№ 45
гр. Свищов, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на пети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20234150100506 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 238-239 ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „В“ ООД, ЕИК: *, гр. ***,
срещу Ю. Ж. Д. , ЕГН: **********, гр. ****, в която обективно са съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ответницата Ю. Ж. Д. е потребител на ВИК
услуги по партида с абонатен № 3022457 за обект, находящ се в гр. ****** за периода от
04.05.2020 г. до 03.05.2022 г. Услугите са се изразявали във водоснабдяване с питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване. В ИМ се сочи, че се сочи, че съгласно чл. 33,
ал. 1 от Общите условия ВИК операторът издава ежемесечни фактури за извършване на
ВИК услуги, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба потребителите са длъжни да заплащат
сумите в 30 дневен срок след датата на фактурата. За процесния период били издадени 20 бр.
фактури, подробно описани в исковата молба. Отстоява се, че съгласно чл. 44 от Общите
условия се дължи законна лихва, считано от първия ден след настъпването на падежа на
всяка отделна фактура. Твърди се, че сумите все още не са платени. Сочи се, че
извънсъдебно била изпратена покана до ответницата, която е била получена от лицето Р.М..
На ответницата е връчен препис от исковата молба, но същата не е подала отговор, нито се
явява в съдебно заседание. С оглед на изложеното ищцовото дружество моли съдът да осъди
ответницата да му плати следните вземания: (1) 822,40 лв. – за главница за водоснабдителни
услуги за периода 04.05.2020 г. до 03.05.2022 г. (2) 145,58 лв. – мораторна лихва за периода
от 31.07.2020 г. – 05.04.2023 г. – чл. 79, ал. 1 ЗЗД , както и (3) законна лихва върху
главницата от 25.04.2023 г. до окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендират се
и разноски. – В срока по реда на чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
(ОИМ) от ответника по иска.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством
събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията
на страните, съгласно правилата на чл. 238-239 ГПК, Свищовският районен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
СвРС намира, че е сезиран с искова молба на „В“ ООД срещу Ю. Ж. Д., в която
обективно са съединени искове с правно основание 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
1
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: (1)
822,40 лв. – за главница за водоснабдителни услуги за периода 04.05.2020 г. до 03.05.2022 г.,
(2) 145,58 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г. – 05.04.2023 г. – чл. 79, ал. 1
ЗЗД, както и (3) законна лихва върху главницата от 25.04.2023 г. до окончателното й
плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, без да се мотивира
решението по същество, защото се постановява решение неприсъствено решение – чл. 239,
ал. 3 ГПК. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение: Първо, на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с
Определение № 435/25.09.2023 г., но въпреки това тя не представила отговор на ИМ, нито се
е явила първото с. з. (чл. 238, ал. 1 ГПК). Второ, искът е вероятно основателен, защото е
подкрепен с писмени доказателства, която дават възможност за подобен извод.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС) се явява основателна. Съобразно изхода от делото, ответницата
следва да бъде осъдена да заплати направените разноски в хода на заповедното
производство в размер 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат и направените
от ищеца разноски в настоящото производство, в размер на 50 лв., представляващи разходи
на ищеца за ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което предвид фактическата и правна
сложност на делото и обема на извършената от юрисконсулта дейност съдът определя на
150 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК, Свищовският районен
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. Ж. Д., ЕГН: **********, гр. ******, да заплати на „В“ ООД, ЕИК: *,
гр. -, следните суми: 822 (ОСЕМСТОТИН ДВАДЕСЕТ И ДВА) ЛЕВА И 40 СТ. – за
главница за водоснабдителни услуги за периода 04.05.2020 г. до 03.05.2022 г., 145 (СТО
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА И 58 СТ. – за мораторна лихва за периода от 31.07.2020 г.
– 05.04.2023 г. – чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и законна лихва върху главницата от 25.04.2023 г. до
окончателното й плащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ю. Ж. Д. да заплати на „В“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 75 (СЕДЕМДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ю. Ж. Д. да заплати на „В“ ООД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА за съдебно-деловодни разноски в исковото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис на Ю. Ж. Д. от решението, като й се УКАЖЕ, че на
основание чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването му може да иска отмяната му от
ВТОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
2