№13
гр.Силистра, 03.04.2020 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на трети април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА
1.
ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при секретаря Д. Георгиева и с участието на прокурора Г. Вълчева, като изслуша докладваното от съдия Великова ВЧНД № 54 по описа за 2020г. на СОС и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С Решение № 94/10.03.2020г., постановено по ЧНД № 133/20г. по описа на СРС и по реда на чл. 154 и сл. от Закона за здравето М.Д.Л. е била настанена за принудително лечение в ДПБ гр. Бяла за срок от три месеца.
Въззивното производство е инициирано по жалба на Л., чрез служебния ѝ защитник , в която се прави искане решението да бъде отменено и Предложението на Изп. директор на МБАЛ Силистра да бъде оставено без уважение. .
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на ОП Силистра счита жалбата за неоснователна. Излага съображения в тази насока
Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното във въззивната жалба и становищата на страните, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт установи:
Първоинстанционното производство е било инициирано по Предложението на Изп. директор на МБАЛ Силистра с искане за иницииране на процедура за задължително лечение по Закона за здравето.
След изслушване на предложеното лице и свидетелите, на специалист психиатър към МБАЛ Силистра, СРС е назначил съдебно-психиатрична експертиза, като определението на съда не е било обжалвано по реда на чл. 161 от ЗЗ.
Видно от заключението на вещото лице предл. Л. страда от биполярно афективно разстройство, с пореден пристъп с протрахиран маниен синдром с психотични симптоми, което води до нарушени психични годности да разбира и ръководи постъпките си и не е годна да изразява валидно информирано съгласие за необходимо лечение; не осъзнава своето заболяване. Хипотетичният риск от болестно мотивирано поведение – прояви или действия, с които да застрашава живота и здравето на близките си и околните - се оценява на умерено висок. Липсата на критичност и неосъзнаване на необходимостта от лечение, сериозно уврежда и нейното собствено здраве.
Вещото лице е установило, че заболяването на Л. датира още от 2006 г с първи прояви на тревожност, безсъние и еревнаторни изживявания, като състоянието ѝ е лекувано епизодично, за кратки периоди в психиатрична клиника в гр. Варна.
На 19.01.2020 г. Л. е доведена в спешно отделение и хоспитализирана на 20.01.2020 г. в Психиатрично отделение на МБАЛ Силистра. Била е изписана на 31.01.2020 г. с данни за начало на стабилизация. След като се е прибрала в дома си е прекратила лечението си, което довело до спешна хоспитализация на 24.02.2020 г. На 26.02.2020 г. писмено е отказала да се лекува и след подписване на съответна декларация напуска Психиатричното отделение.
Въз основа на горното СРС е преценил, че са налице кумулативните изисквания на закона, а именно:
1. Предложеното лице да страда от психично разстройство и да попада в кръга лица по чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ.
В конкретния случай е доказано, че Л. страда от биполярно разстройство, което не е било лекувано системно, само епизодично и то тогава, когато е приемана в психиатрични заведения. В този случай, заболяването на Предложената датира от 2006 г., /много преди да заживее заедно с майка си, която според Л. и защита ѝ е провокатор за неадекватното състояние/ , като се твърди, че през 2007 -2010 г се е лекувала във Варна, но за това липсва медицинска документация. Първата такава е налична за периода 09.08-31.08.2019 г. В този случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 147, ал.2 от ЗЗ . Оценката за наличие на психично разстройство не се основава на семейни, професионални или други конфликти, както и на данни за прекарано в миналото психично разстройство. По делото са налични свидетелски показания на съседи на Предложената, които въпреки недобрите съседски отношения с майката на Л., потвърждават именно твърденията на Б.Андреева, а не тия на Л.. При последната хоспитализация на Предложената са направени нужните консулти със специалисти, които са оценили нейното психично състояние към момента, а съобразяването с прекарано в миналото психично разстройство е до толкова, доколкото да се определи началния момента на самото заболяване.
и
2. Предложеното лице да представлява опасност за собственото си здраве и това на околните, или да извърши престъпление.
Съобразно доказателствения материал, агресия по отношение на околните, която да ескалира до извършване на престъпление към момента, не е налице. Налице са , обаче, множество доказателства за препятстване нормалния начин на живот на различни лица, вдигане на скандали, трошене на мебели, изхвърляне на дрехи и предмети от дом, в който живее заедно с майка си, в това число вещи, лична собственост на св. Б. Андреева.
Цялото това поведение, през призмата на водещото заболяване е преценено като рисково за в бъдеще, с умерено висок риск от извършване на престъпление при липса на адекватно лечение, което Л. категорично е отказала в МБАЛ Силистра.
Невъзможността на Предложената да оцени болестното си състояние и да изрази информирано съгласие за необходимото лечение, което би могло да бъде осъществено само в специализирано лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ, води до извод, че кумулативните предпоставки за задължително настаняване и лечение са налични към настоящия момент.
При постановяване на съдебното си решение, решаващият съд е спазил процесуалните правила и не е допуснал нарушения, които да водят до отмяна на проверявания акт.
Що се касае до определения срок на задължителното лечение, настоящата инстанция счита, че е определен в рамките на минимума, предложен от вещото лице.
Първоинстанционният съд е приел, че установеното заболяване би могло да бъде овладяно с контролирано лечение именно в рамките на три месеца. В случай на нужда от удължаване на срока му, медицинското заведение разполага с законови инструменти за действие.
Предвид изложеното и на осн. чл. 163 от ЗЗ, Силистренски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/10.03.2020 г., постановено по ЧНД № 133/20 г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.