МОТИВИ по НОХД № 493/2016 г. по описа на РС – МОНТАНА
ПОДСЪДИМИЯТ Ц.А.Д. - роден на xxxгxxx, българин, български гражданин,
със завършен първи клас, не женен, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx e обвинен в това, че
за времето от
12.02.2015г. до 13.02.2015г. от база на фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана,
находяща се в землището на с.Николово, обл.Монтана в условията на опасен
рецидив и след предварителен сговор със С.О. Г., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, отнел от
владението на фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана с МОЛ- Б. М. П. от
с.Николово, обл.Монтана движими вещи - 4 бр. акумулаторни батерии по 170 ампер
часа (годни за експлоатация) и 8 броя бракувани акумулаторни батерии всички
батерии на обща стойност 1053. 60 лева, без съгласието на ръководството и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен-
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195,
ал.1, т.5 във вр. счл.194, ал.1 във вр. счл.29, ал.1 , б.”А” и б.”Б” от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ С.О.Г. - роден на xxxгxxx, българин, български гражданин, неженен, без
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx е обвинен в това, че за
времето от 12.02.2015г. до 13.02.2015г. от база на фирма „Пътинженеринг” АД
гр.Монтана, находяща се в землището на с.Николово, обл.Монтана, след
предварителен сговор с Ц.А.Д., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, отнел от владението на
фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана с МОЛ- Б. М. П. от с.Николово, обл.Монтана
движими вещи - 4 бр. акумулаторни батерии по 170 ампер часа ( годни за
експлоатация) и 8 броя бракувани акумулаторни батерии всички батерии на обща
стойност 1053.60лв., без съгласието на ръководството и с намерение
противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен- престъпление по чл.195,
ал.1, т.5 във вр. счл.194, ал.1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ поддържа обвиненията, пледирайки
конкретно по вид и размер наказание. За подсъдимия Ц.Д. - четири години
лишаване от свобода, като определеното наказание бъде намалено с 1/3 на
основание чл.58а НК, а именно подсъдимия да изтърпи наказание две години и осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим. Предлага още
впредвид обстоятелството, че подсъдимия Д. е осъждан по НОХД №30102/2015г. по
описа на РС – Монтана, която присъда е влязла в сила на 29.06.2015г. и му е
наложено наказание лишаване от свобода от две години и шест месеца, на
основание чл.25 във вр. с чл.23 от НК съдът да определи общо най- тежко
наказание по тази присъда и наказанието по настоящото дело - две години и осем
месеца лишаване от свобода, като същото на основание чл.24 НК бъде увеличено с 1/2.
За подсъдимия С.О.Г., предлага наказанието да бъде определено около минимума
предвиден в чл.195 НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода,
като така определеното наказание на основание чл.58а НК бъде намалено с 1/3, а
именно подсъдимия да изтърпи наказание една година лишаване от свобода, което
на основание чл.66 ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
ПОДСЪДИМИТЕ се признават за
виновни по обвиненията, давайки съгласия при условията на чл. 371, т. 1 от НПК
да не се разпитват свидетелите и вещото лице. При условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дадоха съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
ЗАЩИТНИКЪТ на подсъдимите,
адвокат Жасмина Тодорова от АК Монтана, назначена при условията на чл.372 ал.2
от НПК пледира да им бъдат определени наказанията при условията на чл.58а от НК
към минималния размер предвиден в закона, като излагат мотиви в тази насока. По
отношение на подсъдимия Ц.Д. предлага още да му бъде определеноедно общо
наказание по настоящата присъда и по присъдата по НОХД №30102/2015г. по описа на РС –
Монтана, в сила от 29.06.2015г. до размера на най-тежкото от тях.
Производството
се разви при условията и реда на Глава 27 НПК – по чл. 370, ал. 1 и сл. НПК –
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие,
предшествано от предварително изслушване на страните, инициирано от съда.
Доказателствата по делото са
писмени и гласни. На основание чл. 373, л. 1 вр. с чл. 283 НПК съдът ги прие,
прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и вещото
лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Досъдебно
производство № ЗМ - 235/2015г. по описа на РУ - Монтана е образувано с
постановление на РП - Монтана срещу Н.О.Г. xxx и Б.А.В. xxx за това, на
19/20.02.2015г. в землището на с. Николово,
обл.Монтана /база на фирма „Пътинжинеринг” АД гр.Монтана/ при
условията на опасен рецидив и след предварителен сговор в немаловажен случай,
отнели от владението на фирма „Пътинжинеринг” АД гр.Монтана с МОЛ - Б.
М. П. от с. Николово,
обл. Монтана
движими вещи - 12бр. акумулаторни батерии на стойност в процес на установяване,
собственост на дружеството, без съгласието на собственика и с намерение
противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
чл.195, ал.1, т.7 във вр. чл.194, ал.1 от НК.
В хода на разследването в качеството на обвиняеми са
привлечени четири лица, а именно: Н.О.Г.; Б.А.В.; С.О.Г. и Ц.А.Д..
С оглед данните по досъдебното производство с Постановление
от 26.02.2016г. на РП - Монтана наказателното производство е частично
прекратено спрямо две от лицата: Н.О.Г. и Б.А.В.. Постановлението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Установена е следната фактическа
обстановка:
За
времето от 12.02.2015г. до 13.02.2015г. от база на фирма „Пътинженеринг” АД
гр.Монтана, находяща се в землището на село Николово, обл. Монтана са отнети от владението
на фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана с МОЛ - Б. М. П. от село Николово, обл.Монтана
движими вещи - 4 бр. акумулаторни батерии по 170 ампер часа (годни за
експлоатация) и 8 броя бракувани акумулаторни батерии, всички батерии са на
обща стойност 1053.60 лева.
Установено е, че на 13.02.2015г. в пункт за изкупуване на
отпадъци от черни и цветни метали в гр.Монтана, на фирма „М. Г. М.” ЕООД с
управител свидетеля Б. К. К. се явили две лица от ромски произход, които
предали в пункта общо 12 бр. акумулаторни батерии. Свидетелят Г. З. работник в
пункта не знае имената им, но заявява, че ги е виждал, защото и друг път са
идвали да предават. Установено е, че при предаването на акумулаторните батерии
е представена лична карта на Н.О. Б., на когото е издадена и покупко-изплащателната
сметка от служителите на пункта.
Свидетелят Б. К. К. заявява, че може да посочи, като едно от
лицата предали акумулаторните батерии именно Н.О., тъй-като му е представена
негова лична карта. В последствие след привличане в качеството на обвиняем, Н.О.
твърди, че той не е бил на пункта. Проведена е очна ставка между свидетеля К. и
обвиняемия Н.О.,
при която свидетеля заявява, че с оглед изминалия период от време не е сигурен
кой точно е предал, но е сигурно, че тази лична карта му е представена.
Привлечени и разпитани в присъствието на упълномощен
защитник подсъдимия Ц.А.Д.
и подсъдимия С.О. Г. заявяват, че те двамата се признават за виновни за
извършеното деяние. Заявяват, че другите двама / Н.О. Г. и Б.А.В./ не са
участвали в извършването на деянието. Обясняват, че те двамата са се разбрали,
отишли са в базата и са извършили кражбата. След това те са предали
акумулаторите в пункта. По отношение на представената лична карта, подсъдимия С.
Г. заявява, че поради грешка е взел личната карта на неговия брат Н. Г.,
тъй-като ги държат на общ шкаф и въобще не бил погледнал, че е дал неговата
карта в пункта.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от
извършените очни ставки.
Изготвената
съдебно-оценъчна експертиза /л. 101-104 от ДП/ дава заключение, че стойността
към момента на извършване на деянието на отнетите вещи е както следва: 4 бр.
акумулаторни батерии по 170 ампер часа (годни за експлоатация) с цена за брой
310.00лв. или общо 744.00лв, както и 8 броя бракувани акумулаторни батерии на
стойност 38.7 лв. за брой общо 309.60 лв. или всички батерии са на обща
стойност 1053.60 лева.
Подсъдимият Ц.А.Д. е осъждан с общо 17 бр. влезли в сила
присъди. Последните наказания от тях обуславящи наличието на опасен рецидив по
отношение подсъдимия Ц.Д. по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК са
следните: С протоколно определение от 07.10.2011г. по ЧНД № 50190/2011г. на PC - Монтана е определено едно общо наказание на
осъдения Ц.А.Д. по НОХД № 30007/2010г. на PC - Монтана; НОХД № 30172/2010г. на PC - Монтана, НОХД № 30212/2010г. на PC - Монтана, НОХД № 30228/2010г. на PC - Монтана с определено едно общо наказание Една
година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. А наказанието
наложено му по НОХД № 30323/2009г. на PC -
Монтана от 10 месеца Лишаване от свобода е постановено да изтърпи отделно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Определението на съда е в сила от 25.10.2011 г.
По НОХД № 30400/2012г. на Ц.Д. е наложено наказание Лишаване
от свобода за срок от 6 месеца което да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
По НОХД № 30085/2013г. на PC - Монтана му е наложено наказание Лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С Определение от 30.10.2013г.
по ЧНД № 50303/2013г. на PC -
Монтана са групирани наказанията по НОХД № 30085/2012г. и НОХД № 30400/2013г. и
двете на PC - Монтана като е наложено
едно общо наказание Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което на основание
чл.24 от НК е увеличено с Един месец и следва да изтърпи наказание Лишаване от
свобода за срок от 7 месеца при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
По НОХД № 30207/2014г. на PC - Монтана в сила от 10.02.2015г., за деяние
извършено на 24/25.06.2014г. му е наложено наказание Лишаване от свобода за
срок от ДВЕ ГОДИНИ.
По НОХД № 30102/2015г. на PC - Монтана в сила от 29.06.2015г. за деяние извършено
на 20.12.2014г. му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от ДВЕ
ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА.
Изложеното
обосновава извода, че от обективна страна с действията си подсъдимия Ц.А.Д. за
времето от 12.02.2015г. до 13.02.2015г. от база на фирма „Пътинженеринг” АД
гр.Монтана, находяща се в землището на село Николово, обл. Монтана в условията на
опасен рецидив и след предварителен сговор със С.О. xxx, отнел от владението на
фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана с МОЛ - Б. М. П. от село Николово, обл. Монтана движими вещи - 4
бр. акумулаторни батерии по 170 ампер часа (годни за експлоатация) и 8 броя
бракувани акумулаторни батерии всички батерии на обща стойност 1053. 60 лева,
без съгласието на ръководството и с намерение противозаконно да ги присвои,
като случая не е маловажен-престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл. 195,
ал.1, т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 , б.”А” и б.”Б” от НК.
Подсъдимият
С.О. Г. е бил осъден по НОХД № 279/2004г. на PC - Монтана в сила от 19.11.2004г. с наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от Осем месеца, което изпълнение е
отложено с изпитателен срок от три години. Тъй-като липсват последващи осъждания
съдът намира, че е налице настъпила реабилитация по право /чл.86 ал.1 т.1 от НК/, макар и да липсва изрично вписване на това обстоятелство в справката за
съдимост на името на подсъдимия.
От
обективна страна с действията си подсъдимия С.О.Г. за времето от 12.02.2015г. до 13.02.2015г. от база
на фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана, находяща се в землището на с.Николово,
обл.Монтана, след предварителен сговор с Ц.А.Д., с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, отнел от
владението на фирма „Пътинженеринг” АД гр.Монтана с МОЛ- Б. М. П. от
с.Николово, обл.Монтана движими вещи - 4 бр. акумулаторни батерии по 170 ампер
часа ( годни за експлоатация) и 8 броя бракувани акумулаторни батерии всички
батерии на обща стойност 1053.60лв., без съгласието на ръководството и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен-
престъпление по чл.195, ал.1, т.5 във вр. счл.194, ал.1 от НК.
От субективна страна инкриминиранираните
деяния са извършени
виновно, при пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК, като изводите за
наличието на общност на субективните представи на подсъдимите са
безспорни. Подсъдимите са действали съзнавайки че отнемат вещи, които са чужди,
съзнавали са и липсата на съгласие на собственика за това своене и отсъствието
на основание за установяване на своя фактическа власт и с намерението да ги
присвоят и се разпоредят с тях, което и пряко са целели. Едновременно с това са
съзнавали и общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите
последици и са искали тяхното настъпване. От друга страна, всеки един от тях е
бил напълно наясно с обстоятелството, че действа съвместно с др. лице, след
като предварително са се били уговорили за това, за постигане на общия
престъпен резултат.
С тези си волеви прояви и
активни действия по отнемането на
процесиите движими вещи и последващото им своене, подсъдимите са
осъществили всички обективни признаци от състава на престъплението за което са
обвинени. Пряко и категорично се установява и авторството, като всеки един от
тях е участвал в прякото отнемане на вещите, така и в установяването на трайна
фактическа власт, впоследствие и се разпоредили с тях.
При условията на чл. 373, ал. 3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимите и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл. 303, ал. 2 НПК и
съдът намира, че обвиненията са доказани по несъмнен начин. Страните не спорят
по фактите и обстоятелствата на обвиненията, затова и съдът не счита, че следва
да излага мотиви в тази насока.
Причините за извършване на деянието от
подсъдимите е стремежът за облагодетелстване по лек и престъпен начин без труд,
ниско правосъзнание и утвърдени престъпни навици у подсъдимия Д..
За извършеното
от подсъдимия Ц.А.Д. престъпление визирано по-горе
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ И
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /54 МЕСЕЦА/, като на основание чл. 58а,
ал. 1 от НК намали така наложеното наказание с една трета, а именно с ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и определя наказание в размер на
ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
наказание следва да се изтърпи от подсъдимия на основание чл. 60, ал. 1 вр. с
чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС при първоначален СТРОГ режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
При спазване правилата на чл. 61, т.2, вр.
чл.
60, ал.1 от ЗИНЗС, съдът намери, че първоначалният режим при който
осъденият Ц.А.Д. следва
да изтърпи наказанието е строг и това следва да стане в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Именно този режим съответства на съдебното
минало на осъдения. Последният е осъждан на лишаване от свобода преди
извърпшане на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт, поради което
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието следва да е строг.
На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл.23
ал.1 от НК съдът ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Ц.А.Д.
едно общо наказание по настоящата присъда и по НОХД № 30102/2015г. по описа на
РС- Монтана, в сила от 29.06.2015г., с която му е наложено наказание ДВЕ ГОДИНИ
И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА до размера на най- тежкото от тях- ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 вр. с чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
На основание чл.25 ал.2 НК съдът ПРИСПАДА
изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по НОХД № 30102/2015г. по
описа на РС - Монтана, в сила от 29.06.2015г.
Подсъдимият Д. е извършил
деянието по настоящата присъда /времето от 12.02.15г. до 13.02.15г. /, преди
присъдата по НОХД № 30102/2015г. по описа на РС- Монтана, в сила от
29.06.2015г.да е била влязла в сила, поради което съдът прие, че са налице
условията на закона, чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК и определи общо
най- тежко наказание.
При определяне вида и размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства с правно значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК, намалявайки го с една трета съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК. Наказанието бе
определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Смекчаващо вината обстоятелство е социалният статус на
подсъдимия. Обстоятелства, които смекчават отговорносттана на подсъдимия Д. са
изразеното от него съжаление за извършеното и тежкото му семейно положение. Отегчаващи
вината обстоятелства са предишните осъждания на подсъдимия, но единствено тези,
които не обуславят опасния рецидив и не се отразяват на квалификацията на
престъплението и утвърдените му престъпни навици. Невъзстановяването на щетите
обаче никога не може да бъде отчитано като обстоятелство, което отегчава отговорността
на осъдения. Съдът намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ.
липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл. 58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба.
При определяне вида и размера на наложеното
наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл. 36 НК при отчитане
разбира се изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, респ. степента обществена
опасност на конкретното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия Д..
Съдът намира наложеното наказание и за съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.
За
извършеното от подсъдимия С.О.Г. престъпление визирано по-горе
съдът го призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА /ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА/, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК
намали така наложеното наказание с една трета, а именно с ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и определя наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1
от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДНИ, считано то влизане на присъдата
в сила
При определяне на конкретния
размер на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства –
чистото съдебно минало на подсъдимия, социалния му статус и изразеното от него съжаление за
извършеното и тежкото му семейно положение. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът взе предвид обстоятелството, че деянието предмет на
настоящето дело е престъпление с висока степен на обществена опасност. Не
случайно законодателят отчитайки характера и степента на обществената опасност
на деянието по чл.195, ал.1 от НК е предвидил праг, който да служи като
ориентир – минимум една година лишаване от свобода. При така изложените
обстоятелства съдът му определи наказание
една година лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Съдът счете, че в конкретният
случай няма пречка за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК –
определеното наказание лишаване от свобода е под три години, подсъдимия не е осъждан,
както и че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително да
изтърпява наказанието ефективно. Предвид изложеното съдът отложи изпълнението
на наказанието осем месеца лишаване от свобода за срок от три години, считано
от влизане в законна сила на присъдата.
С
така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се
постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието
да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този
подсъдим и по отношение на останалите граждани.
Съдът
намери, че не са налице условията на чл. 55 НК, респ. липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и затова не приложи чл.
58а, ал. 4 от НК не извършвайки и сравнението, което налага тази разпоредба.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Ц.А.Д., да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 27.50
лева разноски за вещо лице, за назначената на ДП съдебно- оценъчна експертиза,
а по сметка на РС- Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
подсъдимия С.О.Г., да заплати по сметка на ОД на МВР Монтана сумата от 27.50
лева разноски за вещо лице, за назначената на ДП съдебно- оценъчна експертиза,
а по сметка на РС- Монтана сумата от 5.00 лева държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът не присъди разноски в тежест на
подсъдимите за адвокатско възнаграждение на служебно назначения защитник.
Впоследствие след уведомяване от НБПП гр. София за размера на изплатеното
адвокатско възнаграждение на служебен защитник, съдът ще се произнесе с
Определение по смисъла на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.
Предвид
горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: