О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 21.06.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.06.2021, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 1479/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена
с молби вх. № 6759/13.11.2019 г., молба вх. № 7719/18.12.2019
г. и № 1855/09.04.2020 г., подадена от Й.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД,
ЕИК *********, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗС, обективно съединен с иск с правна
квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален
акт.
В срока по
чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника и допълнителен
такъв във връзка с подадената от ищеца уточнителна молба, поради което и на
основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.
Съдът на
основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ищеца:
В исковата молба се твърди, че
ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Аспарухово, Община Дългопол,
област Варна, а именно - дворно място с пространство от 1436.00 кв.м.,
съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.235 по
кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, област Варна, находящ се
на улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0, при
граници и съседи - поземлени имоти № № 00789.201.236, 00789.30.705,
00789.30.704, 00789.30.703, 00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра), за което притежавала нотариален акт № 159,
том XI, дело № 2106/2018 г. на СВ при АВ - Провадия. Имотът си ищецът придобила
на основание давностно владение.
Твърди, че е собственик и на съседен имот,
находящ се в с. Аспарухово, Община Дългопол, област Варна, а именно - реално
обособена част от 240 кв.м., находяща се в източната част от дворно място
с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с
идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община
Дългопол, Варненска област, находящо се на улица „Тринадесета“ № 9, за което
ответното дружество се било снабдило с нотариален акт № 77, том VIII, дело №
1490/ 2009 г. на СВ при АВ - Провадия. Реално обособената част от посочения имот
представлявала източната част от идентификатор 00789.201.236 с дължина 44.00
метра и широчина 6 метра в южната част и 5 метра в северната част, както било
посочено на скицата. Имотът била придобила на основание давностно владение,
продължило повече от двадесет години, като процесните 240 кв.м. били част от
неин собствен недвижим имот, който придобила на основание давностно владение.
Същата част попадала в имот, за който ответникът твърдял, че е собственик. С
молба вх. № 1855/09.04.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда,
уточнява, че процесните 240 кв.м. са част от ПИ с идентификатор 00789.201.236,
като преди промяна на регулационните линии, преди повече от 10 години, са били
част от имот № 380005 в квартал 0 по регулационния план на селото с номер по
кадастрална карта – ПИ 00789.201.235. твърди, че е извършена промяна на
регулационните граници между двата имота, като е пропуснала срока за обжалване
заповедта на кмета на Община Дългопол за одобрение на проект за ПУП, с който
процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното дружество - ПИ 00789.201.236, стар номер 380004, квартал
0. Твърди, също, че владее процесния имот от 1996 г. и до настоящия момент спокойно, явно и необезпокоявано. Между ПИ 00789.201.236
и ПИ 00789.201.235 имало трайна ограда, като процесните 240 кв.м. се намирали
между оградата и границата по кадастрална карта между двата имота. Владението
върху процесния имот било чрез построяване на трайна ограда и упражняване на
фактическа власт върху процесните 240 кв.м. като част от целия имот
00789.201.235, тъй като били част от имота до промяна на регулацията. Твърди
също, че към молба до нотариуса при съставяне на нот. акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ – Провадия, ответното
дружество е използвало документи, създадени с цел използването им в
нотариалното производство и които документи били с невярно съдържание.
Тъй като ответникът разполагал с документ за
собственост, за ищеца бил налице правен интерес от водене на делото.
Твърди, че имотът никога не е бил държавна
собственост, нито някога е владян от ответното дружество.
Предвид гореизложеното, за ищеца, като
собственик на горепосочения имот, се пораждал правен интерес от завеждане на
делото, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
давностно владение, продължило повече от двадесет години, а именно от 1996 г.
до настоящия момент на следния недвижим имот, а именно: реално обособена част от 240 кв.м., находяща се в
източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо
урегулиран поземлен имот с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта
на с. Аспарухово, Община Дългопол, Варненска област, на улица „Тринадесета“ №
9, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ 00789.201.235, 00789.30.705,
00789.201.237, 00789.201.230, 00789.201.234 и 00789.201.230, и граници за
процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № 00789.201.236 – 6
метра, граничещи с ПИ № 00789.30.705; 44.00 метра, граничещи с ПИ № 00789.201.235; 5 метра, граничещи с ПИ
№ 00789.201.230 и 44 метра, граничещи с вътрешен двор на ПИ № 00789.201.236,
съгласно защрихованата част от приложеното към молба вх. № 7719/18.12.2019 г.
копие на скица, представена от АГКК – Варна.
Моли съда да обезсили
в тази част нотариален акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ -
Провадия.
Претендира разноски.
Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за
ответника да уточни: границите на целия ПИ с идентификатор 00789.201.236 според
данните от представената по делото скица от СГКК; по какъв начин е извършена
твърдяната „промяна на регулационните линии преди повече от 10 г.“; кога е била
извършена „промяната на регулационните граници между двата имота“ и по какъв
начин тя е била осъществена, както и какъв е нейният предмет; кога и от кого е
построена цитираната ограда и в кой от двата имота е изградена.
Обстоятелства, от които
произтичат твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, допълнен с отговор от 30.06.2020 г.,
подаден във връзка с уточнителната молба на ищеца от 09.04.2020 г.
Ответникът
изразява становище за недопустимост на иска, тъй като УПИ с идентификатор
00789.201.236 по КК на с. Аспарухово, община Дългопол представлявал публична
държавна собственост.
Счита
същия за неоснователен и недоказан,като го оспорва по основание.
Оспорва
твърдението, че И. е владяла процесната част от УПИ с ид. № 00789.201.236 от
1996 г. до настоящия момент. Този имот бил държавна собственост и бил с
предназначение да обслужва експлоатацията, ремонта и поддържането на деривация „Китка-Варна“
(магистрален водопровод, довеждащ питейна вода от язовир Камчия до гр. Варна и
населените места от Варненска област). Навежда, че деривацията е публична
държавна собственост съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за
водите, тъй като тя представлявала водоснабдителна система, чрез която се
доставяла вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията
на повече от една община. Деривация „Китка-Варна“ била изградена в края на
60-те и началото на 70-те години на миналия век. УПИ с ид. № 00789.201.236
представлявал кантон № 3 (от общо шест кантона), разположен по трасето на
деривацията. Въведен бил в експлоатация с Акт обр. 16 от 1976 г. От
изграждането
на кантон „Аспарухово“ в с. Аспарухово и до настоящия момент имотът УПИ с ид. №
00789.201.236 се владеел от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД. Имотът
бил вписан в разписните книги, водени в Община Дългопол, като държавен парцел -
„Кантон ВиК“ парцел № IV в кв. 38 по плана на с. Аспарухово, община Дългопол.
Излага,
че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в
сила от 01.06.2006 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти
спирала за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. Действието на
разпоредбата било продължавано до 31.12.2007 г., до 31.12.2008 г., до
31.12.2011 г., до 31.12.2014 г. и т.н. със съответните изменения на закона. С
оглед на това, И. не можела да придобие
по давност имот-държавна собственост.
Оспорва
твърдението в уточнителна молба на ищеца от 13.11.2019 г., че „процесните 240 кв.м.
са част от неин собствен недвижим имот, който е придобила на основание
давностно владение“.
Оспорва
твърдението на ищеца в уточнителна молба от 18.12.2019 г., че И. „спокойно,
явно и необезпокоявано владее процесния имот от 1996 г. и към настоящия момент“.
Имотът бил държавна собственост и се владеел от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД в качеството му на екплоатационно дружество и В и К
оператор.
Твърди,
че с Акт № 6994 от 22.11.1965 г. за държавна собственост били отстъпени за
ползване всички покрити и непрокрити недвижими имоти, водени като основни
средства по счетоводните регистри на предприятието.
Обектът
„Кантон ВиК“ - с. Аспарухово, община Дългопол бил заведен като дълготраен
материален актив - земя и сграда в счетоводството на ответника, считано от
01.03.1976 г.
„Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД разполагало с нотариален акт № 197, том III, рег. №
4858, дело № 552 от 2009 г. за собственост на недвижим имот - земя и сграда,
находящ се в с. Аспарухово, община Дългопол, ул. Тринадесета № 9, представляващ
УПИ с ид. № 00789.201.236 по КК на населеното място с площ от 1207 кв.м. и
граници: УПИ № 00789.201.235-двор, УПИ № 00789.300.550-изоставена нива; УПИ №
00789.201.237-двор; и УПИ № 00789.201.230-улица.
„Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД било експлоатационно предприятие, което поддържало,
ремонтирало и експлоатирало обекти-публична държавна и публична общинска
собственост. Обектите-водоснабдителни системи и съоръжения, предназначени за
предоставяне на В и К услуги на населението били обявени със Закона за водите
за публична държавна или публична общинска собственост (ех lege). Те били елементи от критичната инфраструктура
на Република България, тъй като били свързани с предоставянето на услуги в обществен
интерес. Процесният имот представлявал дворно място и сграда, използвани за
кантон, обслужващ деривация „Китка-Варна“, като владението му от страна на
ответника датирало от 1976 г., когато бил заведен активът в счетоводството на
предприятието.
С
писмо вх. № ВП-1654 от 17.09.2010 г. от Община Дългопол, ответното дружество
било уведомено, че е внесен за одобряване ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ XV-236, 705 в кв. 20 по плана на с. Аспарухово, община
Дългопол с възложител Й.Т.И.. Същият бил одобрен със заповед № 523 от
27.10.2010 г. на кмета на Община Дългопол. Въз основа на възражение изх. №
ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника, заповедта за одобряване на ПУП - ПРЗ
била отменена с нова заповед № 579 от 16.11.2010 г. на кмета на Община
Дългопол. Заповедта за отмяна била влязла в законна сила и била произвела
своето действие, тъй като образуваното по жалба на И. административно
производство по обжалването ѝ пред Варненски административен съд било
приключило без разглеждане на 07.02.2011 г.
Навежда,
че с подаването на възражение изх. № ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника
срещу заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, която била издадена по инициатива на И.,
Дружеството е прекъснало евентуалното владение, осъществявано от нея. От тази
дата - 14.10.2010 г., до датата на подаване на исковата молба от И. в съда - 15.10.2019
г. не бил изтекъл необходимият давностен срок за придобиване право на
собственост върху процесния имот.
Процесният
имот представлявал публична държавна собственост, възникнала по силата на
Закона за водите. Съгласно действащата нормативна уредба на института на
държавната собственост, същата не подлежала на придобиване по давност.
С отговор от 30.06.2020 г., подаден във
връзка с уточнителната молба на ищеца от 09.04.2020 г., оспорва твърдението по
т. 1 от молбата - по делото липсвали доказателства относно „промяна на
регулационните линии преди повече от 10 г.“. Неясно
било по какъв начин била извършена тази „промяна“. Твърди,
че процесните 240 кв.м. винаги са били част от имота на дружеството, което се
установявало от приложените скици и удостоверения, издадени от компетентни
държавни и общински органи. По отношение на УПИ № 236 на ответника и УПИ № 235
на ищеца, била в сила кадастрална карта, одобрена със заповед № 300-5-73 от
22.12.2004 г. на изп. директор на АК, като след влизане в сила на кадастралната
карта, същата не била изменяна по отношение на тези два имота.
Оспорва твърдението в т. 2 от молбата – не
било посочено кога е била извършена „промяната на регулационните граници между
двата имота“ и по какъв начин тя е била осъществена, както и какъв е нейният
предмет.
Оспорва твърдението в т. 3 от молбата - ищецът
не владеела процесните 240 кв.м. от 1996 г. Твърди, че дружеството разполага с нотариален акт, издаден
въз основа на всички необходими официални документи, които обосновавали правото
му собственост върху
имот № 236 с площ от 1207 кв.м.
Оспорва се твърдението в т. 4 от молбата - по
делото липсвали доказателства за „промяна на регулацията“. Твърди, че процесните
240 кв.м. никога не са били част от имота на ищцата (УПИ
№ 235). Липсвали твърдения кога и от кого е построена цитираната ограда.
Оспорва твърдението в т. 5 от молбата -
нотариалният акт бил съставен въз основа на официални документи, издадени от компетентните
държавни, респ. общински органи, поради което твърдението на ищеца било
неоснователно.
Предвид гореизложеното, моли да се отхвърлят
претенциите като недопустими, неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
По допустимостта:
Възражението за недопустимост на иска
е неоснователно.
Обстоятелството, че съществува
нормативноустановена в чл. 86 от ЗС забрана за придобиване по давност на
държавни/общински имоти – публична собственост /във всички редакции на текста/
не прави иск, основаващ се на този придобивен способ, недопустим. Придобивната
давност е материалноправен институт и въпросът дали в даден случай е годен да
породи валидно права или не, е материалноправен, а не процесуалноправен, т.е.
свързан е с основателността, а не с допустимостта на иска.
Горното води до извод, че
предявяването на настоящия положителен установителен иск за собственост против
ответника е допустимо, още
повече, че защитата, която ищецът би получил при евентуалното му уважаване,
отговаря в пълен обем на интереса му.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се
отделят обстоятелствата, че: с констативен нотариален акт № 159, том XI, дело №
2106/2018 г. на СВ при АВ – Провадия ищецът е призната за собственик въз основа
на давностно владение на следния недвижим имот: УПИ с идентификатор
00789.201.235 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, област
Варна, на улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0,
при граници и съседи - поземлени имоти № № 00789.201.236, 00789.30.705,
00789.30.704, 00789.30.703, 00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра); процесната реално обособена част
от 240 кв.м., попада
в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо УПИ
с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община
Дългопол, Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, за което ответното
дружество се било снабдило с констативен нотариален акт за собственост № 77,
том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ – Провадия; ищецът е пропуснала срока
за обжалване заповедта на кмета на Община Дългопол за одобрение на проект за
ПУП, с който процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното дружество
- ПИ 00789.201.236, стар номер 380004,
квартал 0.
Не са налице други
факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят
от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка
от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания
или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че в негова тежест е да установи
главно, пряко и пълно правопораждащ
правото на собственост върху процесния недвижим имот фактически състав -
давностно владение - упражнявана спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху вещта с намерение да я свои, в продължение на повече от
10 години; ищецът следва да
докаже и фактите, които изключват или погасяват правото на ответника.
Ответникът следва да докаже правоизключващите,
правопрепятстващите или правопогасяващите си възражения, вкл. за наличието в
правната му сфера на субективно материално право на собственост въз основа на
сочените в отговорите на исковата молба основания,
респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца,
вкл. наличието на основания за спиране или прекъсване на придобивната давност.
Съдът,
на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи
доказателства за установяване на твърдените факти, които изключват или
погасяват правото на ответника.
Съдът на основание
чл.140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на ищеца:
Следва да бъдат допуснати за приемане като
писмени доказателства представените с исковата молба и уточнителните молби
писмени документи, като допустими и относими към предмета на спора.
Искането да бъде задължен ответникът да
представи цялата преписка по нотариален акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009
г. на СВ при АВ - Провадия, ведно с приложените документи към молбата му до
нотариуса е неоснователно и ще се остави без уважение, доколкото ноторен факт
е, че нотариалните преписки не се съхраняват от молителите, инициирали
охранителното производство.
По искането за
издаване на съдебно удостоверение,
по
силата на което да се снабди от АГКК-Варна със скица на имот с единтификатор
00789.205.44 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол,
Варненска област, целият с площ от 3 377.00 кв.м., съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание след конкретизиране на обстоятелствата,
които ще се установяват с въпросната скица.
По искането за допускане
на съдебно-техническа експертиза, съдът ще се произнесе в първото по делото
съдебно заседание след изслушване становището на страните по изготвения проект
за доклад и разпределената с него доказателствена тежест.
Предвид сбъдване
на условието, при което е направено искане за събиране на гласни
доказателствени средства, същото ще бъде уважено, като се допуснат двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че ищецът спокойно, явно и необезпокоявано
владее процесния имот от 1996 г. и към настоящия момент.
По
доказателствените искания на ответника:
Следва да бъдат допуснати за приемане като писмени доказателства
представените с отговора писмени документи, като допустими и относими към
предмета на спора.
Исканията за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с препис от
разписната книга на недвижимите имоти относно имот-държавна собственост- Кантон
ВиК в с. Аспарухово, както и да бъде посочено на коя дата е извършено
вписването му, и на съдебно
удостоверение, въз основа на което да се снабди с опис, приложен към писмо
№ 2392 от м.07.1965 г. към досието по АДС № 6994 от 22.11.1965 г. ще бъдат
уважени, но удостоверенията ще бъдат издадени след конкретизиране на
учреждението, органа или институцията, пред които същите следва да послужат,
както и след внасяне на дължимата държавна такса.
Искането
да бъдат допуснати гласни доказателствени средства, чрез разпита на двама
свидетели при режим на довеждане за оборване на твърденията на ищцата, че владее
процесния имот, считано от 1996 г. до настоящия момент, ще бъде уважено.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
На страните следва да се разяснят последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл.
238, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, следва да се укаже на страните да се
насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно уреждане на спора, както и
възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за
разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
УКАЗВА, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК,
на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение
с писмена молба с препис за ответника да уточни: границите на целия ПИ с
идентификатор 00789.201.236 според данните от представената по делото скица от
СГКК; по какъв начин е извършена твърдяната „промяна на регулационните линии
преди повече от 10 г.“; кога е била извършена „промяната на регулационните
граници между двата имота“ и по какъв начин тя е била осъществена, както и
какъв е нейният предмет; кога и от кого е построена цитираната ограда и в кой
от двата имота е изградена.
УКАЗВА
на ищеца, че при неизпълнение на горните указания в дадения срок, исковата
молба ще бъде оставена без движение.
СЪОБЩАВА на страните проекта за
доклад по делото, както следва:
Съдът е
сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 6759/13.11.2019 г., молба вх. № 7719/18.12.2019 г. и № 1855/09.04.2020 г.,
подадена от Й.Т.И., ЕГН **********, с
адрес: *** против
„Водоснабдяване
и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, обективно съединен с иск с правна квалификация чл. 537, ал.
2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален акт.
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се
отделят обстоятелствата, че: с констативен нотариален акт № 159, том XI, дело №
2106/2018 г. на СВ при АВ – Провадия ищецът е призната за собственик въз основа
на давностно владение на следния недвижим имот: УПИ с идентификатор
00789.201.235 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, област
Варна, на улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0,
при граници и съседи - поземлени имоти № № 00789.201.236, 00789.30.705,
00789.30.704, 00789.30.703, 00789.201.234 и 00789.201.230, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до десет метра); процесната реално обособена част
от 240 кв.м., попада
в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо УПИ
с идентификатор 00789.201.236 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община
Дългопол, Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, за което ответното
дружество се било снабдило с констативен нотариален акт за собственост № 77,
том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ – Провадия; ищецът е пропуснала
срока за обжалване заповедта на кмета на Община Дългопол за одобрение на проект
за ПУП, с който процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното
дружество - ПИ 00789.201.236, стар номер
380004, квартал 0.
Не са налице други факти и обстоятелства,
които се признават, както и такива, които не се нуждаят от доказване.
При разпределение на доказателствената
тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 5, вр. ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК,
всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА,
на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК на ищеца, че в негова тежест е да установи
главно, пряко и пълно правопораждащ
правото на собственост върху процесния недвижим имот фактически състав -
давностно владение - упражнявана спокойно, явно, необезпокоявано и непрекъснато
фактическа власт върху вещта с намерение да я свои, в продължение на повече от
10 години; ищецът следва да
докаже и фактите, които изключват или погасяват правото на ответника.
Ответникът следва да докаже правоизключващите,
правопрепятстващите или правопогасяващите си възражения, вкл. за наличието в
правната му сфера на субективно материално право на собственост въз основа на
сочените в отговорите на исковата молба основания,
респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца,
вкл. наличието на основания за спиране или прекъсване на придобивната давност.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, на
ищеца, че не сочи доказателства за установяване на
твърдените факти, които изключват или погасяват правото на ответника.
По
доказателствата:
По доказателствените искания на ищеца:
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с исковата молба и уточнителните молби писмени
документи, като допустими и относими към предмета на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде задължен
ответникът да представи цялата преписка по нотариален акт № 77, том VIII, дело
№ 1490/ 2009 г. на СВ при АВ - Провадия, ведно с приложените документи към
молбата му до нотариуса, като неоснователно.
ОТЛАГА произнасянето
по искането за издаване на съдебно удостоверение, по
силата на което да се снабди от АГКК-Варна със скица на имот с единтификатор
00789.205.44 по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол,
Варненска област, целият с площ от 3 377.00 кв.м., в първото по делото съдебно
заседание след конкретизиране на обстоятелствата, които ще се установяват с
въпросната скица.
ОТЛАГА
произнасянето по искането за допускане на съдебно-техническа експертиза, в
първото по делото съдебно заседание след изслушване становището на страните по
изготвения проект за доклад и разпределената с него доказателствена тежест.
ДОПУСКА на ищеца двама
свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че ищецът
спокойно, явно и необезпокоявано владее процесния имот от 1996 г. и към
настоящия момент.
По
доказателствените искания на ответника:
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с отговора писмени документи, като допустими и
относими към предмета на спора, като УКАЗВА на ответника да представи четливо заверено копие на Разпореждане № 4 от 07.04.1989
г.
ДА СЕ ИЗДАДАТ исканите: 1. съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с препис от разписната книга на недвижимите
имоти относно имот-държавна собственост- Кантон ВиК в с. Аспарухово, както и да
бъде посочено на коя дата е извършено вписването му, и 2. съдебно удостоверение,
въз основа на което да се снабди с опис, приложен към писмо № 2392 от м.07.1965
г. към досието по АДС № 6994 от 22.11.1965 г. след конкретизиране на учреждението,
органа или институцията, пред които същите следва да послужат за снабдяване с
други, както и след внасяне на дължимата държавна такса.
ДОПУСКА
на ответника двама свидетели при режим на довеждане за оборване на твърденията
на ищцата, че владее процесния имот, считано от 1996 г. до настоящия момент.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146,
ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно
уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА
страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие
разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, като половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение, което не
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА
на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация.
Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване
на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение,
което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238
от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника или да оттегли иска; ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по
делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако ищецът предяви
отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако ищецът не е
посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е
подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото,
без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се
прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА
делото в открито съдебно заседание на 15.07.2021
г. от 11:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис
от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ищеца – и от отговор
с вх. № 1038/19.02.2020 г. с
приложенията, и от отговор вх. № 3010/30.06.2020 г., като им се УКАЗВА,
че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат
становище по изготвения проекто – доклад и дадените със същия указания,
най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: