Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.03.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди
и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава
Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 6 149 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за сумата от 81 969,
02 лв.
В исковата молба на И.Т.Ц. – Х. се твърди, че на 04.11.2016 г., около 13, 00
часа, в гр. София е настъпило ПТП между лек автомобил „Волво С40” с рег. № ********,
управляван от И.В.К. и ищцата като пешеходец. Твърди се, че водачът на лекия автомобил реализирал ПТП с пресичащата отдясно наляво
спрямо посоката на движение на автомобила ищца. Твърди се, че след ПТП-то на
същата й била оказана спешна медицинска помощ в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” ЕАД,
където й била поставена диагноза -
изкълчване на лява раменна става. Изложени са твърдения, че по спешност била оперирана
с локална анестезия и й била извършена мануална репозиция на луксацията с
поставяне на превръзка „Дезо”, а на 05.11.2016 г. била изписана. На 08.11.2016
г. ищцата отново постъпила в болничното заведение, където след извършени
изследвания й била поставена диагноза – счупване на горния край на раменната
кост/хумерус/ - закрито, а на следващия ден била оперирана като чрез латерален
достъп било достигнато до фрактурата на големия туберкул на раменната кост и
била извършена анатомична репозиция и фиксация с един канюлиран винт. Твърди
се, че търпяла болки и страдания с оглед получените травматични увреди, както и
че сторила разходи за лечението си в размер на 1 969, 02 лв.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Волво С 40”, да й заплати сумата от 80 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания и
сумата от 1 969, 02 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в разноски за лечение. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е депозирал допълнителна искова
молба респ. допълнителен отговор в срока по ГПК е заявяван от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Николова.
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. Х..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол № К-1056 на СДВР, от който се
установява, че на 04.1.2016 г., около 13.00
часа, в гр. София, бул. „Константин Величков” на спирка на МГТ „ул. Цар Симеон”
е осъществено ПТП между лек автомобил „Волво С40” с рег. № ********, управляван
от И.В.К. и И.Т.Ц. – Х. като пешеходец, от което е пострадала пешеходката с
работна диагноза – фрактура и луксация на ляво рамо, настанена в „Пирогов”.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че причините за
настъпване на ПТП-то са субективните действия на водача на лек автомобил „Волво
С40” с органите за управление на автомобила като същият е имал техническата
възможност да възприеме спиращият в района на спирка на МГТ трамвайна мотриса и
да спре за пропускане на пътници като същият е имал техническата възможност при
своевременно предприемане маневра за аварийно спиране да спре преди мястото на
удара. Посочено е, че пешеходецът е предприел навлизане на пътното платно с цел
достигане на трамвайната мотриса като същият е имал възможността да спре и
пропусне преминаването на автомобила, след което да навлезе в района на пътното
платно. Посочено е, че няма данни по делото за наличие на пешеходна пътека в
района на МГТ № 2250.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че в
следствие на ПТП-то И.Ц. – Х. е получила „изкълчване на лявата раменна става и
счупване на горния край на лявата раменна кост” като има причинно-следствена
връзка между претърпените увреждания и процесното ПТП. Обоснован е извод за
проведено консервативно лечение за изкълчването на лява раменна става и
оперативно лечение за счупването на горния край на лявата раменна кост с
фиксиране на фрагмента с канюлиран винт. Вещото лице е посочило, че ищцата е
търпяла болки и страдания като през първия месец те са били с по-голям
интензитет. Посочено в заключението е, че продължителността на лечебния и
възстановителния период е била 6 месеца. Вещото лице, при извършен преглед, е
установило наличие на оперативен белег в областта на лява раменна става с дължина от 7 см и ограничен обем движение в
лява раменна става при повдигане на ръката от 110 градуса, при норма от 180
градуса.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.В.К.
и Н.Р.Х., съпруг на ищцата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 24.01.2017 г. като към датата на заявяване на иска в съда срокът,
посочен в чл. 496 ал.1 от КЗ е изтекъл т.е. заявените искове са процесуално
допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена с оглед изводите на вещото лице
по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Установено по делото, от заключението на САТЕ е обстоятелството, че причина
за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил «Волво С40»,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение на чл. 66 ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване от дясната страна на трамвай, спиращ или
спрял на означена с пътен знак спирка, водачът на нерелсовото пътно превозно
средство е длъжен да спре на един метър зад трамвая. Налице е и нарушение на
нормата на чл. 5 ал.2 т.1 и чл. 116 от ЗДвП, указващи на водачите на МПС да бъдат внимателни и предпазливи по
отношение на пешеходците, като уязвими участници в движението и то при наличие
на техническа възможност да спре преди мястото на удара, с оглед изводите на САТЕ,
че при скоростта, с която е управлявал лекия автомобил и опасната зона за
спиране ударът е технически предотвратим. По тези съображения наведеното
възражение за съпричиняване от ответника е неоснователно, според настоящия
съдебен състав. Ищцата е предприела навлизане в пътното платно, на обозначена с
пътен знак спирка на масовия градски транспорт с цел да се качи в спиращото
превозно средство на обществения градски транспорт и с поведението си по
никакъв начин не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, който ценени с оглед
нормата на чл. 172 от ГПК настоящият съдебен състав кредитира като обективни и
логически последователни.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените й тежки травматични увреждания, които са довели до
значителни като интензитет и продължителни във времево отношение болки и
страдания и същите се явяват пряка и непосредствена последица от деянието, то
те подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по
справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението
съдът следва да има предвид възрастта на ищцата /40 години/, степента и вида на
увредите, периодът от време, през който е търпяла болки, страдания и
ограничения /6 месеца/, извършената хирургическа интервенция, промяната в
емоционалното състояние и стереотипа й живот, констатираните от вещото лице
ограничения в обема на движение на увредения крайник справедливо би било да се присъди сума от 40 000 лв. като за горницата до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед представените
по делото платежни документи и изявленията на вещото лице по СМЕ в съдебно
заседание на 19.02.2018 г. настоящият съдебен състав намира, че претенцията за
обезвреда на сторените имуществени вреди е основателна за сумата от 1 164
лв. /закупен канюлиран винт и разширен остеосинтезен пакет/, за сумата от 193
лв. /заплатена амбулаторна пътека/ и сумата от 34, 80 лв. /заплатени леглодни/
т.е. за сумата от 1391, 80 лв., като за горницата до пълния предявен размер
следва да се отхвърли като неоснователна.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща
изтичане на предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 25.04.2017
г. като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител,
при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Със списъка по чл. 80 от ГПК, депозиран в съдебно
заседание на 26.02.2018 г. процесуалният му представител е заявил искане да му
се определи възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане
е заявено в преклузивния по ГПК срок. В представения по делото договор за
правна помощ и съдействие /стр. 66/ е отбелязано, че процесуалното
представителство е на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. С оглед заявените размери
на исковете и при съблюдаване Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско
възнаграждение възлиза на сума в размер на 3 230 лв. Припадащата се част от
нея, съобразно уважената част от исковете възлиза на 1631, 05 лв., която се
следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва припадащата се част
от разноските за депозит за съдебни експертизи и свидетел /305 лв./ и сумата за
адвокатско възнаграждение /4050 лв./, съобразно приложеният списък по чл. 80 от ГПК. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на ищеца досежно
размерът на адвокатското възнаграждение като се вземе предвид цената на исковете,
фактическата и правна сложност на делото и извършените по него процесуални
действия настоящият съдебен състав намира за основателно. Минималният размер на
същото възлиза, както бе посочено по-горе на 3230 лв., върху която сума следва
да се начисли дължимия ДДС, предвид обстоятелството, че процесуалния
представител на ответника е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. същото възлиза на
3876 лв. Припадащата се част от тези разноски с оглед отхвърлената част от
претенциите възлиза на сумата от 2 069, 73 лв. – разноски.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 1845, 04 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на И.Т.Ц. – Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** – АД „Г. и п.” сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.11.2016 г.
на бул. „Константин Величков” в гр. София, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 25.04.2017 год. до окончателното им изплащане като
отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като
неоснователен, както и сумата от 1 391, 80 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински материали
и болничен престой, считано от 25.04.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението като отхвърля искът за горницата до пълния размер от 1 969,
02 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 1 845, 04 лв. – дължима ДТ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на АД „Г. и п.” сумата 1 631, 05 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Т.Ц. – Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД
„Г. и п.” да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „ОЗК – З.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 2 069, 73 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: