Мотиви към Присъда № 95/ 17.09.2010г. по НОХД № 769/10год.
по описа на ПОС
Срещу
подсъдимите А.А.З. и Ш.А.З. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл. 115
във вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК – за това, че на 17.07.2009г. в
гр. К., обл. П., в съучастие като съизвършители, умишлено са умъртвили С. А.Р.,
с ЕГН ********** ***, като смъртта му е настъпила на 27.07.2009г., като
убийството е извършено по хулигански подбуди.
От
пострадалите Р. Д. Р., Д.С.Р., М.С.Р., А.А.Р. и Д. С.К. - наследници на починалия
С.А.Р., са предявени и приети за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански искове срещу подсъдимите А.А.З. и Ш.А.З. за обезщетение на
причинените им неимуществени вреди в резултат на инкриминираното престъпление,
както следва:
от
пострадалата Р. Д. Р.
/ съпруга на починалия/ – граждански иск срещу двамата подсъдими солидарно за заплащане
на сумата от 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение
за причинените от деянието болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 17.07.2009г. до окончателното й изплащане;
от
пострадалите Д.С.Р., М.С.Р., А.А.Р. и Д. С.К. /деца на
починалия/ – граждански искове срещу двамата подсъдими солидарно
за заплащане на сумата от по 46 000 /четиридесет и шест хиляди лева/ за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за причинените от деянието болки и страдания, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането –
17.07.2009г. до окончателното им изплащане. Пострадалите претендират и за
заплащане на направените от тях в производството разноски.
Р.
Д. Р., М.С.Р., А.А.Р., Д. С.К. и Д.С.Р. са конституирани като страни в
наказателното производство – граждански ищци, а Д.С.Р. и като частен обвинител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че събраните в хода на
съдебното следствие доказателства са достатъчни, за да се направи обоснован и
категоричен извод, че двамата подсъдими са извършили престъплението по чл. 116 ал. 1 т. 11 във вр. с чл. 115
във вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което им е повдигнато обвинение с внесения
обвинителен акт. Счита, че въпреки съществуващите противоречия в гласните
доказателства, което се обуславя от обстоятелството, че подсъдимите и
пострадалите са представители на два различни рода, от които произхождат
преимуществено и свидетелите по делото, доказателства за авторството на
инкриминираното престъпление се съдържат най-вече в заключенията на назначените
в хода на досъдебното производство и по време на съдебното следствие
експертизи, а така също и в приложените към делото писмени и веществени
доказателства. Предвид на това е на становище, че подсъдимите следва да бъдат
признати за ВИНОВНИ по повдигнатото им обвинение, като на всеки да бъде
определено наказание при балансиращи отговорността обстоятелства, а именно по 17
г. лишаване от свобода за всеки от двамата, което да се изтърпи при
първоначален „СТРОГ” режим, като се зачете периодът на предварителното им
задържане, съобразно нормата на чл. 59 от НК. На становище е, че са налице
предпоставките на чл.68 ал.1 от НК, тъй като деянието е извършено в
изпитателния срок на предишно осъждане на двамата подсъдими, поради което моли
да се постанови подсъдимите да изтърпят изцяло и отделно и тези отложени наказания.
По отношение на предявените граждански искове изразява становище за тяхната
основателност и доказаност, поради което моли да се уважат по справедливост, а
подсъдимите да се осъдят да заплатят направените по делото разноски.
Повереникът
на гражданските ищци и на частния обвинител – адв. П. поддържа изцяло
становището на прокуратурата за доказаност на повдигнатите на двамата подсъдими
обвинения, като счита, че съответно на извършеното и на данните за личността на
подсъдимите е наказание в размер на 20
г. лишаване от свобода за всеки един от тях. По отношение на предявените и
приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове е на
становище, че са доказани по основание, а досежно размерите, в който следва да бъдат
уважени – предоставя на съда да прецени и определи съответното справедливо
обезщетение, което да отговаря на действително претърпените вреди от
доверителите му.
Гражданските
ищци и частния обвинител молят съда да наложи възможно най-тежкото наказание и
на двамата подсъдими, както и да уважи изцяло предявените граждански искове.
Подсъдимите
А.А.З. и Ш.А.З. дават подробни обяснения по повдигнатото им обвинение, като не отричат участието си в инцидента, но не се
признават за виновни и молят съда да постанови справедлива присъда.
Защитникът
на подсъдимите – адв. Л. е на становище, че категорични доказателства,
подкрепящи повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал.1 т.11 от НК по
делото не са събрани, най – вече предвид същественото противоречие в депозираните
в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Излагат се съображения, че депозираните
от роднините на починалото лице показания са недостоверни и не следва да бъдат
кредитирани, а съдът следва да даде вяра на обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите – техни близки и роднини. Предвид изложеното се
застъпва становището, че поради липса на категорични доказателства за
авторството на деянието, спрямо подсъдимите следва да се постанови оправдателна
присъда. Алтернативно се изразява и тезата за необоснованост на дадената от
прокуратурата правна квалификация на извършеното от подсъдимите деяние. В тази
връзка на първо място се изразява становище, че по делото не са установени по
категоричен начин хулиганските мотиви за извършване на престъплението, поради
установен личен мотив за възникване на инцидента. На следващо място се изразява
становище, че са налице доказателства за квалифициране на деянието като
извършено при условията на превишаване пределите на неизбежната отбрана по
чл.119 от НК, алтернативно – извършено по непредпазливост при хипотезата на
чл.124 от НК, поради липса на доказателства за умисъл в поведението на
подсъдимите за умъртвяване на пострадалия С. Р.. Ако съдът не приеме така застъпените защитни
позиции, от адв. Л. се прави искане при постановяване на осъдителна присъда и при
определяне на наказанието за всеки един от двамата подсъдими да се отчете конкретния
казуален принос на всеки подсъдим в извършване на деянието, както и данните за
семейното им положение, трудовата ангажираност, положителните характеристични
данни. При постановяване на осъдителна присъда, според адв. Л., законосъобразно
ще се яви приложението на чл.68 ал.1 от НК, а по отношение на гражданските
искове изразява становище, че същите при
наличие на виновно поведение от страна на подсъдимите, следва да се уважат в
справедлив и съответстващ на съдебната практика размер.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като взе
предвид становищата на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият Ш.А.З. е роден на *** ***. Българин е,
български гражданин, с основно образование, неженен / живущ във фактическо
съжителство със св. Ф.Я., от което имат родени две деца/. Трудово ангажиран е,
работещ като обущар в „***” – гр. П.. Осъждан е с влязла в законна сила на 24.01.2007г.
присъда, постановена по НОХД №119/2007г. по описа на ПРС, 6 н.с., има и
криминалистична регистрация за извършено през 1999г. престъпление по чл.198 от НК. ЕГН **********.
Подсъдимият
А.А.З. е роден на *** ***. Българин
е, български гражданин, с основно образование, неженен / живущ във фактическо
съжителство със св. Н.Д., от което имат родени три деца/. Трудово ангажиран е, работещ
като обущар в „***” – с.Г.. Осъждан е с влязла в законна сила на 24.01.2007г.
присъда, постановена по НОХД №119/2007г. по описа на ПРС, 6 н.с. ЕГН **********.
Двамата
подсъдими са братя и към инкриминираната дата живеели в едно домакинство с фактическите
си съпруги - свидетелките Ф.Я. и Н.Д.,
родените от това съжителство деца, и с майка си и баща си - свидетелите А.А.З.
и А.А.З.. Всичките обитавали къща, находяща се в гр. К., на ул. „Р.” №**. Семейството на подсъдимите се отличавало със
сплотеност, съпричастност и дълбока привързаност между отделните му членове и
особено между двамата братя, които израснали заедно, живеели заедно, имали
идентично житейско и професионално развитие. На фона на преобладаващото
население в гр. К. подсъдимите и семейството им били значително по – образовани
и реализирали се в обществото – полагали квалифициран, добре платен обществено
- полезен труд, ползвали се с добро име сред работодателите си, известни били с
добрите си трудови навици и положително отношение към трудовия процес и
колектива, в който работели. Бащата на подсъдимите – св. А.З. водел активен
обществен живот, бил общински съветник в община ***, кандидат за народен представител, имал лични контакти
със смятания за лидер на ромската общност т. нар. „****”. На базата на тези
професионални, образователни и обществени постижения, подсъдимите имали ясно
изразено чувство за превъзходство над останалите граждани на гр. К. и често демонстрирали
самочувствие и завишена самооценка за значимостта им в обществото. Именно това им възприятие и създадената у тях
представа за превъзходството над
останалите членове на населението мотивирала в подсъдимите арогантност,
агресивност и грубост в отношенията с останалите граждани, поради което и в гр.
К. двамата били известни като буйни, агресивни, избухливи и недостатъчно
толерантни, особено, когато са употребили алкохол, в които случаи техните
съграждани се страхували от непредизвикани агресивни реакции от двамата братя.
В
гр.К., в непосредствена близост до къщата на подсъдимите, на около 15 – 20
метра – на ул. „ Р.” №** / виж. протокол за оглед на местопроизшествието, ведно
с фотоалбум – л.24 – л.31 от т.1 от дос. пр./ към инкриминираната дата живеели и
починалия С. А.Р., съпругата му – свидетелката Р. Д. Р., сина и снаха им –
свидетелите Д.С.Р. и Н.А.К. и родените от брака им деца. На същия адрес, в общ
двор, но с различни входове се намирала и къщата, в която живеели свидетелите П.С.Р.
/***/, сина и снаха й – свидетелите М. Д. К., Р.Е.С. и малолетното им дете.
Двата
рода – З.-ви и Р.-ви имали стара вражда, възникнала преди около 10 години от
пререкание между подс. А.З. и сина на починалия С. Р. – А.Р.. При конфликт
между двамата се разменили удари, в резултат на които А.Р. и понастоящем имал
здравословни проблеми. След този инцидент между двете семейства периодично
възниквали конфликти, изразяващи се основно в размяната на обиди и закани за
саморазправа, но до съществени неприятни последици не се е стигало. Въпреки
изминалия значителен период от инцидента между А. и А., те двамата и членовете
на техните семейства имали изразено явно негативно отношение едни към други.
На
инкриминираната дата – 17.07.2009г. в гр. К. се провело тържество – „сюнет” –
обрязване на момче от махала с оглед спазване на верските традиции на
населението, което тържество било съпроводено с разполагане на маси с храни и
напитки в центъра на града, с музикална уредба и сцена, на която свирел
оркестър и на която се качвали гостите на тържеството да танцуват и даряват
обрязаното момче с пари и дарове. Празненството започнало около 13 - 14 часа,
по което време и двамата подсъдими се настанили на подготвените маси, в близост
до сцената и оркестъра, употребили алкохол –
подс. Ш. 6 - 7 бири и 3 - 4 бири подс. А.. На тържеството за малко ходили
и свидетелите Д.Р. и Н.К. и видели как развеселени от употребата на алкохол
подсъдимите пръскали другите гости с бира и се закачали с тях. Фактическите
съпруги на подсъдимите – свидетелките Ф.Я. и Н.Д., майка им - А.А.З. и леля им
– свидетелката Ш. А. К., не присъствали на тържеството. Баща им – свидетеля А.А.З.
също не присъствал през цялото време, посетил синовете си няколко пъти, но с
жена си, снахите, внуците и сестра си предимно
стояли на пейките пред дома си, като към края на тържеството той тръгнал да
посрещне синовете си.
Тържеството
продължило до около 23 часа, когато музикантите започнали да прибират уредбата
и инструментите, тъй като не били от гр. К. и трябвало да пътуват. Членовете на
оркестъра и преди били свирили в града, поради което се познавали с подсъдимите
и те разговаряли с тях, докато им помагали да натоварят в автомобила инструментите и музикалната уредба. В този
момент при тях дошъл и св. М.К., който по-рано през деня услужил на музикантите
с чадър и решил да дойде да го прибере, след като видял, че тържеството е към
своя край, като по настояване на жена си – св. Р.С. взел със себе си и детето
им – 3 – 4 годишно. Когато приближил до подсъдимите и членовете на оркестъра
започнал да разпитва последните за свои познати, да изявява желание да му
изпълнят за последно някоя песен, като в този момент изглеждал силно алкохолно повлиян. Подсъдимите се опитали да го убедят да не
притеснява музикантите, които бързат да си тръгват, при което св. М.К. се ядосал от тяхната
намеса и започнал да се държи агресивно, очевидно в резултат на употребата на
значително количество алкохол - обиждал, псувал подсъдимите, отправял закани за
саморазправа с помощта на свои роднини. Подсъдимите останали изненадани от това
поведение на свидетеля, когото познавали като спокоен и кротък човек, който почти не употребява алкохол. Св. К. бил
съученик на подс.А.З., като двамата, преди този случай имали добри приятелски
взаимоотношения. Поради това подсъдимите не възприели на сериозно отправените обиди и
закани, а се опитали да успокоят
свидетеля, като подс. А.З. хванал К. за
врата и го дръпнал, взел детето му на
ръце и го подканил да се прибират.
Пътят
на подсъдимите за дома им минавал покрай къщата на К. и на рода Р.. Първи вървели
св.М.К. и детето му, непосредствено след него подсъдимите и баща им – св. А.З.. Зад тях в
този момент се движили и свидетелите Д.Р. – син на починалия, Н.К. – съпругата
на Д.Р. и Д. Р. - К. – дъщеря на починалия и сестра на св.Д.Р.. Пред входната
врата на къщата си в този момент стояли и свидетелките П.С.Р. /З./ и Р.Е.С., съотв. майка и съпруга на св.К..
Последният, приближавайки се до майка си и жена си продължавал на висок глас да
обижда подсъдимите, да отправя закани и да ги псува, заявявайки на роднините си,
че подсъдимите се месят във всичко и че без причина са го ударили. В този
момент подс. Ш.З., който бил отминал входната врата на К. и Р. се обърнал
назад, провокиран от отправените му обиди и псувни и казал на свидетеля да
престане да обижда и псува, но св. К. продължил с неадекватното си поведение, което провокирало подс. Ш.З., той се върнал назад, хванал входната врата,
водеща към къщата на К. и с нея го блъснал силно в тялото. В резултат на удара,
а и на употребата на алкохол св.К. загубил равновесие и паднал в двора, като
съпругата и майка му веднага го издърпали /него и детето/ в къщата, за да
предотвратят последващ конфликт. В този момент свидетелка на случващото се Д. Р. - К. тръгнала към подс. Ш.З., хванала
го отзад за гърба в опит да го отстрани от мястото и го попитала поради каква
причина удря техния роднина св. К.. Ядосан от тази намеса подс. Ш.З. блъснал
свидетелката, която паднала на земята, станала и тръгнала да търси камъни и
други предмети, с който да се отбранява. Св. Д.Р. потърсил сметка на подсъдимия
Ш.З. за физическото насилие над сестра му, при което последния го ударил с
юмрук в областта на лицето. Виждайки какво се случва съпругата на Д. – Н.
започнала да вика за помощ, на които викове се отзовали майката и бащата на Д.
– Р. и С. Р., които в този момент били в двора на къщата си и чувайки викове,
познавайки гласа на сина и снаха си излезли да видят какво се случва. Подсъдимите,
виждайки, че конфликта се разраства, че преобладават хората от „вражеския” род Р.,
мотивирани от старите конфликтните отношения между двата рода, от чувството си
на превъзходство, повлияни и от употребеното количество алкохол отишли до дома
си, намиращ се на около 2-3 мин. пеша от дома на Р., взели дървена сопа и вила, като сопата взел подс.Ш., а вилата останала за брат му, и се върнали
обратно на мястото на инцидента. Към мястото провокирани от чуващите се викове
и събиращите се хора се приближили и съпругите на подсъдимите, тяхната майка и
леля – свидетелките Ф.Я., Н.Д., А.А.З. и Ш. А. К..
През
това време св. Д.Р., ударен с юмрук от подс. Ш., уплашен решил да се прибере в
дома си, за да се скрие, но бил пресрещнат
от подсъдимия А.З., който с вилата посегнал да го удари по главата. Св. Д.Р.
вдигнал лявата си ръка, за да се предпази, но последвали още удари по гърба,
главата, ръцете, както с желязната, така и с дървената част на вилата, в
резултат на които свидетеля паднал на земята, станал и избягал, като се скрил
под намиращия се наблизо микробус. Докато подс. А.З. се саморазправял със св. Д.Р.,
починалия С. Р., който бил излязъл на улицата пред дома си тръгнал към подс. Ш.З.
в опит да защити сина си, като в ръцете си не носел никакви „оръжия”, а бил и видимо
силно алкохолно повлиян. Когато се оказал на около 70 см. от подсъдимия Ш.З., почти
лице в лице с него, последният му нанесъл удар със замах в дясната половина на
главата, в посока отгоре – надолу и косо спрямо срединната линия на главата,
който удар бил със значителна кинетична енергия. В резултат на удара С. Р.
паднал на земята, облят обилно в кръв в областта на главата, първо на колене,
после по лице, без възможност да се съпротивлява и да се отбранява. Съпругата
на пострадалия – св. Р.Р. се опитала да отдръпне подс. Ш.З. от мъжа си, но също
била ударена от него в областта на гърба, рамото и гърдите и не успяла да
помогне на починалия. В този момент към подс. Ш.З. се присъединил и брат му -
подс. А.З., и двамата захпочнали да нанасят удари по гърба и крайниците на
падналия на земята безпомощен пострадал С. Р., които удари били сравнително многобройни
– около 5 – 10, но със значително по-лека кинетична сила, поради което причинили
множество охлузвания по тялото на починалия, но те били повърхностни по своя
характер и отминали по време на лечебния процес – от инкриминираната дата –
17.07.2009г. до смъртта на пострадалия на 27.07.2009г. и не са констатирани при
извършената съдебно – медицинска експертиза на трупа.
След
като се разправили с членовете на рода Р., а пострадалия С. Р. почти не давал
признаци на живот, подсъдимите и техните роднини се прибрали в жилището си. Свидетелките
Д. Р. - К. и Р.Р. се опитали да свестят пострадалия С. Р., като го заливали с
вода в опит да го изправят на крака. Св. Д.Р. също излязъл от дома си, за да
види как е баща му и да се опита да му помогне. Виждайки, че състоянието на
пострадалия не е добро, свидетелите извикали св. М.Р., който с личния си
автомобил транспортирал пострадалите С. Р. и Д.Р. *** за оказване на медицинска
помощ. Преценявайки, че състоянието на С. Р. е спешно, дежурния лекар св. С.А.Л.
препоръчал транспортирането му в болница в гр. П.. Св. М.Р. откарал
пострадалите в УМАЛ „ Св. Г.”ЕАД –гр.П, където на 18.07.2009г. пострадалия С. Р.
бил опериран по спешност, на 19.07.2009г. се наложило извършване на втора
операция, поради влошаване на здравословното състояние, но въпреки проведеното
лечение на 27.07.2009г. С. Р. починал.
Междувременно, след като С. Р. и Д.Р. тръгнали
към поликлиниката съпругата на Д.Р. – Н.К. посетила баща си – св. Р.В., който неофициално
отговарял за опазване на обществения ред в квартала. След като му съобщила за
случилото се, св. В. веднага се отправил към мястото на инцидента, където вече
нямало хора от рода на пострадалите, нито от рода на подсъдимите, но се били
събрали съседи, от разговорите с които свидетеля разбрал, че подсъдимите са
нанесли побой на пострадалите С. и Д. Р.. Свидетелят съобщил на органите на
реда за инцидента, като местопроизшествието посетил дежурен полицейски екип, в състава
на който бил св. Л.Б.Р.. Органите на реда установили, че инцидента е приключил,
събрали информация за случилото се от свидетели, след което били изпратени от оперативния
дежурен в гр. С. да посетят поликлиниката в гр. К. и да разберат състоянието на
пострадалите, като установили, че един от тях /С. Р./ е в тежко състояние.
В
този момент в махалата се забелязвало ескалация на напрежението, възникнала
опасност от последваща саморазправа между двата рода, което провокирало
полицейския екип да поиска подкрепление, като се взело решение да се задържат
подсъдимите за 24 часа, за да се предотвратят инциденти. Задържани били обаче
само подс. Ш.З. и баща му А.З., но не и подс. А.З.. След 24 часа подс. Ш.З. и
баща му били освободени. Още вечерта, след инцидента, а и дните след това
членовете от рода на пострадалия Р. хвърляли бутилки, камъни и др. по къщата на
подсъдимите, заплашвали децата им, поради което подсъдимите решили да напуснат
града и да отидат при свои роднини в Германия. След като св. С. Р. починал, по
съвет на баща си подсъдимите се върнали в страната и спрямо тях била взета
постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Семейството на
подсъдимите от своя страна напуснало гр. К. и понастоящем живее при роднини в
различни градове.
В
хода на разследването, при оглед на местопроизшествието в дома на Р., при
извършено претърсване и изземване от дома на подсъдимите З. и от автомобил,
ползван от Ш.З. били намерени и иззети приложените по делото веществени
доказателства, като протоколите за претърсване и изземване били надлежно одобрени
по реда на чл. 161 от НПК /л. 70-71, л. 73 – 74, том І от дос. пр./. С протокол
за доброволно предаване от 10.08.2009. / л.75 том І от дос. пр./св. Д.Р. предал
на органите на полицията 1 бр. мотика, също приложена като веществено
доказателство по делото.
С
протокол за вземане на сравнителни образци за сравнително изследване от
19.10.2009г. / л.76, том І от дос. пр./ била иззета кръв от св. Д.Р..
Според заключението на изготвената в хода на
разследването съдебно – медицинска експертиза на труп с №305/2009г. / л.101 –
л.105, том І от дос. пр./, при аутопсията и огледа на трупа на починалия С. Р.
се констатира състояние на следоперативно отваряне на черепа, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка в ляво – слепоочно, кръвоизлив под меката мозъчна
обвивка в ляво, слепоочно – теменно, вътремозъчен кръвоизлив в ляво –
слепоочно, контузия на мозъка, в ляво – слепоочно – теменно, оток на мозъка и
белите дробове, хипостатична бронхопневмония, косо разположена разкъсно –
контузна рана в дясната теменна половина на главата, охлузвания по кожата на
челото и носа. Според експертите, изготвили заключението, смъртта на
пострадалия С. Р. се дължи на черепно – мозъчна травма, довела до парализа и
разрушаване на жизнено важни мозъчни центрове. Описаните травматични увреждания
са причинени по общия механизъм на удар с/или върху твърд тъп предмет. Кръвната
група на трупа е В /алфа/.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза по писмени данни с №721/2009г. /л.111 – л.119, том І от дос. пр./
при възникналия на 17.07.2009г. конфликт на починалия С. Р. е нанесен удар по
главата с твърд тъп предмет, след което е паднал на земята, първоначално на
колене, след това по лице, загубил е съзнание, транспортиран е и приет по
спешност за лечение в УМБАЛ „ Св. Г.” – гр.П. в неадекватно и повредено общо
състояние. При постъпването в клиниката са констатирани разкъсно – контузна
рана в дясната теменна област с дължина 10 см. и множество охлузвания по тялото
и крайниците. Въз основа на събраните към момента на изготвяне на заключението
гласни доказателства и обективните находки / данните от медицинската
документация и изследването на трупа/ експертите приемат, че причина за смъртта
на пострадалия е нанесения удар в дясната теменна област на главата, с твърд
тъп предмет, с приблизително цилиндрична и продълговата форма. При нанасянето
на удара пострадалия е бил изправен, лице
в лице с нанасящия удара или втория е бил леко отдясно на пострадалия С. Р..
Ударът е нанесен със замах, в посока отгоре – надолу и косо спрямо средната
линия на главата, като е бил със значителна кинетична енергия. Този удар е бил
достатъчен да причини черепно – мозъчната травма, довела до смъртта на
пострадалия. Констатираните охлузвания в
областта на дясната вежда и носа са причинени от тангенциално действие на твърд
тъп предмет и могат да се получат, както при падането на пострадалия на земята
по лице, така и при нанасяне на сравнително леки и тангенциални удари с твърди
тъпи предмети, след като е бил паднал на земята или преди нанасянето на
основния удар в дясната теменна област на главата. Тези охлузвания са повърхностни,
ограничени по площ и не са причина за настъпилата смърт на С. Р.. Останалите,
описани в медицинската документация множество охлузвания по тялото и крайниците
на починалия са причинени по същия механизъм, също са били повърхностни и са отминали
по време на престоя на починалия в болничното заведение и също не са причината
за смъртта му. Според експертите всички приложени по делото веществени
доказателства, освен мотиката, са годни да причинят нараняването в
дясната теменна област, довело до смъртта на починалия. Категорични са, че това
нараняване не може да бъде причинено с металната част на приложената по делото
като веществено доказателство мотика, както с тъпата, така и със заострената й метална
част. Ако подобен удар е бил нанесен със замах и „стоварване” на копачката
върху главата на пострадалия, вида, формата и размерите на кожната рана биха
били съвсем различни и с много голяма вероятност би се получило счупване на
подлежащите черепни кости или елементи на посечено нараняване по черепните
кости, каквито не се установяват при изследването на трупа на починалия.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза на веществени доказателства с №105/2009г. /л.124 – л.126, том І от
дос. пр./ единствено по обект, номериран под №4 в снимката към експертизата се
констатира наличието на кръв, която е човешка и в нея се доказват „В” -
аглутиногени и алфа аглутинини и може да произхожда от Д.Р., от С. Р., както и
от всяко друго лице с тази кръвна група. По останалите обекти, предмет на
изследване няма кръв.
По
разпореждане на органите на разследването в хода на досъдебното производство са
изготвени и съдебно – медицински експертизи по писмени данни от в.л. Н. по
отношение на свидетелите Д.Р., Р.Р., М. К., а след личен преглед и на
подсъдимите Ш. и А.З..
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза №274/2009г. на свидетеля Д.Р. / л.138, том І от дос. пр./ е било причинено охлузвания, оток и две
разкъсно – контузни рани по главата, отчупване на части от режещите ръбчета на
първи и втори горни леви зъби, множество охлузвания и кръвонасядания по гръдния
кош и горните крайници. Описаните увреждания са в резултат с / или върху твърд
тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава от
пострадалия.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза №273/2009г. на свидетелката Р.Р. /л.143, том І от дос. пр./ е било
причинено охлузване и кръвонасядане на гръдния кош, кръвонасядане на горен ляв
крайник. Описаните увреждания са в резултат с / или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава от пострадалата.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза №9/2010г. на свидетеля М. К. /л.146, том І от дос. пр./е било
причинено кръвонасядане на врата и оток на дясното коляно. Описаните увреждания
са в резултат с / или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да
са причинени, както се съобщава от пострадалата.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза №47/2009г. /л.149, том І от дос. пр./при прегледа на подсъдимия Ш.З.
се установяват следи от охлузване в областта на дясната гривнена става /
китка/, на дясна мишница и оток с твърда консистенция в областта на дясната
гривнена става. Описаните увреждания са в резултат с / или върху твърд тъп
предмет и отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава от
изследвания. Уврежданията в областта на китката са от характера на „ защитните”
рани – получени при вдигане за защита ръка. Твърдият оток в същата област е в
резултат на по-значителна травма на меките тъкани или в резултат на пукване на
костта в същата област.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска
експертиза №48/2009г. /л.150, том І от дос. пр./при прегледа на подсъдимия А.З.
не се установяват външни видими следи от увреждания.
Според
заключението на изготвената в хода на разследването съдебно – балистична
експертиза - Протокол №691/2009г. /л.154 – л.156, том І от дос. пр./
представения за изследване пистолет със сериен №**** е сигнално – газов, марка
„ EKOL&VOLTRAN”,
модел „99”, калибър 9х22 мм. Същият е технически неизправен и негоден да
произведе изстрели със стандартни газови и шумови пистолетни патрони калибър
9х22 мм. Поради това и в съответствие с ЗКВВООБ пистолетът не представлява
огнестрелно оръжие. Откритата в патронника гилза е част от стандартен шумов
патрон, калибър 9х22 мм.
В
хода на съдебното следствие за изясняване на релевантните за предмета на
доказване факти бяха назначени комплексно съдебно психиатрични и психологични
експертизи по отношение на подсъдимите Ш. и А.З..
Според
заключението на изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза по
отношение на подсъдимия Ш.З. /л.272 – л.284, том II от съд. сл./ подекспертният не страда от
психично заболяване и не се води да учет в психиатричен диспансер П.. Към
инкриминираната дата е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Бил е алкохолно повлиян в рамките на обикновено
алкохолно опиване средна степен, като това не е нарушило способността му
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Употребата на алкохол е довела до повишено настроение, отпадане на задръжките и
засилване на характеровите особености на подсъдимия. Няма данни за наличие на физиологичен афект към момента на
извършване на деянието, не е бил с нарушена психична годност, била е запазена
способността му да взема решение. Към инкриминираната дата е бил в
състояние да възприема факти от действителността и понастоящем е годен да дава
обяснения и достоверни данни за тези факти. Проявената
агресивност по време на деянието е присъща за характера на подсъдимия, без
данни за болестни реакции. Поради противоречивостта на събраните по делото
доказателства и основно гласните такива и наличие на две групи свидетелски
показания вещите лица са дали два възможни варианта относно водещата емоция у
подсъдимия към момента на деянието. В първия вариант, ако се приеме, че
поведението му не е провокирано от представителите на другия род и техните
действия, следва да се приеме, че основната водеща емоция е гневни изблици –
бурни емоции, характеризиращи се с бързи преходи, говорно и двигателна възбуда,
които много вероятно да преминат в агресивни действия. В случай, че действията
му са били резултат от заявените от него в обясненията му действия на
пострадалите Д. и С. Р. и останалите членове на семейството им, водещите емоции
вероятно са били страх и уплаха, преминаващи в гняв и ярост, без да се стига до
физиологичен афект. От значение от
психологична гледна точка, според вещите лица са особеностите на характера и
темперамента на подсъдимия Ш.. При изследването се установява, че подсъдимия
има смесен тип темперамент – флегматичен, сангвиничен и холеричен. Наличието на холерични съставки обуславят
не винаги волево контролиране на поведението, проява на агресия, бурни и
неудържими емоционални реакции. Констатира се и хипертимна и демонстративна акцуентуация на личността – гневни
изблици, раздразнителност, склонност към аморални постъпки, самоувереност и
високи претенции, провокиращи конфликти. Констатира се и присъща завишена
агресивност на характера.
Според
заключението на изготвената съдебно психиатрична и психологична експертиза по
отношение на подсъдимия А.З. /л.255 – л.269, том II от съд. сл./ същият не страда от психично
заболяване и не се води да учет в психиатричен диспансер П.. Към
инкриминираната дата е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Бил е алкохолно повлиян в рамките на леко
алкохолно опиване, като това не е нарушило способността му разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Употребата на алкохол в
такова количество е довела до повишено настроение, отпадане на задръжките, лека
еуфория и засилване на характеровите особености на подсъдимия. Няма данни за наличие на физиологичен
афект към момента на извършване на деянието, не е бил с нарушена психична
годност, била е запазена способността му да взема решение. Възможно е в
хода на възникналия инцидент да е имало страх и уплаха у подс. А.З., но не и в
степен, че да торпелира самоконтрола му и същия да е действал при условията на
физиологичен афект. Към инкриминираната дата е бил в състояние да възприема
факти от действителността и понастоящем е годен да дава обяснения и достоверни
данни за тези факти. Отново предвид противоречивостта на депозираните по делото
свидетелски показания вещите лица са дали два възможни варианта относно
водещата емоция у подсъдимия А.З. към момента на деянието. В първия вариант,
ако се приеме, че поведението му не е провокирано от представителите на другия
род и техните действия, следва да се приеме, че основната водеща емоция е
гневни изблици. В случай, че действията му са били резултат от заявените от
него в обясненията му действия на пострадалите Д. и С. Р. и останалите членове
на семейството им водещите емоции вероятно са били уплаха, преминала в гняв и
ярост, без да се стига до физиологичен афект.
За разлика от брат си Ш., подс.
А. се характеризира единствено с
флегматичен и сангвиничен темперамент,
който се характеризира с уравновесеност на характера, а холеричните съставки,
които обуславят не винаги волево контролиране на поведението при този подсъдим
са незначително изразени. При А.З. не се констатира и акцуентуация на личността, която принципно
води до ярко изразени и подчертани особености на личността. И при подс. А. се констатира телесна
агресивност и агресивно недоверие. При
тази психологична характеристика на подсъдимия, според вещите лица, поведението
му към инкриминирания момент не съответстват на темперамента му, а установената
устойчивост на стрес и неизразена емоционална лабилност сочи, че създалата се
ситуация е била значима в неговите представи и е довела до инкриминираното
деяния.
В съдебно заседание вещите лица
конкретизират, че въпреки, че двамата подсъдими са братя при тях се констатират
съществени различия в темперамента и характеровите особености. Предвид тези
особености на всеки един от подсъдимите, според експертите поведението на подс.
А.З. при извършване на деянието не се обуславя от темперамента му, а преди
всичко от особеностите на ситуацията, в която е попаднал, и включването му в
конфликта е един вид съпричастност към брат му – Ш., който е водещата фигура в
техните отношения и често е определящ поведението и на двамата братя в
определени ситуации и при когото се констатира спонтанна агресивност, която
води до импулсивно поведение. Експертите
конкретизират и посоченото в обстоятелствената и заключителната част на
експертизите наличие на страх, уплаха към момента на инкриминираното деяния,
като сочат, че няма данни поведението на подсъдимите да е мотивирано основно от
страх и уплаха. По – скоро следва да се приеме, че тази емоция е възникнала на
определен етап, но е била краткотрайна и е преминала в гняв, като в конкретния
казус уплахата не е била водещата емоция, а бързо е прераснала в гняв. Не без значение за развитието на конфликта,
според експертите, е и съществуващата и в двамата подсъдими завишена
самооценка, поради което съществува и възможността нанесените им обиди да са
възприети по – тежко и емоционално, тъй като са нанесени от лица, които те се
считат за по-обществено, социално, образователно и житейски нисши от тях.
В
хода на съдебното следствие за изясняване на релевантните за предмета на
доказване факти беше назначена и приета, без възражения от страните петорна
съдебно – медицинска експертиза по писмени данни /л.293 – л.339, том II от съд. сл. /. Според експертите възможния
вариант за нанасяне на констатираното в областта на главата на починалия С. Р.
увреждане, което е основната причина за смъртта, е при разположение между извършителя и пострадалия лице в лице, или
пострадалия да е леко обърнат към извършителя с дясната си страна, при
максимално разстояние между двамата 70 см. – вариант, илюстриран на фиг.16 от
заключението – л.320, том II
от съд. сл. Всички останали изследвани от експертите
варианти за причиняване на увреждането, за които се съобщава от подсъдимите и
техните роднини, според вещите лица са недостоверни и при тях не е възможно да
се причини констатираното увреждане по вид и характер. Експертите са
категорични, че с твърдяната от
подсъдимите вещ – копачка, приложена като веществено доказателство по делото и
по – конкретно с металната й част е невъзможно да бъде причинено увреждането.
Този извод следва от характеристиките на
повърхността на тъпата и острата част на копачката, при удар с които
биха се получили съвсем различни увреждания от констатираното по главата на
починалия. Липсата на зацапване с кръв
по дървената част на копачката изключва и възможността увреждането да е
причинено, след удар с тази част на вещественото доказателство. При
тези данни, според вещите лица, единствено
с приложената по делото като веществено доказателство дървена сопа, по която се
констатира зацапване от кръв и то от кръвната група на починалия, е възможно да
бъде причиненото увреждането, довело до смъртта на С. Р.. Вещите лица
са категорични, че след удар в
областта на главата с предмет, които причинява рана, идентична с констатираната
по главата на починалия, този предмет се зацапва с кръв в момента, в който се
разкъса първия кръвоносен съд от кожата. Предвид на това и с оглед характеристиките на увреждането от
представените по делото веществени доказателства единствено с дървена сопа №4 може да бъде причинена разкъсно –
контузната рана в областта на главата на починалия. В този аспект
експертите правят извода, че заявеното от подсъдимите в обясненията им,
подкрепено и от показанията на техните роднини и близки относно механизма и
начина на причиняване на увреждането в областта на главата на починалия, е недостоверно от медицинска гледна точка и в противоречие с
обективните данни по делото. Вещите лица напълно изключват възможността при инцидента на инкриминираната дата да са
нанасяни удари от св. Д.Р. с мотиката по тялото и на подс.Ш.З., както се твърди от
подсъдимите и членовете на техния род, и както е отразеното в изготвената по
делото СМЕ №47/2009г. на в.л. Н., поради което и намират, че посочените
увреждания въобще не са били причинени на инкриминираната дата. По отношение на
травматичните увреждания по тялото на св. Д.Р., описани в приложеното по делото
СМУ, вещите лица намират, че заявеното от него за начина и механизма на
получаването им, е достоверно от медицинска гледна точка. От друга страна
заявеното от подсъдимите, че единствените удари, които са нанасяни на свидетеля
от страна на подс. А. са с дървената част на копачката по гърба на Д. не
съответства на обективните данни и медицинската теория и практика. Според
вещите лица тези увреждания по гърба на свидетеля не могат да бъдат причинени с такова средство и по посочения начин.
По отношение на заявеното от св. К., неговите близки и роднини за причиняване
на описаните в СМЕ № 9/2010г. увреждания вещите лица заявяват, че описания
механизъм и начин на причиняване, както и вида и характера на уврежданията са
недостоверни от медицинска гледна точка.
Според
заключението на допълнителната съдебно - медицинска експертиза на веществени
доказателства по писмени данни /л.287 – л.290, том II от съд. сл. / кръвта, попаднала върху дърво може да бъде
премахната чрез изстъргване или изрязване, чрез обилно измиване с вода с / или
без миещи препарати, чрез използване на киселини, химически вещества,
разрушаващи белтъчната структура на кръвта. Всички тези въздействия обаче биха
се отразили видимо върху повърхността на изследвания обект, в случая върху приложената
по делото като веществено доказателство копачка. При огледа на същата се
констатира, че по цялата си дължина дървената част на копачката е еднаква на цвят и вид и няма никакви
индикации да са прилагани някои от посочените методи за премахване на кръвта.
Съдът възприема и кредитира заключенията на
назначените в хода на досъдебното производство и по време на съдебното
следствие експертизи - с изключение на
СМЕ №9/2010г. /л.146, том І от дос. пр./ и СМЕ №47/2009г. /л.149, том І от дос.
пр./, изготвени от в.л. Н. - като изготвени обстойно, от лица с
необходимите специални знания в съответната област, съответстващи напълно на
останалите приложени по делото доказателства.
По
отношение на посочените СМЕ №9/2010г. /л.146, том І от дос. пр./ и СМЕ
№47/2009г. /л.149, том І от дос. пр./ съдът не ги кредитира при формиране на
вътрешното си убеждение, тъй като същите не съответстват на останалите
доказателства по делото, базират се на непълни и неточни писмени доказателства
– приложените по делото СМУ, а и изводите в тях се опровергават от заключението
на петорната съдебно – медицинска експертиза. Освен това тези заключения са
изготвени в един ранен етап от разследването, при непълнота на доказателствения
материал. На следващо място изводите на вещото лице Н. за констатираните по
тялото и крайниците на подс. Ш.З. увреждания се базират на преглед, извършен на
лицето един месец, след
инцидента, при който се твърди от подсъдимия, че са получени. Според петорната
съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитира напълно като изготвена от
лица с необходимите медицински знания в различни области на медицината и
базирана на доказателствения материал в неговата пълнота, описаното в СМЕ,
изготвена от в.л. Н. увреждане – травматичен оток с твърда консистенция в
областта на дясната гривнена става, не може да съществува и няма описано такова в медицинската практика самостоятелно,
без да е придружено с други увреждания. Описаното в заключението на в.л. Н.
охлузване с големина 1/1 см. е такова, което следва зарасне в рамките на 7 дни,
поради което е невъзможно същото да е причинено при конфликта на
17.07.2009г. Отразеното в заключението, че твърдия оток в посочената област
най – вероятно е резултат на пукване на
костта, според петорната експертиза също противоречи на медицинската практика и
терминология, тъй като при удар в тази област със значителна сила, с посочения
предмет – копачка, както се твърди от подсъдимия, ще има счупване на костите на
ръката, което пък ще е съпроводено с нарушение на движение на ръката в
посочената област, за каквото не съобщава дори самия подсъдим. По отношение на
изготвената от в.л. Н. СМЕ относно увреждания на св.К., следва да се отбележи,
че изводите в нея се базират единствено на показанията на свидетели, без да има
каквито и да е обективни данни по делото, че такива увреждания са били
причинени, какъв е бил техния характер и вид, поради което заявеното от в.л. Н.,
че такива са били причинени и че отговарят да са причинени по начин и механизма
, за който съобщава св.К. е необосновано. В петорната медицинска експертиза подробно,
обосновано и мотивирано се сочи и поради какви медицински основания отразеното
в СМЕ се явява недостоверно от медицинска гледна точка и противоречи на
медицинската практика и теория.
Описаната по-горе фактическа обстановка,
съдът прие за установена, след комплексен анализ на събраните по делото гласни
доказателства – частично от обясненията на двамата подсъдими, дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели: Е.М.А., М.С.З., Р.А.К., Ю.М.Я., М.С.Р., Р.К.В., М.С.Р., Д.А.Щ.,
С.С.Ч., Л.Б.Р., И. А.А., С.А.Л., И. Г.К.; частично от депозираните в хода на
съдебното следствие показания на свидетелите от рода Р. : Д.Р., Р.Р., Д.
С.К., Н.А.К. и от рода З.: А.А.З., А.А.З., Ф.В.Я., Н.А.Д., Ш.А.К., частично от показанията на свидетелите Р.Е.С., П.С.Р. и М.Д.К., вкл.
и от депозираните в хода на досъдебното производство, приобщени съгласно
изискванията на чл. 281 от НПК към доказателствата по делото, показания на
свидетелите: Р.Р., Д.Р., Н.К., П.Р., М.З., от приложените към делото писмени
доказателства – Протокол за оглед на местопрестъплението /л. 24 – 25, том І от
дос.пр./ и изготвения към него фото-албум /л. 26 – 29, том І от дос. пр. /; Протоколи за претърсване и
изземване /л. 70 – 71; л. 73 – 74 том І дос.пр./; Протокол за доброволно
предаване /л. 75 том І дос. пр./;
Протокол за вземане на образци за сравнително изследване /л. 76 том І дос.
пр./; Медицинска документация - копия / л. 79 – л.99, л.128 – л.133, л.134 –
л.136, л.140 – л.141, том І от дос. пр.; л.345 – л.350 том II от съд. сл./; Удостоверение за наследници на починалия
С. Р. /л.65, том ІІ дос. пр./; характеристични справки за подсъдимите /л. 56 и
л. 57, том І дос. пр./; справки за съдимост за двамата подсъдими /л. 49 – л.50
и л. 52 – л.53, том І дос. пр./; от приложените в хода на съдебното следствие –
справки за криминалистични регистрации на двамата подсъдими /л.160 – л.166, том
І съд. сл./; заверени копия от
Удостоверения за раждане /л. 181 - л. 185, том І съд. сл./; служебна бележка,
Трудов договор и Свидетелство за професионална квалификация /л. 186 – л.188 том
І съд. сл./; приложените към делото веществени доказателства, подробно описани
в списъка-приложение към обвинителния акт.
При преценката на гласните доказателства, посредством които
се установява хронологията на събитията в инкриминираната нощ, съдът взе
предвид обстоятелството, че с изключение на малка част от разпитаните по делото
свидетели - очевидци на инцидента, останалите се явяват, ако не пряко
заинтересовани от изхода на делото /участвали в описаната по-горе фактическа
обстановка/, най-малко косвено обвързани
с главните действащи лица, поради близките им семейни отношения. В този аспект,
съдът преценява значителните различия в хронологията на събитията, пресъздадени
постредством показанията на представителите на двата рода участвали в
конфликта, както и желанието да депозират показания за определени факти и
обстоятелства по начин, който да не увреди собствените им и тези на близките им
лица интереси в настоящото производство. От съществено значение за правилната
преценка на гласните доказателства, според настоящия съдебен състав, е
социалният статус и битието на участниците в конфликта, особеностите на етноса,
от който произхождат относно начина, по който всеки от тях е реагирал в
конкретно създадената ситуация и отражението им от една страна върху
възприятията на фактите и обстоятелства, от съществено значение на изясняване
на делото, а от друга – за последващото им обективно и последователно, логично
и хронологично подредено съобщаване, за целите на настоящото производство.
В този контекст, съдът счете, че е необходимо да бъдат
обсъдени подробно противоречията в гласните доказателства, които пряко се
отразяват на фактите и обстоятелствата, от съществено значение за изясняване на
елементите от съставите на вменените във вина и на двамата подсъдими обвинения.
Съдът възприема като установена причина за възникване на
конфликта между двата рода неадекватното, очевидно мотивирано от прекалената употреба
на алкохол поведение на св. М.К., данни за което се съдържат в обясненията на подсъдимите
Ш. и А.З. и техния баща св. А.З.. В този аспект съдът кредитира посочените
гласни доказателства относно това, че при приключване на сюнета св. К. се е
появил, силно алкохолно повлиян, и започнал да псува и обижда подсъдимите, с
което поведение, придружено и с отправени заплахи за саморазправа продължил и
пред входната врата на жилището си на ул. Р. № **, където се е развил и
инцидента. В обясненията си подсъдимите и в показанията си техния баща са
категорични и непротиворечиви по тези факти и отричат да е нанасян удар в
областта на врата на свидетеля, като заявеното от тях не се оборва от останалите
доказателства по делото. Единствено св. К. твърди, че не е заплашвал и псувал
на тържеството, а напротив бил е ударен, без причина от подс.А.З. с юмрук по врата, в резултат на
което получил зачервяване и оток в областта на шията. Логично е свидетеля да
депозира показания по начин, който да не увреди собствените му интереси, като
заявеното от него се опровергава от заключението на изготвената и приета в хода
на съдебното следствие петорна медицинска експертиза, според която изнесените от
свидетеля и неговите близки роднини – майка му и съпругата му - П.С.Р. /З.
и Р.Е.С. данни са недостоверни. Според
вещите лица твърдяното наличие на кръвонасядане в задната част на шията не
може да бъде причинено от един удар с юмрук, независимо от неговата сила, а
след нанасяне на множество силни удари, при които обикновено се причинява
счупване на шийни прешлени. Освен това,
след причиняване на кръвонасядане в тази
област не е възможно и няма медицинска причина да се образува подутина /бучка/
, която да остане месеци, след инкриминираната дата. Според вещите лица в
показанията на свидетелите се съдържат данни за евентуално наличие на
доброкачествено туморно образование / липом/ на шията на К., като при лек удар
в тази област е възможно същия да почувства болка, но без да има кръвонсядане с
червен или син цвят. При тези
обективни изводи на вещите лица, базирани на богат опит в медицинската
практика, очевидно е, че заявеното от посочените свидетели за нанесен без
причина силен удар във врата на К. от подс. А.З., е недостоверно, преекспонирано
и депозирано, с цел да се оправдае неадекватното поведение на свидетеля К..
Нещо повече, няма спор по делото, че преди инцидента св. К. и подсъдимите са
били в близки и приятелски взаимоотношения, не са имали конфликти, поради което
и достоверно е заявеното от подсъдимите, че първоначално те не са обърнали
внимание на поведението на свидетеля, а са го възприели нормално и не са
реагирали на неговата провокация. Поради тези съображения показанията на св.К. и тези на неговите майка и съпруга - П.С.Р. /З. и
Р.Е.С. относно посочените факти не се кредитираха от съда при
постановяване на присъдата. Съдът дава вяра обаче на заявеното от тези
свидетели, че пред входа на жилището им подсъдимия Ш.З. е ударил с входната
врата св. К., което пък провокирало свидетелите Д. Р. - К. и Д.Р. да се намесят
в конфликта и именно това станало повод за неговото ескалиране, с включване и
на други лица, които първоначално не са били замесени в инцидента и не са дали
повод и основание за възникването му. Този факт също се отрича от подсъдимите и
техния баща, които твърдят, че К. сам е паднал в двора си, но в тази им част
обясненията, съотв. показанията на А.З. се опровергават от останалите
доказателства по делото, поради което за този факт съдът не кредитира
обясненията на подсъдимите и показанията на баща им, като депозирани в услуга
на заетата в процеса защитна позиция и версия за случилото се. Освен
свидетелите св.К., П. Р. /З./ и
Р.С. за нанесения удар с вратата в тялото на св. М. свидетелстват и Д.Р.,
Д. Р. - К. и Н.К., показанията на които в посочената част са непротиворечиви и еднозначни.
Вещите лица, изготвили петорната съдебно медицинска експертиза в хода на
съдебното следствие също не изключват, за разлика от твърдените травми в областта
на шията, достоверността на заявеното за удар с вратата в тялото на свидетеля,
в резултат на което св. К. е загубил равновесие и е паднал в двора на имота си.
Съмнителни и преекспонирани от медицинска гледна точка, според вещите лица, са
посочените от свидетелите св.К., П. Р. /З. и
Р.С. последствия от падането – удар в областта на главата, изпадане в
безсъзнание, контузия в областта на дясната колянна става, но това само по себе
си не сочи на недостоверност относно факта на удара с вратата и падането на
земята в резултат на него. Освен това житейски и логично достоверно е заявеното
от свидетелите за вербално и физическо съприкосновение между св.К. и подс.Ш. и поведението
на последния, което е „отключило” конфликта, тъй като в противен случай не би
имало причина за възникването му, а и за друга такава причина не се съобщава от
никой от очевидците на инцидента. В случай, че конфликта между подсъдимите и св.К.
беше възникнал и приключил още в края на тържеството „ сюнет” на центъра на
града и че пред дома му св. К. не е бил удрян, то до инцидента с намесата и на
членове на рода Р. и до настъпилите тежки последици не би се стигнало. Предвид
изложеното съдът намери за установено по безспорен начин, че подс. Ш.З.,
провокиран от псувните, обидите и
заканите на св. К. му е нанесъл удар с входната
врата в тялото, което е станало причина за разгарянето на конфликта, с
включване в него на членовете на рода Р..
По отношение на хронологичното развитие на събитията в
инкриминираната вечер, на активно участвалите лица – представители на двата
рода – Р., З. и на св.М.К. и конкретните действия на всеки един от тях данни се
съдържат единствено в събраните по делото множество гласни доказателства. Категорично
установени са 3 етапа на развитие на конфликтните отношения, а именно:
Първият
- протекъл между свидетеля К. и
подсъдимия Ш.З., първоначално словесен, с размяна реплики между двамата, прерастнал
в нанасяне на удар с входната врата в тялото на К.. Във ВТОРИЯ етап
на развитие на конфликта в същия се включват свидетелите Д. К. и Д.Р., първата,
опитваща се да защити К., а след като е отблъсната от подс.Ш.З. и пада на
земята, в нейна защита се намесва и св. Д.Р.. В този етап на развитие на
конфликта са причинени нараняванията на Д.Р. от нанесения му в областта на
лицето удар с юмрук от подс. Ш.З., подробно описани по вид, начин и механизъм
на причиняване, както в приложеното по делото СМУ, така и в заключението на
петорната съдебно – медицинска експертиза. В ТРЕТИЯТ етап от развитието
на събитията през инкриминираната вечер в конфликта се включват и починалия С. Р.,
съпругата му – Р.Р. и подс. А.З.. По време на тази част от инкриминираните
събития, подс. Ш.З. причинява телесното увреждане в областта на главата на
починалия С. Р., подс. А.З. причинява нараняванията на свидетеля Д.Р. по тялото
и крайниците, също подробно описани в приложеното по делото СМУ и изготвената в
хода на съдебното следствие петорна медицинска експертиза, а констатираните по
тялото и крайниците на починалия С. Р. множество по – леки тангенциални увреждания
са причинени от двамата подсъдими съвместно.
Данни
за така възприетата от съда хронология на събитията се съдържат в показанията
на свидетелите от рода Р. – очевидци и участващи в инцидента, макар в част от
тях те да не са възпроизведени напълно или да съществуват известни различия
относно поредността на предприетите от различните лица действия. За да
кредитира свидетелските показания за установяването на отделните релевантни
факти, съдът взе предвид, че от една страна всеки един от свидетелите е могъл
да възприеме различна част от действията на активно участвалите в инцидента, а
от друга – липсата на точност при възпроизвеждане на тези факти, е резултат и
на пряката заинтересованост от изхода на делото и използването на свидетелските
показания като своеобразна форма на защита. Не може да не се отчете и
особеността на етноса на участващите в инцидента лица, за които е характерно
преувеличаване, хиперболизиране на случващите се събития. Това се отнася, както
за заявеното от свидетелите относно
последиците от падането на св. К., в резултат на нанесения му удар от подс. Ш.З.,
така и относно броя, силата и интензитета на нанесените на починалия С. Р.
удари.
Въпреки
тези особености обаче съдът кредитира показанията на свидетелите от рода Р. - Д.Р.,
Р.Р., Д. К., Н.К. и Е.А., в частта им, в която пресъздават посочената по – горе
хронология на събитията, участието на всеки един от „действащите” лица и
конкретните им действия, тъй като показанията им се потвърждават от показанията
на свидетели на инцидента, които не са в родствена, приятелска или друга
обвързаност и зависимост от пострадалите лица, поради което няма основания за
съмнение в достоверността на заявеното от тях в хода на съдебното следствие.
Такива свидетели са М.З., Р.К., Ю.Я., в показанията на които се съдържат
идентични данни за посочената от Р. хронология на събитията, за действията на
подсъдимите и пострадалите. Съществуващите вътрешни разминавания в показанията
на самите свидетелите от рода Р. и в показанията на посочените безпристрастни
свидетели – основно по вещите, с които
са нанасяни ударите по починалия / „ железни тръби, дървени сопи, вили..”/, мястото, от където тези вещи са взети от
подсъдимите, поредността на нанасянето им от двамата подсъдими и др., се дължат
на момента и разстоянието, от които всеки един от тези свидетели е наблюдавал
случващото се и на факта, че действията са се развивали в тъмната част на
денонощието, което обаче не води до недостоверност на показанията им, които са
еднозначни и непротиворечиви относно пряко релевантните за предмета на
доказване факти.
Така, в показанията на всички посочени
свидетели не съществува противоречие относно това, че в последния етап на
конфликта и двамата подсъдими едновременно са нанасяли удари по тялото
на падналия вече на земята пострадал С. Р.. Несъответствия обаче в показанията
на самите Р., в техните показания – от една страна и тези на свидетелите М.З., Р.К.,
Ю.Я. – от друга, се констатират по
отношение на част от релевантни за
предмета на доказване факти, а именно – кой от подсъдимите е нанесъл първия
удар в главата на починалия С. Р., в резултат на които той е паднал на земята,
облят в кръв; какви предмети – средства на престъплението са използвани от
подсъдимите и в кой момент и от къде същите са се снабдили с тях. За да приеме
за установено, че първоначалния удар в
главата на починалия С. Р. е нанесен от подс. Ш.З. , съдът взе предвид
основно показанията на св. Р.Р., които са категорични за това обстоятелство. Тази
свидетелка е била най – близо до случващото се, защото е излязла, заедно със
съпруга си, опитала се е да отстрани подс. Ш. от падналия на земята С. Р., в
резултат на което е получила удар от същия подсъдим, различава добре подсъдимите /за разлика от
свидетелките С. и К. напр./, поради което показанията й за този факт се
кредитираха изцяло от съда. Освен това заявеното от нея в тази насока се
потвърждава от показанията на св. Д.Р., които свидетелства, че самия той е бил нападнат от другия подсъдим – А.З. в
момента на излизане на баща му С. Р. от дома им, поради което и невъзможно е
било този подсъдим - А. да нанесе първия удар в областта на главата на
починалия. Подс. А.З. се е присъединил към брат си в нанасянето на удари по
тялото на падналия вече С. Р. едва, след като Д.Р. е успял да избяга и да се
скрие в дома си. Самите подсъдими в
обясненията си и членовете на техния род З., които са депозирали показания по
делото също съобщават, че починалия С. Р. е имал физически контакт само с подс.
Ш.З., а подс. А.З. е стоял отстрани, наблюдавайки ситуацията в търсене на най –
подходящия момент да се намеси. Идентични данни излага и свидетеля – очевидец Р.К.,
който в показанията си заявява, че първия удар в главата на С. Р. е нанесен
именно от подс. Ш.З. и в резултат на него той е паднал на земята, облят в кръв.
Поради изложеното съдържащите се в показанията на другите свидетели - очевидци
Н.К., П.Р., М.З. противоречиви данни относно това кой от двамата
подсъдими какви удари и на кого от пострадалите е нанасял, не се кредитираха
при постановяване на присъдата.
По
отношение на другото съществуващо
противоречие в показанията на свидетелите относно това с какви предмети са нанасяни ударите, както по починалия С. Р., така
й по сина му Д.Р. и кой от подсъдимите с кой от предметите е нанасял ударите
съдът намира за установено с категоричност, че по време на инцидента на
мястото е имало вила, използвана от подс. А.З. и дървена сопа, приложена по
делото като веществено доказателство с №4 по номерацията, дадена в заключението
на изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза на веществени
доказателства /л.124 – л.126, том І от дос. пр./, използвана от подс. Ш.З.. Независимо, че сред приложените по делото
веществени доказателства няма вещ – вила, в значителна част от показанията на
свидетелите – очевидци - Р.Р., Д.Р., Н.К., Е.А., Р.К., се съдържат данни, че по
време на инцидента подс. А.З. е бил „ въоръжен” именно с вила, с острата и с дървената част на която
е нанасял удари първоначално по тялото на Д.Р. и в последствие на падналия на
земята С. Р.. Особена тежест и достоверност на показанията относно тези факти
следва да се даде на заявеното от св. Д.Р., тъй като той е бил удрян с тази вещ
от подс. А.З. и има преки и непосредствени впечатления от тези обстоятелства, а
и според заключението на експертите,
изготвили петорната съдебно медицинска експертиза напълно достоверно от
медицинска гледна точка е заявеното от св. Д.Р. относно средството, начина и
механизма, по който са му били причинени телесните увреждания на инкриминираната
дата. За да приеме, че подс. Ш.З. е държал в ръцете си дървената сопа, посочена
по – горе съдът взе предвид преобладаващите свидетелски показания, в които се сочи, че този подсъдим държи
метална тръба или дървена сопа, но най – вече се отчете категоричното становище
на експертите от състава на петорната медицинска експертиза, че именно с тази
вещ е нанесена мозъчно – черепната травма по главата на починалия С. Р.. По
изложените вече по - горе съображения съдът прие, че удара в главата на починалия
е нанесен имено от подс. Ш.З., следствие на което е и приетото от съда, че
същия е нанесен точно с посочената дървена сопа, със следи от човешка кръв,
която може да произхожда от починалия или от сина му, който обаче не съобщава да са му нанасяни
удари с дървена сопа, а единствено с вила и то от подс. А., а не от подс.Ш.. Заявеното от свидетелите за наличие на метални тръби, гумени
палки с накрайници и др. не се потвърждават с категоричност, поради което и
съдът не приема за установено наличието на други средства на престъплението,
освен посочените вила и дървена сопа.
Неяснота
и значителни противоречия в свидетелските показания се констатират и по
отношение на факта от къде подсъдимите
са се снабдили с тези средства на престъплението. Всички свидетелите заявяват, че в началото на
възникване на конфликта подсъдимите не са имали в себе си такива сопи и вили.
Така заявеното е логично и достоверно, предвид обема и дължината на тези вещи,
липсата на предпоставки за предварително „въоръжаване”, а и времето е било
топло и подсъдимите не са били облечени по начин, който да им позволява да
скрият такива вещи от погледа на присъстващите лица в дрехите си. В показанията си свидетелите заявяват, че не
са забелязали откъде и по какъв начин в разгара на конфликта у подсъдимите са
се появили тези вещи, поради което изказват различни предположения за появата
им, които именно защото са предположения, а не факти, на които свидетелите са станали
очевидци не се кредитират от съда при постановяване на присъдата. Фактически
единствено св. Н.К. твърди, че е видяла по какъв начин подсъдимите са се
снабдили с посочените вещи, а именно, че
същите са им дадени от майка им – св. А.З., която е наближила мястото на инцидента,
след като чула викове. В проведеното обаче последно съдебно заседание, при
извършените на основание чл.143 от НПК очни ставки между тази свидетелка и
свидетелите Р.Р., Д.Р. и Д. К. се изясни, че майката на подсъдимите е държала в
ръцете си дървени сопи, които никой от свидетелите не е видял да е дала на
синовете си, а те, след като са видели, че конфликта се разраства са отишли до
дома им, които се намира на не – повече от 2 -3 минути път от мястото на
инцидента и са взели посочените вила и дървена сопа, които са използвали в
последствие за нанасяне удари на починалия и на Д.Р.. При очните ставки това
заяви, освен св. Н.К. и св. Р.Р..
Доколкото няма други данни, противоречащи и оборващи заявеното от тези две
свидетелки, съдът приема, че именно по този начин подсъдимите са се снабдили с
посочените вещи.
За разлика от заявеното от свидетелите от рода
Р. и от посочените по – горе незаинтересовани свидетели, в показанията на
подсъдимите и членовете на тяхното семейство – З., се съдържа съвсем различна
версия за случилото се, която, с някои разминавания се поддържа непрекъснато от
тях в хода на съдебното следствие. Доколкото обаче обясненията на подсъдимите в
тези части и показанията на техните близки родственици - свидетелите
А.А.З., А.А.З., Ф.В.Я., Н.А.Д. и Ш.А.К. – се опровергават от всички
останали доказателства, съдът не ги кредитира при постановяване на присъдата,
като намира, че същите представляват възприета защитна версия за случилото се,
целяща да внесе съмнение в обвинителната теза и да оневини двамата подсъдими.
Членовете на рода З. твърдят, че без основателна причина са нападнати от
свидетелите Д. К., Д.Р. и С. Р., че единствено на мястото на инцидента е имало
копачка и то категорично тази, приложена като веществено доказателство по
делото /изявление на подсъдимите при предявяването им на веществените
доказателства/ , че удара в главата на починалия С. Р. е нанесен от неговия син
– Д.Р. с тази копачка по погрешка в опита му да удари подс. Ш.З.. Така
изложената версия се опровергава от показанията на всички останали свидетели, и
тези от рода Р., и тези, които не принадлежат към нито един от двата рода. По –
горе вече се посочи подробно от съда по какви съображения се приема, че конфликта
е провокиран от поведението на К. и действията на подс. Ш.З., поради което
обясненията на подсъдимите и показанията на техните роднини за причините за
възникване на инцидента не се кредитират от съда. На следващо място по
категоричен начин се установява, че подс. А.З. е нанесъл удари с вила по тялото
на св. Д.Р., както с желязната, така и с дървената част на същата, а в
заключението на петорната съдебно медицинска експертиза се посочва, че е
невъзможно кръвонасяданията и охлузванията по гърба на този свидетел да са
причинени от дървената част на копачка, което заявяват подсъдимите, поради което
обясненията им в тази част също са недостоверни и не се кредитират от съда. Обясненията
на подсъдимите, подкрепени и от показанията на техните родини за средството,
начина и механизма на причиняване на увреждането по главата на починалия С. Р.
се опровергава изцяло от заключенията на изготвените по делото петорна съдебно
медицинска експертиза и от заключенията на съдебно медицинска експертиза на
веществени доказателства, изготвена в досъдебното производство и допълнителната
такава, назначена и приета в хода на съдебното следствие, които опиращи се на
обективни находки и основни принципи на медицината и науката, а не на
субективни гласни доказателства, се кредитират напълно от съда. На първо място
вещите лица, изготвили петорната медицинска експертиза са категорични, че с
приложената по делото копачка не е възможно да бъде причинено
констатираното по главата на починалия увреждане, като удар с желязната част на
същата би причинила различна по вид и характер травма, а при удар с дървената й част по последната неминуемо
ще има зацапване с кръв в момента, в който се разкъса първия кръвоносен съд от
кожата. Доколкото по копачката не е
констатирано наличието на кръв / виж заключението на съдебно медицинската
експертиза на веществени доказателства/, а и няма данни да е въздействано върху
дървената част на копачката за евентуално премахване на такива следи след
инцидента / виж допълнителната съдебно медицинска експертиза/ вещите лица са
категорични, че копачката не е предмета, с който е нанесен удара по главата
на починалия. В заключението се застъпва и категоричното становище, че
травмата е причинена при разположение между извършителя и пострадалия лице в
лице, или пострадалия да е леко обърнат към извършителя с дясната си страна,
при максимално разстояние между двамата 70 см. – вариант, илюстриран на фиг.16
от заключението – л.320, том
II от съд. сл. Всички останали изследвани от експертите варианти
за причиняване на увреждането, които се съобщават от подсъдимите и техните
роднини, според вещите лица са недостоверни от медицинска гледна
точка и при тях не е възможно да се причини констатираното увреждане по вид и
характер. Отново въз основа на заключението на петорната медицинска експертиза
се оборва напълно заявеното от подсъдимите и техните близки относно нанасянето
на удари от св. Д.Р. в областта на дясната ръка и гръдния кош на подс. Ш.З.. Вещите лица заемат категоричното становище, че
констатираните при извършения един месец след инцидента преглед на подс. Ш.З.
увреждания не биха могли да са причинени при инцидента и с твърдяното
средство – приложената по делото копачка, което също води до основателно
съмнение в обективността и достоверността на заявеното в тази насока от
подсъдимите и техните роднини, поради което и в тази част обясненията и
показанията не се кредитират от съда при постановяване на присъдата. В
останалите части – относно поведението на св. К., действията на подсъдимите,
след инцидента и поведението на роднините на починалия, след случилото се,
обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите А.А.З., А.А.З., Ф.В.Я., Н.А.Д. и Ш.А.К. не се
опровергават от останалите доказателства по делото, поради което се кредитират
от съда при постановяване на присъдата.
В
показанията на свидетелите Р.К.В., Д.А.Щ.,
С.С.Ч., Л.Б.Р., И. А.А., С.А.Л. и И. Г.К., не се съдържат факти, пряко релевантни
за предмета на доказване по делото, а такива, даващи сведения за състоянието на
пострадалите, след инцидента от медицинска гледна точка, за поведението на
подсъдимите и пострадалите, след случилото се, както и характеристични данни за
двамата подсъдими, за които факти показанията на тези свидетели, като обективни
и депозирани от незаинтересовани от изхода на делото лица се кредитираха
напълно от съда при постановяване на присъдата.
Въз
основа на така установената, при комплексния анализ на събраните и проверени в
хода на съдебното следствие доказателства фактическа обстановка, съдът е на
становище, че подсъдимите А.А.З. и Ш.А.З. са осъществили от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 115 във вр. с чл.20 ал.2
от НК – за това, че на 17.07.2009г. в гр. К., обл. П., в
съучастие като съизвършители, умишлено са умъртвили С. А.Р., с ЕГН ********** ***,
като смъртта му е настъпила на 27.07.2009г.
Не
съществува противоречие в доказателствата по делото относно факта на
настъпилата смърт на пострадалия С. Р. и причината за настъпването й – черепно
– мозъчна травма, довела до парализа и разрушаване на жизнено важни мозъчни
центрове. Доказана
е по категоричен начин и причинно – следствената връзка между настъпилия
противоправен резултат – смъртта на пострадалия С. Р. и действията на подсъдимите,
осъществени при общност на умисъла, доказателства за което се съдържат в
депозираните свидетелски показания и изготвените по делото съдебно – медицински
експертизи. По изложените вече по – горе подробно мотиви категорично е
установено авторството на деянието - поведението на всеки един от
подсъдимите, посредством което е осъществен от обективна страна състава на престъплението
- нанасянето на удар от подс. Ш.З. в
дясната теменна област на главата на С. Р. с приложената по делото дървена сопа
№ 4 по номерацията, използвана в съдебно медицинската експертиза на веществени
доказателства, и нанесените множество удари по главата и тялото на падналия на
земята пострадал съвместно от двамата подсъдими – подс. Ш. с дървената сопа,
подс. А.З. – с вила, причинената в резултат на това поведение смърт на
пострадалия и причинно – следствената връзка между двете. Свидетелите –
очевидци на инцидента са категорични по отношение на факта, че в края на
конфликта и двамата подсъдими едновременно са нанасяли удари по тялото,
крайниците и главата на починалия. Вещите лица – експерти от изготвените
две медицински експертизи не изключват възможността част от тези последващи
удари също да са попаднали в областта на причинената от първоначално нанесения
удар травма, но поради нанасянето им с по – лека кинетична сила да не са
останали очевидни следи от такива, а да се
откроява следа от един нанесен удар. Такива следи обаче - от нанесени множество
леки тангенциални удари по цялото тяло и крайниците на починалия, са
констатирани при приемането му в болничното заведение и са отразени в
приложената по делото медицинска документация. В стремежа да защитят позицията
си в процеса – липса на доказателства за авторството на деянието, подсъдимите
заявяват в обясненията си механизъм и начин на причиняване на увреждането,
противоречащ на всички останали доказателства, на обективните данни по делото,
и поради това недостоверни и невъзможни и от медицинска гледна точка. Според изготвеното в хода на съдебното
следствие медицинско заключение заявения от подсъдимите механизъм и начин на
причиняване на уврежданията е недостоверен и противоречи на обективните данни
по делото. Вещите лица са категорични, че е невъзможно констатираните по
главата и тялото на пострадалия увреждания да са причинени при съобщените от
подсъдимите и техните близки взаимно разположение между пострадалия и подс. Ш.,
със средство – копачка, и по начин, за които те съобщават.
С
оглед на безспорно установените по делото факти съдът намира, че деянието е
извършено в съучастие, като двамата подсъдими са действали като съизвършители, извод,
които не се променя въз основа на установеното по делото, че причина за смъртта
на С. Р. е черепно – мозъчната травма, която е причинена от един основен удар и
доказателствата, че този удар е нанесен от подс. Ш.З.. В съдебната теория и практика
се приема, че наличието или липсата на съизвършителство е фактически въпрос, и
зависи от поведението и фактическите действия на участващите в извършване на
престъплението лица, които предхождат, съпровождат и последват причиняването на
престъпния резултат. За да е налице
съизвършителство е необходимо да съществува връзка между деянията на двамата съучастници в обективно и
субективно отношение. Кой от
съизвършителите какви удари и с какво ги е нанесъл, какъв е конкретния принос
на всеки един от тях за настъпване на предизвиканите, чрез задружната им
изпълнителна дейност престъпни последици, е без значение за това дали
деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от
престъпния резултат. Виж в този
смисъл Решение №332/2009г. по н.д.№328/2009г., 2 н.о. на ВКС; Решение
№748/1964г. по н.д.№597/1964г., 1 н.о. на ВС; Решение №586/1983г. по
н.д.№527/1983г., 2 н.о. на ВС; Решение №383/1964г. по н.д.№223/1964г., 1 н.о.
на ВС. В контекста на изложеното дори и установеното по делото, че подс. Ш. е
този, който е нанесъл първия удар по главата на починалия С. Р., в резултат на
който последния е паднал на земята, облят в кръв, не променя извода за
съизвършителство, щом като и подс. А. едновременно с брат си – Ш. е нанасял
удари по тялото, главата и крайниците на обления в кръв и тежко ранен пострадал.
При наличието на безспорни доказателства за това поведение на двамата подсъдими
неоснователно се явява становището на защитата им за постановяване на
оправдателна присъда, тъй като е налице причинно – следствена връзка между
действията на двамата и настъпилия противоправен резултат, а от субективна
страна – съзнание за обща дейност на двамата, насочена към причиняване на
телесна повреда на починалия, като наред с този искан от тях резултат са съзнавали,
че от задружните им действия може да настъпи евентуално и смъртта на С. Р., но
са се отнесли към това безразлично. Същите са действали в рамките на общия
умисъл, възникнал спонтанно, в хода на самото осъществяване на престъплението,
и въпреки че са използвали различни увреждащи средства и са нанасяли различни
по сила и насоченост удари, нито един от подсъдимите не може да се позовава на
ексцес на умисъла, тъй като и двамата са възприели и са се съгласили с
действията на съучастника. Поради това е без значение дали подс. А. е знаел, че
брат му е нанесъл тежък удар в областта
на главата на починалия, същественото е, че е участвал в нанасянето на
множество удари по падналия на земята в безпомощно състояние С. Р.. По делото е установено по категоричен начин,
че подс. А.З. е участвал в изпълнителното деяние, като първоначално се включва
в конфликта, чрез нанасяне на множество удари по тялото на св. Д.Р., след което
се присъединява към започнатото от брат му осъществяване на убийството на
починалия С. Р., като с вилата нанася удари на поваления в безпомощно състояние
пострадал, докато същия вече не дава признаци на живот. В Решение №44/1965г.
по н.ч.п.р.№32/1964г. на ОСНК на ВС, предмет на обсъждане по което е казус,
почти напълно идентичен като фактология с настоящия, се приеме, че за наличие
на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК не се изисква нито еднаквост
на действията на дейците, нито еднаква степен на интензитет при осъществяване
на престъпния резултат, към който дейците са обединили своите действия. Без
значение за извода за наличие на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК е установеното, че подс. А.З. е нанесъл последващи удари по тялото и главата
на пострадалия, след нанасянето на първия такъв от брат му – Ш.З.. Същественото
е, че фактическите действия на подс. А.З.,
прехождащи и съпровождащи умъртвяването
на пострадалия сочат на постигнато мълчаливо съгласие между двамата подсъдими за
общо действие, насочено към умъртвяване на пострадалия, както и за участието на
подс. А.З. в изпълнителното деяние за постигане на престъпния резултат. Предвид
изложеното съдът намери, че са налице категорични доказателства за авторството
на деянието и за двамата подсъдими, както и за това, че същото е осъществено от
тях като съизвършители при условията на чл.20 ал.2 от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимите и
от субективна страна – с евентуален умисъл – подсъдимите не са целели пряко
настъпването на противоправния резултат, но са го предвиждали като възможен и са се съгласили с
настъпването му и съзнаването на този възможен резултат не се е оказал
достатъчен контрамотив за поведението им.
Съдебната
практика е непротиворечива и категорична относно това, че за установяване на
умисъла в действията на дееца, съотв. за разграничаване на умишлените
престъпления и тези, извършени по непредпазливост, се налага да се изследват
всички обективни данни по делото, свързани със способа и особеностите на
оръдието на престъплението, насоката и локализацията на удара върху човешкото
тяло, степента на засягане на жизненоважни органи, характера на нараняването,
разстоянието, от което е нанесен смъртоносния удар, както и обстоятелствата,
свързани с поведението на подсъдимия и пострадалия, предшестващи и съпътстващи
изпълнение на деянието / виж Решение
№.72/77г. по н.д.№25/77г. на ВС; Решение №2/88г. по н.д.№686/87г. на ВС;
Решение №687/92г. по н.д.№702/92г. на ВС и Решение №47/2009г. по н.д.№670/
2008г. на ВКС/. Изводите относно субективната страна на деянието не могат да
почиват единствено на обясненията на подсъдимите, в които, възпроизвеждайки
събитието на престъплението, е невъзможно да не се открои защитната позиция на
дейците, поради което неоснователно се явява становището на защитата на
подсъдимите за преквалификация на деянието, като извършено по непредпазливост
единствено въз основа на заявеното от подсъдимите в обясненията им пред съда / виж Решение
№130/92г. по н.д.№82/92г. на ВС/. Още повече,
че в обясненията на подсъдимите не се съдържа изявление за нанасяне на телесни
увреждания по тялото на починалия по непредпазливост, а единствено се отрича вината
и се лансира версията, че двамата въобще не са нанасяли удари на С. Р., а уврежданията
по главата на последния са причинени от сина му Д.Р.. При изграждане на
вътрешното си убеждение относно съставомерността на деянието от субективна
страна, съдът съобрази следните установени по делото обективни данни – вида
и характера на оръдията на престъплението, напълно годни да причинят смърт
– вила, със желязна и дървена част и дървена сопа - вещи, удари нанесени с
които безспорно са годни да причинят смърт – особености, осъзнавани от подсъдимите в момента, в който са
ги използвали за нанасяне на удари по тялото на пострадалия; насоката
на ударите и локализацията върху тялото на пострадалия – нанесен
първоначално удар от подс. Ш.З. в дясната теменна област
на главата на пострадалия и нанасяне на множество удари от двамата подсъдими в
областта на главата и тялото, където са съсредоточени жизнено важни човешки органи,
които обстоятелства, предвид данните от съдебно психологична и психиатрична
експертиза за интелектуалните възможности на подсъдимите несъмнено са съзнавани
от тях; силата на нанесените удари и особено на първоначално нанесения
такъв
- значителна, според вещите лица и
достатъчна, с оглед вида и характера на средствата на престъплението да
причинят смъртоносно увреждане; разстоянието, от което ударите се нанасят
– от непосредствена близост. Не може да не се отчете и предшестващото деянието
поведение на подсъдимите и пострадалите – както на починалия С. Р., така и на другия
пострадал Д.Р., и субективното отношение на подсъдимите към случващото се, намерило
отражение в заключенията на изготвените в хода на съдебното следствие комплексни
съдебно психологични и психиатрични експертизи.
Установено е, след първоначално нанесения удар по лицето на св. Д.Р. от
подс. Ш.З., пострадалия е демонстрирал желание да се отдалечи от местопроизшествието
и от подсъдимите, но другия подсъдим – А.З. е подгонил същия, воден от
възникналия в този момент гняв и желание за подкрепа на брат му. Подсъдимите не
са се задоволили с нанасянето на първоначалния удар по С. Р. и въпреки, че са
възприели падането му на земята, факта, че е облян в кръв и е в очевидно
безпомощно състояние, не ги е мотивирал да напуснат местопроизшествието, а
напротив, двамата са продължили да нанасят множеството удари по тялото на пострадалия
С. Р.. Това им поведение изключва преквалифициране на деянието като такова, извършено
по непредпазливост.
Поради
изложеното съдът прие, че деянието е осъществено при форма на вина евентуален
умисъл, поради което направеното от защитата искане за преквалифициране на
същото по реда на чл.124 от НК се явява
неоснователно и несъответстващо на доказателствата по делото.
На следващо
място в конкретния казус, въз основа на събраните по делото доказателства не
може да бъде направен и извод, че инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимите
при условията на неизбежна отбрана, съотв. при превишаване пределите на
неизбежна отбрана, в който смисъл се иска от защитата преквалифициране на извършеното
като престъпление по чл.119 от НК.
Във връзка с института на
неизбежната отбрана съществува обилна и непротиворечива съдебна практика, като
основните фактически положения, обуславящи приложението на този институт, водещ
до намалена наказателна отговорност за дееца, е наличие на непосредствено и противоправно нападение, което пряко да застрашава или
накърнява законни права и интереси на обществото, дееца или на други лица.
Спецификата на настоящия казус и данните по делото за динамично и променящо се
поведение на подсъдимите и пострадалия, предшестващо и съпътстващо деянието,
налага да се направи анализ на цялостната обстановка, за да се даде отговор на
въпроса дали действията на подсъдимите следва да се квалифицират като извършени
при условията на неизбежна отбрана, съотв. при превишаване пределите на такава.
Както вече се отбеляза по –
горе се установяват три основни етапа на развитие на конфликта. В първия етап
се наблюдава единствено вербално предизвикателно поведение от страна на св. К.,
което не е било придружено нито с действия по „въоръжаване” на свидетеля или на
присъстващите членове на рода Р., нито с опити за противоправно нападение
спрямо подсъдимите или техни близки. Във втория етап от конфликта също се
установява единствено словесно изразено несъгласие с действията на подс. Ш.З.
спрямо св. К., изразено от свидетелите Д.Р. и Д. Р. - К.. И тези свидетели не
са имали в себе си никакви вещи и предмети, нито са извършвали действия, които
да мотивират подсъдимите да приемат, че те или техни близки са обект на нападение. Още по – малко би могло да се приеме, че в
третия, основен етап от конфликта, когато на улицата пред дома си са излезли
починалия С. Р. и съпругата му Р.Р., са били налице обстоятелства, които да
дадат основание да се приеме, че в този
момент от инцидента съществува пряка и непосредствена опасност за живота и
здравето на подсъдимите или техните близки. Поради това съдът намира, че нито към
момента, в който подсъдимия Ш.З. нанася ударите с вратата по тялото на св. К. и
с юмрук в лицето на св. Д.Р., нито когато двамата подсъдими се е въоръжават с
оръжия, годни да причинят смърт, нито, когато подс. А.З. нанася удари по тялото
на Д.Р., а подс. Ш.З. удар в главата на С. Р., нито, когато двамата подсъдими
нанасят едновременно удари по тялото на
падналия на земята в безпомощно състояние С. Р., е било налице реално,
непосредствено нападение спрямо тях или техни близки, нито са били
налице обективни данни, че съществува реална и непосредствена опасност за
започването на такова. Според трайната съдебна практика неизбежна отбрана при
предполагаемо бъдещо нападение е недопустима / Постановление
№12/73г. по н.д.№11/73г. на Пленума на ВС, т.4 /. Действията на подсъдимите по нанасяне
на първоначалните удари, по вземане на предметите, с които същите са нанесени
не са били спонтанни, необмислени и внезапни, напротив, същите са имали
възможност да оценят ситуацията и да вземат решение на последващите си
действия. Предвид данните от съдебно психиатрични и психологични експертизи за
нивото на интелигентност на подсъдимите, не може да се приеме, че същите не са възприели
факта, че членовете на рода Р. не са въоръжени, че не правят опити физически да
им се противопоставят, освен опитите за словесен контакт, че в момента на
разгаряне на конфликта двамата братя не са сами, а присъстват и техния баща,
майка, леля и съпругите им, че и двамата са значително физически по-добре
сложени от пострадалите / и двамата подсъдими са около 130 кг., а починалия С. Р.
и сина му - Д.Р. – около 75 кг./, че починалия С. Р. е два пъти по – възрастен
от тях и към момента на инцидента силно алкохолно повлиян, което допълнително
ограничава реалната възможност да се противопостави на значително по – младите
и физически здрави подсъдими. Освен
това, съобразно заключението на психиатричните и психологични експертизи към
инкриминирания момент подсъдимите не са били водени от страха от евентуално
нападение, а подс. Ш. от привичните за характера му гняв и агресия, а подс. А.
– от гняв и желание да помогне на брат си Ш.. Обичайните случаи на неизбежна
отбрана са съпътствани именно с емоцията страх от евентуални неблагоприятни
последици за живота на дееца, които го мотивират да предприеме действия, за да
се противопостави на противоправните действия на нападателя. В тази връзка,
съобразно Решение №2/86г. по н.д.№654/85г. на ВС, когато дееца предварително се
въоръжи и се подготви да посрещне нападението на пострадалия не може да се
позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните предели.
Именно такъв е настоящия казус – след първоначално демонстрираните агресивни
действия от страна на подсъдимия Ш.З., двамата подсъдими с обмислени и
целенасочени действия са се въоръжили и са се подготвили да посрещнат едно
предполагаемо бъдещо нападение.
Установено
е по делото и че, след отблъскването на св. Д. К. от страна на подс. Ш.З., и
нанасянето от този подсъдим на удар в лицето на Д.Р., и двамата свидетели са
направили опит да се отдалечат от мястото на инцидента – св. К. тръгнала да
търси камъни, с които да се отбранява, а св. Д.К. побягнал към дома си, но бил
пресрещнат от подсъдимия А.З.. Тези факти сочат на единствения възможен
извод, че дори и първоначално поведението на свидетелите да е сочело на
намерение за нападение спрямо личността
на подсъдимите, то същите са демонстрирали ясно, недвусмислено и
непротиворечиво, че по собствени подбуди или поради обективна невъзможност да
довършат нападението, се отказват от по - нататъшни противоправни
действия. Съдебната практика е
категорична, че институтът на неизбежната отбрана изисква противоправното
поведение да е започнало и продължаващо във времето, а когато е прекратено по собствени
подбуди или поради обективна невъзможност за продължение е недопустим
/Решение №№ 242 от 28.03.2007 г. на ВКС по н. д. № 1002/2006 г., III н. о.,
Решение №20/90г. по н.д.№633/89г. II н. о. на ВС; Решение № 158 от
16.05.2008 г. на ВКС по н. д. № 98/2008 г., II н. о. /. В момента, в който починалия С. Р. е излязъл
от дома си, чувайки викове, и се е намирал в близост до подс. Ш.З., същият не е
бил въоръжен и предвид физиката си и значителната употреба на алкохол не би
могло да се приеме, че е представлявал реална заплаха за физически силния и
въоръжен с дървена сопа подсъдим Ш.З.. Въпреки това последния, без никакви
колебания му нанесъл силен удар в областта на главата, в резултат на който
пострадалия паднал на земята. Още по – малко би могло да се приеме, че вече
паднал на земята, в безпомощно състояние С. Р. е представлявал заплаха за
живота и здравето на подсъдимите или че е имал обективната възможност да
нападне същите. Въпреки това обаче
подсъдимите са продължили заедно да нанасят удари по тялото, главата и
крайниците на пострадалия С. Р.. Съдебната практика приема, че института на неизбежната отбрана не може да
обслужва действия на саморазправа и
отмъщение, както
и че ако след приключване на нападението нападнатият
се е превърнал в нападател, той не действа при условията на неизбежна отбрана.
/Решение № 315 от 1.07.2008 г. на ВКС по н. д. № 193/2008 г., II н. о ; Решение
№ 476 от 10.11.2003г. на ВКС по н. д. № 289/2003 г., Решение №95/1986г. по н.д.
№ 88/86 г. ОСНК/. В Постановление №
12/1973 г. на Пленума на ВС на РБ изрично е посочено, че „... на деянията
извършени при неизбежна отбрана, не може да се отговори с неизбежна отбрана,
тъй като нападнатият има право да се защитава и неговото деяние е правомерно.”.
В Решение №95/86г. по н.д.№88/86г., ОСНК на ВС е изразено категоричното
становище, че когато нападателя прекрати нападението си и за да се спаси от
последващи неправомерни действия на нападнатия започне да бяга, но последния го
настигне и го убие, не може да се позовава на неизбежна отбрана или на
превишаване пределите на такава, тъй като с бягството си от първоначалното
стълкновение между двамата нападението е било прекратено. И към
тези изводи относимо е цитираното вече по – горе решение на ВС, съобразно
което, когато дееца предварително се въоръжи и се подготви да посрещне нападението
на пострадалия не може да се позовава на неизбежна отбрана и на превишаване на нейните
предели.
Ето
защо, мотивиран от всичко изложено съдът намери за неоснователни доводите на
защитата за преквалифициране на деянието по чл. 119 от НК.
Въпреки, че доводи в тази насока не са наведени, за пълнота на мотивите
следва да се отбележи, че осъщественото от подсъдимите не може да се
квалифицира и по чл.118 от НК – извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия с насилие, обида или др. противоправно действие, от
което са настъпили или са могли да настъпят тежки последици за подсъдимите или техни
ближни. Състояние на силно раздразнение представлява внезапно възникнало силно
душевно вълнение /физиологичен афект/, при което чувствата завладяват
съзнанието на дееца до степен, че волята му се подчинява на тези чувства и
волевата способност да ръководи постъпките си отслабва. Състоянието на физиологичен
афект до голяма степен е медицински въпрос, защото е свързан със стеснение на
съзнанието и физиологична симптоматика, която следва да се установи и прецени
именно от лица със съответния опит в психиатрията и психологията и след
констатиране наличието на медицинския критерий по чл.118 от НК, следва да се
отговори на въпроса за наличието на правния – дали е налице поведения на
пострадалия, такова, че да предизвика силното раздразнение. В конкретният казус вещите лица, изготвили
психиатричните и психологични експертизи са категорични, че преценени в своята
съвкупност личностовите особености на подсъдимите и фактите от обективната
действителност, съществуващи към инкриминирания момент не
са довели до стеснение на съзнанието на подсъдимите. Възникването на бурно афективно преживяване,
характерно за физиологичния афект, обикновено е последвано от мощна двигателна
реакция, при която съзнанието се стеснява от борбата на мотиви и противомотиви
относно поведението, което следва да се предприеме. Това именно се отразява на
спомена за случилото се, който макар и запазен е непоследователен, продължава в
кратък период от време и се характеризира с вегетативна симптоматика –
субективно преживяване на гняв, ярост, почервеняване, пребледняване на лицето,
които са видими за околните. Афектното състояние е съпроводено и с вербални
признаци – мимични и жестови изрази на паника и гняв. Категорично е становището
на вещите лица, че реакциите на подсъдимите в конкретната ситуация не се е
характеризират с внезапност, т. е. деянието не е резултат на импулсивност и
моментна реакция. В този аспект, подсъдимите са разполагали с възможност да
предприемат, както друг модел на поведение, различаващо се от това, което
реално са демонстрирали в ситуацията, а така също и да размислят как и дали да
използват предметите на престъплението.
Експертите са категорични, че през целия инцидент поведението на
подсъдимите е било адекватно, подредено и организирано, а не внезапно и за
случилото се подсъдимите имат подреден, подробен, ясен и незамъглен от емоциите
спомен. Според експертите и първоначално изпитаната от подсъдимите емоция „
страх ” не е нарушила контакта на
подсъдимите със заобикалящата ги среда, тъй като при изследването не са
констатирани данни за автоматизирани действия. През цялото време не е
бил прекъснат разсъдъчния процес у подсъдимите, което е дало основание на
вещите лица да заявят, че преди, по време и непосредствено след осъществяване
на деянието подсъдимите не
са се намирали под непреодолимото въздействие на афекта. Категорично е изразено
становището, че поведението на подсъдимите и след инкриминираното деяние е
показателно за запазената връзка със средата и целенасочената им действена
активност.
Поради всичко изложеното съдът намира, че поведението на подсъдимите
обективира извършване на престъпление именно по чл.115 във вр. с чл.20 ал.2 от НК, поради което и с постановената присъда ги призна за ВИНОВНИ в извършване на
това деяние.
След анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери, че деянието не е
извършено от подсъдимите Ш. и А.З. по хулигански подбуди, поради което и
с постановената присъда призна подсъдимите за НЕВИННИ и ги ОПРАВДА по
първоначално повдигнатото им обвинение по чл.116 ал.1 т.11 от НК. За да се квалифицира деянието по този текст
следва да се установи, че са налице извършени от подсъдимите други хулигански
действия, предшестващи и съпровождащи убийството и мотивиращи го, действия,
чрез които грубо се нарушава обществения порядък и се изразява явно неуважение
към обществото. Наличието на личен елемент в действията на подсъдимите, на
лични взаимоотношения с пострадалите лица принципно изключват хулиганските
подбуди. Въз основа на установените по делото факти не може да се направи
обоснован и категоричен извод, че преди инкриминираното деяние и по време на
извършването му действията на подсъдимите са били израз на неуважение към
обществото и осъществени без причина, мотивирани само от хулигански подбуди.
Установи се, че първоначалните действия на подсъдимите са били провокирани от
поведението на св. К., който псувал и обиждал подсъдимите, без наличието на
основателна причина за това. Реакцията на под. Ш. е била ответна и предизвикана
от това поведение, а не е била продиктувана от хулигански подбуди. Няма данни последващите
действия на подсъдимите, засягащи телесния интегритет на членовете от рода Р. –
Д., Д. и С. да са били провокирани от тези свидетели, но намесата им в
отношенията подс. Ш.З. – св. К. и съществуващата дългогодишна междуродова
вражда са мотивирали действията на подсъдимите, които не са били водени от
желание да покажат неуважение към обществото, а от гняв и желание за
саморазправа с техните дългогодишни „ врагове” Р..
Въз основа на така възприетата
от състава на съда правна квалификация на осъщественото от подсъдимите Ш.З. и А.З.
престъпление, както и като се съобрази с неговата висока степен на обществена
опасност, данните за личността на подсъдимите, и най – вече за постигане целите
не само на специалната, но и на генералната превенция, съдът счете, че на всеки
един от двамата подсъдими следва да бъде наложено идентично по размер наказание,
определено при условията на чл. 54 от НК.
Съдът намира, че няма основание да се определи различен размер наказание за
двамата подсъдими, каквото становище се изрази в пледоарията на техния защитник
в хода на съдебните прения. Вярно е, че се установи по
делото, че черепно – мозъчната травма, основната причина за настъпване на
смъртта на С. Р. е причинена от нанесения от подс. Ш.З. удар. По изложените
обаче вече съображения това обстоятелство е без съществено значение за
наличието на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, а и съдът намира,
че поведението на подс. А.З. не е може да се приеме за по – малко укоримо и
такова, че да води до основателно и мотивирано налагане на по- нисък размер
наказание от това, което следва да се определи на подс. Ш.З.. Напротив, докато
първия удар от подс. Ш.З. е бил нанесен срещу все пак стоящия прав пострадал,
то е установено по делото, че подс. А.З. е нанесъл последващите удари по тялото
на С. Р., въпреки ясното съзнание, че последния е паднал на земята, в
безпомощно състояние и в невъзможност, както
да се защити, така и да нападне някой от подсъдимите.
Поради
изложеното съдът намери, че на двамата подсъдими следва да се наложат еднакви
по вид и размер наказания, определени при значителен превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, които са идентични и за двамата братя. Като такива
се отчетоха изразеното съжаление за случилото се; семейното им положение –
наличието на малолетни деца, за които следва да полагат грижи; добрите им
трудови характеристики – положителното и съвестното отношение към полагания
обществено – полезен труд и към колектива, в който работят; високата им
професионална квалификация; депозиране на обяснения, които макар и частично допринасят
за изясняване на фактическата обстановка по делото. В противовес на същите, като отегчаващи отговорността
на двамата подсъдими обстоятелства се констатират – съдебното им минало -
предишното им осъждане, което очевидно не е изиграло своята поправителна и
превъзпитателна роля; криминалистичната регистрация – по отношение на подс. Ш.З.,
както и установеното по делото, че инкриминираното деяние е било предшествано и
от други противообществени прояви – нанасяне на телесни повреди на свидетелите Д.Р.
и Р.Р., които действия на подсъдимите не
са елемент от състава на престъплението, поради което следва да се отчетат като
отегчаващо отговорността им обстоятелство.
При така отчетените обстоятелства,
степента на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление,
както и на личната степен на обществена опасност на подсъдимите съдът намери,
че справедливо и съответно на извършеното и на личността на дейците е наказание
в размер на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за всеки един от тях, което на основание чл.
57 вр. с чл.60 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС съдът ОПРЕДЕЛИ да се изтърпи при първоначален “СТРОГ” режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
Установено
е по делото, че подсъдимите са търпели и търпят
мярка за неотклонение „ Задържане под стража” , поради което и на основание
чл. 59 ал. 1 от НК с постановената присъда се ПРИСПАДНА от така наложените на подсъдимите Ш.А.З. и А.А.З. наказания -
ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за всеки един от тях, периода на задържането им,
считано от 04.08.2009 год. до влизане на присъдата в законна сила.
Налице са предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК и спрямо двамата подсъдими. От приложените по
делото свидетелства за съдимост се установява, че и двамата са осъждани с влязъл
в законна сила на 24.01.2007г. съдебен акт, постановен по НОХД
№119/2007г. по описа на ПРС, 6 н.с. Със същият на подс. Ш.З. е наложено наказание – ЕДНА ГОДИНА И ЕДИН МЕСЕЦ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, а на подс. А.З. – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Изтърпяването на
така наложените наказания на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години, който изтича на 24.01.2010г. Тъй като
настоящето инкриминирано деяние е извършено от двамата подсъдими в изпитателния
срок на това им предишно осъждане, то с постановената присъда съдът постанови Ш.З. и А.З. да изтърпят ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО и отложените
им наказания, които на основание чл.57
ал.1 вр. с чл.59 ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпят при първоначален
„ОБЩ„ режим, в затворническо общежитие от открит тип.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – дървен
кол с дължина 95 см. и диаметър 3.4 см. в единия край и 5 см. в другия край;
куха метална тръба с дължина 115 см. и диаметър 2см., покрита с гума в единия
край с дължина на покритието 28 см.; мотика с дървена дръжка с дължина 110 см.
и дебелина на дръжката 3.5 см. в горния край и 5 см. в долния край, с метално
острие с ширина в предната част 8.5 см. и 4 см. ширина на острието при
дръжката; дървена сопа с дължина 158.8 см. и диаметър 4 см. в единия край и 4.6
см. в другия край; дървена сопа с дължина 98.5 см. и диаметър 3.2 см.; бяла
гумена палка с въже в единия край и с дължина 61 см. и диаметър 3 см.; дървена
сопа с дължина 117 см. и диаметър 4 см.; тръба с бяла изолация с дължина 90 см.
и диаметър 3 см.; дървен прът с дължина 107 см. и диаметър в горната част 3.6
см. и 4.4 см. м долната част; хартиен плик с косми от главата на С. Р., като вещи без стойност СЪДЪТ
постанови да бъдат УНИЩОЖЕНИ, след влизане на присъдата в законна сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО - сигнално – газов
пистолет, марка „ EKOL & VOLJRAN „
модел 99, кал. 9/22 мм. съдът постанови ДА СЕ ВЪРНЕ на свидетеля А.А.З., след влизане на присъдата в законна сила.
Установи се, че тази вещ принадлежи на св. А.З., същата не е предназначена и не
е послужила за извършване на престъплението, не е предмет и средство на
престъплението и с оглед заключението на балистичната експертиза притежанието й
не е забранено от закона.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ
Приетите
за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански искове от
наследниците на пострадалия С. А.Р. – съпругата му - Р.
Д. Р. и децата му - Д.С.Р., М.С.Р., А.А.Р. и Д. С.Р. - К. – срещу подсъдимите Ш.А.З.
и А.А.З. солидарно за обезщетение на причинените им от инкриминираното
престъпление неимуществени вреди – претърпените болки и страдания от нелепата
загуба на съпруга и бащата, е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и с оглед на
описаната по – горе възприета при анализа на събраните по делото доказателства,
фактическа обстановка, се явява доказан по основание.
Според съда,
предявените искове са доказани по основание,
тъй като се установи по несъмнен начин, че е причинен вредоносен
резултат, като между него и виновното и противоправно поведение на подсъдимите,
предмет на настоящата осъдителна присъда, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Ето
защо подсъдимите бяха осъдени на основание чл.45 ЗЗД да репарират причинените
на гражданските ищци в качеството им на близки родственици и законни
наследници на пострадалия неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от загубата на техният съпруг и баща болки
и страдания.
При определяне на
справедливия размер обезщетение по отношение на всички предявени искове съдът семейното
и финансово състояние на подсъдимите, при които намери, че претендираните обезщетения са в неоснователно завишени размери.
Конкретно по отношение на предявения от
съпругата на починалия С. Р. – Р.Р. иск и за да определи по-голям размер
обезщетение за същата, съдът взе предвид установеното по делото, че двамата са
били съпрузи с дългогодишен брачен живот, почиващ на обич,
разбирателство и взаимна привързаност, обусловена и от факта, че двамата са
живеели в едно домакинство, в което са вземали общо участие – финансово и лично
- в изпълнение на ежедневните задължения. Предвид на тези обстоятелства безспорно
починалия е бил финансова и морална подкрепа на гражданската ищца Р.Р. в
ежедневието и резултата от загубата му е по – тежък за нея, тъй като освен
емоционален е и финансов и следва на същата да се присъди по – високо
обезщетение. При тези данни съдът намери, че справедлив размер обезщетение е
45 000 лв.
По отношение на останалите граждански ищци – деца на
починалия С. Р., при определяне на справедливия размер обезщетение съдът отчете
факта, че същите са в зряла възраст, всички са създали свои семейства, с
членовете на които естествено е да се приеме, че е съществувала по – пряка и емоционалната
връзка, макар и съществуващата житейски необорима привързаност между родители и
деца да не може да се отрече. Няма данни и гражданските ищци да са разчитали на
починалия в своето ежедневие, да са получавали материална помощ, от която да
бъдат лишени занапред, което да бъде основание за по – висок размер
обезщетение. Предвид на изложеното съдът намери, че справедливо и съответно на
претърпяната загуба е обезщетение в
размер на по 20 000 /двадесет хиляди/ лева
за всеки един от тях. Предявените искове за разликата до пълните предявени размери
съдът намери за НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ поради което ги ОТХВЪРЛИ. Така
определените размери обезщетения съдът присъди, ведно със законната лихва от
момента на увреждането – 17.07.2009г. до окончателното плащане. Подсъдимите
бяха осъдени да заплатят в полза на гражданските ищци и частни обвинители
направените от тях разноски в производството - за адвокатство възнаграждение в
размер на 1 000 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК
съдът възложи в тежест на подсъдимите Ш. и А.З. заплащането на направените по
делото разноски по сметка на Пловдивски окръжен съд, по бюджета на съдебната
власт, в размер на 4 250 лева, както и на дължимата държавна такса върху
уважените размери граждански искове – 5 000 лева.
Причините
за извършване на престъплението са в слабите морално – волеви задръжки на
подсъдимите.
Мотивиран
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН – СЪДИЯ: