Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 9 953 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 51 048, 84 лв.
В исковата молба на Д.И.А. се твърди, че на 09.11.2016 г., около 17.40
часа, по път II-64, км. 40, община Калояново е
настъпило ПТП, извършено от водача на лек автомобил „Опел Кадет” с рег. № *******
– Е.Л.А., който предприел неправилно изпреварване, навлязъл в лентата за
насрещно движение и ударил правомерно движещия се лек автомобил „Ровър“ с рег. № *******, управляван от ищеца, който
вследствие на удара се завъртял и блъснал лек автомобил „Опел Астра” с рег. № *******.
Твърди се, че при ПТП-то пострадал ищецът, който получил контузия на главата,
сътресение на мозъка, контузия на задната част на шията, контузия на гръдния
кош, корема и долната част на гърба и таза, увреждане на дисковите протрезии в проксиманите сегменти
на шийния отдел на гръбначния стълб, двустранна невросензорна
загуба на слуха. Твърди се, че бил приет за болнично лечение в МБАЛ „Проф. Д-р
Христо Стамболски” – гр. Казанлък. Твърди се, че тези увреди причинили болки,
страдания и ограничения на ищеца. Твърди се, че по повод лечението сторил и
имуществени разходи за закупуване лекарства и такса за медицински услуги в
размер на 79, 84 лв., както и вреди, изразяващи се в увреда на собственото му
МПС в размер на 969 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Опел Кадет”, да му заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични
увреждания, както и сумата от 1 048, 84 лв. от които 79, 84 лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди за закупуване на лекарства и такса
за медицински прегледи и сумата от 969 лв. – обезщетение за имуществени вреди
от увредите по собственото му МПС. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения, включително възражение за съпричиняване.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в срока
по ГПК не е заявен.
Исковете се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Б..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Пенчев.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 13.01.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Страните не са формирали спор и относно обстоятелството, че вина за ПТП-то
носи водачът на лек автомобил «Опел Кадет», чиято «ГО» е застрахована при
дружеството ответник. Аргумент в тази насока е и признанието на ответника в
писмения му отговор, че е заплатено обезщетение на ищеца по доброволен
извънсъдебен ред в размер на 800 лв.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаните по делото съдебно-медицински
експертизи от неврохирург и невролог, както и от събраните свидетелски
показания на свидетелят Г.А., които настоящият съдебен състав кредитира като
обективни и логически последователни при съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК, доколкото същия е низходящ на ищеца. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищеца /65 г./, степента и
вида на увредите, които съобразно СМЕ се изразяват в сътресение на мозъка,
контузия на теменната и тилната области на главата и контузия на задната част
на шията, промяната в емоционалното
състояние и стереотипа му на живот, продължителността на възстановителния
период / около 30 дни/ респ. платеното по извънсъдебен ред обезщетение справедливо
би било да се присъди сума от 5 000 лв., а за горницата
до пълния предявен размер от 50 000 лв. да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира за изцяло
основателен и заявения иск за обезвреда на
причинените имуществени вреди под формата на сторени разходи за лечение и
възстановяване на ищеца и предвид представените по делото фактури за сумата от
79, 84 лв., а с оглед изводите на САТЕ изцяло основателен е и искът за обезвреда на имуществените вреди, причинени от погиването
на личния за ищеца лек автомобил в размер на 969 лв.
Заявеното възражение за съпричиняване от страна на ответното дружество настоящият
съдебен състав намира за неоснователно, предвид липсата на данни по делото, от
които да се обоснове извод, че с поведението си ищеца е допринесъл за
настъпване на вредоносните последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата, следваща изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в
настоящия случай от 14.04.2017 г. като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 04.02.2019 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА. Искането е в преклузивния срок по
ГПК, а пълномощното, легитимиращо процесуалния представител на ищеца с валидна
представителна власт е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА /стр.5 в делото/.
Предвид което са изпълнени процесуалните изисквания на разпоредбата и на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено възнаграждение по
сочения по-горе ред. С оглед извършените процесуални действия по делото,
неговата правна и фактическа сложност, броя на проведените съдебни заседания,
заявената цена на исковете респ. размерите на адвокатските възнаграждения, визирани
в Наредба 1/2004 г., както и обстоятелството, че адвокатът е лице, регистрирано
по ЗДДС съдът намира, че същото възлиза на сума в размер на 2 796 лв. с ДДС. Неговата
припадаща се част, съобразно уважената част от исковете възлиза на 603, 60 лв.
с ДДС, която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 1 876, 50
лв. – разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК съобразно отхвърлената
част от исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 347, 50 лв. – разноски за ДТ и депозит за съдебни
експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, със съдебен
адрес:***– адв. П.К. сумата от 5 000 /пет хиляди/
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, реализирано на 09.11.2016 г. на път II-64, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лв. като неоснователен, както и сумата от 79, 84 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински консумативи
и такса за преглед, както и сумата от 969 лв. – обезщетение за имуществени
вреди от погиването на лек автомобил „Ровър” с рег. №
*******, ведно със законната лихва върху трите суми, считано от 14.04.2017
год. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 347, 50 лв. –
дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на адв. П.К. сумата от 603, 60 лв. – адвокатско възнаграждение
с ДДС.
ОСЪЖДА Д.И.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:***– адв.
П.К. да заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „Б.И.” АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 876, 50 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: