Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр.
София, 15.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А състав, в закрито
заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов ч. гр.д. № 4572 по описа за 2019 г. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. на ЧСИ № 2581/11.02.2019 г. на длъжника по изпълнението ЗАД "А.“, ЕИК ********срещу постановлението за разноски, инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 22.01.2019г. по изп.дело № 20198500400093 на ЧСИ А.Б., рег.№ 850, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 1 188 лева, както и срещу определената такса по т.26 от ТРРЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че е подадена типова молба за образуване на изпълнително дело. Сочи, че липсва фактическа и правна сложност на делото. Излага аргументи и за преизчисляване на таксата по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ. Моли съда да отмени постановлението в частта, в която са присъдени разноски за адвокат над сумата по чл.10 т.1 от НМРАВ от 2004г.
В срока за отговор взискателят е депозирал възражение, според което жалбата е неоснователна. Сочи, че лицето е представлявано на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА - безплатно като материално затруднено лице. Сочи, че претендираното възнаграждение е минималното според НМРАВ от 2004г. Счита, че са налице молби за насочване на изпълнението. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски
Частният съдебен изпълнител, чието действие се обжалва, е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.З ГПК, според които жалбата е неоснователна.
Съдът констатира, че жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на настоящия състав за това са следните:
Изпълнително дело № 20198500400093 на ЧСИ А.Б., рег.№ 850, с район на действие СГС, е образувано на 22.01.2019г. по изпълнителен лист от 14.01.2019 г., издаден по гр.д.№ 2523/2018 г. по описа на АС-София, с който длъжникът ЗАД "А.“ ЕАД, е осъден да заплати на взискателя Г.С.сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 14.07.2017г. до плащането им, както и сумата от 1312,50 лева лихва за забава върху главницата от 02.03.2017г.-14.07.2017г. Представен е и договор за правна помощ, според който е уговорена правната помощ да е безплатна на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Длъжникът е узнал за размера на претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя с получаване на поканата за доброволно изпълнение на 22.01.2019. На 28.01.2019г. При ЧСИ Б.постъпва възражение от 28.01.2019г. срещу така определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя и е поискал преизчисление на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
На 31.01.2019г. е постановен отказ да се намали така претендираното възнаграждение.
Предвид горното, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
срещу обжалваното разпореждане на ЧСИ е процесуално допустима, а разгледана по
същество се явява основателна.
Въпросът за разноските е уреден в чл.79 ГПК, в който е установено задължението на длъжника да понесе разноските в изпълнителното производство. Определянето на разноските по изпълнението от съдебния изпълнител не е изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за възмездяване на неоснователно причинени имуществени вреди. Поради това и на длъжника е нормативно признато правото да обжалва акта на съдебния изпълнител за начисляване на такси и разноски по изпълнението, които се определят и събират еднолично от съдебния изпълнител /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V го/.
Чл.
10, т.1 от НМРАВ от 2004г. предвижда за процесуално представителство, защита и
съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. Доколкото по делото безспорно се
установява, че молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена чрез процесуален
представител – адвокат, на който се следва такова възнаграждение на основание
чл.38 ал.1 т.2, то същото е дължимо и трябва да бъде заплатено от длъжника
съобразно общите правила за възлагане на разноските в исковото и в
изпълнителното производство, уредени в - чл.78 от ГПК. Съгласно §2а от НМРАВ от
2004г. за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част
от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Поради това
дължимото възнаграждение за образуване на изпълнителното дело възлиза в общ
размер на 240 лева.
Съдът счита, че изпълнителното дело, в което са начислени разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер на 1188 лева, не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за образуване на изпълнително дело, към датата на издаване на атакуваното постановление, инкорпорирано в ПДИ, съответно на отказа да е намалят разноските за адвоката на взискателя, са постъпили следните книжа: молба, с която на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, молба от 23.01.2019г., с която моли ЧСИ да го уведоми за хода на делото, и молба от 24.01.2019г., в която са посочени банкови сметки за превеждане на постъпващи суми. В самата молба за образуване на изпълнителното дело не са посочвани способи и искания до ЧСИ, които да обусловят дължимостта на възнаграждение по чл. 10 т.2 от НМРАВ. Настоящият състав намира, че изброените молби са бланкетни, не съдържат никакво посочване на изпълнителен способ и съответно действията на адвоката не могат да се квалифицират като представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, за което се дължи възнаграждение по чл.10 т.2 от НМРАВ от 2004г. При липса на действия, за които се дължи претендираното от взискателя възнаграждение не следва длъжникът да се натоварва и с разноски, които би платил ако адвокатът на взискателя сам определя изпълнителния способ и прави съответните искания във връзка с осъществяването му. Обратното би обезсмислило напълно създадената в чл.10 диференциация на действията на процесуалния представител, за която се дължи възнаграждение.
Посочените по-горе от съда бланкетни молби, при положение че на ЧСИ са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, не могат да обусловят дължимост на претендираното възнаграждение за представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.
Постановлението на съдебния изпълнител, с който на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение в посочения прекомерен с оглед критерия по чл.78, ал.5 ГПК размер от 1188.00 лв., е неправилно и следва да бъде отменено в частта за горницата над сумата от 240 лв., дължими на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело. Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма да намери приложение, доколкото процесуалният представител не е предприел никакви действия, които да са относими към удовлетворяването на вземането. Единствено са посочвани банкови сметки, възлагане на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ и молба да бъде информиран взискателят за хода на делото. Последната следва да се отбележи, че е входирана едва два дена след молбата за образуване на делото. Самата молба за образуване на делото не съдържа в себе си искане за налагане на обезпечителни мерки, посочване на изпълнителен способ или друго действие, което да обуслови претендираното възнаграждение по чл.10 ал.1 т.2 от НМРАВ. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 10. т. 2 от НМРАВ.
При тези съображения обжалваното от длъжника разпореждане на ЧСИ по определянето разноски по изпълнението следва да бъде отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 240 лв.- разноски за платено от взискателя адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съдът намира, че доколкото ЧСИ е включил в изчисленията за дължимата такса по т.26 ТТРЗЧСИ и претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1188 лева, което с оглед изхода на делото е намалено до 240 лева, е основателно и оплакването на длъжника, че дължимата такса следва да се намали съобразно определеното от съда адвокатско възнаграждение. Поради това съдът намира, че определената с ПДИ от 22.01.2019г. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да се намали от 3 354.71 лева до 3286.45 лева.
По разноските:
Право на разноски в настоящето производство има длъжникът, който не претендира такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД "А.“ ЕАД, ЕИК ********срещу постановлението за разноски инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 22.01.2019г. по изп.дело № 20198500400093 на ЧСИ А.Б., рег.№ 850, с район на действие СГС, с което е определено адвокатското възнаграждение за осъществено процесуално представителство на взискателя по изпълнителното дело в общ размер 1 188 лева в частта му относно възложените на длъжника разноски по изпълнението за дължимо на взискателя Г. М. С. адвокатско възнаграждение над сумата от 240 лв. /двеста и четиридесет лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД "А.“ ЕАД, ЕИК ********срещу постановлението за разноски инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение от 22.01.2019г. по изп.дело № 20198500400093 на ЧСИ А.Б., рег.№ 850, с район на действие СГС, с което е определена такса за изпълнение на парично вземане върху събраната сума по т.26 от ТТРЗЧСИ в общ размер 3 354,71 лева в частта му относно определената такса над сумата 3286.45 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от решението на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.