№ 2406
гр. София, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110202805 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 2661543, издаден от СДВР, с който
на СТ. В. М., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че при издаването на процесния електронен фиш били
допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Твърди се липса на реквизити в обжалвания ЕФ. Иска се отмяната
му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но
се представлява от адв. Ч.. Последната иска от съда да отмени обжалвания
акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. В писмено становище изразява позиция, че процесният
електронен фиш е правилен и законосъобразен, поради което иска от съда да
го потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
На 07.04.2019 г. в 12:53 ч. жалбоподателят С.М. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген“, с рег. № СВ **** МС, по бул. „Пейо Яворов“, с
посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“. В
участъка около № 28 на бул. „Пейо Яворов“ в същата посока на движение
автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил засечен да се движи със
скорост от 100 км/ч, от която скорост е приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача и скоростта се зачита като 97 км/ч. Доколкото автомобилът е
управляван в населено място, то максимално допустимата скорост за движние
е 50 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение TFR1 – M 614. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 600 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
2
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Поради това възраженията на жалбоподателя за липса на
реквизити за категорично неоснователни.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
07.04.2019 г. в 12:53 ч. жалбоподателят С.М. е управлявал лек автомобил
„Фолксваген“, с рег. № СВ **** МС, по бул. „Пейо Яворов“, с посока на
движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“. В участъка около
№ 28 на бул. „Пейо Яворов“ в същата посока на движение, автомобилът,
управляван от жалбоподателя, бил засечен да се движи със скорост от 97
км/ч. От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност.
По отношение на мястото на нарушението съдът е изпълнил указанията
на касационната инстанция и е изискал протокола от използването на
процесното техническо средство на датата на нарушението (виж л. 13 от
делото). от този протокол се установява, че в действителност мястото на
нарушението е посоченото в ЕФ, като дори е приложена снимка от
автомобила, от която се установява как точно е поставено техническото
средство и кое е мястото на контрол. От материалите по делото се установява,
че процесното техническо средство е използвано от служителя Иван Лухов,
който е бил обучен и компетентен да работи с него (виж л. 12 от делото).
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
3
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната. Изпълнителното деяние
от състава на това нарушение е определено като нарушение на просто
извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
На следващо място, съдът отбелязва, че е в сила новата наредба (№
8121з-532/12.05.2015г – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015г.), която регламентира
използването на технически средства за установяването на нарушения,
изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като
тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че
само със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения.
Наредбата работи с понятието автоматизирани технически средства и
системи (АТСС), в което понятие се включват както мобилните такива, така и
стационарните, което е видно и от чл. 2 на Наредбата.
Доколкото от справката за собствеността на автомобила се установява, че
са вписани няколко лица, този състав на съда намира, че всяко от тях е
посочено в различно качество. Собственик на автомобила е юридическото
лице „Порше мобилити БГ“ ЕООД, като негов ползвател е регистриран
жалбоподателят С.М., а като лице, което е подало/получило свидетелството
за регистрация на процесното превозно средство е посочено лицето Людмил
Тасков. Т.е. ясно е чия собственост е процесното МПС, както и е ясно кой
точно го използва. Въпреки това, този съдебен състав е изискал информация
от дружеството лизингодател и собственик на лекия автомобил кой точно
използва процесното МПС и в чие владение се намира той, от чийто отговор
се установява, че това е жалбоподателят. Т.е. не е налице никакъв спор
досежно обстоятелството, че именно жалбоподателят е ползвал процесното
МПС в посочените в ЕФ ден и час, а самият той не се е възползвал от
законовата възможност, в случай, че твърди, че не е управлявал лекия
автомобил, то да посочи лицето, което е извършило нарушението. Ето защо,
за съда няма съмнение, че именно жалбоподателят е лицето, извършило
процесното нарушение.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на скоростта,
съзнавал е общественоопасните последици, т.е. че застрашава обществените
отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, но е
4
неглижирал настъпването на общественоопасните последици, при пряката си
цел да управлява МПС, с избрана от него скорост, независимо от наличието
на изрично ограничение по силата на закона.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна (СДВР),
което да е в размер на 100 лева, съгласно правилата за неговото изчисляване,
на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 2661543, издаден от СДВР, с
който на СТ. В. М., с ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл.
182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН
и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СТ. В. М., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5