ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 13.07.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в
закрито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА
СЛАВЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ ВАНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр.
д. № 314 по описа за 2021 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба на А.Н.Т. срещу протоколно определение от 11.02.2021 г.,
постановено по гр.д. № 173/2020 г. на Районен съд -Костинброд, с което е
прекратено производството по делото, образувано по искова молба на А.Н.Т. за
прогласяване на нищожност на саморъчно завещание, вписано в имотен регистър на
01.02.2010 г.
В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно с искане същото
да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него. В жалбата са изложени оплаквания срещу
извода на районния съд, че разгледаното по гр.д. № 532/2011 г. на Районен съд
-Костинброд възражение на жалбоподателя по чл. 30 от ЗН обосновава
недопустимост на производството, образувано по иска за обвяване на нищожност на
процесното завещание. Сочи се в частната жалба, че въведеното в хода на гр.д. №
532/2011 г. на РС-Костинброд възражение от жалбоподателя по смисъла на чл. 30
от ЗН, което е отхвърлено, не води до извод за преклудиране възможността на
ищеца в последващ процес да се позовава на нищожност на същото завещание, тъй
като не е разискван въпросът за наличие на действително завещание. Навежда се
довод, че сила на пресъдено нещо би се формирала единствено при уважаването на
иск по чл. 30 от ЗН, доколкото нищожни завещателни разпореждания не подлежат на
намаляване, но не и при неуважено възражение по чл. 30 от ЗН.
Писмени отговори на
частната жалба са подали ответниците М.Ф.К. и А.Г.К., с които оспорват жалбата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид
следното:
Производството по
гр.д. № 273/2020 г. на Районен съд - Костинброд е образувано по искова молба,
подадена от А.Н.Т. срещу Н. С. Т., М.Ф.К. и А.Г.К. /последните две наследници
на Т. С.а К./, с която е предявен иск за прогласяване на нищожността на
саморъчно завещание на Н. С. Т. в полза на Н. С. Т. и Т. С.а К., вписано в
имотния регистър на 01.02.2010 г. В исковата молба се излагат твърдения, че
завещанието не е написано и подписано от Н. С. Т., поради което същото е
нищожно на това основание, а в условията на евентуалност се претендира, че
завещанието е нищожно поради липсата на предмет и/или поради неизпълнение на
предвиденото в него условие завещания имот да не се прехвърля на трети лица,
което е единственият мотив за съставянето му. С исковата молба е приложено
копие от завещанието, чиято нищожност се иска -саморъчно завещание от
24.12.2003 г., съставено от Н. С. Т., с което същият е завещал на внука си Н. С.
Т. къщата си в м. „Б.Х.", заедно с цялата покъщнина и работилницата, а на
сестра си Т. С.а К. -други имоти, които има да получава по наследство от
родителите си М. Х. и С. Х..
В представените от всеки от тримата ответници отговори на исковата
молба се излага възражение за недопустимост на исковете поради наличието на
влязло в сила между същите страни съдебно решение по гр.д. № 532/2011 г. на
Костинбродски районен съд по заявена от ищеца претенция за възстановяване на
запазената част от наследството, нарушена с процесното завещание, което решение
според тях е формирало сила на пресъдено нещо по спора за действителността на
завещанието, предмет на настоящите искове.
От приложеното решение от 21.11.2012 г. по гр.д. № 532/2011 г. на
Костинбродски районен съд и въззивното решение от 19.06.2013 г. по гр.д. №
122/2013 г. на СОС, постановени в производството по допускане на делба между А.Н.Т.,
С. Н.Т. и Т. С.а К., е видно че делбената маса, предмет на делбеното
призводство, включва и част от имотите /движими и недвижими/, които са предмет
на процесното завещателно разпореждане, чиято нищожност се иска да бъде обявена
с предявения в настоящото производство от А.Н.Т. иск. В делбеното дело
последният е предявил иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената му
част от наследството на Н. С. Т. чрез намаляване на завещателното разпореждане
от 24.12.2003 г.. След отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е
отхвърлил исковете на А.Н.Т. срещу останалите съделители за възстановяване на
запазената част чрез намаляване на поцесното завещателно разпореждане, въз
основа на което е приел, че имотите, предмет на разпореждането, не са
съсобствени между страните, а са индивидуална собственост на съделителя С. Н.Т.,
и е отхвърлил иска за делба относно тези имоти.
За да постанови обжалваното определение за прекратяване на
производството, първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск за
прогласяване нищожността на процесното завещание е недопустим, тъй като в
предходно съдебно производство по гр.д. № 532/2011 г. на КРС е налице
произнасяне по реда на чл. 30 от ЗН по отношение на завещанието, което се
оспорва с предявения в настоящото производство иск. Приел е, че провеждането на
процедура по чл. 30 от ЗН е пречка в последващо производство да се установява
недействителност на завещание или дарение, тъй като в това производство съдът е
преценил действителността на завещателното разпореждане, а задължение на
страната, която е въвела такова възражение /или го е заявила в самостотятелно
производство/ е да изчерпи възраженията си по него.
Частната жалба е
допустима като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт в законоустановения срок.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Предмет на
предявения от ищеца А.Т. иск е обявяване нищожността на саморъчно завещание от
24.12.2003 г., съставено от баща му Н. С. Т., с която последният завещава на Н.
С. Т. и Т. С.а К. конкретно определени имоти. Наследството на Н. С. Т. е било
предмет на съдебна делба между наследниците му по гр.д. 532/2011 г. на КРС.
Част от имотите, предмет на завещанието, са били включени в делбената маса по
това дело по искане на съделителя -ответник А.Т., срещу когото е бил предявен
иска за делба на други наследствени имоти, като този съделител е направил
възражение за накърняване на запазената му част от наследството с процесното
завещателно разпореждане.
Чл. 342 от ГПК,
според който в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да
възрази срещу правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на
неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти,
урежда исковете, разглеждането на които е допустимо в първата фаза на
производството по съдебна делба. В чл. 343 от ГПК са посочени исковете,
разглеждането на които е изрично предвидено в първата фаза на делбата -
оспорвания на произхождение, на осиновявния,на завещания, на истинността на
писмени доказателства, както и искания за намаляване на дарствени разпореждания
и дарения. Всички тези искове, които се разглеждат в първата фаза на делбеното
производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно
страните и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по чл.
344, ал. 1 от ГПК. Всички тези спорове могат да се предявят в първата фаза на
делбата чрез иск или чрез възражение.
С решението по
допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 от ГПК се преклудират всички непредявени
претенции и неупражнените права в делбеното производство, които касаят
наличието на съсобственост между определени лица върху определени имущества и
правата в съсобствеността. Предявяването на такива претенции в отделно
производство при наличие на решение по чл. 344, ал. 1 от ГПК е недопустимо,
независимо дали с решението се допуска делбата, или се отхвърля иска за делба
поради липсата на съсобственост между съделителите върху имотите, предмет на
делбата.
В случая с
предявената от ищеца в настоящото производство претенция за обявяване за
нищожно на процесното завещание, направено от неговия баща, се въвежда спор
относно действителността на това завещание, която претенция е следвало да бъде
заявена от него в делбеното производство, тъй като има преюдициално значение по
отношение на въпроса за наличието на съсобственост между съделителите върху имотите,
предмет на завещателното разпореждане. Недопустимо е съдът да се произнася по
валидността на завещание, дарение или друг акт, когато същото е послужило за
легитимация на съделител в производството по съдебна делба и правното му
действие е зачетено по допускането на делбата, макар и делбата да не е
извършена /в този смисъл решение № 26/20.07.2012 г. по гр.д. № 1529/2010 г. на
ВКС, I г.о./. В случая процесното завещание е било предмет на направено от
съделителя А.Т. по делбеното дело № 532/2011 г. /ищец в настоящото
производство/ възражение за възстановяване на запазената част от наследството
на завещателя, което е било прието за неоснователно от делбения съд, и
зачитайки правното действие на завещанието, е приел, че имотите са собственост
на наследниците по завещание, поради което е отхвърлил иска за делба на тези
имоти. След като с влязло в сила решение по гр.д. № 122/2013 г. на СОС,
постановено в производството по първа фаза на делбата между страните е зачетен
вещностранслативния ефект на атакуваното завещание, преклудирани са всички
възражения, свързани с действителността на завещанието, по отношение на което
решението по делбеното дело има сила на пресъдено нещо между тези страни,
поради което предявеният в настоящото производство иск за обявяване на неговата
нищожност е недопустим.
С оглед на горното,
обжалваното определение, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на иска, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед
отхвърлянето на частната жалба и направените от ответниците по жалбата М.Ф.К. и
А.Г.К. искания за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
всяка от тях разноски за адвокатско възнаграждение в минималния предвиден в чл.
7, ал. 1, т. 7, вр. чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения размер от 200 лв. Определянето на тези размери е
предпоставено от приетото от настоящия съд за основателно възражение на
жалбоподателя по чл. 78, ал. 5 от ГПК обективирано в молба вх. №
260438/26.03.2021 г., за прекомерност на претендираните от ответниците размери
на адвокатските възнаграждения с оглед фактическата и правна сложност на
настоящото дело.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 111.02.2021 г., постановено по гр.д. № 173/2020 г. на Районен
съд - Костинброд, с което е прекратено производството по делото, образувано по
искова молба на А.Н.Т. за прогласяване на нищожност на саморъчно завещание, вписано
в имотен регистър на 01.02.2010 г.
ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати на М.Ф.К. сумата 200 лв. за разноски по
делото.
ОСЪЖДА А.Н.Т. да заплати на А.Г.К. сумата 200 лв. за разноски по
делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.