Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
12.03.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря
Вилиана Русева и с участие на прокурор Я.Николова при Окръжна прокуратура – Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 41 по описа за 2021г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на С.К.С. ***, депозирана срещу Решение №
260158/08.12.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1806/2020г.
по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 26-54/17.09.2020г. на началника на отдел „Рибарство и контрол“
- Централен Дунав със седалище гр. Русе към Главна Дирекция „Рибарство и
контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, със
седалище и адрес на управление в гр. Бургас, с което на основание чл.86 от
Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ на С.К.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение
по чл. 50, ал. 3 от ЗРА.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Претендира се
отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление с
доводи за неправилна правна квалификация на деянието. Аргументира се и тезата
за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и при издаването на НП. В съдебно заседание С., редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ИАРА –
гр. Бургас, депозира писмено възражение, в което навежда доводи за
неоснователност на касационното оспорване. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 03.06.2020г.
жалбоподателят С.С. управлявал личното си МПС марка „Нисан“, модел „Патрол“, с
рег. № *******, като се движел по околовръстен път на гр. Шумен. След подаден
сигнал на телефон 112 от страна на членове на Централна рибно-опазваща
организация и доброволни сътрудници на ИАРА, около 04.30 часа в района на
кв.Дивдядово бил спрян за проверка от органите на МВР – Шумен, при което било
установено, че в автомобила се намират около 77 кг риба от вида каракуда.
След уведомяване на ИАРА
на място пристигнал свидетелят С.С.И.. При поискване на декларация за произход,
търговски документ или друг документ за превоза, от страна на жалбоподателя
такива не били представени. На С.С. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение №В0016338 от 03.06.2020г., в който било посочено, че
с описаното деяние била нарушена разпоредбата на чл.49 от ЗРА. Актът за
установяване на административното нарушение е бил съставен в присъствие на
нарушителя и подписан от него, без да изложи възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирал допълнителни възражения.
Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната
преписка АНО издал впоследствие атакувания пред районния съд правораздавателен
акт. Намерената и иззета по време на проверката риба от вида „каракуда“ с
Договор за дарение от 03.06.2020г. била предадена като дарение на Защитено
жилище за лица с психични разстройства №2 /ЗЖЛПР №2/, гр.Смядово.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че АУАН и
атакуваното НП са издадени от компетентни за това органи и в хода на административнонаказателното
производство не е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да налага отмяна на НП. В тази насока, съдебният състав възприел за
несъществено допуснатото от актосъставителя опущение при изписване на
нарушената правна норма. Предходната инстанция счела също, че вмененото на С. нарушение
е установено по безспорен начин и същото не разкрива белезите на „маловажен
случай“ на административно нарушение. Поради това въззивният съд потвърдил
оспорения пред него санкционен акт.
При извършената служебна проверка в съответствие с
разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната
инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е
спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият касационен състав напълно споделя
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените от нея
решаващи изводи относно липсата на основания за отмяна на процесното
наказателно постановление. В този смисъл, настоящата инстанция се солидаризира
напълно с мотивите на районния съд относно липсата на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на санкционното производство. Касационният състав
възприема за несъществени и нерефлектиращи върху законосъобразността на акта и
на НП пропуските при изготвянето им, свеждащи се до липса на посочване на ЕГН
на свидетелите. Това нарушение само по себе си не представлява достатъчно
основание да се приеме, че е налице допуснато съществено процесуално опущение.
В случая освен актосъставителят по делото са разпитани и свидетелите Д.Д., М.Х.и
М.Р., които макар и да не са били посочени като свидетели при съставянето на
АУАН, са възприели поведението на касатора и техните показания са спомогнали за
разкриване на обективната истина.
В хода на въззивното производство АНО, носещ
доказателствената тежест, е представил съответните доказателства, подкрепящи
становището му за наличие на виновно осъществено противоправно деяние, поради
което не би могло да бъде кредитирано становището на касатора за порочност на
НП с оглед липсата на пълното им описание в обстоятелствената част на НП. По
никакъв начин правото на защита на лицето не е било ограничено.
Не се споделя и твърдението, застъпено в касационната
жалба, свеждащо се до неправилно издирване на нарушената правна разпоредба.
Противно на него, касационният състав намира, че поведението на касатора
закономерно е било възприето за несъответстващо на императивното изискване на
чл. 50, ал. 3 от ЗРА, доколкото по несъмнен начин е установен превоз на
продукти от риболов. Ал. 2 от същия член няма касателство, доколкото визира
превоза на риба и/или други водни организми, които са продукти от аквакултури.
Понятието „аквакултури“ е дефинирано в §1, т.1 от ДР на ЗРА като дейности,
свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и
получената по съответните технологии продукция от тях, каквато не е настоящата
хипотеза, при която става дума за превоз на продукти от риболов, което понятие
е изяснено с §1, т.26 от ДР на закона. Правилно е бил определен и релевантният
санкционен състав – този на чл.86 от ЗРА, преследващ именно неизпълнение на
изискванията по чл.50 от нормативния акт. Такова е налице и то е извършено виновно
от касатора, което се установява от задълбочения прочит на събрания
доказателствен материал. При спирането му от контролните органи, същият не е
представил изискуемите документи, упоменати в чл. 50, ал. 3 от ЗРА, като с това
е допуснал вмененото му нарушение, санкционирано с глоба в минимален размер. Простъпката
не може да бъде възприета за „маловажна“, до какъвто законосъобразен извод е
достигнал и районният съд.
С оглед на това оспореното от санкционираното лице
наказателно постановление се явява законосъобразно и същото правилно е било
потвърдено от състава на Районен съд – Шумен, поради което процесното съдебно
решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260158/08.12.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1806/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 12.03.2021 г.