави
излишно тяхното повтаряне.
Съставеният АУАН съобразен с
изискванията на закона, нарушенията са установени по несъмнен начин,
индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение
във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на
акта е издадено и процесното наказателно
постановление против Николов, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.57
ал.1 от ЗАНН.
По отношение на възведените
в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, следва да се посочи,
че същите, са били релевирани още в първоинстанционното производство и по тях решаващият съд е
дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени
доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е
достигнал до законосъобразни изводи относно обосноваността и
законосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
Изложеното дотук налага да
се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания,
а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221
ал.2 пр.1 от АПК във връзка с чл.63
ал.1 пр.2 от ЗАНН, Административен съд-Пловдив, ХІХ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 118 от 23.01.2020
г., 9-ти наказателен състав, постановено по АНД № 4582 по описа за 2019 г. на
ПРС, с което е потвърдено НП № 18-1030-0011060/14.01.2019 г. на началник група
в сектор ПП на ОДМВР – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: