РЕШЕНИЕ
№ 850
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110104075 по описа за 2021 година
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.49
ЗЗД и чл.86 ЗЗД от Д. Г. Й. срещу Община Варна за осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2 500 лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психична
травма в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 02.03.2021г. в гр.Варна,ул.“Цар
Симеон Първи“, както и законната лихва, считано от датата на увреждането 02.03.2021г. до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 02.03.2021г. към 17.40 часа в гр.Варна, ул.“Цар
Симеон Първи“ срещу Клуба на ВМРО ищецът бил нападнат и ухапан от бездомно куче с
ветиринарна отметка на ухото. Нападението станало в гръб и съвсем неочаквано за ищеца,
поради което освен силната болка, изпитал и силен уплах и страх. Тъй като 03.03.2021г. бил
официален празник, посетил личния си лекар на 04.03.2021г., който го прегледал и му
поставил ваксина против тетанус/ТАП/ и извършил първична хирургична обработка на
раните. Установил два хематома с размери 5-6 см и открита рана на единия от тях, в лява
гръдна половина и издал амбулаторен лист. На 05.03.2021г. ищецът посетил отделението по
Съдебна медицина при УМБАЛ „Света Анна“, където били констатирани две
кръвонасядания с неправилна форма, мораво-жълтеникав цвят и диаметър около 5-6 см по
задно-страничната повърхност на лявата гръдна половина, на ниво 6–то-10-то леви ребра по
задно мишнична линия, в горния полюс на горното от тях – рана с неправилна кръгловата
форма и диаметър около 5-6 мм, с неравни ръбове и покрита с червена коричка, уплътнение
в подкожието.
1
Излага, че освен болките, които изпитал по време на ухапването, направените след
това манипулации били болезнени, като болката продължавала и към момента. Стресът от
преживяното не бил преодолян. И сега при всяка среща с куче на улицата, ищецът изпитвал
напрежение, страх и тревога, а в първите дни в такива ситуации неволно се заковавал на
едно място и изчаквал кучето да се отдалечи от него. От болката и уплахата получил
нарушение на съня, сънувал кошмари и често се събуждал.
Счита, че отговорност за случилото се следва да носи Община Варна по реда на чл.49
ЗЗД поради бездействието на нейните органи във връзка със задължението за изолиране на
безстопанствените кучета в определени за това места. Сочи, че съгласно чл.41 ЗЗЖ
безстопанствените животни се настаняват от органите и организациите по чл.40,ал.2 и ал.4 в
приюти, регистрирани по чл.137,ал.1 от Закона за ветиринаромедицинската дейност, както и
че органите на местната власт изграждат приют за безстопанствени животни, а кметовете на
населените места отговарят за дейността по приютите. Сочи, че съгласно чл.47,ал.3 и чл.50
от ЗЖЖ Общините осъществяват надзор върху безстопанствените кучета и са длъжни да
вземат мерки за предотвратяване на агресивното поведение на кучетата към хора или
животни, както и че съгласно чл.133,ал.2, т.7 от Закона за ветиринарномедицинската
дейност кметовете на население теста са длъжни да предприемат мерки за недопускане
свободното движение на животни по улиците на населените места.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Варна е депозирала отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска.
Излага се, че Общината носи отговорност за ухапвания на гражданите й, причинени
от безстопанствени кучета на нейна територия, което задължение било налице само спрямо
безстопанствените животни. Сочи се, че не са ангажирани доказателства за произхода и
самото съществуване на кучето, ухапало ищеца и не можело да се направи обоснован извод
дали същото е безстопанствено или не. В исковата молба нямало описание на външните
белези на животното, за да може да бъде иднтифицирано. Ищецът твърдял, че не бил
забелязал кучето, но бил убеден, че то е имало ветиринарна отметка на ухото. Излага се, че
ако мястото на инцидента, което било оживена улица в центъра на града, било обитавано от
бездомни агресивни кучета, то редовно щели да постъпват сигнали на граждани. Твърди се,
че за периода 28.02.2021г. – 23.03.2021г. били отработени 40 броя сигнала за целия град,
което било доказателство, че общината следва и изпълнява Националната програма за
овладяване на популацията на безстопанствени кучета на територията на РБ.
Твърди се, че не се установява по безспорен начин, че кучето ухапало ищеца е
безстопанствено като се излага, че Община Варна не следва да отговаря за причинената на
ищеца вреда.
В условията на евентуалност се отправя искане за намаляване на размера на
претендираното обезщетени.
2
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е амбулаторен лист от 04.03.2021г. от извършен преглед на
ищеца с основна диагноза „ухапване или удар от куче“ и установено
обективно състояние : в областта на гръдния кош набелязани два хематома с
размери 5-6 см с малка открита рана на единия.
Представена е справка за отработени сигнали от общински приют за
безстопанствени кучета с.Каменар за месец март 2021г.
Съгласно медицинско удостоверение, издадено от МБАЛ“Света Анна“
Варна е извършен преглед на ищеца на 05.03.2021г. като по предварителни
данни същият е изложил, че на 02.03.2021г. към 17.40 ч. в района на ул.“Цар
Симеон Първи“ в гр.Варна е бил нападнат от свободно куче с ветеринарна
отметка на ухото, което го ухапало в областта на гръдния кош. Установени са
следните увреждания : кръвонасядания и разкъсно-контузна рана, подкожни
кръвоизливи в лява гръдна половина. В заключение е посочено, че описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърд, тъп предмет и
биха могли да бъдат получени по указаните време и начин, като същите са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Свидетелят Г. Д. Г./син на ищеца/ излага, че е придружавала баща си на
02.03.2021г., когато последният е бил ухапан от куче. Движели се от ЖП-гара
посока центъра по един баир. На около 150 м метра нагоре се разминали с
улично куче, след което вървяла жена с друго куче домашно, което
разхождала. Домашното куче лаело уличното и уличното куче се ядосало и
нападнало в гръб баща му и го захапало по гърба. Жената, която била с
домашното куче се опитала да изгони уличното. Свидетелят също се опитал и
то побягнало в посока ЖП-Гарата. Кучето било голямо и бяло и с марка на
ухото. Якето на баща му било разкъсано и имал болки. Като се прибрали
видели, че има две дупки от двата зъба на кучето. Имало кръв и две дупки от
кръвонасядането. Обадили се на личната лекарка. Майката на свидетеля
промила раната. Следващият ден бил почивен и отишъл чак на по-следващия
ден да му бият ваксина и да го прегледат. След този инцидентът бащата на
свидетелят не се чувствал добре. Месец, два се оплаквал, че има болки. Имал
3
проблеми със съня. И в момента като забелязвал куче спирал и изчаквал да го
види накъде ще отиде.
Съдът с оглед гореустановената фактическа обстановка прави следните
правни изводи :
Безстопанствени кучета са тези, които са родени като такива, загубени
или изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално
определено за тях място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 ЗЗЖ
безстопанствените кучета са под грижата и надзора на общината, на
територията на която се намират. Общинските власти са длъжни да
кастрират, обезпаразитяват, ваксинират и настаняват безстопанствените
кучета в изградени и стопанисвани от тях приюти. Нараняването от
безстопанствено куче представлява ненадлежно изпълнение от страна на
съответната община, чрез нейните органи, на законовото задължение за
надзор по ЗЗЖ, което обуславя ангажирането на отговорността й по реда на
чл.49 ЗЗД.
След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства –
свидетелските показания и наличната медицинска документация, се
установява, че на 02.03.2021г. ищецът е получил травматични увреждания,
изразяващи се в разкъсно –контузни рани и кръвонасядания в областта на
гръдния кош.
Съдът кредира изцяло показанията на свидетеля Георги Георгиев, който
е непосредствен очевидец на инцидента и има преки и непосредствени
впечатления от случило се. Същият сочи, че баща му е бил нападнат в гръб и
ухапан по гърба от улично голямо бяло куче с марка на ухото.
По делото не са събрани доказателства кучето да е имало стопанин, като
с оглед на дефиницията на понятието «безстопанствени животни» - родени
като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не
обитават дом или специално определено за тях място следва да бъде прието,
че процесния случай касае именно причинени телесни увреждания от
безстопанствено куче.
С оглед горното съдът намира, че отговорността на Община Варна
следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи във
4
връзка с осъществяването на надзор и настаняване на безстопанствените
кучета в приюти. Безспорно се установява,че ищецът е изпитал болки и
страдания, влседствие на ухапването на безстопанственото куче. От
събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е преживял стрес
вледствие на инцидента, като съгласно показанията на разпитания свидетел
същият е имал проблеми със съня около два месеца, а и към настоящия
момент изпитва тревожност при среща с куче.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год., обезщетението
следва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да
удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други
случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди,
така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо
обезщетение, а за по-леките – по-ниско. Съдът намира, че в конкретния
случай сумата, която би възмездила сочените от ищеца неимуществени вреди
възлиза в размер от 2 500 лева, поради и което искът следва да се уважи в
цялост.
Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва върху
него, считано от датата на увреждането 02.03.2021г. до окончателното
изплащане.
окончателното му изплащане.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищцата следва да се присъдят
направените от същата разноски, както следва : 450 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение; 100 лева за заплатена д.т, които ще бъдат
възложени в тежест на ответника, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. Г. Й., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ул.“**“ бл.40, вх.Б, ет.1,ап.1 сумата от 2500 /две хиляди и
петстотин/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в психична травма в резултат от ухапване от
безстопанствено куче на 02.03.2021г. в гр.Варна, ул.“Цар Симеон Първи“,
както и законната лихва, считано от датата на увреждането 02.03.2021г. до
окончателното плащане., на основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д. Г. Й., ЕГН: ********** с
адрес гр.Варна, ул.“**“ бл.40, вх.Б, ет.1,ап.1 сумата от 550/петстотин и
петдесет/ лева, представляваща стойността на направените разноски по
делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6