Решение по дело №497/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2020 г.
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20197240700497
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта

    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    45

 

       гр. Стара Загора, 06.02.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на  тридесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           Председател:    БОЙКА ТАБАКОВА

 

Ч                                                                                                                                        Членове:        ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                                    РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  Ива Атанасова

и с участието на прокурора  Петя Д.

като разгледа докладваното от  съдия  Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 497 по описа  за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

           Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда  Стара Загора чрез пълномощника юрисконсулт Л. против Решение № 98/ 05.11.2019 г., постановено по АНД № 187/ 2019 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено  Наказателно постановление /НП/ № 24-002230/ 19.06.2019 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на приложимия материален закон - отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда за неправилна правна квалификация на извършеното нарушение на КТ и налагане на наказание по чл.413, ал.1 от КТ. Според касатора в хода на производството  административното обвинение за полагане на труд по граждански договор е доказано по безспорен начин и с това деяние е нарушена разпоредбата на чл.1, ал.1 от КТ, а не както приема съдът – разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. По подробно изложени в касационната жалба доводи е направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което издаденото НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

 

Ответникът по касация- „Ради-ИК“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ Раднево, редовно и своевременно призован, в съдебно заседание чрез своя пълномощник адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната жалба. По съображения за правилна правна квалификация в НП на деянието по чл.1, ал.2 от КТ и санкциониране по чл.414 от КТ предлага  решението на районния съд да бъде отменено, а обжалваното НП -потвърдено като правилно и законосъобразно. 

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Раднево, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е НП № 24-002230/19.06.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора въз основа на АУАН № 24-002230/22.05.2019г., с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ.Раднево, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства:  При извършена проверка на 03.05.2019г., в „Ради-ИК“ ЕООД, с.Свободен, общ.Раднево, ЕИК *********, на обект  Бистро „Стезар“, находящ се в с.Знаменосец, Общ. Раднево, и на 22.05.2019г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора по представени документи се установило, че „Ради-ИК“ ЕООД, в качеството си на работодател, урежда в посоченото предприятие от 01.05.2019г. и към момента на проверката - 03.05.2019г., отношения при предоставяне на работна сила като отношения по ЗДД с лицето М.Г.П.със сключен граждански договор № 3/01.05.2019г. М.Г.П.работела като „готвач“ с работно място в посоченото предприятие и работно време от 17:00ч. до 01:30 ч. под контрола и ръководството на работодателя /декларирано от работника на 03.05.2019г. в 21:30 ч. с декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ/, които са елементи на трудово правоотношение. По този начин работодателят е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като отношения по ЗЗД, вместо като трудови правоотношения.

 

          За да отмени НП № 24-002230/19.06.2019г., Районен съд Раднево приема, че в него неправилно е посочена санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ.  Обосновава, че събраните доказателства сочат престиране на работна сила от М. П. като готвач, но без сключен писмен трудов договор, което представлява нарушение на чл.62, ал.1 от КТ и се санкционира по чл.414, ал.3 от КТ. Според съда непосочването на приложимата санкционна норма и прилагането на неотносима към нарушените разпоредби санкционна норма представлява съществено нарушение в административнонаказателния процес, което е и основание за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно.

 

   Съдебният акт е постановен при неправилно приложение на закона.

 

Административнонаказателната отговорност на „Ради-ИК“ ЕООД, с.Свободен, общ.Раднево е ангажирана за нарушение на чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, да се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. От фактическа страна обвинението е обосновано с уреждане на правоотношенията с лицето М. Г. П., която към момента на проверката извършва дейност на готвач, т.е. престира работна сила, като гражданскоправни по ЗЗД, вместо като трудови в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудов договор с нея е сключени регистриран в НАП  на 17.05.2019г.

 

Районният съд е установил съобразно събраните доказателства същата фактическата обстановка като описаната в НП, но е направил незаконосъобразни изводи за опорочаване на НП поради невярна правна квалификация на деянието и определената за него санкция. След като е прието, че лицето безспорно престира работната си сила, а с него е сключен граждански договор, се нарушава императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ. За това нарушение санкцията е предвидена в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ. Именно тези норми са посочени в обжалваното НП, с оглед на което то не е формално незаконосъобразно както е приел районният съд. Нормата на чл. 62, ал.1 от КТ, на която се позовава районният съд, регламентира само формата на трудовия договор  - писмена /за действителност и за доказване/, а в случая се акцентира върху отношенията между работодател и работник като изпълнението на трудовата функция не е оформено по законния ред, а се прикрива с граждански договор. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

 

За констатираното противоправно деяние административнонаказващият орган не е изложил мотиви по смисъла на чл.27, ал.2 от ЗАНН за индивидуализация на наказанието, а е определил санкция около средния размер. С оглед тежестта на конкретното нарушение съобразно установената му продължителност от 01.05.2019г до деня на проверката 03.05.2019г и липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство настоящият съдебен състав намира, че следва да намали наказанието от 6000лв на 1500лв. 

 

В този смисъл обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с което НП № 24-002230/ 19.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, да се измени като се намали размера на имуществената санкция от 6000лв на 1500лв.

           

   Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2 във връзка с чл.222 от АПК, Старозагорският административен съд

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 98/ 05.11.2019 г., постановено по АНД № 187/ 2019 г. по описа на Районен съд Раднево, с което е отменено  Наказателно постановление № 24-002230/ 19.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, вместо което постановява:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-002230/ 19.06.2019 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Стара Загора, с което на „Ради-ИК“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Свободен, общ.Раднево, в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда за нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като намалява размера на наложената имуществената санкция от 6000лв на 1500лв.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                           2.