Р Е Ш Е Н И
Е
гр.
София, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV Б въззивен състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
младши
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в. гр. дело № 11137 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
130289/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 63168/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав, първоинстанционният съд е признал за незаконно и е отменил на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Г.Д.Ф., ЕГН **********, извършено
със Заповед № Н-1372/12.07.2017 г., издадена от главния секретар на Министерски
съвет, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършено
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ – „уронване
на доброто име на предприятието“ и е прекратено трудовото му правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
С решението и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Г.Д.Ф. е възстановен на заеманата до
уволнението длъжност – „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“,
дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ в
Администрация на Министерски съвет.
С
първоинстанционното решение и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225,
ал. 1 КТ А.НА М.С.е осъдена да заплати на Г.Д.Ф. сумата от 7195,80 лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение
за периода 31.07.2018 г. – 30.01.2019 г., като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
вр. чл. 225, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над уважената част от 7195,80
лева до пълния предявен размер от 7236,00 лева и за дата 31.01.2019 г.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.НА М.С.е осъдена да заплати на Г.Д.Ф. сумата от
1193,10 лева представляваща разноски по делото, съразмерно на уважената част от
исковете.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г.Д.Ф. е осъден да заплати на Администрация на
Министерски съве сумата от 0,50 лева представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК А.НА М.С.е осъдена да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 286,55 лева представляваща дължима държавна такса,
съразмерно на уважената част от исковете.
Срещу решението
е депозирана въззивна жалба от ответника Администрация на Министерски съвет, в
която са изложени съображения за неправилност на същото.
В жалбата се
поддържа, че безспорно е установено по делото, че ищецът е извършил нарушение
на трудовата дисциплина, изразяващо се в уронване на доброто име на
работодателя. В тази връзка се сочи, че ищецът е направил от служебния си
компютър лична поръчка по интернет, която да получи на служебния си адрес, като
по този начин е ангажирал служителите на Национална служба за охрана /НСО/ да
проверят за безопасност не само служебните пратки, получени в Министерски
съвет, но и личната пратка на ищеца. Поддържа се, че личната пратка на ищеца е
предизвикала съмнения у служителите на НСО, което е наложило изнасянето на един
от чувалите със служебна поща на безопасно място и извършване на проверка от
служител на Оперативно – технически център на НСО, тъй като посочения като
получател на пратката – Г.Ф. е отрекъл да очаква пратка с подобно съдържание.
Посочва се, че в случая служителите на НСО са задействали процедурата за
заплаха от терористичен акт.
Поддържа се, че
с поведението си ищецът е уронил престижа не само на институцията, в която
работел, но и на държавната служба в същата институция, като това е станало и
обществено достояние.
Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е направил извод, че
нарушението на ищеца спрямо работодателя му е с лека форма на вина –
небрежност. В тази връзка се сочи, че от събраните по делото доказателства се
налага извод, че в конкретния случай се касае за груба небрежност от страна на
работника, тъй като настъпилите неблагоприятни последици за работодателя са
вследствие от самонадеяното поведение на работника и неполагането от страна на
последния на дължимата грижа за запазване доброто име на работодателя.
Посочва се, че
обективното поведение на ищеца пряко е създало предпоставки за уронването
доброто име на работодателя, като се поддържа, че без това поведение,
уронването на доброто име не би настъпило.
Моли се за
отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните му части и за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Г.Д.Ф. е
депозирала отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за
неоснователност на същата и се моли за оставането ѝ без уважение. В
отговора се поддържа, че правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на
предишни дисциплинарни нарушения на ищеца, както и субективното отношение на
работника към твърдяното нарушение и съдействието, което същият е оказал на
служителите на НСО. Посочва се, че за работодателя не са произлезли негативни
последици, уронващи доброто му име, както и че поведението на ищеца не е
станало достояние на трети външни лица.
Моли се за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части. Претендират
се разноски.
Софийски градски
съд след извършена преценка на представените по делото доказателства и
изложените във въззивната жалба доводи, приема следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2027091/28.09.2018 г., подадена от Г.Д.Ф.,
ЕГН ********** срещу Администрация на Министерски съвет, с която е поискал от съда
на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
да признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед № Н-1372/12.07.2017
г. на Главен секретар на Министерски съвет, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“,
дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ и
да осъди ответника да му заплати сумата от 7236 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение за период от 6 месеца - от 31.07.2018 г. до 31.01.2019
г., както и разноски по делото.
В исковата молба
се твърди, че ищецът Г.Д.Ф. е работил в А.НА М.С.на длъжност „главен
специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно и
правно обслужване и управление на собствеността“ по трудов договор от
02.02.1998 г., както и че на 30.07.2018 г. му е връчена заповед за
дисциплинарно уволнение № Н-1372/12.07.2017 г. за твърдяно от работодателя
дисциплинарно нарушение, извършено от ищеца на 03.07.2017 г. Поддържа се, че
уволнението е изцяло незаконосъобразно. Сочи се, че ищецът страда от заболяване
– захарен диабет, тип II, който е сред
заболяванията посочени в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от
Кодекса на труда. В тази връзка се поддържа, че към момента на извършване на
уволнението, ищецът се е ползвал с предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т.
3 КТ като служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването, както и че работодателят не е спазил задължението си да
установи дали работникът се ползва с предварителна закрила по смисъла на чл.
333 КТ и не е получил необходимите мнение от трудово-експертна лекарска комисия
и разрешение от съответното поделение на Главна дирекция „Инспекция по труда“,
преди да извърши уволнението. Поддържа се още, че дисциплинарното наказание
„уволнение“ е наложено на ищеца след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ.
Излагат се твърдения, че освен поради нарушение на процедурни норми на Кодекса
на труда, наложеното на ищеца дисциплинарно наказание е незаконосъобразно и
поради липса на фактическо и правно основание за налагането му, както и поради
нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 1, доколкото наказанието се явява
прекомерно по тежест. Излагат се твърдения, че ищецът не е злоупотребил с
доверието на работодателя и не е извършил каквото и да е действие, с което да
наруши дължимото поведение на добросъвестност и доверие в отношенията си с
работодателя. Твърди се още, че в резултат на уволнението ищецът е останал без
работа и трудови доходи, както и че основното трудово възнаграждение получавано
от ищеца преди уволнението било в размер на 1206 лева.
В срока по чл.
131 ГПК, от името на ответника А.НА М.С.е постъпил отговор на исковата молба, с
която се оспорват исковете. Поддържа се, че неоснователно и недоказано е
твърдението на ищеца, че не е спазена закрилата при уволнение, предвидена в чл.
333 КТ. В тази връзка се сочи, че с Експертно решение № 1632/18.06.2018 г. на
ТЕЛК за общи заболявания към V МБАЛ София ЕАД
е посочено, че упражняването на друг вид трудова дейност от лицето Г.Д.Ф. не би
се отразило неблагоприятно на здравословното му състояние, при спазване на
противопоказните условия на труд, посочени в т. 14 на Експертно решение №
3119/03.11.2017 г., както и че от Инспекция по труда е получено предварително
разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 от КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. В
отговора на исковата молба се излагат и съображения за неоснователност на
твърденията на ищеца, че процесното дисциплинарно наказание „уволнение“ е
наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 КТ. В тази връзка се посочва, че
ищецът е извършил дисциплинарното нарушение на 03.07.2017 г, че на 11.07.2017
г. служителят е представил изисканите му от работодателя писмени обяснения,
след което от 12.07.2017 г. до 28.07.2018 г. включително е ползвал отпуск за
временна нетрудоспособност, поради което времето през което работникът е
ползвал отпуск за временна нетрудоспособност следва да се прибави към
първоначалния срок и по този начин двумесечния срок за налагане на
дисциплинарно наказание се е удължил до 19.09.2018 г., а процесната заповед за
уволнение е връчена на ищеца на 30.07.2018 г., поради което и срокът е спазен.
По отношение на твърденията на ищеца, че е наказан за действия, извършени от
трети лица се излагат съображения за тяхната неоснователност. В тази връзка се
сочи, че дисциплинарното наказание е наложено за действия извършени от ищеца и
изразяващи в заявяване от служебния компютър лична пратка на техника и
отричането, че адресираната до него пратка действително е била предназначена за
него, което е станало причина за спазване на протокол за действие при опасни
ситуации от редица органи по сигурността. В този смисъл се поддържа, че
негативният ефект от гореописаното поведение на ищеца категорично обуславя
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ по отношение на същия.
По делото са
приети неоспорени от страните трудов договор № Н-425/03.02.1998 г. и
допълнителни споразумения към него от 24.02.2004 г., от 30.06.2008 г., от
28.03.2011 г. и от 24.03.2017 г., съгласно които страните са били обвързани от
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал при
ответника длъжността „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване,
снабдяване и транспорт“ дирекция „Управление на собствеността и
административно-стопански дейности“, като основното месечно трудово
възнаграждение на ищеца Г.Д.Ф. е било в размер на 1206 лева.
По делото е
приета и не е оспорена от страните длъжностна характеристика за длъжността
„главен специалист“ в отдел „Снабдяване и транспорт“, дирекция „Административно
и правно обслужване и управление на собствеността“, съгласно която преките
задължения на ищеца, заемащ горепосочената длъжност при ответника, са били
свързани с организиране, съхраняване и отпускане на стоки и материали, водене
на картотека за постъпили стоки и материали, следене на наличностите на
техническия инвентар и приемане на заявки за закупуване на техническо
оборудване, стоки и технически материали за администрацията на Министерски съвет.
По делото е
приета докладна записка от 06.07.2017 г., издадена от В.Н.К.– началник на
охраната на сградата на Министерски съвет във връзка с получена на 03.07.2017
г. съмнителна колетна пратка в сградата на Министерски съвет, съгласно която на
03.07.2017 г., около 09:10 часа, при извършена техническа проверка на пощенски
пратки е установено наличието на съмнителен пакет в един от чувалите, за който
е установено, че е адресиран до ищеца Г.Ф.. В докладната записка е посочено
още, че Ф. е извикан на място и завил, че не очаква пратка с подобно
съдържание, във връзка с което чрез ОДЦ-НСО е подаден сигнал на ДОТИ-МВР за
предприемане на действия по обезвреждане на пратката. В докладната записка се
излага още, че за времето между 11:00 – 11:15 часа пред сградата на Министерски
съвет пристигат автомобили на МВР, пожарна кола и линейка, както и че в същото
време Г.Ф. се обадил на дежурния по охрана, за да го уведоми, че след проверка
в електронната си поща е открил поръчката си за тази доставка, но независимо от
горното около 11:25 часа служител на ДОТИ-МВР в специализирано облекло е
пристъпил към отварянето на пакета, след което съдържанието му било предадено
на ищеца Ф..
По делото е
прието писмо от 10.07.2017 г. на В.Д.– главен секретар на Министерски съвет,
връчено на ищеца Г.Д.Ф. на 10.07.2017 г., с което на основание чл. 193, ал. 1 КТ е дадена възможност на Ф. в срок до 17:30 часа на 11.07.2017 г. да представи
писмени обяснения във връзка с твърдяно нарушение, извършено от Г.Ф. на
03.07.2017 г.
По делото е
приета заповед № Н-1115/05.05.2017 г. на министър-председателя на Република
България, с която е възложено на В.Д.-главен секретар на Министерски съвет, да
упражнява правомощията на орган по назначаването на държавни служители и да
сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите в
администрацията на Министерски съвет.
По делото са
приети писмени обяснения от 11.07.2017 г., дадени от ищеца Г.Д.Ф. във връзка с
писмо от 10.07.2017 г. на В.Д.– главен секретар на Министерски съвет и докладна
записка от 06.07.2017 г. В обясненията си Ф. заявява, че на 03.07.2017 г.,
около 10:30 часа е получил обаждане от дежурния по охрана в сградата на
Министерски съвет за получена пощенска пратка с подозрително съдържание.
Посочва, че във връзка с обаждането слязъл веднага, при което служител на НСО
му показал рентгенова снимка с неясни очертания и граници, като му обяснил, че
това е получената пратка и го попитал дали може да я разпознае, тъй като
пратката е потенциално опасна. В обясненията си Ф. заявява още, че тъй като не
могъл да каже категорично дали разпознава пратката по показаното му изображение
се наложило да провери в електронната си поща товарителниците с цел да установи
дали е поръчвал нещо, което прилича на показаното му изображение. Посочва се
също, че при преглеждането на товарителниците установил, че има поръчка с
наличност кабели, след което принтирал изображението и около 11:15 слязъл на
служебния вход, за да го предостави на служителя на НСО. При слизането си
установил, че служители на ДОТИ-МВР вече били дошли и били организирали
обезопасяването на пратката, след което му предоставили нейното съдържание.
По делото е приета
Заповед № Н-1372 от 12.07.2017 г. на В.Д.- главен секретар на Министерски съвет,
с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение с Г.Д.Ф. на длъжност „главен специалист“ в отдел „Техническо
обслужване, снабдяване и транспорт“ дирекция „Управление на собствеността и
административно-стопански дейности“ за извършено на 03.07.2017 г. нарушение на
трудовата дисциплина, предвидено в чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ вр. чл. 190, ал. 1,
т. 7 КТ – уронване на доброто име на работодателя, като нарушението се
изразявало в това, че на 03.07.2017 г. при откриването в пощенските чували на
пакета със съмнително съдържание Ф. първоначално отрекъл да има нещо общо с
пощенската пратка, което е станало причина да бъде задействана процедура за
обезвреждане на опасни материали и неоснователно спешно пристигане на екипи от
МВР, специални екипи към МВР и от Център за спешна медицинска помощ, като
същевременно в интернет сайтове се появили съобщения със снимки на полицейски
коли, пожарна и линейка пред служебния вход на администрацията на Министерски
съвет, които могло да създадат у разглеждащите ги потребители невярна представа
за опасност от тероризъм. Видно от отбелязванията върху Заповед № Н-1372 от
12.07.2017 г., същата е връчена на ищеца на 30.07.2018 г., което обстоятелство
не е спорно между страните.
По делото са
приети и не са оспорени от страните справка от Министерски съвет за ползвани
болнични в периода 01.01.2011 г. – 30.11.2018 г. от служителя Г.Д.Ф., както и
болнични листове, издадени на 24.07.2017 г., 28.08.2017 г., 26.09.2017 г.,
10.10.2017 г., 09.11.2017 г., 05.12.2017 г., 11.01.2018 г., 13.02.2018 г.,
01.03.2018 г., 19.04.2018 г., 03.05.2018 г., 05.06.2018 г. и 05.07.2018 г.,
съгласно който ищецът Г.Д.Ф. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за
периода от 12.07.2017 г. до 28.07.2018 г. включително.
По делото са
приети Експертно решение № 3119/03.11.2017 г. ТЕЛК за общи заболявания,
издадено от V МБАЛ София и Експертно решение № 1632/18.06.2018 г.
ТЕЛК за общи заболявания, издадено от V МБАЛ София, съгласно които ищецът Г.Д.Ф.
страда от захарен диабет – II тип, което
заболяване попада в чл. 1, ал. 6 от Наредба № 5 за болестите, страдащите от
които ползват особена закрила, съгласно чл. 333, ал. 1 КТ, като изрично е
посочено, че противопоказни условия на труд за Ф. за тежкия физически труд и
нощния труд, както и че упражняването на друг вид трудова дейност при спазване
на противопоказните условия на труд посочени в т.14 на Експертно решение № 3119/03.11.2017
г. не би се отразило неблагоприятно на здравословното състояние на лицето.
По делото е
прието становище от 27.06.2018 г. на инж. Димо Иванов – директор на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, с което от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
София е дадено предварително разрешение съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 и т. 4 КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение с Г.Д.Ф., ЕГН ********** на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.
По делото са
приети разпечатки от интернет сайтове, съгласно който във връзка с процесния
инцидент в интернет пространството са публикувани съобщения и снимки на
полицейски коли, пожарна и линейка пред служебния вход на А.НА М.С.със заглавия
„Полиция и пожарна спешно пред КС“, „Сигнал за бомба“, „СОБТ, полиция и пожарна
на крак пред КС“.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му - в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е
допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната му част:
По иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
В тежест на
ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е
прекратено, които факти не се оспорват от ответника.
В тежест на
ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение,
съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с
тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в
писмена форма, в установените от закона
преклузивни срокове, както и момента на връчване на заповедта за прекратяване.
По делото не се
спори и се установява от приетите доказателства, че страните са били обвързани
от валидно правоотношение по трудов договор, по който ищецът е работил на
длъжността „главен специалист“ в отдел „Техническо обслужване, снабдяване и
транспорт“ дирекция „Управление на собствеността и административно-стопански
дейности“ в администрацията на Министерски съвет, както и че на 30.07.2018 г.
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за осъществено
на 03.07.2017 г. поведение.
Дисциплинарните
наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира по определен
ред, като се следва определено производство, скрепено със срокове, уредено с
императивни правни норми. Това производство най-общо има четири основни фази:
по установяване на факта на нарушението; по определяне на дисциплинарното
наказание; по издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание -
писмена форма, мотивирана, тоест посочваща конкретните факти, субективни и
обективни признаци на поведението, дата, място на извършване и т.н.; връчване
на заповедта. Съдът отменя заповедта, с която е наложено дисциплинарно
наказание без да разглежда спора по същество ако установи, че дисциплинарното
наказание е наложено след изтичане на сроковете по чл. 194 от КТ или без да е
дадена възможност на работника да даде обяснения по случая.
Съгласно
разпоредбата на чл. 194 от КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно
от два месеца от откриването на нарушението и не по-късно от 1 година от
извършването им, които срокове не текат през времето, когато работникът е в
законоустановен отпуск или стачка. Тази разпоредба урежда по императивен начин
два срока за налагане на дисциплинарни наказания и пропускането на който и да е
от тези срокове, погасява дисциплинарната отговорност на работника/служителя,
респективно - правото на работодателя да ангажира тази отговорност.
В конкретния
случай по делото е установено, че поведението, за което е наложено наказанието
на ищеца е осъществено на 03.07.2017 г., за същото работодателят е уведомен на 06.07.2017
г., като действително както се твърди и в исковата молба, заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“ е връчена на ищеца едва на 30.07.2018
г., т.е. след повече от година от извършване на нарушението, но от друга страна
от приетите по делото справка от Министерски съвет за ползвани болнични в
периода 01.01.2011 г. – 30.11.2018 г. от служителя Г.Д.Ф., както и болнични
листове, издадени на 24.07.2017 г., 28.08.2017 г., 26.09.2017 г., 10.10.2017
г., 09.11.2017 г., 05.12.2017 г., 11.01.2018 г., 13.02.2018 г., 01.03.2018 г.,
19.04.2018 г., 03.05.2018 г., 05.06.2018 г. и 05.07.2018 г. се установи, че
ищецът Г.Д.Ф. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност за периода от
12.07.2017 г. до 28.07.2018 г. включително, поради което и доколкото на
основание чл. 194, ал. 3 КТ сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ не текат когато
работникът или служителят е в законоустановен отпуск, то се налага извод, че
наказанието, наложено на 30.07.2018 г. със заповед от 12.07.2017 г., е наложено
в сроковете по чл. 194 от ГПК.
Съдът приема, че
от приетите по делото уволнителна заповед, покана от 10.07.2017 г. и обяснения
от 11.07.2017 г. по делото се установява, че наказанието на ищеца е наложено за
нарушение, за което на 10.07.2017 г. му е дадена възможност да изложи обяснения
пред работодателя. Поканата е издадена от работодателя, поканата и
уволнителната заповед сочат едно и също поведение на ищеца, поради което и
съдът приема, че ответникът е спазил изискването по чл. 193 от КТ, като е дал
възможност на ищеца да обясни поведението си.
Правилно е
прието от първоинстанционния съд, с оглед установените въз основа на събраните
по делото доказателства релевантни факти, че не е налице поддържаното от ищеца
формално основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение, поради
издаването ѝ в нарушение на процедурата по чл. 333, ал. 1 и, ал. 2 КТ.
Разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, предвижда предварителна закрила при
уволнение на работници и служители, страдащи от определени болести,
изчерпателно изброени в Наредба № 5/1987 г. на Министъра на здравеопазването.
Органът, даващ разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение в този
случай, е съответната областна инспекция по труда, като разрешението не подлежи
на съдебен контрол. Преди да поиска разрешение за уволнение от инспекцията по
труда работодателят е длъжен да поиска и мнението на трудово- експертната
лекарска комисия / ТЕЛК / относно здравословното състояние на предвидения за
уволнение работник или служител, който страда от заболяване по посочената
наредба-чл. 333, ал. 2 КТ. Правнорелевантният момент, към който следва да е
осъществена предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, е връчването на
заповедта за уволнение, т.е. моментът, към който правото на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на
писменото изявление до адресата. В конкретния случай от представените по делото
медицински документи- Експертни решения на ТЕЛК от 03.11.2017 г. и от 18.06.2018
г., се установява, че на ищеца Г.Д.Ф. страда от неинсулинозависим захарен
диабет е определена 54 % намалена работоспособност. Следователно към датата на
процесното уволнение-30.07.2018 г., ищецът Г.Ф. е страдал от заболяване,
включено в обхвата на Наредба № 5/1987 г., и се е ползвал от предварителната
закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Неоснователен е изложеният
в исковата молба довод, че тази закрила не е преодоляна към датата на
уволнението. Видно от представените по делото Експертно решение на ТЕЛК от 18.06.2018
г., издадено в отговор на запитване на администрация на Министерски съвет,
относно прекратяване на трудовото правоотношение на Г.Д.Ф. и писмо изх. № 18071815/27.06.2018
г. на Дирекция "Инспекция по труда " - София, работодателят е поискал
и получил мнението на ТЕЛК, отразено в цитираното експертно решение от 18.06.2018
г., а с цитираното писмо от 27.06.2018 г. е дадено и изискуемото от КТ
предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на процесното
правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. При получено разрешение от
Инспекцията по труда, както е в настоящия случай, закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ е преодоляна и уволнението е законосъобразно извършено /в този смисъл:
Решение № 219 от 28.04.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І V ГО; Решение
№ 177 от 25.06.2013 г. по гр. д. № 1374/2012 г. на ВКС, ІІІ ГО; и Решение № 177
от 19.07.2017 г. по гр. д. № 3777/2016 г. на ВКС, І V ГО/.
На следващо място, СГС приема, че необходимо
съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и
от кого е извършено то и в какво се изразява. Задължението по посочения законов
текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на
чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по
чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за
ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното
наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да
бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез
позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване
на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да
узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да
може да защити правата си, включително и по съдебен ред /като не е необходимо в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно
всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито
пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им
смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или
служителя нарушения, такива каквито са според оценката на работодателя и да е
посочена датата или периода на извършването им/. Когато изложените мотиви са
достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на
изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС
по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.
Въззивният съд намира, че заповедта, с която на ищеца
е наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за
мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочена датата, на която
работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са обстоятелствата,
при които то е извършено и в какво се изразява нарушението. Работодателят е
посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното
нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ,
което е определено като тежко и представляващо злоупотреба с доверието на
работодателя – чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ – но, както вече бе посочено, евентуалното
несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по
себе си не води до незаконност на уволнението, а е от значение за това дали
визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо дисциплинарно уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК,
Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, работникът
или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не
злоупотребява с неговото доверие. Това задължение изисква от работника или
служителя да зачита интересите на работодателя, да не създава условия за
нелоялна конкуренция, да пази поверителна информация, да се грижи и да
утвърждава доброто му име сред трети лица и др. Неизпълнението на задължението
за лоялност към работодателя съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 187, ал.
1, т. 8, предл. 1 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при
възлагане изпълнението на работата за длъжността. От характеристиката на
трудовоправната връзка следва, че по нея се предполага отношение на лоялност
между страните. Когато това отношение бъде накърнено, т.е. при неизпълнение на
задължението за лоялност към работодателя, работникът злоупотребява с неговото
доверие. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща
характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или
служител и работодател. Касае се за хипотези, в които работникът, възползвайки
се от служебното си положение, е извършил действия, компрометиращи оказаното му
доверие и злепоставящи работодателя пред трети лица – независимо от това, дали
действията са извършени при пряк умисъл с цел извличане на имотна облага. В
този смисъл злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато
работникът, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия с цел извличане на имотна облага; когато, без да е извлечена имотна
облага, е извършил действия компрометиращи оказаното му доверие; когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията
са извършени умишлено. За да се квалифицира дадено поведение като злоупотреба с
доверието на работодателя, не е необходимо от него да са настъпили имуществени
вреди за работодателя, като тяхното наличие обаче утежнява дисциплинарната
отговорност на работника и се преценява с оглед на всички обстоятелства при
определяне на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина – в този смисъл Решение № 86 от 25.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1734/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 513 от 14.01.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1559/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 232 от 18.05.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 41/2012 г., ІV г. о., ГК, Решение № 201 от 13.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. №7329/2013 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 108 от 27.04.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5516/2014 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 3 от 12.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1325/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 7.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г. о., ГК.
Въз основа на съвкупната преценка на приетите по
делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав приема за доказано, че на 03.07.2017 г. при извършване на проверка на получените в
администрацията на Министерски съвет пощенски пратки е установено наличието на съмнителен пакет с
адресат ищеца Г.Ф., за което обстоятелство последният е бил уведомен
от дежурния по охрана, като след показване на рентгенова снимка на съдържанието
на пакета ищецът заявил, че не очаква пратка с подобно съдържание, което
станало причина за предприемане на действия по обезвреждане на пратката, за
което от НСО бил подаден сигнал до съответните специализирани служби.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че доколкото сградата на Министерския съвет е
стратегически обект за националната сигурност и е със специален режим
пропускателен режим, то констатирането на пакет със съмнително съдържание е
наложило служителите на НСО, отговарящи за охраната на сградата на Министерски
съвет да информират ОДЦ – НСО, откъдето е подаден и сигнал до ДОТИ-МВР за
предприемане на действия по обезвреждането на пакета, в която връзка пред
сградата на Министерски съвет са пристигнали специализирани екипи на МВР, ДОТИ,
пожарна и Център за спешна медицинска помощ, с включени звукови и сигнални
светлини.
От представените
по делото разпечатки от интернет сайтове от 03.07.2017 г. се установява по
делото, че процесният инцидент е отразен в различни публикации в интернет
пространството.
Предвид
горезиложеното настоящият съдебен състав намира, че именно действията и
поведението на ищеца Г.Ф., изразяващи се в първоначално отричане на
обстоятелството, че процесния пощенски пакет е адресиран до него, са станали
причина за неоснователното ангажиране на специализирани екипи за обезвреждането
на установения съмнителен пакет, както и за задействането на протокол за действие
в опасни ситуации от страна на органите по сигурността. Въззивният съд намира,
че това поведение на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина,
доколкото в резултат на него е настъпил негативен ефект за работодателя –
администрация на Министерски съвет, изразяващ се в това, че последният е
злепоставен, доколкото на служебния вход на администрацията на Министерски
съвет са ангажирани специализирани екипи МВР, Център за спешна медицинска помощ
и пожарната, като по този начин е създадено напрежение и е ангажиран служебен
ресурс на посочените учреждения, без да е била налице реална опасност.
Действително
ищецът е допуснал нарушение на трудовата дисциплина, но въззивният съд счита, че тежестта на същото не е
пропорционално на наложеното най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение.
При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази
наказанието с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при което е извършено и
цялостното поведение на работника или служителя. Преценката на тежестта на
нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на извършваната
дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с
оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
поправими ли са или не, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр.
В разглеждания
случай несъмнено се установява, че ищецът работи при ответника, считано от
03.02.1998 г., като по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че същият е бил наказван за извършени от него нарушения на
трудовата дисциплина преди процесния случай. Следователно настоящият съдебен
състав намира, че извършеното от Ф. нарушение на трудовата дисциплина е
еднократно и че същият за дългия период от време, през което е служител на
ответника е с чисто дисциплинарно минало, което обстоятелство е от значение и
следва да бъде взето предвид при преценката за тежестта на нарушението. Следва
да бъде взето предвид и обстоятелството, че през 2016 г. при оценка на
изпълнението на работата му за длъжността, ищецът е получил оценка
„изпълнението отговаря на изискванията. Настоящият съдебен състав намира също,
че правилно първоинстанционният съд е отчел и обстоятелствата, че на първо
място нарушението на трудовата дисциплина извършено от ищеца Ф. е извършено не
умишлено, а поради небрежност, и на второ място, че след като първоначално е
отрекъл да очаква пратка със съдържание, съответстващо на това, показано му от служителя
по охрана на рентгеновата снимка, ищецът е извършил проверка в електронната си
поща, при което е констатирал наличието на поръчка със същия номер на
товарителница, за което обстоятелство е уведомил служителите на НСО, с което е
направил опит да ограничи вредите от неговото неправомерно поведение. На
следващо място следва да се посочи и обстоятелството, че действително процесния
случай е отразен в различни публикации в интернет пространството, но от друга
страна, видно от извадките от публикациите, в нито една от тях не е посочено
името на работодателя, както и че именно поведение на служител на същия е
станало причина за процесния инцидент, което да е довело до накърняване на
репутацията му пред обществото.
Нарушението не е проява на системно незачитане на възложените
трудови задължения,
като същевременно не е установено, че
нарушението се е отразило по някакъв начин върху останалите работници и
служители, работния процес и качеството на
работа на ищеца.
Ето защо наложеното на ищеца дисциплинарно наказание –
уволнение, се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен. Поради това и с оглед обстоятелството, че
трудовото правоотношение между страните е безсрочно, основателен се явява и
искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната
работа.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Настоящият съдебен състав приема, че са налице
основанията за ангажиране отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ,
която е договорна и е за имуществени вреди – пропуснати ползи /осуетено от
незаконното уволнение увеличение на имуществото на работника или служителя/.
Установи се по делото, че ищецът е останал без работа за претендирания с
исковата молба период, а именно от 30.07.2018 г., когато съдът приема да е извършено прекратяване
на правоотношението между страните, до 30.01.2019 г., за който период следва да му бъде присъдено
обезщетение, тъй като в причинна връзка
с незаконното уволнение са настъпили вреди, които съгласно разпоредбата на чл.
225, ал. 1 КТ се съизмеряват с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за
съответния период. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение
за определяне на обезщетението е полученото за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение. От приетите по
делото допълнително споразумение № Н-726/24.03.2017 г. към трудов договор №
Н-425/03.02.1998 г. и фиш за заплата за месец юни за лицето Г.Д.Ф., се
установи, че основното месечно трудово възнаграждение на ищеца за месеца,
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
е в размер на 1206 лева. Това
обстоятелство не е спорно между страните, видно от изявленията на същите,
направени в хода на производството.
На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно
уволнение, работникът или служителят има право на обезщетение от работодателят
в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Ищецът е претендирал обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за
периода от 31.07.18 г. – 31.01.2019 г., като в хода
на производството се установи, че трудовото правоотношение между страните по
делото е прекратено на 30.07.2018 г., на която дата на ищецът е връчена заповед № Н-1372/12.07.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, от което следва, че предявеният иск с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ е основателен и следва да бъде уважен за периода и размера приети
и от първоинстанционният съд, а именно за периода 31.08.2018 г. – 30.01.2019 г.
и за сумата от 7195,80 лева.
Предвид всичко
гореизложено въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производството пред СГС има въззиваемият – ищец по
делото Г.Д.Ф.. От името на същия е направено своевременно искане за
присъждането на разноски, като същевременно са представени и доказателства за
реалното извършване на такива, а именно разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществена в производството пред СГС правна защита и
съдействие в размер на 900 лева.
От името на въззивника
- А.НА М.С.е направено възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна в производството разноски за адвокатско възнаграждение. По
така направеното възражение, като отчете, че настоящото производство не се
отличава с голяма фактическата и правна сложност, както и обстоятелството, че
активното процесуално поведение на пълномощника на въззиваемия се изразява в
депозиране на отговор въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и в
явяване в проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно
заседание, въззивният съдебен състав намира същото за основателно, като в тази
връзка претендираното от въззиваемия Г.Ф. адвокатско възнаграждение на един
адвокат в производството пред СГС следва да бъде редуцирано до размера от 400
лева.
Предвид горното А.НА
М.С.с адрес: гр. София, бул. „******следва да бъде осъдено да заплати в полза
на Г.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 400 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството пред СГС.
На основание чл.
280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 130289/03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 63168/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 56 състав.
ОСЪЖДА А.НА М.С.с адрес: гр. София, бул. „******да заплати в полза
на Г.Д.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК сумата от 400 лв., представляващи разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството пред СГС.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.