РЕШЕНИЕ
гр.
София, 31.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ: А.А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11691 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ.
Ищцата Д.Л. твърди, че на 15.10.2017 г. на път
II-86, км 16+000 е настъпило ПТП, причинено от водача на л. а. „Форд Ка“ с рег.
№ ******, който се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, при което
е изгубил контрол върху автомобила и е ударил намиращата се на банкета на пътя
ищца. Вследствие на това ПТП на ищцата са причинени телесни увреждания,
подробно описани в исковата молба, включително и допълнителни усложнения на
здравословното ѝ състояние, свързани с лечението ѝ и изпитания от
нея стрес, като тези увреждания от своя страна са се отразили отрицателно върху
емоционалното състояние на ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата
твърди също, че е направила разходи във връзка с лечението си в размер на 2 400
лв. Твърди, че гражданската отговорност на водача на автомобила към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да ѝ
заплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 70
000 лв., както и обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
представляващи разходи за лечението ѝ, в размер на 2 400 лв., заедно със
законната лихва върху посочените суми от 14.02.2018 г. до окончателното им
изплащане. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗД „Е.“ АД оспорва исковете. Твърди, че
причина за процесното ПТП е поведението на ищцата, която е предприела пресичане
на пътното платно, без да се съобрази с приближаващите се автомобили и ненужно
е удължила времето си за пресичане, което е довело до невъзможност за водача да
предотврати настъпването на ПТП. Евентуално ответникът твърди, че с посочените
действия ищцата е допринесла за настъпване на ПТП. Счита, че размерът на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Форд Ка“ към момента на ПТП е застрахована при него.
Възразява, че не следва да дължи лихва за забава върху претендираните
обезщетения, тъй като ищцата не е представила пред ответника всички необходими
документи за установяване на основанието на претенцията ѝ, поради което
той не е изпаднал в забава за плащане на процесните обезщетения. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото е безспорно, като това се установява и
съгласно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 3 вр. с ал. 2 НПК с оглед на представения
протокол от 04.06.2020 г. на РС – гр. Пловдив, от който е видно, че е
одобрено споразумение в наказателното производство, че на 15.10.2017 г. на път II-86, км 16+00 е настъпило ПТП,
причинено от поведението на водача на л. а. „Форд КА“ с рег. № ******, който не
е съобразил движението си и не е спрял, за да пропусне ищцата Д.Л., която е
пресичала пътното платно, като автомобилът е ударил ищцата. Така с поведението
си, както е посочено и в одобреното споразумение в наказателното производство,
водачът на лекия автомобил е нарушил задълженията си по чл. 20, ал. 2, изр. 2 и
чл. 116 ЗДвП, според които той трябва да намали скоростта си на движение и да
спре, когато възникне опасност за движението, а също така трябва да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците.
Следователно налице е противоправно поведение на
водача на лекия автомобил, което е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, а в случая вината на водача е установена и от наказателния съд. Според
посоченото в споразумението и съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза и свидетелските показания по делото в резултат от процесното събитие
на ищцата са причинени телесни увреждания. Поради това за ищцата е възникнало
правото да получи обезщетение за причинените ѝ вреди от процесното ПТП и
съответно от поведението на водача, причинил това ПТП.
От посоченото в споразумението,
одобрено в наказателното производство, и от заключението на съдебномедицинската
експертиза по делото, която е съобразила и представената медицинска
документация, както и от показанията на свидетелката Ваня Л. (дъщеря на ищцата)
се установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на
таза – кръстната кост и горно и долно рамена на дясната срамна кост, контузия
на главата – разкъсно-контузна рана на главата. Раните
по главата не са били особено тежки и са заздравяли
до 12 дни (според експертизата), поради което може да се приеме, че те не са
допринесли съществено за страданията на ищцата, които основно са свързани със
значително по-тежкото счупване на таза.
Полученото от ищцата счупване на
таза (на кръстната кост) е наложило оперативно лечение и поставяне на два
стабилизиращи винта, при което ищцата е останала в болница общо 17 дни. Поради
счупването на таза движението на краката на ищцата е било сериозно затруднено
за срок не по-малък от 4-6 месеца (според заключението на вещото лице). В този
период, съгласно показанията на свидетелката, ищцата първоначално за около 1
месец не е можела да става от леглото си и е разчитала изцяло на помощта на
близките си за своето обслужване. След това е започнала да се придвижва с
патерици първоначално в дома си, а след още около 2 месеца е започнала да
излиза навън отново с помощта на патерици и придружавана от свой близък. Според
свидетелката общо около 6-7 месеца след инцидента (което съответно и на
посоченото от експертизата) ищцата вече е можела да ходи сама без патерици. Според
вещото лице и според показанията на свидетелката през време на болничния си
престой ищцата е била напълно неподвижна, като е изпитвала непрестанни и
интензивни болки, които са били такива и в период около 1 месец след инцидента
и по-слаби в следващите 6 месеца, в които е продължило възстановяването ѝ.
Според показанията на
свидетелката дори и след възстановителния период ищцата все още изпитва
затруднения при придвижването си, накуцва, изморява се бързо, не може да върши
домакинска работа и да се грижи за внуците си. Вещото лице също посочва, че
макар и да липсват данни по делото са състоянието на ищцата след
възстановителния период, обичайно може да се очаква, че тя ще изпитва болки в
местата на счупването при натоварване или при промяна на времето. В случая
следва да се отчете и че към момента на получаване на процесната травма ищцата
е на 57 години, което също може да затрудни възстановяването ѝ, предвид и
тежестта на увреждането (както сочи и вещото лице в заключението си).
Относно развилата се при ищцата
инфекция, предизвикала обрив по гърдите и корема ѝ за периода от около 10
дни (както сочи свидетелката) следва да се има предвид, че според заключението
на вещото лице и посоченото от него при разпита му подобен обрив може да бъде с
различен произход, поради което не може да се определи категорично връзката му
със залежаването на ищцата в резултат от процесното събитие и получените от нея
увреждания. Поради това следва да се приеме, че посоченото допълнително
неблагоприятно изменение в състоянието на ищцата не е в резултат от процесното
ПТП.
Следователно
при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди трябва да се вземат предвид тежките увреждания, получени от нея в
резултат на процесното ПТП – счупване на таза – които са довели до един
продължителен период на възстановяване (около 6 месеца), в който в първия месец
ищцата изобщо не е можела да се придвижва, а е трябвало да бъде обслужвана от
близките си, което е причинило значителен дискомфорт за нея (както сочи и
свидетелката Л.), като през това време тя е изпитвала и интензивни болки. Следва
да се съобразят и трайните последици за здравето на ищцата, основно свързани с
изпитвани от нея болки в местата на счупванията, както и това, че тя бързо се
изморява, не може да се придвижва особено активно и да извършва обичайни
дейности, което променя и обичайният ѝ начин на живот. Наред с това
следва да се отчете и нормалният стрес, който изпитва всяко лице, което участва
в ПТП, като в конкретния случай той се установява и от описаните от
свидетелката Л. реакции на ищцата при пътуване в автомобил (тя се плаши от
по-висока скорост) или при пресичане на улица (скоро след инцидента е имала
нужда от подкрепа на близък, за да се осмели да премине улицата). Съобразявайки
посочените обстоятелства, както и момента на настъпване на процесното ПТП през
2017 г., когато ищцата е на 57 години, съдът намира, че размерът на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се
определи на 65 000 лв.
По отношение на претендираните от
ищцата имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечението ѝ за
поставените два броя стабилизиращи винтове следва да се посочи следното. Според
заключението на медицинската експертиза поставянето на тези винтове е било част
от лечението на ищцата и следователно заплащането на стойността им представлява
претърпяна от нея имуществена вреда във връзка с получените от нея увреждания и
съответно в резултат от процесното събитие. Във връзка със стойността на тези
винтове по делото е представена единствено фактура от 24.10.2017 г., издадена
от „Военномедицинска академия“– болницата, в която в този момент се лекува
ищцата и където е оперирана, в която е отразена стойност на „медицинска
консуматив“ от 360 лв. При липсата на други доказателства по делото за
извършени от ищцата разходи във връзка с лечението ѝ, следва да се приеме,
че това е и стойността на заплатените от нея винтове. Поради това обезщетението
за претъпените от ищцата имуществени вреди следва да се определи на 360 лв.
По отношение на възражението на
ответника за това, че ищцата е допринесла за настъпването на процесното ПТП и
съответно на увреждането си, тъй като не се е съобразила с правилата за
движение на пешеходците при пресичане на пътното платно, следва да се посочи
следното. Според показанията на свидетеля Д.Л.(съпруг на ищцата и пострадал
присъщото ПТП заедно с нея), свидетелят и ищцата са предприели пресичане на
пътното платно, като преди това са се огледали и са установили, че в този
момент в участъка, където пресичат се движи единствено автомобилът, причинил
впоследствие процесното ПТП. Според свидетеля автомобилът, който се е намирал
от дясната им страна, т.е. във втората лента за движение на пътното платно,
през която е трябвало да преминат, се е намирал на 80-90 м от мястото, на което
те са пресичали. Всъщност според автотехническата експертиза това разстояние е
било дори по-голямо – 96 м. След това са пресичали с бърза крачка пътното
платно. Според свидетелят ударът е настъпил на банкета от другата страна на
пътя, т.е. след като пешеходците са завършили пресичането. Това изявление обаче
не отговаря на обективните данни, съдържащи се протокола за оглед на
местопроизшествието, които са анализирани от автотехническата експертиза.
Според експертизата оставените следи по пътното платно и по автомобила
показват, че ударът е настъпил преди пешеходците да напуснат пътното платно,
изцяло в лентата за движение на лекия автомобил и след средата на тази лента
към края на платното за движение.
Действително, както разяснява
вещото лице, водачът на лекия автомобил е разполагал с възможност да намали
скоростта си и дори да спре, много преди това да стане невъзможно за него и
след като е забелязал движението на ищцата и съпруга ѝ по пътното платно.
Въпреки това водачът не е сторил това своевременно, а когато е предприел
спиране, ударът вече е бил непредотвратим за него, особено доколкото
едновременно със спирането той инстинктивно се е отклонил надясно в опит да
избегне опасността, представляващи пресичащите пешеходци, която той
първоначално е забелязал от лявата си страна (както разяснява и вещото лице при
разпита си). При своевременно предприето спиране или дори намаляване на
скоростта, или дори ако автомобилът не се беше отклонил надясно, ударът е можел
да бъде предотвратен. Именно поради това основна причина за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил.
Същевременно обаче следва да се
съобрази, че в случая ищцата е пресичала път в извънградска територия на
необозначено за това място – в близост няма пешеходна пътека, както е посочено
и в заключението на експертизата. В така ситуация обаче пешеходецът няма
абсолютно право на преминаване през пътя, на което да съответства задължение на
водачите на превозни средства да го пропуснат (за разлика от пресичането на
пешеходна пътека – обозначена или не). Затова, за да пресече, пешеходецът следва
да се съобрази с движението на превозните средства по пътя. При това не само
преди да навлезе на платното за движение (каквото изрично изискване съдържа чл.
113, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ЗДвП), но и докато се намира върху него, което
следва и от общото изискване на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че всеки
участник в движението с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението. Изискването пешеходецът да съобразява поведението си с движещите
се платното за движение превозни средства следва от това, че водачите поначало
не са длъжни да го пропуснат да премине в разглеждания случай (в този смисъл е
и т. 6, б. „г“ на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
В конкретния случай, както е
посочено и в заключението на автотехническата експертиза, ищцата е можела да
забележи, че лекият автомобил не променя скоростта си на движение, след като е
започнала да пресича платното за движение, и да спре на совата линия, като това
изчака безопасно той да премине, вместо да продължава пресичането си с бърза крачка
(според показанията на свидетеля). Като не е сторила това, ищцата е допринесла
за настъпване на процесното ПТП и съответно за получените от нея увреждания.
При определяне на този принос от нейна страна обаче следва да се съобрази, че в
конкретния момент на пътя не е имало интензивно движение, а единственият
автомобил, който се е движел по него, се е движел със сравнително ниска скорост
от 64 км/ч, близка до наличното за района ограничение от 60 км/ч (както е
посочено от експертизата). При наличието на достатъчна видимост и време за
реакция на водача на автомобила, както беше разяснено по-горе, обстоятелството,
че ищцата не е изчакала преминаването на автомобила в средата на платното за
движение, е допринесло в много ниска степен за настъпване на ПТП, който принос
следва да се определи на 10%.
По делото е безспорно, като това
е видно и от посоченото в констативния протокол за ПТП, както и от приложената
справка от информационната система на Гаранционния фонд, че гражданската
отговорност на водача на л. а. „Форд КА“, причинил процесното ПТП, към момента
на ПТП е застрахована при ответника ЗД „Е.“ АД. Поради това, като се съобрази и
размерът на приетото съпричиняване на вредите от страна на ищцата, предявеният
иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за
сумата от 58 500 лв., а искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди –
за сумата от 324 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представеното по делото писмо от ответника от 24.11.2017 г. в отговор
на претенцията на ищцата, тя е предявила пред ответника претенцията си във
връзка с процесното събитие на 14.11.2017 г. Поради това от този момент
ответникът дължи и лихвата за забава върху обезщетенията за неимуществени и
имуществени вреди, поради което основателна е претенцията на ищцата за
заплащане на тази лихва върху присъдените по делото суми, считано от 14.02.2018
г.
С оглед на становището на
ответника относно началния момент, от който той следва да дължи лихва за забава
върху дължимото обезщетение, следва да се посочи и следното. Отговорността на
ответника за лихва за забава върху дължимото обезщетение представлява неговото
задължение да покрие отговорността на причинилото увреждането лице съгласно
застраховката „Гражданска отговорност“. Част от отговорността на причинилия
вредата е и отговорността му за заплащане на лихва за забава върху дължимото
обезщетение. В този смисъл правилото на чл. 497, ал. 1 КЗ за началния
момент, от който застрахователят дължи лихва върху обезщетението, има значение
за лихвата за забава, която застрахователят дължи поради собствената си забава
да плати своевременно обезщетението, а не за лихвата за забава като елемент от
самото дължимо обезщетение. Поради това чл. 497, ал. 2 КЗ предвижда, че
лихвата за забава, дължима на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, не се ограничава до
лимитите на отговорност, предвидени в чл. 492 КЗ. Също така следва да се съобрази
и това, че дори и да може да се установи известно несъответствие между
посочените разпоредби на чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ и на чл. 497, ал.
1 КЗ, доколкото и двете уреждат началния момент, от който се дължи лихва за
забава върху обезщетението, подобно несъответствие следва да се разреши по
най-благоприятния начин за потребителя на застрахователната услуга, т.е. за
увреденото лице (по аргумент и аналогия от чл. 147, ал. 2 ЗЗП).
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал.
1 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски, които
съответно на уважената част от исковете възлизат общо на 1 746,85 лв.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не е заплатила
на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА,
поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА. ответникът следва да
заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 2 195,34 лв.,
което е съответно на уважената част от исковете. Неоснователно е възражението
на ответника за прекомерност на разноските на ищцата за адвокатско
възнаграждение, тъй като в случая тези
разноски се определят от съда съобразно минималните размери по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На ответника също следва да
се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената
част от исковете, които възлизат общо на 169,70 лв. Тъй като ищцата е частично
освободена от заплащане на държавна такса по делото, на основание чл. 78, ал. 6
вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда общо сумата 971,73
лв., представляваща дължимата от ищцата такса, съответно на уважената част от
исковете.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***/***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.С.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „**********ап. 5 на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 58 500 лв. (петдесет и
осем хиляди и петстотин лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени
от ПТП, настъпило на 15.10.2017 г. на път II-86, км 16+00, причинено от водача на
л.а. „Форд КА“ с рег. № ******, както
и сумата 324 лв. (триста двадесет и
четири лева) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
лечение, причинени от същото ПТП, заедно със законната лихва върху тези суми от
14.02.2018 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 70 000 лв., както и иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди до
пълния предявен размер от 2 400 лв.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***/***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Д.С.Л.,
ЕГН **********, адрес ***, ж. к. „**********ап. 5 сумата 1 746,85 лв. (хиляда седемстотин четиридесет и шест
лева и 85 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***/***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат
Л.Г.Г., АК – Перник, адрес *** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 2 195,34
лв. (две хиляди сто деветдесет и пет
лева и 34 ст.) – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.С.Л., ЕГН **********, адрес ***, ж.
к. „**********ап. 5 да заплати на
„З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***/***, със седалище и адрес на управление ***9,70 лв. (сто шестдесет и девет лева и
70 ст.) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ***/***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 971,73 лв. (деветстотин седемдесет и един лева и 73 ст.) – разноски по
делото за държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: