Р Е Ш Е Н И Е
Номер 206 от 18.02.2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети състав, на девети февруари
две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2719 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
връзка с чл.59б, ал.3 от Закона за
здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба
на „СМДЛ Лина“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ж.к.”Зорница”, бл.75, партер, представлявано от д-р В.М. К.и Т. Щ.
К., против Заповед № РД-09-144/16.11.2021г. на директора на РЗОК – Варна, с
която на основание чл. 20, ал.1, т.2 от ЗЗО, чл.59б, ал.2 от ЗЗО и чл.22а,
чл.223а, чл.223в, ал.4 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г. за медицинските
дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., на дружеството е отказано сключване
на договор за извършване на ВСМДИ 10.64 „Полимеразна верижна реакция за
доказване на COVID-19“ по пакет „Микробиология“ със „СМДЛ Лина“ ЕООД с лечебно
заведение регистрирано в гр.Варна. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и при съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на оспорената заповед, както и за
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят „СМДЛ Лина“ ЕООД, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответната страна - директорът на Районна
здравноосигурителна каса гр.Варна, редовно
призован, не изпраща представител. По делото е постъпила молба с
вх.№1113/07.02.2022г. от юрисконсулт И., в която оспорва жалбата и претендира
същата да бъде оставена без уважение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно.
Административен
съд – Бургас, дванадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното:
По делото не се спори, че с предходна Заповед №РД-09-300/09.12.2020г. на директора
на РЗОК–Варна, е отказано сключване на договор за „Полимеразна верижна реакция
за доказване на „COVID -19“ по пакет
„Микробиология“ със „СМДЛ Лина“ ЕООД с лечебно заведение, регистрирано в
гр.Варна.
С решение №402/16.03.2021г., постановено
по адм.дело №110/2021г. по описа на Административен съд – Бургас (л.6-12),
съдът е отменил Заповед №РД-09-300/09.12.2020г. на директора на РЗОК –Варна и е
изпратил преписката за ново произнасяне на директора на РЗОК в
законоустановения срок, при съобразяване на мотивите на решението по тълкуването
и прилагането на закона.
С решение №10625/20.10.2021г.,
постановено по адм.дело №5428/2021г., Върховният административен съд (л.24-25)
е оставил в сила решението на Административен съд – Бургас.
По делото не се спори, че в РЗОК –Варна
е постъпило заявление с вх.№ 29-01.93/23.10.2020г. от В. К. и Т. К. в
качеството им на управители на „СМДЛ Лина“ ЕООД (л.32) за сключване на договор
с НЗОК за извършване на ВСМДИ 10.64 „Полимеразна верижна реакция за доказване
на „COVID -19“ по пакет
„Микробиология“, съгласно чл.223б от НРД за МД между НЗОК и БЛС за периода 2020
-2022 г.
В отговор на
съобщение от 02.11.2020г. (л.34), изпратено от директора на РЗОК-Варна,
дружеството е представило Декларация съгласно чл.117 от НРД за медицинските
дейности за 2020-2022г., Декларация за извършване на дейността на лабораторията
при спазване на въведените противоепидемични мерки, както и за спазване на
мерките за безопасност при пакетиране и транспорт на биологичен материал,
Заповед №РД-01-150/25.03.2020г. на министъра на здравеопазването, ведно с
приложения, копие от писмо на главен държавен
инспектор А.К..
Със съобщение вх.№ 21-01-93/3/10.11.2020г., изпратено
от директора на РЗОК-Варна (л.48), на дружеството повторно е указано да
представи в 7-дневен срок следните документи: Заповед на министъра на здравеопазването,
в която „СМДЛ Лина“, гр.Варна е определена като лаборатория, с която може да
бъде сключен договор по чл.223а от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019г. за МД между
ВЗОК и БЛС за 2020 – 2022г., декларация за извършване на дейността на
лабораторията и Заключение на НЦЗПБ за
възможностите за приложение на методите, качеството и ефективността на
микробиологичната/вирусологичната лабораторна диагностика за извършване на
ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-
С поредно съобщение с вх.№ 29-01-93/3/10.11.2020г.,
изпратено от директора на РЗОК-Варна (л.48), на дружеството е указано отново да
представи в 7-дневен срок следните документи: Заповед на министъра на
здравеопазването, с която СМДЛ „Лина“ ЕООД гр.Варна е определена като
лаборатория, с която може да бъде сключен договор по чл.223а от НРД №РД-НС-01-4
от 23.12.2019г. за МД между НЗОК и БЛС за 2020 -2022г, Заключение на НЦЗПБ за
възложителите за приложение на методите, качеството и ефективността на
микробиологичната лабораторна диагностика на ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19” на СМДЛ Лина, с адрес гр.Варна.
На основание проведеното административно производство
е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № РД-09-144/16.11.2021г.
на директора на РЗОК – Варна, с която на основание чл. 20, ал.1,т.2, чл.59б,
ал.2 от ЗЗО и чл.22а, чл.223а, чл.223в, ал.4 от НРД № РД-НС-01-4/23.12.2019г.
за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022г., на дружеството-жалбоподател
е отказано сключване на договор за извършване на ВСМДИ 10.64 „Полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19“ по пакет „Микробиология“ СМДЛ
„Лина“ЕООД с лечебно заведение регистрирано в гр.Варна. Отказът е обоснован със
следните мотиви: „ Към представено
заявление не са приложени заповед на министъра на здравеопазването с посочване
на лечебното заведение, регистрирано в гр.Варна ….От представената заповед №РД-01-150/25.03.2020г. на Министъра на
здравеопазването и писмо на директора на НЦЗПБ професор д-р Т. К. е видно, че в
тях е посочено „Самостоятелна медико-диагностична лаборатория Лина“ ЕООД –гр.Бургас,
от което може да се направи обоснован извод, че същите се отнасят за
регистрираното лечебно заведение в гр.Бургас, а не за лечебното заведение в
гр.Варна…. „Лечебното заведение „СМДЛ ЛИНА” ЕООД, регистрирано в
РЗИ – Варна с № ********** с адрес *** не е определено като изпълнител на ВСМДИ
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ по НРД със заповед на
министъра на здравеопазването, както и няма заключение на НЦЗПБ за
възможностите за приложение на методите, качеството и ефективността на
микробиологичната/вирусологичната лабораторна диагностика за извършване на
ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата се явява основателна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед № РД-09-144/16.11.2021г. на директора на РЗОК – Варна, с която на
основание чл.59б, ал.2 от ЗЗО и чл.22а, чл.223а, чл.223в, ал.4 от НРД №
РД-НС-01-4/23.12.2019г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за
2020-2022г., на дружеството-жалбоподател е отказано сключване на договор за
извършване на ВСМДИ 10.64 „Полимеразна верижна реакция за доказване на
COVID-19“ по пакет „Микробиология“ със „СМДЛ Лина“ ЕООД с лечебно заведение
регистрирано в гр.Варна.
Оспорената заповед е издадена от директора на
РЗОК-Варна, в рамките на установената от закона материална, териториална и
времева компетентност, съобразно чл.59б, ал.2 от ЗЗО.
Заповедта е издадена в предписаната от закона форма и
съдържа фактическите и правните основания за издаването й.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че
оспореният административен акт е нищожен, поради следните съображения:
Съгласно чл. 177,
ал. 2 от АПК актовете и действията на административен орган, извършени в
противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Предпоставките за приложението на тази разпоредба са две: наличие на
влязъл в сила съдебен акт и противоречие на акта или действието на органа със
съдебното решение.
В конкретния
случай се установява, че първата предпоставка е налице - решение
№ 402/16.03.2021г., постановено по адм.дело №110/2021г. по
описа на Административен съд – Бургас (л.6-12), с което съдът е отменил
предходна заповед –заповед №РД-09-300/09.12.2020г. на директора на РЗОК –Варна
и е изпратил преписката за ново произнасяне на директора на РЗОК в
законоустановения срок, при съобразяване на мотивите на решението по
тълкуването и прилагането на закона.
С решение №10625/20.10.2021г.,
постановено по адм.дело №5428/2021г., Върховният административен съд е оставил
в сила решението на Административен съд – Бургас.
С цитираното решение
преписката е върната на административния орган, като на същия са дадени задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на решението. В практиката е безспорно, че именно в мотивите на съдебното
решение, съдът трябва да включи тези задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона. Въпросът, който намира различно значение в практиката, е
за това кои указания на съда са "задължителни указания по тълкуването и
прилагането на закона" и за правното значение на факта на неизпълнение им
от страна на административния орган. Макар, че мотивите на акта не се ползват
със сила на пресъдено нещо, то съобразно чл. 173, ал. 2 от АПК, със задължителна за административния орган сила се
ползват съдържащите се в мотивите указания на съда, по тълкуването и
прилагането на закона. В този смисъл следва да се приеме, че актовете и
действията на административния орган, извършени в противоречие с дадените му от
съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, са нищожни
на основание чл. 177, ал. 2 от АПК.
В конкретния случай с влязло в сила решение №
402/16.03.2021г., постановено по адм. дело № 110/2021 г., Административен съд -
Бургас е дал на административния орган
следните задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона: „С оглед изложеното в конкретния случай
съдът приема, че директорът на РЗОК – Варна неоснователно е приел, че
дружеството – жалбоподател не е включено в списъка към заповедта на министъра
на здравеопазването като лечебно заведение, което е изпълнител на ВСМДИ
„Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ по НРД. Административният
орган е имал възможност да установи този факт служебно въпреки, че „СМДЛ ЛИНА“
ЕООД не е представила актуална заповед към заявлението си. Този извод следва и
от факта на честата отмяна на заповедите на министъра на здравеопазването, регламентиращи относимите към казуса обществени
отношения.
Видно
е, че за периода от датата на подаване на заявлението на „СМДЛ ЛИНА“ ЕООД за сключване на договор до
директора на РЗОК Варна с вх.№ 29-01-93/23.10.2020г. до издаване на процесната
заповед, са издадени, респ. отменени няколко заповеди на министъра на
здравеопазването, с които се определят лечебните заведения, които могат да са
изпълнители на ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“, в
които дружеството-жалбоподател фигурира в списъка на лечебните заведения, изпълнители на ВСМДИ „Полимеразна верижна
реакция за доказване на COVID-19“ по НРД. Видно е също така, че в заповедите се
посочват наименованията на юридическите лица и техните седалища, отразени в
Търговския регистър. Не са изброени изчерпателно всички адреси на дейност на
юридическите лица по смисъла на ЗЗО, които са различни от адреса-седалище. В
този смисъл е и отговорът на главния държавен здравен инспектор, обективирано в
писмо изх. № 2600-2363/19.10.2020г.“.
Освен това в решението на ВАС (л.16) изрично е
посочено и следното:
„Административният
орган неправилно приема „СМДЛ ЛИНА“ ЕООД с адрес на седалище и управление в
гр.Бургас, извършващо медицинска дейност регистрирана в гр.Бургас и в гр.Варна,
като различни лечебни заведения. Създаденото от търговското дружество „СМДЛ
ЛИНА“ ЕООД лечебно заведение извършва медицинска дейност на различни адреси,
видно от регистъра на лечебните заведения в Изпълнителна агенция медицински
надзор. Съдът законосъобразно е приел, че в заповедите на министъра на здравеопазването,
издадени на осн. чл.63, ал.1 от ЗЗ и чл.29 от Наредба №21/2005г се посочват
наименованията на юридическите лица по смисъла на ЗЗО и техните седалища,
отразени в Търговския регистър, а не мястото на изпълнение на медицинската им дейност.
Законосъобразен е извода на съда и относно наличие и на другия изискуем
документ за сключване на договор с РЗОК в изпълнение на чл.223а от НРД, а
именно писмо на НЦЗПБ изх.№100-160/11.05.2020г., което е заключение, относно
спазване медицинските стандарти на МЗ и Наредба № 21 от 2005г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести.“
От изложеното
следва, че оспореният в настоящото производство административен акт, с който по
същество е направен изричен отказ, е издаден в противоречие с влязло в сила решение
№402/16.03.2021г., постановено по адм.дело №110/2021г. по описа на
Административен съд – Бургас, оставено в сила с решение на ВАС, тъй като е в разрез с дадените от съда
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният
орган не се е съобразил с дадените му със съдебното решение задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона, поради което заповедта не поражда
правни последици, съгласно изричната императивна норма на чл. 177, ал.
2 от АПК.
Освен това съдържанието
и на двете заповеди-тази, която е предмет и на оспорване в настоящото
производство и предходната Заповед №РД-09-300/09.12.2020г., е почти идентично, с оглед еднаквата разпоредителна част, поради което
оспорената в настоящето производство заповед е и в нарушение на задължителните
указания на съда по тълкуване и прилагане на материалния закон по чл. 173, ал. 2 АПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, оспореният административен акт се
явява нищожен и жалбата против него като основателна следва да бъде уважена.
При този изход на делото, искането на жалбоподателя за
присъждане на направените от него разноски, се явява основателно съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК и следва да бъде уважено по отношение на
внесената държавна такса, която е в размер на 50 лв.
Водим от горното, Бургаският административен съд, дванадесети
състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-09-144/16.11.2021г. на директора на РЗОК
– Варна.
ИЗПРАЩА преписката на директора на РЗОК – Варна за
ново произнасяне, при съобразяване мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона, като ОПРЕДЕЛЯ едномесечен
срок за разглеждане и произнасяне по заявлението, подадено от „СМДЛ Лина“ ЕООД.
ОСЪЖДА Районна здравно осигурителна каса
- Варна да заплати на
„САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ ЛИНА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ж.к.”Зорница”, бл.75, партер,
представляван от д-р В.М. К.и Т. Щ. К.
направените съдебни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева-държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: