Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № .../14.06.2011г., постановено по гр. Д. № .../2011г. Районен съд С. е признал за незаконно уволнението на Г. П. Г. отменил го е и е възстановил ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност- „...” в катедра „...” с място на работа С. А. „Д.А. Ц.” С.. Със същото решение е осъдена С. А. С. да заплати на Г. Г. сумата от 561,42лв., представляваща обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради уволнението за периода от ....2011г. до ...2011г. в размер на 2826,11лв. и обезщетение за времето, през което ищецът е работил на по-ниско платена работа в размер на 561,42лв. за периода от ...2011г. до ...2011г. ведно със законната лихва върху тези обезщетения считано от ...2011г. до окончателното им изплащане. Отхвърлени са исковете за заплащане на обезщетение за разликата до 3000лв. / по отношение първото присъдено обезщетение/ и за разликата до 1020лв./ по отношение на второто присъдено обезщетение/. Против това решение в неговата цялост е постъпила въззивна жалба от С. А. „Д.” С. /по – нататък в решението С. А./. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Сочи се ,че доводите на РС С. по отношение на първото констатирано от работодателя дисциплинарно нарушение- преждевременно напускане на работа и закъснение за работа не са законосъобразни. Твърди се, че на ищеца Г. е било пределно ясно за какво точно се провежда дисциплинарното производство против него , както и че лицето, издало заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, е разполагало с необходимата за това представителна власт. Неоснователно били кредитирани показанията на свидетеля Л., а показанията на двете служителки на ответника, констатирали дисциплинарното нарушение, не били възприети като достоверни. По отношение преценката за тежестта на нарушението и адекватността на наложеното дисциплинарно наказание преценката на съда също не била правилна. Непровеждането на учебното занятие означавало, че не е изпълнен изискуемият се за съответната дисциплина хорариум, което можело да доведе до обявяване дипломите на студентите за невалидни в бъдеще. Първоинстанционният съд не бил обсъдил наличните нарушения на трудовата дисциплина в тяхната съвкупност и оттам преценката му за тежестта им била неправилна. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове. Против решението, в частта му, с която е отхвърлен искът на Г. П. Г. за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ, е постъпила жалба от него, като се сочи, че за периода от ...2011г. до ...2011г. работодателят му дължи обезщетение, представляващо разликата между получаваната от ищеца по трудов договор заплата и тази, която е получавал при ответника. Претендира да се отмени решението в отхвърлителната му част и да бъде присъдено обезщетение в размер на 421 лв. за посочения период. По жалбата на С. А. ищецът не е подал отговор. В съдебно заседание заема становище за неоснователност на същата, като сочи, че въпреки крайния изход от спора, все пак не е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на извършено дисциплинарно нарушение. Настоява мотивите на първата инстанция в тази им част да бъдат „коригирани”. По жалбата на ищеца, С. А. не заема становище. Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, доводите на страните, както и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбите са подадени в срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. При извършената от въззивния съд служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно и допустимо изцяло. По същество решението е правилно и законосъобразно в частта му, с която са уважени претенциите на ищеца и неправилно в частта му, с която претенцията за обезщетение е отхвърлена за сумата от 421 лв. С исковата си молба ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжност”...” в катедра „...” Твърди, че със заповед на работодателя от ...2011г. трудовото му правоотношение било прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание”уволнение „ за нарушения, които ищецът твърди да не е извършвал. Според ищцовата страна непровеждането на учебни часове със студенти за един период от ....2010гдо ....2010г. не представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина. Твърди се, че ищецът е изпълнявал съвестно трудовите си задължения за целия период, през който е работил при ответника- от 1994г. до датата на уволнението. Сочи, че не е бил наказван дисциплинарно през цитирания период. Моли съда да признае уволнението му за незаконно, да го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати 7200лв. обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от ...2011г. до ...2011г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. С молба от ...2011г. ищецът е изменил претенцията си за обезщетение, като претендира да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от датата на уволнението до ...2011г. в размер на 3000лв., както и да му се заплати обезщетение за периода от ...2011г. до ...2011г. в размер на 2010лв., което обезщетение представлява разликата между получаваното от него възнаграждение по трудов договор и това, което е получавал при ответника. Ответникът заема становище за неоснователност на предявените искове. Според ответника вътрешно-нормативните правила на академията определят реда, по който се определят графиците за провеждане на учебни занятия. При непровеждането на учебните занятия следва преподавателите да докладват писмено това обстоятелство в офис „Технология на обучението„ . Ищецът не бил провел предвидените в учебния план занятия на дати ..., ... и ... декември 2010г. Не е искал и не е получавал разрешение да не провежда тези занятия. Това обосновавало извода, че е осъществил от обективна страна предвиденото в чл. 187,ал.1,т.1 от КТ нарушение на трудовата дисциплина „Преждевременно напускане на работа и закъснение за работа„- те са били за повече от един час, три на брой и са извършени в рамките на три дни, в един календарен месец. Според ответника ищецът не е изпълнил и законно разпореждане на работодателя, установено със заповед № .../25.02.2010г., а именно за всяко непроведено занятие да докладва писмено. В изисканите обяснения ищецът не дал отговор на въпроса къде е бил и какво е правил по времето, когато е отсъствал от учебни занятия. Претендира се исковете да бъдат отхвърлени. В отговор на твърденията на ответника ищецът заявява, че не е бил запознат със съдържанието на заповед № .../25.02.2010 на работодателя си. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника, следвало е да провежда редовно учебните занятия по утвърден от работодателя график и е следвало да спазва вътрешно-нормативните актове на С. А., с които се счита запознат по силата на длъжностната му характеристика. При извършена проверка по заповед на з. Р. на С. А. от страна на две служителки на академията се е установило, че на ...2010г. от 19,30ч., на ...2010г. в 9.00ч. и 10.45ч. и на ...2010г. в 9.00ч. ищецът не е присъствал в аудиториите, където съгласно утвърдения график за провеждане на учебните занятия е следвало да проведе упражнения. Горните обстоятелства се потвърждават както от представената по дело докладна записка, съставена от двете проверяващи, така и от показанията им, дадени в съдебно заседание. Събрани са и гласни доказателства, които сочат, че на ...2010г. в 9,15ч. ищецът е бил в съответната а. Тези показания не противоречат с другите посочени доказателства, тъй като касаят различни часове. Факт, установен по безспорен начин по делото е, че на трите посочени дати ищецът не е провел общо четири предвидени занятия със студенти от академията. Този факт, впрочем, се сочи и от самия ищец в исковата му молба. Доводите, които ищецът навежда не са в насока, че е провел цитираните занятия, а че непровеждането им при конкретните обстоятелства не представлява тежко дисциплинарно нарушение. Няма спор, че съгласно заповед № .../25.02.2010 на работодателя всички преподаватели са задължени да уведомят съответната служба, посочена в заповедта за непровеждането на занятия по утвърдения график. Няма и спор относно факта, че ищецът не е уведомил съответния офис „Технология на обучението „ при С. А. за това, че не е провел занятията и за причините, поради които това се е наложило. Според настоящата инстанция по делото е установено и че ищецът е бил запознат със съдържанието на цитираната заповед- тя се намира в личното му трудово досие. При тази фактическа обстановка заместник ректорът на С. А. е изискал със заповед № .../05.01.2011г. обяснения от ищеца за следните факти: „Бил ли е на работното си място на ....2010г. от 16,00 до 18,00ч., на ...2010г. от 09,00 до 13,00ч. , на ...2010г. от 09,00ч до 13,00ч. Ако е бил на работното си място, защо не е провел предвидените по график аудиторни занятия. През посочените в т. 1 периоди по какъв начин е изпълнявал трудовите си задължения и как, уплътнявал работното си време, при положение, че не е присъствал на предвидените в графика му учебни занятия . Ако не е бил на работното си място и не е изпълнявал задълженията си към работодателя, къде и с какво е ангажирал времето си, имал ли е разрешеÝие за това от представител на работодателя и ако е нямал токова какви са причините самоволно да се отклони от изпълнение на поетите с трудовия си договор задължения” По повод заповедта ищецът е депозирал пред работодателя си писмени обяснения, които не дават отговор на нито един от поставените въпроси, а касаят междуособици между него и ръководството на академията. С оспорваната от ищеца заповед з. Р. на С. А. е приел, че ищецът не е провел занятия по утвърден график на ...2010 от 19,30 до 21,00ч., на ...2010 от 09,00 до 10,30ч. и от 10,45ч. до 12,15ч. и на ...2010г. от 09,00 до 10,30ч. Също така е установено, че Г. не е уведомил съответния офис „Технология на обучението „ за непровеждане на занятията . Според работодателя при това положение ищецът е нарушил разпоредбите на чл. 21,т.1 и 9 от Правилника за вътрешния трудов ред на С. А., чл. 19 от Правилника за организация на учебния процес в ... и чл. 100 от Правилника за дейността на ... Прието е, че са налице две дисциплинарни нарушения, а именно- закъснение за работа и неизпълнение на законните разпореждания на работодателя, като последното нарушение е достатъчно тежко, щото да бъде подведено под разпоредбата на чл. 190,ал.1 т.7 вр.чл. 187,т.7 от КТ. Наложено е дисциплинарно наказание „уволнение”. При тази фактическа обстановка се налага изводът за основателност и доказаност на предявените искове за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна. На първо място, правилно първоинстанционният съд е приел, че не следва да се разглежда по същество въпросът за законосъобразност на уволнението по отношение на първото посочено в заповедта за налагане на наказание нарушение. Очевидно е, че обяснения за това конкретно нарушение не са му изискани от страна на работодателя. Поискано е обяснение за трите дати, които са споменати и в заповедта, но не съвпадат часовете, по отношение на които работодателят е приел, че е налице „Закъснение за работа”. Мотивите на първоинстанционния съд, касаещи конкретните разлики между заповедта за уволнение и заповедта, с която са искани обяснения са подробни и настоящата инстанция ги възприема изцяло, като препраща към тях по силата на разпоредбата на чл.272 от ГПК. Тук само следва да се изтъкне, с оглед наведеното в жалбата оплакване, че за да се приеме и разгледа по същество спор за отмяна на дисциплинарно наказание „Уволнение”, съгласно разпоредбата на чл. 193 от КТ следва работодателят да е изслушал или приел обясненията на работника. Тези обяснения следва да са изискани за конкретното нарушение, а не въобще. Ако работникът не е наясно за какво конкретно нарушение спрямо него се осъществява дисциплинарна процедура, той е лишен от правото да се защити адекватно. Ето защо при тази хипотеза законодателят е дал правомощие на съда да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда въпроса по същество. По отношение на другото нарушение, за което ответникът е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” , настоящата инстанция счита, че е налице нарушение както на посочените в заповедта текстове на вътрешно нормативни актове за дейността на С. А., така и е налице неизпълнение на законните разпореждания на работодателя/ в случая цитираната по делото заповед / . По делото е установено, че чрез непровеждането на посочените четири занятия ищецът е нарушил както разпоредбата да провежда занятията съгласно утвърден график, така и разпоредбата да спазва и използва работното си време само изпълнение на трудовите си задължения. Безспорно е и обстоятелството, че ищецът не е изпълнил заповедта на работодателя си да уведоми за непровеждането на занятията съответния офис в ... При това положение е очевидно несъответствието на поведението на ищеца с наложената от работодателя система на работа. След като е налице нарушение на трудовата дисциплина, съдът следва да прецени и дали са приложени правилно другите императивно дадени общи критерии на закона за налагане на дисциплинарно наказание, които са важими и за налагане на наказание „уволнение”, а именно : тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника / служителя. Според настоящия състав работодателят в случая при налагане на дисциплинарното наказание не е извършил нужната преценка. За да се наложи дисциплинарно наказание „уволнение „ за нарушение по чл. 190 т. 7 от КТ, нарушението следва да бъде „тежко”. Тежестта на нарушението се преценява с оглед степента на засягане на ритъма на работа при работодателя, както и с оглед засягането на неговите законни интереси. В случая не са проведени четири учебни занятия, като работодателят е приел, че учебният процес е бил сериозно засегнат. Касае се обаче за занятия със студенти от различни курсове на обучение и различни специалности. Непровеждането на такъв незначителен с оглед предвидения по график брой часове според съда не може да повлияе на учебния процес до степен да се стигне до обявяване на дипломите, издавани от академията, за невалидни. Нещо повече-налице е възможност за провеждане на пропуснатите занятия, което означава, че учебният процес не се засяга въобще. На следващо място съдът счита, че нарушението на ищеца не може да се категоризира като тежко по смисъла на чл. 190,ал.1 т. 7 от КТ и поради факта, че е извършено в рамките на три дни, предхождащи настъпващите новогодишни празници. По делото е установено, че освен преподавателя в съответните аудитории са липсвали и студентите, които той е трябвало да обучава. След като самите обучаеми не са се явили за провеждането на часовете, ползата от това преподавателят да ги провежда сам или пред един – двама студенти също би била почти нулева. В тази връзка следва да се вземат предвид показанията на св. Л., който твърди, че е отишъл при преподавателя си на 30.12. 2010г. само за да си завери студентската книжка и че в аудиторията в час, в който е следвало да се проведе упражнение, не е имало студенти. Същото твърди и св. М. по отношение на датите 28 и 30 декември 2010. Св. М., извършила проверката на 29 декември 2010г. не помни дали тогава е имало студенти. Горните съображения дават основание на съда да приеме, че мотивите, които работодателят изтъква относно тежестта на нарушението, са несъстоятелни. Като се има предвид и фактът, че ищецът не е бил наказван дисциплинарно за предходен период, така допуснатото от него нарушение категорично не обосновава налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание. Що се касае до искането на процесуалния представител на ищеца да се „коригират” мотивите на първоинстанционния съд относно констатацията на извършено дисциплинарно нарушение, понеже такова не било налице, съдът счита , че то е несъстоятелно. Дисциплинарно нарушение е налице и това е установено по безспорен начин. Мотивите на първоинстанционния съд от друга страна, дори и да са неправилни, не подлежат на отмяна, нито пък могат да бъдат изменени от въззивната инстанция, тъй като представляват израз на вътрешното убеждение на съда. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъборазност на решението на първата инстанция както по отношение иска за отмяна на уволнението, така и по отношение на другите предявени искове, които са кумулативно обективно съединени с него. Мотивите на първата инстанция относно основателността на тези искове са подробни и съответстват на закона и установената съдебна практика, поради което настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. По отношение на иска за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал. 2 от КТ съдът намира, че обезщетението се дължи в размера, посочен от ищеца и за периода, претендиран от него. Решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена претенцията за сумата от 421лв. за периода от 31.05.2011г. до 15.07.2011г. е неправилно и следва да се отмени, като се присъди горната сума. През посоченото време ищецът е работил по трудов договор, като е получавал възнаграждение по – ниско от това, което е получавал при ответника. Горните факти са установени от въззивната инстанция . При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 500лв. Също така ответникът следва да заплати и държавна такса върху уважената претенция за обезщетение в размер на 50лв. в полза на ВТОС. Водим от гореизложеното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № .../....2011г., постановено по гр. Д. № .../2011г. на Районен съд С. само в частта му, с която е отхвърлен искът на Г. П. Г.,ЕГН * против С. А. „Д. А. Ц.” гр. С. ЕИК... за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал. 2 от КТ за периода от ....2011 до ....2011г. за сумата от 421 лв. , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. А. „Д. А. Ц.В” гр. С. ЕИК... да заплати на Г. П. Г.,ЕГН * сумата от 421 лв. / четиристотит двадесет и един лева / представляваща обезщетение по чл. 225,ал.2 от КТ за периода от ...2011г. до...2011г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото- ...2011г. до окончателното й изплащане . ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../14.06.2011г., постановено по гр. Д. № .../2011г. на Районен съд С. в останалата му част. ОСЪЖДА С. А. „Д. А. ЦЕНОВ” гр. С. ЕИК... да заплати на Г. П. Г.,ЕГН * сумата от 500лв./ петстотин лева / за водене на делото пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА С. А. „Д. А. Ц.” гр. С. ЕИК... да заплати в полза на ВТОС сумата от 50лв. / петдесет лева/ държаввна такса върху уважения иск. Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от ...2011г. пред ВКС . |