Р Е
Ш Е Н
И Е №
260056
03.08.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Костадин Иванов
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1431/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И.И.Г. *** чрез
процесуалния си представител адв.Н.П.П.,*** против решение № 543/
17.02.2020г. постановено по гр.д.№
18844/2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с., с което е осъден
жалбоподателя да заплати на сина си И. И. Г. чрез неговата майка и законен
представител Е.К.Г. издръжка в размер на 280 лв месечно за изминал период от
време – 27.11.2017г. – 27.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху
дължимата сума, от падежа до окончателното изплащане на сумата, като в тежест
на ответника е присъдена дължимата държавна такса в размер на 134,40 лева върху
уважения размер на иска.
Въззиваемата Е.К.Г., редовно уведомена чрез адв.В.З., не е
налице писмен отговор. Заявява се в първото по делото становище от процесуалния
представител по жалбата, в което същата се оспорва като неоснователна, иска се
оставянето й без уважение , потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивски окръжен съд като
взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е
в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с иск по
чл.149 СК от Е.К.Г. като майка и законен представител на И. И. Г.,*** против И.И.Г.
за присъждане на издръжка за минал период 27.11.2017г. – 27.11.2018г , предявен
в първоначалния размер от 300 лева, с обжалваем интерес пред въззивната жалба в
размер на уважения такъв от районния съд от 280 лева. В останалата част от
уважения размер до предявения от 300 лева искът е отхвърлен и решението е
влязло в законна сила.
Обстоятелствата, на които се
основал иска са настъпила фактическа
раздяла между ищцата и ответника от 2016г., като от тогава ответникът участвал
в издръжката на детето спорадично с няколко вноски от 100-150 лева, с последна
вноска през лятото на 2017г. От тогава ответникът не изпращал средства за
детето, което към момента на предявяване на исковата молба / 27.11.2018г./ е
ученик в осми клас в ****-П. и се нуждае от средства, освен такива за неговото
отглеждане и за училище, необходими за
ежемесечното, така и за тренировки по футбол във ****“ – П. Ищцата работи в ****-
и получава средно месечно брутно възнаграждение, изчислен в размер на
1 750лв за последните шест месеца, без допълнителни доходи. Ответникът
работи в С., същият е едноличен собственик на капитала и управител на „****“
ЕООД – гр.***** и няма задължения за издръжка от същия ред.
Ответникът, представляван от
проц.си представител адв.П., е поискал отхвърляне на иска.
С обжалваното решение е
отчетена възрастта на детето към процесния минал период / 13 години/ , в период
на активен растеж, ученик в 7 клас с предстоящо кандидатстване в гимназия с посещаване
на уроци по български и математика , поради което за този период общият размер
на необходимата издръжка е определен на 500 лева месечно, с включване на
разходите за храна, облекло, здравни и обичайни такива потребности , както и
развлекателни обикновени и обичайни за възрастта. За определянето на размера на
издръжката е изходено не само от нуждите на детето, но и от възможностите на
родителите, като е отчетен размера на получавания от ищцата доход по трудово
правоотношение по представената справка от ТД на НАП- П. на около 1700 лв, като
за ответника без данни за сключен
договор, но при отчитане наличието на
собственост на недвижим имот и МПС, както и работоспособната му възраст при липса на задължения за други
низходящи. Писмените доказателства по делото са обсъдени в съвкупност и със
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. В. Д., подкрепящ
изложените от ищцата обстоятелства в исковата молба както относно фактическата
раздяла между родителите на детето И. през 2016г., така и тези за това, че ответникът
предоставил за последен път средства за детето през лятото на 2017г. , като
след този момент и насетне не е участвал в издръжката на детето, вкл. във
връзка с подготовката на детето за кандидатстване в периода 2017- 2018г. Така
установените фактически обстоятелства не се опровергават по делото, вкл.
вземайки предвид представеното и постановено в периода на висящност на настоящото
производство по делото Решение № 335/ 25.01.2019г. по бр.д.№ 16372/ 2018г. по
описа на ПРС, видно от което с влязло в сила съдебно решение бракът между
ищцата Е.Г. и ответника И.Г. е прекратен по реда на чл.50 СК, като е било
утвърдено споразумение по чл.51, ал.1 СК, в което вкл. е уреден въпроса за
издръжката на ненавършилото пълнолетие дете чрез поемане от страна на ответника
на задължението за месечна издръжка за бъдещо време в размер на 300 лева. С поемане на
задължението от страна на ответника спрямо ненавършилото пълнолетие дете И. в
размера от 300 лева следва да се приеме,
че същият е отчел нуждата от средства за задоволяване потребностите на детето,
в припадащия се размер, в който е поето
задължението от бащата. В случая следва да се отчете, че размерът на
претендираната издръжка за минал период се обуславя освен от обичайните разходи
за детето като възраст в този период на израстване, така и от извънредните разходи, явили се необходими
във връзка с кандидатстването на детето за гимназиален курс на обучение през
процесния период. Определеният общ
месечен размер на дължимата издръжка за детето в размер от 500 лева е съобразен
при предпоставките на чл.142, ал.1 СК,
като в приблизителен размер на около половина е вменено задължението на всеки
от родителите за нейното заплащане, при минимално превишение на размера за
ответника, тъй като следва да се има предвид прякото задължение на ищцата по
отглеждане и възпитание на детето , както и при занижение на претендирания с
исковата молба размер от 300 лева, отчитайки установеното от гласните
доказателства обстоятелство за заплащани в този период неколкократно суми за
издръжка, без данни по делото за системност с оглед ежемесечната й дължимост.
Следователно така предявения иск за
издръжка на основание чл.144, СК се явява доказан по основание и в размера от 280 лева, поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно подлежи на потвърждаване.
В тежест на ответника следва да се
поставят разноските в размер на 300 лева за изплащане на възнаграждение за
назначения на същия особен представител адв.Н.П.П. от бюджета на съда.
Водим от горното и на основание чл.271,
ал.1, пр.І ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 543/ 17.02.2020г. постановено по гр.д.№ 18844/2018г. по описа
на Пловдивски районен съд – ІІІ бр.с., с което И.И.Г., ЕГН: ********** е осъден
да заплати на сина си И. И. Г., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен
представител Е.К.Г., ЕГН: ********** издръжка в размер на 280 лв месечно за
изминал период от време – 27.11.2017г. – 27.11.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху дължимата сума, от падежа до окончателното изплащане на
сумата , както и в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка
на ПРС сумата 134,40 лева държавна такса върху уважения размер на иска.
В необжалваната част решението е влязло
в законна сила.
Осъжда И.И.Г., ЕГН: **********,*** да
заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд сумата 300 лева / триста лева/ –
разноски за изплащане на възнаграждение за особения представител адв.Н.П.П. от
бюджета на съда.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: Членове: