Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца,19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на двадесети април през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря
Нина Георгиева, като разгледа гр.д. №
2991 по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени три иска, както следва: за причинени
неимуществени вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр.
чл. 52 ЗЗД, иск за пропуснати ползи по чл. 200, ал. 3 КТ, както и иск по чл.86,
ал.1 ЗЗД за мораторна лихва за забава върху сумата на
всяка от пропуснатите ползи до датата на подаване на исковата молба.
Предявен е
иск от Е.И.Б. *** с правна квалификация чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени
вреди вследствие на трудова злополука от 05.08.2016г., ведно със законната
лихва от момента на увреждането 05.08.2016г. до момента на окончателното
изплащане на сумата, както и обезщетение за претърпените от нея имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между размера на обезщетението за временна
неработоспособност по ДОО, получавано от ищцата в периода от 05.08.2016г. до
30.06.2017г. и брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за
същия период в размер на 873 лева. Предявен е иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 202
лева, представляваща лихва за забава върху претендираните
обезщетения от датата на изискуемостта им до момента на предявяване на исковата
молба. Претендира разноски в исковото производство.
Ищцата
твърди, че се намирала в трудово
правоотношение с ответника на основание трудов договор № 2/05.04.2016г.,
считано от 05.04.2016г. с уговорено възнаграждение в размер на 420 лева.
Предметът на дейност на работодателят бил производство и търговия с местни
продукти, като за целта притежава производствен цел. Ищцата работела на дължност „пълнач“ и изпълнявала трудовите си задължения в
цеха на предприятието. Работата й се изразявала в дейности с вакуум-пълначна
машина, чрез която се измерва и придава форма на някои от изделията, приготвяни
в предприятието – кебапчета и кюфтета. Сочи, че на 05.08.2016г. при изпълнние на трудовата й функция с машината, настъпил
инцидент, при който на ищцата била причинена травматична ампутация на втори
пръст на дясна ръка, което довело да затруднение на движението на горен десен
крайник – била нарушена хватателната функция и
ограничени движенията, което е за цял живот. Били й причинени също разкъсно-контузни рани на дясна длан и трети и четвърти
пръст на същата ръка, които от своя стана са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Инцидентът
бил приет за трудова злополука от Национален осигурителен институт с
Разпореждане №38/15.08.2016г.
Ищцата
претърпяла две операции във връзка с получените травматични увреждания. На
датата, на която е настъпила трудовата злополука, ищцата е постъпила за
оперативно лечение в МБАЛ „Х. Ботев“ АД – Враца, а обективното състояние, в
което е била приета било описано в епикриза
№9970/2016г. – тотална ампутация през проксималната фаланга на показалеца на
дясната ръка, разкъсно контузна
рана по воларната повърхност на дясната длан с
големина около 7 см., разкъсно контузна
рана по улнарната повърхност на трети пръст на
дясната ръка с големина около 5 см. Рана с големина около 3 см. По дорзалната повърхност на пети пръст на дясна ръка, рани със
силно размачкани и умерено кървящи ръбове. На 16.11.2016г. – 19.11.2016г.
ищцата била приета за оперативно лечение в МБАЛ „Вива
Медика“ – Враца, за което в епикриза №2941/2016г.
било отбелязано – ревизия на ампутационен чукан, реампутация и несвободна кожна пластика на втори пръст на
дясна ръка по повод травматична ампутация по проксималната фаланга на същия
пръст. Наложил се ищцата да посещава процедури за физикална
и рехабилитационна медицина. При всяко постъпване за
тези процедури в епикризите било отбелязано, че
причина е болков синдром и ограничени движения на дясната
ръка в резултат от трудова злополука и затруднения в обслужването с дясната
ръка. В периода 19.09.2016г. до 16.05.2017г. на всеки два месеца ищцата
провеждала физиотерапия и рехабилитация с продължителност 10-13 дни, общо 5
пъти за общо около 50 дни. За периода от 05.08.2016г. до 30.06.2017г. ищцата
била в отпуск за временна неработоспособност, за което време е получавала
обезщетение, но е претърпяла вреда, изразяваща се в пропуснати ползи за
разликата между получаваното обезщетение и заплатата, която би получавала на
длъжността „пълнач“. И към настоящия момент ищцата все още страдала от болки
във връзка с претърпяната травма по време на трудовата злополука. В периода от
01.07.2019г. до 30.07.2019г. отново била ползвала отпуск за временна
неработоспособност и е претърпяла вреди до разликата между полученото
обезщетение и възнаграждението, което е щяла да получи като „паркетировач“ при настоящия си работодател „Лалов и Вачев“
ЕООД.
Навежда
доводи, че с решение на ТЕЛК №5708/31.10.2017г. й била определена 54% трайно
намалена работоспособност за срок от две години, като 20% са в резултат на
трудовата злополука с определени противопоказания: тежък физически труд, работа
в йонизираща среда. Трудовият договор с ответника бил прекратен по взаимно
съгласие със заповед №2/03.07.2017г. Във
връзка с трудовата злополука било образувано наказателно производство за
престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2, предл. второ, вр. ал.1 НК с
обвиняеми Е.П. и Цветан Петров –
управители на ответното дружество. Последнити били признати за виновни с решение №
101/18.03.2019г. по НАХД №1123/2018г. на РС-Враца, като били освободени от
наказателна отговороност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Излага, че
след претърпяната трудова злополука ищцата изпаднала в депресивно състияние, затворила се в себе си, срамувала се да излиза
от вкъщи, ограничила общуването си както със семейството, така и с приятелите
си, спряла да се храни и видимо загубила тегло, станала сприхава и радразнителна, нарушил се съня й, постоянно се оплаквала от
главоболие, изпитвала непрекъсната тревожност, безпокойство. Засегната дясна
ръка за ищцата била водеща, поради което за нея се създали значителни
затруднения и неудобства, тъй като не можела да се обслужва сама и трябвало да
разчита на чужда помощ за елементарни дейности от ежедневието – хранене, лична
хигиена. Това състояние било продължило през целия оздравителен период от
единадесет месеца. Притесненията, дискомфорта и
заниженото самочувствие продължавали и към настоящия момент. Трудовата
злополука засегнала личния и семеен живот на ищцата. Същата била в активна
трудова възраст – на 41 години, като семейството й е разчитало на нейните
доходи, за да се издържа. За семейството едновременно намалели доходите с оглед
по-ниския размер на обезщетението за временна неработоспособност в сравнение
със заплатата на ищцата, като се увеличили разходите поради необходимостта й от
лечение. Ищата се чувствала затормозена и от
обстоятелството, че за продължителен период от време – единадесет месеца, не е
можела да подпомага издръжката и отглеждането на детето си пълноценно. На
01.04.2019г. починал бащата на детето, като ищцата трябвало да поеме изцяло
издръжката и възпитанието на детето, като ограничените й физически възможности
я затруднявали в това. Поради характера на травмата ищцата до края на живота си
щяла да бъде ограничена в елементарни ежедневни движения. Изложени са подробни
съображения за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания,
които с оглед вида на увреждането и механизма на настъпването му, били с висок
интензитет, като били търпяни както към момента на
увреждането, така и при претърпяните във връзка с
него опрации и оздравителен период. Дълга била
продължителността на времето, през което били налице посочените вреди –
единадесет месеца. Сочи се, че мястото на ампутирания пръст и към настощия момент предизвиква болки при смяна на времето и
натоварване. Не е възможно възстановяването на ампутирания пръст. Вида на
травмата обуславял нарушена хватателна способност на
доминантен крайник за ищцата за цял живот. Ищцата претърпяла и неприятни
психически и емоционални преживявания, породени от чувство на страх за здравето
си, несигурност за бъдещето си, безнадеждност за справяне със ситуацията, понижено
самочувствие и срам от загрозяването на крайника, безпокойство, че не може да
се грижи пълноценно за себе си и за детето си, не може да извършва множество
ежедневни дейности. Тези негативни чувства намерили израз в състояние на
депресия у ищцата, самоизолиране, подтиснатост,
раздразнителност, сприхавост, отказ да общува с хора и да излиза от вкъщи.
Излагат се доводи, че ищцата е в активна трудова възраст, жена е, което
предполагало по-висока емоционалност, сама трябва да се грижи за непълнолетното
си дете, което са допълнителни основания в подкрепа на твърдението, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди е в размер
на 20 000 лева. Посочено е, че е претъпряла и имуществени вреди, които се изразявали в
разликата между полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност
3747 лева и заплатата, която би получила за същия период, при работодателя си –
4620 лева, като същите възлизат на сумата от 873 лева. Претендира обезщетение
за забава върху претендираните суми от деня на
настъпване на увреждането до подаване на исковата молба в размер на 202 лева.
В
постъпилият отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва изцяло по основание и по
размер. Не оспорва, че между страните е било налице трудово правоотношение по
силата на което ищцата е заемала длъжността „пълнач“, както и че е претърпяла
инцидент на 05.08.2016г. вследствие на което е претърпяла болки и страдания,
описани в Епикриза №9689/08.08.2016г.
на МБАЛ „Х. Ботев“ АД. Оспорва, че претърпените от ищцата операции са били
вследствие от травмата. Сочи, че като пряка последица приема претърпяната от
ищцата операция на 05.08.2016г. в МБАЛ „Х. Ботев“ АД . Твърди че, в издадената
след нея епикриза е посочено, че не са настъпили
усложнения след операцията, следоперативния период е протекъл гладко и била
изписана в добро общо състояние. Навежда доводи, че не е възможно при това
положение следващата операция, претърпяна от ищцата де е била пряка и
непосредствена последица от зполопуката, като излага
хипотеза, че същото се дължи на друга травма или неспазване на предписания
хигиенно-диетичен режим. Оспорва, че оздравителният период за ищцата е
продължил толкова дълго. Намира, че след като при изписването й от МБАЛ „Х.
Ботев“ АД – Враца е указано, че има право на два безплатни прегледа в рамките
на един месец от изписването, а тя не се е възползвала от тях, то последващите прегледи и постъпвания в болница не биха могли
да бъдат в пряка връзка с трудовата злополука. Ищцата била постъпила на работа
в друга фирма по трудов договор от 11.07.2017г., което сочело за пълното й
възстановяване и възможността й да изпълнява работа, аналогична на тази, при
която е пострадала. Не се установявала продължителността на физиотерапията или
друга форма на лечение от представените амбулаторни листи. Твърди, че при
проследяване на отбелязванията в представените
амбулаторни листи, се установявало, че ищцата е претърпяла пет трудови
злополуки, тъй като всеки път е отбелязвано първо постъпване в отделението. В
няколко от представените листове имало отбелязване за пресен цикатрикс, което предполагало нова операция всеки път. Било
нелогично след като е изписана от болницата с овладян болков
синдром да бъде отново приета с оплаквания за това, които да са свързани с претъпряната травма при трудовата злополука. В амбулаторен
лист от 11.11.2016г. било записано, че болковия синдром бил овладян и било настъпило подобрение в
движението на дясната ръка, поради което не било логично последващата
на 16.11.2016г. операция да е била свързана с претърпяната трудова злополука.
Изложени са сходни възражения по отношение на всички представени амбулаторни
листи от ищцата. От тях също така не
ставало ясно какви медицински дейности били извършвани, в какви условия и с
каква апаратура. Те говорели за последващи системни
травматични увреждания на Б., които били настъпили по време, когато ищцата вече
не била на работа в ответното дружество. Оспорва твърдението, че ищцата и към
настоящия момент търпи болки и страдания във връзка с травмата от трудовата
злополука, което било отбелязано в болничен лист от 01.07.2019г. Поставената
диагноза нямала общо с увреждането, бил посочен друг код на заболяването – „Теносиновитис антебрахии декстра“, което предсатвялвало
възпалителен процес на сухожилията и най-често е свързано с често повтарящи се
еднотипни движения на ръката. Твърди, че това заболяване е във връзка с
настоящата работа на ищцата, а не с трудовата злополука.
Посочено е,
че управителят на ответното дружество е извършил обучението на ищцата за работа
с вакуум- пълначната машина, първоначалния инструктаж при нейното постъпване,
както и последващ такъв. Б. била запозната с
инструкцията за безопасна работа с машината, което самата тя не отричала по
време на проведеното досъдебно производство. Бил назначен служител, който да
отговаря на поставените от нея въпроси във връзка с работата. Работодателят бил
положил всички усилия да осигури безопасна работа с машината, включително били
забранени определени действия с машината. Ищцата в нарушение на дадените
указания и доведената до знанието й забрана да бърка в бункера на машината,
когато тя е под напрежение, го направила, като дори стартирала задвижващия се
механизъм с коляно. По време на досъдебното произовдство
по НОХД №1123/2018г. на РС-Враца безспорно се било установило, че ищцата чрез
собственото си поведение е причинила травматичното увреждане. С оглед
изложеното счита, че причина за злополуката е грубата небрежност от страна на
ищцата при почистване на машината без същата да е изключена от мрежата за
електрическо захранване. Намира че с оглед това отговорността на работодателя
следва да бъде изключена. Не било вярно твърдението, че доходите на ищцата били
намалели като се увеличили и разходите й за лечение. Излага, че лечението е
заплатено от НЗОК, като не били представени доказателства към исковата молба за
сторени от ищцата разходи за лечение.
Управителят на ответното дружество бил положил лично грижа за ищцата
като я откарала до болницата непосредствено след зполопуката.
Тъй като при приемането й в болницата било установено прекъсване на
здравноосигурителните й права, управителят на дружеството заплатила дължимите
здравноосигурителни вноски в размер на 405,72 лева, като представила
удостоверение в болницата, за да продължи лечението на ищцата. Излага, че и
двамата управители на дружеството са се грижили за хигиената и безопасността на
работа. Моли при произнасяне на съда да бъде взето поведението на ищцата, с
което е допринесла за настъпване на злополуката, както и поведението на
работодателя, насочено към овладяване на проблема, отвеждане на лицето до
болнично заведение, където да бъде лекувано. Веднага били предприети мерки за
деклариране на трудовата злополука пред Инспекция по труда. Излага и доводи, че
поради липса на активност от страна на управителите на дружеството по време на
наказателното производство поради заболяване на единия от тях се стигнало до
осъждането им. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Видно е от
приетия Трудов договор № 2/05.04.2016 г. , сключен между Е.Б. ***, че страните
са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „пакетировач“ с основно трудово възнаграждение
в размер на 420.00 лв.В Договора не са уговорени други доплащания с постоянен
характер по смисъла на КТ.
Установява
се още, че Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на Национален осигурителен
институт, Териториално поделение- Враца, на основание чл. 60, ал. 1 КСО е
приело, че на 05.08.2016 г ищцата е претърпяла злополука, която е приета за
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че злополуката е станала
през време и по повод на извършената работа – налице е внезапно и травматично
увреждане на здравето – захващане на ръката от въртящите се части на вакуум –
пълначна машина при порциране на кайма в месарски
цех, причинило неработоспособност – отрязване и счупване на пръсти на дясната
ръка.
Приети по делото
са и болнични листи на името на ищцата, а именно: № Е 2016 5997695 от
08.09.2016 г.; № Е 2016 6861245 от 07.10.2016 г.; № Е 2016 6861506 от
06.11.2016 г.; № Е 2016 7423288 от 06.12.2016 г.; NQ Е 2016 7423554 от
06.01.2017 г.; № Е 2017 8115476 от 01.02.2017 г.;Болничен лист № Е 2017 8115733
от 04.03.2017 г.; № Е 2017 8739112 от 04.04.2017 г.;Болничен
лист № Е 2017 8739362 от 02.05.2017 г.;Болничен лист № Е 2017 0325432 от
31.05.2017 г.;Болничен лист № Е 2019 7672867 от 01.07.2019 г.;
От приетите по делото епикризи
/л. 19-20/ се установява, че ищцата е претърпяла две хирургични интервенции,
подробно е описано и състоянието на ищцата.
Видно е от
приетия Трудов договор № 455/11.07.2017
г. , сключен между Е.Б. и „ Лалов и Вачев"ЕООД гр. Враца, че на същата
дата между страните е възникнало трудово правоотношение.
От приетото
като доказателство Експертно решение на ТЕЛК № 5708 от 31.10.2017 г. , издадено
от МБАЛ „ Х. Ботев“ гр. Враца се установява, че на Е.И.Б. е определена 54 %
трайно намалена работоспособност за срок от две години, като 20 % са определени
в следствие на трудова злополука, претърпяна на 05.08.2016 г.
По делото са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на петима свидетели.
От
показанията на свидетелката Й. Ц. Ц.- дъщеря на ищцата, се установява, че когато
се върнала от гр. Велико Търново, майка й била все още в болницата. Коренно
различна жена видяла, преди инцидента била весела, усмихната, вършела всичко
сама. След инцидента била затворена в себе си, не можела да говори така, както
преди, била притеснена, болката от травмата била голяма. Останала при майка си
възможно най-дълго. Ходела само за изпитите на Велико Търново, през другото
време била при нея. Свидетелката домакинствала,
майка й не можела да се обслужва сама, имала конци, боляло я много, не можела
да прави нищо с тази ръка. Точно като време не знае колко време продължило
възстановяването, но било дълго, трудно се възстановила както психически, така
и физически. Не си спомня точния период, но било дълго. След операцията, ръката
на майка й била обездвижена, за около шест месеца. Била обездвижена – шита и увита с бинт, не можела да хване нищо
с нея. Две операции претърпяла майка й. Едната операция била началото на месец
август, втората операция била месец ноември, но за датата не си спомня. И след
втората операция, било по същия начин, като след първата, ходела на
рехабилитации. Средният пръст бил със скъсани сухожилия и трябвало да се
възстановява. В началото след операциите, майка й я боляло, усещала болка,
всяко нещо което се опитвала да докосне – изпускала, всичко което хващала с
ръката. След операциите, майка ми се оплаква при промяна на времето, усеща
болка. Аз бях плътно до майка ми. В
периода август 2016г. до 2017г. май месец, била на работа, за да ѝ помага
си взимала отпуск, болничен и се грижела за нея.
С показанията
си, свидетелката И. С.-Е.- снаха на Е. потвърждава заявеното от свидетелката Ц..
Сочи, че у ищцата настъпила промяна в психическа насока, не била човекът, който
познавала преди инцидента. Видяла я когато я изписали, отишла при нея за малко,
поведението ѝ било неестествено за нея – отдала го на болката. Не знае
как е изглеждал пръста, защото ръката била в бинт. Това е психическа травма.
Отказвала да излезе на вън. Казвала: „Срамувам се, защото всички ме гледат в
ръката”. Имало някакъв израстък, който бил засегнал и другия пръст. Тя не
искала да излиза, това променило отношението ѝ, смятала, че всички я
гледат с насмешка. Притеснявала се, че не може да изпълнява задълженията си.
След операцията, промяната била неузнаваема. Посочва, че към днешна дата Е. си
е същата, с течение на живота, нещата които се стекли, тя станала още по-силна.
Е. е контактна личност, тя се вписва във всеки един разговор и тя е човек,
който умее да изслушва хората. Към днешна дата тя вече става същата Е., както
преди инцидента. Но след самият инцидент, тя не била същата. Малко преди
втората операция тя започнала да привиква, с това което се е случило. Доста
месеци ѝ трябвали да се възстанови.
Съдът,съобразявайки
възможната заинтересованост на свидетелите съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, ги кредитира изцяло като достоверни, логични, последователни и допълващи
се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото доказателства –
писмени и експертни заключения.
Разпитан в
качеството на свидетел е и Д. Д..
Разказва, че
доста пъти си ходили на гости. Случвало се е да праща багаж на баща й по нейния
съпруг. Знае за инцидента, който се случил с ищцата, за него разбрал в
последствие, два три месеца след инцидента. Неговият баща му казал за
инцидента. Видял се с ищцата през януари 2017г., като констатирал доста голяма разлика в нея, държанието й не
било същото както преди, била затворена, свита, не присъствала на техните
срещи, когато се събирали на масата. Гледала да е в другата стая, да не е с
тях. Правело му впечатление, че не е както преди, не била засмяна. Когато се
събирали на масата му правело
впечатление, че тя се хранела с лявата ръка и не използвала дясната си
ръка, както е било преди. Тя избягвала да бъде в компанията, стояла малко при тях. Не казвала
защо става от масата, но причините били видими.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
По делото са
събрани гласни доказателствени средства и чрез разпита на свидетеля З. А.. Не
познава Е., били я извикали като свидетел, да обясни как работила с машината.
Работела в същото дружество, където работи Е., преди шест години напуснала.
Извикали я да кажа как се работи с машината, във връзка с инцидента.Нейната работа се изразявала в това да работи на
същата машина. Никога не била работила на такава машина, преди да започне тази
работа. Когато започнала работа– месец, два е имало човек до мен, за да й
покаже как се работи. Преди 12 години започнала там работа. Постоянно им
казвали да внимават с машината. Процеса на работа – включват машината,ако се
свърши едната партида и се сипва другата, винаги машината трябва да се изключи
и да не се пипа в машината, докато е включена и да не се бърка. Машината се
изключва - имало едно червено копче, с него се включва и изключва машината.
Когато привърши количеството месо в машината,
работникът трябва да изключи машината, сипва
другото количество месо, включва машината и имало отдолу един педал,
който опира на бедрото и като се изсипе сместа, се включва машината - с бедрото
се докосва педала и машината тръгва. Никога не е бъркала в машината, докато е
била включена. Машината винаги можело да се разбере дали е включена или
изключена. Имало помпи, когато работи се чувало. Имало писмени правила за
работа с машината. Всяка сутрин, когато отивали на работа, било задължително да
ги извикат и да им кажат как да работят. Така е било докато тя работила там.
Инструктажа бил както за машината, така и за процеса на работния ден. Когато
работела там, имало пълначна машина и една машина, на която се мели месото,
тези машини били в залата. Шумът, който се издавал от машината сигнализираше,
че работи машината, друго не си спомня да е имало като сигнал, че машината
работи. Когато машината е изключена от копчето, без да се докосне копчето, не
може да тръгне. Копчето представлява - кръгло червено копче, като го завъртиш
на едната страна тръгваше, на другата страна спираше машината. Винаги след
свършване на работния ден – изключват машината от копчето, кабела и започват да
разглобяват, чистят, мият и така е било докато тя работела там, до преди шест
години. Спомня си, че там където се слага месото, за да се мели, на самата
машина имало решетка, сега не знае. Машината и със спусната решетка, а и да не
е спусната, тя все си работи. Този педал, който се натиска с бедро, той е
фабрично монтиран, той си е към машината. Докато тя работела там, когато машината
е в работен цикъл, нейните ръцете винаги са били отпред, не е бъркала в
машината, а когато се е налагало, винаги я изключвала. При изключена машина,
при разглобяването на фунията, може да се добави около 80 грама кайма. Около 1
кг може да се извади от корпуса на машината.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля като достоверни, логични, последователни
Разпитан
като свидетел е и В.П.П.– служител в ответното дружество.
Познава Е. от работата си. Работили са заедно в Орбита. Все още работи
там.Работел там, когато тя започнала работа. Преди нея, той работел на тази
машина. Запознат е с функциите на машината. Всички инструктажи им прави Е..
Инструктажите се изразяват устно, има писмени неща, но инструктажа е устен. Има
предпазен механизъм на машината. Когато започнеш да разглобяваш машината, тя
спира, не може да работи. Ако не е сглобена правилно, също няма да работи. Няма
пречка машината да е включена и да се разглоби – тя ще спре автоматично.
Машината се сглобява, приготвя се всичко и се включва да работи. Когато се
свърши работа, спира се тока и след това се прави, каквото се прави. Машината
се включва от контакта, след това има копче -отстрани. Копчето се щрака на 900С
и се върти. Машината има шум, няма как да объркаш дали е включена или не.
Индикатор на копчето няма, от който да е видно дали е включена машината.
Копчето е кръгло, но на него има издадена част за захващане при въртенето като
тези на фурната. Визуално се вижда, кога е включена машината – когато копчето е
вертикално - машината е включена, а когато копчето е хоризонтално, значи
машината е изключена. Живее на съпружески начала с управителя на дружеството Е..
Не е присъствал на инструктажа, проведен на Е., но такъв е провеждан за всички.
От началото той сглобявал машината и ѝ показвал, след това Е. показвала.
След като Е. започнала работа,свидетелят я наблюдавал няколко дни. По време на
тези наблюдения, не е виждал тя да бърка в машината. Не бил на работа по време
на инцидента. Е. му се обадила и му казала, че е станало нещо с машината. В
болницата е и трябва да внесе пари за операция, не са говорили много. Е.
придружила Е. до болницата, тя му казала, че през цялото време е била с нея.Той
работел на тази машина преди Е.. Ако не стигне количеството кайма в машината
има два варианта - единият е ако има следващ продукт, който да се работи и е
свършил първия, изгасва се машината, слага се следващия - вторият пълнеж, който
избутва първия, но ако работата е свършила и няма следващ продукт, който да
избута първия, машината се гаси, разглобява се машината и ще има още много
количество кайма. Има фуния отпред, ако се отвие има също материал. Във фунията
няма режещи елементи. Има две опасни неща - в бункера има механизъм с перка,
която избутва материала до още един механизъм. Машината е опасна, няма как да я
спреш. Когато си сложиш ръката отгоре на машината, не е много лесно, за да се
стигнат перките. Първата перка се намира на долното ниво на бункера, първите
30-40 см няма нищо. Злополуката е станала във втория механизъм. След инцидента,
след като приключили всички огледи, свидетелят лично измил машината, а тя се
мие само с разглобяване. Машината не може да се включи, когато е разглобена.
Машината не е била разглобявана по време на инцидента. Според свидетеля Е. се е опитала да бръкне в
машината, най-вероятно е натиснала педала без да иска, но това е негово
предположение. Перките се задвижват от педал, той се задейства с коляно.
Машината има перка, която придърпва към втора перка, която реже. Ако се бръкне
може и първата перка да те хване. Има как да се бръкне в машината, перките се
въртят, през това време има отвор, но както първата перка може да те хване,
така и втора перка може да те хване. При задвижени перки трябва да е включена
машината, няма как иначе. Има тяло, в което се слага материала, под него има
перка, която придърпва материала надолу, перката се движи по ръба на бункера и
леко пробутва каймата надолу, за да слиза надолу (човек също може да притисне,
за да стигне материала до долу), трябва да се мине през първата перка. Перките
се задвижват едновременно, те се въртят заедно. Е. е имала късмет, че си е дръпнала бързо ръката. Когато
работникът работи с машината, той стои вляво от нея, отдолу има бутон, който се
задейства с коляното, фунията излиза пред работника, всяко задействане изкарва
кайма. Копчето, с което се изключва машината е от дясно. От фунията излиза
материал, в нея няма перка. Бункерът отгоре има решетка. Машината може да
работи, ако решетката не е сложена. Педалът, който се натиска с крак е фабрично
сложен. Целта на решетката е, да не може да се бърка в машината. Повече от 7-8
години работи във фирмата. Няма друг такъв инцидент във фирмата. Има само една
такава машина във фирмата. Той работил само на тази машина.
Съдът,съобразявайки
възможната заинтересованост на свидетеля съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК,
кредитира изцяло показанията като достоверни, логични, последователни и
допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по делото
доказателства – писмени и експертни заключения.
От приетата
и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по
време на временната неработоспособност на ищцата, в периода 05.08.2016 г. -
30.06.2017 г. е получила обезщетение за временна неработоспособност в размер на
3747.10 лв. Изчислената от вещото лице разлика е в размер на 114.95 лв. Общият размер
на мораторната лихва представлява сума в размер на
25.62 лв. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
По делото е
приета и съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, съгласно чието
заключение се установява, че от медицинската документация приложена в делото е
констатирано,че Б. е получила:
-Травматична
ампутация на 2 пръст на дясна ръка на ниво начална фаланга, което й е причинило
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ГОРЕН ДЕСЕН КРАЙНИК.
-Разкъсно-контузни рани на 3 и 5 пръсти и дланта на дясна
ръка,който увреждания са й причинили ВРЕМННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,НЕОПАСНО
ЗА ЖИВОТА.
Посочено е, че по механизъм
уврежданията отговарят да бъдат получени от притискащо действие на твърди тъпи
предмети със значителна сила.Оздравителният период е от порядъка на 6 месеца, а
периода на възстановяване на функцията на крайника е около година, както е при Б..Извършени
са две оперативни интервенции за времето на престоя в здравните заведения, където
е проведено и медикаментозно лечение по схема, оздравителни процедури при физиотерапевт,
като периодите са посочени в общата част.Болката към момента на травмата е била
много силна, като същата е овладяна в здравите заведения със съответни
медикаменти и анестезия по време на операциите.По време на рехабилитацията също
е имало болка, като същата е била продължителна.Отразено е също така, че към
момента няма медицински данни за увреждания на здравето свързани с посочения
инцидент, които да не са възстановени. Ампутацията на 2 пръст на дясна ръка е
довела до нарушение на основната функция на ръката-хващането,като това
нарушение е за цял живот.Обичайно подобни травми са свързани с периодични болки
в мястото на ампутацията до края на живота на пострадалия, при натоварване,
смяна на времето и други, като силата на очакваната болка зависи от
индивидуалната поносимост на пострадалото лице, като
периода за отшумява не може да се конкретизира, а лечението обикновено се
предписва са болкоуспокояващи средства.Посочената ампутация е основание за
определяне както на временна.така и на трайна нетрудоспособност.
По делото е приета и изслушана
допълнителна съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, съгласно
чието заключение на 05.08.2016 г., в следствие на трудова злополука Е.И.Б.,
получава нараняване на дясна ръка, което се състои от травматична ампутация на
втори пръст през долната част на проксималната фаланга и разкъсни
рани на трети,пети пръст и дланта. По спешност е постъпила за лечение в
Ортопедично отделение на МБАЛ „Х. Ботев" Враца, което е продължило от 05.08.16
г. до 08.08.16г.Вещото лице пояснява, че в медицината
липсва метод за апаратно измерване и документиране на силата, интензитета и
продължителността на болковата симптоматика.За
отчитането й се използува Визус
аналогова скала (VAS ), при която пациентите сами оценяват болката по скала от
1 до 10.
1-липсва болкова симптоматика 10-Силна постоянна болкова
симптоматика, налагаща използуването на опиатни аналгетици. При този вид
травми е нормално да има някаква болкова симптоматика
с по-дълга продължителност/три - четири месеца/, поради наличие на размачкване
на раневите повърхности.Такова размачкване е описано
в епикризата издадена от Ортопедично-травматологично
отделение МБА/1 Враца.
По разпоредбите на НЗОК, 30 дни след
изписване от болница, грижите и лечението на пациентите е ангажимент на
оператора и екипа извършили оперативната интервенция.Те включват контрол и
превръзки на оперативните рани,сваляне на конци, проследя вя не на
възстановителния процес и откриване на евентуални усложнения, налагащи медикаментозна
или друг вид терапия.В наличната по делото медицинска документация липсва
информация за това.
На базата на ИЗ № 9970 / МБА/1 Враца/
вещото лице дава отговор, че по време на болничното лечение, непосредствено
след травмата, пациентката е получила точно и адекватно лечение.След изписване
от болницата и изтичане на 30 дневният срок, пациентката е насочена и провежда
курсове от физиотерапия и рехабилитация от 19.09.2016 г. до 11.11.2016 г.Провеждането на това лечение е документирано с
амбулаторни листове и показва „овладян болков синдром
и подобрени движения в дясна ръка", „Увеличен обем движения в пръстите на
дясна ръка.Подобрен юмручен захват."/стр.40
амбулаторен лист N2 1234 от 11.11.2016 г./
От приложената документация, липсват
данни за извършване на двата контролни прегледа след дехоспитализация
на пациента.Целта на тези прегледи е контрол на състоянието на пациента,
откриване и лечечение на евентуално възникнали
усложнения.
Неглижирането на
лекарските препоръки, неспазването на съответните предписания и назначеният
режим са една от причините за възникване на усложнения в постоперативния период
при пациенти.
При операцията на 05.08.2016 г. е
извършено оформяне на ампутационен чукан на втори
пръст и кожен шев на раните на дланта,трети и пети пръст.В епикризата
е описана липсата на неврологични увреди, поради което не е необходимо използуването на неврорегенеративни
медикаменти.След зарастване на меките тъкани, пациентката е провела курсове
активна рехабилитация и физиотерапия като в приложените документи до
хоспитализацията в МБАЛ „Вива Медика", липсва
информация за наличие на някакви усложнения, налагащи оперативно лечение.
На 16.11.2016 г. Е.И.Б. е приета за
лечение в МБАЛ „Вива Медика" ИЗ № 2941с Дииагноза от титулната страница „Ампутацио
индицис декстра инветерата"и МКБ код Т92.6 и S86.1.Според
международната класификация на болестите /МКБ/ код с тези цифри обхваща:Т92.6-Последици
от смазване и травматична ампутация на горен крайник: S86.1- Травма на друг
мускул и сухожилие от задната мускулна група на ниво подбедрица.И
двата кода нямат отношение към състоянието на болната.От представената епикриза и копие на ИЗ 2941 липсва информация с какви
оплаквания и симптоми е приета болната за лечение, като е споменат „нарушен захват на десен горен крайник".В обективното състояние
е описана „върхова некроза на ампутационния
чукан".
/стр.223,Епикриза МБАЛ Вива Медика/.
Вещото лице е посочило, че от
предоставената медицинска документация не е възможно да се даде отговор на
въпроса за необходимостта от втората оперативна интервенция.
Трудовите задачи и задължения описани в
длъжностна характеристика за длъжността „пакетировач"
на „Лалов и Вачев"ЕООД, предполагат постоянно натоварване на
пръстите,дланите и китките на работещия за срока на работното време.Коректното
изпълнение на трудовите задължения би било невъзможно при наличие на
болка,нарушен захват или контрактури
ангажиращи ръката на работещият.
Болничният лист с № Е20197672867 е
издаден с МКБ М65.8-Други синовити и теносиновити,като в него допълнително е уточнено, че е
засегната дясна предмишница.
Това са
група възпалителни заболявания, ангажиращи сухожилията и сухожилните
влагалища, които се проявяват клинично с болка и ограничение на движенията в
засегнатата зона.Най-честата причина за тяхното появяване са пренатоварване при работа или активен спорт.Няма описан тендинит или теносиновит
вследствие на травма, поради което вещото лице не намира връзка между травмата
на болната и това заболяване.
Съдът
кредитира заключението по приетата СМЕ, като намира същото за обективно и
компетентно изготвено.
Приета и изслушана по делото е съдебно –
техническа експертиза, според заключението на която, процесната
машина като марка и модел е вакуумпълнителен автомат система „БААДЕР“ 752,производство
1992г. в Германия. Като вид на задвижването на основните механизми, машината е електро-хидравлична,
като всички задвижващи и движещи се механизми са вградени във вътрешността на конструкцията. В бункера на вакуумавтомата се поставя само изходен материал, който е
във вид на пластична маса. Машината служи за пълнене и порциониране
на пълнежна маса с различна природа ( каши, салати и тестообразни маси, отделяне и пресукване на салами, пълнене
на дози и др.)
Началния
момент на експлоатация на машината по предназначение в цеха, е не по-късно от
2006- 2007г. Производственият капацитет на машината е 2,2
тона за час,налягането на пълнене е 22 бара ( 2, 2Мра).Обемът на порциониране в масови еденици е
от 10 гр. до 10 кг. 1-3.4. Скоростта на порциониране
е до 275 порции за минута. Масата на машината е М = 460 кг.
Производственият
процес конструктивно предвиден от производителя е автоматизиран, с касателство електронно микропроцесорно
управление. Клавиатурно се набират желаната програма и количествени параметри,
които се визуализират на дисплея с възможности за изменения и запаметяване.Фактологическите резултати от проучвателното изследване
относно сравнителни образци на процесната машина,
ведно с писмените доказателства, е основание категорично да се твърди:
Коленният / колянов лост („педал“) е част от
оборудването на машината , той е регулируем и се използува
ведно с клавиатурата при определени режими / програми, каквито са единично и
продължително порциониране.При управлението на
машината в режим „Аварийна програма “ (т.14) също се използува
коленният лост (за стартиране на пълненето ).Този режим се използува
само когато поради определен дефект машината не може да се управлява от
електрониката ( комп.- микропроцесорно).
Ако работа бъде спряна за повече от пет (5) минути е налице автоматично
прекъсване на ел. моторите.
Вещото лице
е отразило в заключението си, че върху процесната
машина са извършвани определни конструктивни
изменения. Моментът на извършване на измененията не е установен в хода на
разследването от двете Фази на наказателното производство. Естеството на тези
изменения, касае защитен изключвател, който е свързан с прекъсване на ел. захранването за
въртеливото движение на конструктивните елементи („ перки “) в бункера, към
момента на отваряне на предпазната решетка - капак, която е разположена върху
отвора на бункера за зареждане на пълначната маса. Именно тези изменения са позволили
процесната машина да бъде експлоатирана като
технически неизправна и технически небезопасна, както към момента на възникване
на злополуката, така и в предходен период от време, който е с неустановена
точна ретроспективна продължителност. Възможно е тези изменения („шунтови“) да са предназначени за ротация на „перките“ в
бункера при отворена предпазна решетка, с оглед интензифициране процеса на
зареждане. I -7.2. По този начин би могло да се повишава
производителността на процесната машина при експлоатация
и изработка на определени крайни продукти, но без съмнение това повишение е за
сметка на нейната техническата безопасност.Изследването на писмените
доказателства по делото позволява да се твърди, коленният лост („ педал “) е
част от оборудването на машината предвидено от производителя. Изследването на
виртуално представените сравнителни обекти, касаещи тази марка и модел машина,
също са основание за това твърдение.
Отразено е,
че функционирането (експлоатацията) на една машина, повдигателно съоражение, МПС, съд под налягане и др., не доказва
техническата изправност и още по-малко техническата безопасност 1-9.2.
Настоящата СТЕ оценява техническата изправност и техническата безопасност на
машини, съоражения с повишена опасност, МПС и др.,
като съответствие на установени фактическо и документално състояние, с
регламентирани технически изисквания и определения (технически норми) в относимите нормативни актове, стандарти, инструкции, конструктивна
документация и др. Налице са доказателства за извършвани конструктивни
изменения спрямо предвидени от производителя елементи ( въздействие върху
защитни блокировки ) в машината, които са свързани с безопасната експлоатация
на същата. Това са основания за експертно твърдение, че към момента на
възникване на злополуката процесната машина е била
технически неизправна и технически небезопасна за експлоатация.
Процесната машина функционира по
предназначение при използуване на електрически машини
(ел. мотори), хидравлична помпа и ваккумна такава,
които са снабдени със защита срещу екплоатационни
претоварвания (топлинни, механични и др. фактори). Съгласно техническата спецификация отразена в
инструкция упътване (т. 6), при включване в мрежата са налични светещи време на
действие движещи се частици.
На въпроса конкретно разполага ли с решетка на фунията и защита, която при отваряне на решетката да препятства задействането на машината, а при работеща машина да прекъсва нейната работа, вещото лице е дало отговор, че резултатите от изследването на материалите по делото позволяват по този въпрос отговорът на настоящата СТЕ да е положителен:немският производител на процесната машина конструктивно е предвидил такава защита. Когато е технически изправно електронното микропроцесорно управление и не е извършвано въздействие върху защитния изключвател, на дисплея се изписва цифровия код „3333“, за който изрично е посочено, че касае задействане на първия защитен изключвател, който \ кореспондира с текста „предпазната решетка е отворена. Изписването на дисплея на цифровия код „4444“ кореспондира със сигнал задействие на втория защитен изключвател, за който няма изрично посочен текст в таблицата на повредите и съответните кодове. Предвид данните в точката „Инсталации за сигурност (т.7) от инструкционното упътване,този код следва да кореспондира с „ отворена клетка “ (бункерът е отделен и завъртян). На въпроса спазени ли са всички изизсквания по отношение на машината, визирани в разпоредбата на чл.8 от ЗЗБУТ, вещото лице е отговорило отрицателно.Според СТЕ установеното към момента на възникване на злополуката фактическо състояние на процесната машина, доказва ползване на технически неизправно и небезопасно работно оборудване , което е несъответствие ( Дефект №2 ) с регламентираните изисквания относно неговото използуване. СТЕ счита, че установеното към момента на възникване на злополуката фактическо състояние на процесната машина, не съответства ( Дефект №3 ) с регламентираните изисквания относно поддръжката и ремонта.
В механизма
на възникване на процесната трудова злополука от
05.08.2016г., каузалната връзка, касаеща системата
машина - човек (Работник) в конкретния случай не е монофакторна. Възникването
на злополуката се определя от бинарна факторна
система, касаеща технически неизправната
(небезопасна) машина, ведно с двата различни видове действия на пострадалата
Работничка. Резултатите от изследването на материалите по делата от двата вида
производства са основание за експертно твърдение, че не се касае за внезапно
възникнала техническа неизправност, пряко свързана с дефектиране
на конструктивно предвидени елементи от система за безопасност на машината. Същите
резултати са основание да се твърди, че между доказаната техническа
неизправност ( неработещата техническа блокировка ) и възникването на
злополуката, е налице причинно - следствена връзка, като проявата на
следствието се диктува от два независими, конкурентни и различни по природа
каузални фактори.
Вещото лице
е дало категоричен отговор, че ако процесната машина
към 05.08.2016г. е била с технически изправна защита, касаеща
отварянето на предпазната решетка на бункера, то злополуката с ищцата не би
настъпила.
Отразено е в
експертното заключение, че демонтируемите детайли са
разположени във вътрешността на бункера ( фунията ) на машината, като техния монатаж, демонтаж, почистване и съхранение е инструкционно описан.Режещите конструктивни елементи по
вертикала са разположени на определени отстояния в
близост до „дъното ‘ на конусообразния бункер за зареждане.Контакт с режещия
ръб на витлообразния конструктивен елемент както и такъв с другите краеви режещи ръбове, може да се осъществи единствено и само
при поставяне на човешката ръка в отвора за зареждане на бункера с пълначна
маса. Отворът на бункера е на височина 134 - 136см от опорната
повърхнина.Режещият ръб на първия детайл „перка“ е криволинеен и точките по
неговата дължина са с различни отстояния от хоризонт,
равнината (при нивелирана машина ), в която лежи отворът на бункера.
Разстоянието от нивото на отвора до криволинейния режещ ръб на първия
конструктивен елемент („ перка) в най - гораната част
е 33-34см., което се увеличава ( криволинейно изменение) в посока надолу към
втория конструктивен елемент и дъното, до 40-41 см. Разстоянието от нивото на
отвора до най - ниско разположения,
режеш ръб на втория конструктивен елемент, е още по - голямо и достига до 45 –
46 см от равнината на отвора.Срязването на втория
пръст от дясната ръка на пострадалата работничка (травматичната ампутация) е
възникнало на дълбочина минимум 33-34см (над 50 % от височината на бункера) от
равнината на бункерния отвор с решетката.Точното
разстояние на срязването на втория пръст след посочения минимум по дълбочина на
бункера зависи не само от разположението по височина на режещите ръбове на
двата конструктивни елемента в бункера.Това разстояние по същество е дълбочината
на проникване на крайника в особено
опасната зона.Тази дълбочина зависи от разположението на ръката на пострадалото
лице по диаметъра / радиуса на отвора на бункера, от биометричните данни на
ръката, фактическите данни за травматичната ампутация и други данни, каквито данни не са налични в матераилите
по делото.
Посочено е
на следващо място, че ако ел. ключ ( „копче”) с червен цвят, разположен от
дясната страна на процесната машина, към момента на
възникване на злополуката е бил на позиция „изключено ” и в този момент се
задейства (натисне) коленният лост-педал разположен от лявата страна на
машината, то двата конструктивни елементи („перки“) с режещите ръбове нямаше да
се задвижат ротационно във вътрешността на бункера.За да се задвижат
конструктивните елементи съдържащи режещи ръбове, не е достатъчно да се
задейства натисково коленният лост- педал, а е
необходимо и червения електрически ключ да бъде позициониран на позиция
„включено”. При включено
положение на въртящият се червен ключ („копче“) работи ел. мотор и възниква
шум, който по същество е звукова индикация / сигнализация.
Предвид фактологическите доказателства по ДП, може да се счита (
към деня на възникване на злополуката), че на дълбочина от 29-28см от равнината
на отвора, в посока към дъното на бункера ( към деня на злополуката) са били
налични остатъци от пълначна маса.
При спазване на писмените инструкционни разписания от пострадалата работничка, не би могъл да настъпи инцидент, при които машината да отреже или откъсне пръст на работеща с нея човек. Ако пострадалата работничка (Ишца) преди да предприеме целевото действие (според гласни доказат.) за поставяне на ръката ( „бръкване” ) в опасната зона (вътрешността на бункера), е поставила червения въртящ се ключ ( „копче”) на позиция „изключено”, то не би могъл да настъпи инцидент, при който машината да отреже или откъсне пръст на работещ човек с нея.
В
инструкцията за безопасна работа с процесната машина
не е налично такова технологично изискване - работещият да „добутва“
пълнеж с ръка. В инструкцията-упътване за експлоатация на процесната
машина, също не се установява изискване.
Възникването
на злополуката като следствие се определея, от
бинарна, етиологична (причинна) факторна система.Първият
фактор е технически неизправната (небезопасна) машина, към момента на
възникване на злополуката. Вторият фактор са извършените действия от страна на
пострадалата Работничка, към момента на възникване на злополуката. Този втори
фактор е комплексен и е суперпозиция (сбор) за две
отделни действия - целево действие („бръкване“ в бункера), което не съответства
на писмените инструкционни изиквания
и нецелево действие (неволно действие - натиск на коленния лост-педал )
осъществяването на което е подчинено на случайността. Двата фактора в механогенезата на възникналата трудова злополука са
неразделни във влиянието си върху каузалната връзка - ако поне един от двата
фактора е в съответствие със съответните регламентирани изисквания, то
следствието ( злополуката ) не възниква.Точното описание на механогенезата
(механизмът) зависи от посоката на движение на ръката към момента на
срязването.
Конкретика на механогенезата
в деня на възникване на злополуката: Експлоатация на машината с отворена
предпазна решетка на бункера при неизключено положение на „червения“ електрически
ключ (работещ ел. мотор ), целево [ „добутване /
избутване“ или “изваждане” на остатък пълнежна маса ]
движение ( „бъркане“) на дясната ръка в отвора на бункера ( без пълнежна маса ), надолу в посока към „ дъното “ [ в
зависимост от биометричните параметри на Работничката - възможно повдигане на
пръстите на долните крайници ] Хващане
на пълнежна маса (кайма) с втори пръст [ по височина
минимум половината от височината на бункера ] Нецелеви (неволен) натиск на
коленният лост-педал с левия долен крайник.Кратковременна ротация на „перките“
+ срязване (травматична ампутация) на част от втория пръст и последващо падане на същия ведно с пължежната
маса на „ дъното “ на бункера Рязко инстинктивно движение на ръката посока
нагоре.
Съдът кредитира
заключението по приетата СТЕ, като намира същото за обективно и компетентно
изготвено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска за причинени неимуществени
вреди с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл.
52 ЗЗД:
За основателността
на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че в процесния
период е претърпял болки и страдания,
вследствие на травматично увреждане, признато по предвидения в закона ред за
трудова злополука, като към момента на настъпване на злополуката ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на причинените
вреди.
От приетия
по делото трудов договор № 182 /20.06.2016 г., се установява, че страните са се
намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „монтажник“ с основно трудово възнаграждение в размер на 590,00
лева.Освен това по този въпрос не е налице спор между страните, като това
обстоятелство е определено като безспорно с доклада по делото.
Видно от данните
по делото е, че ответникът, ползвайки правото по чл.57, ал.2 КСО, е подал
декларация за трудова злополука, в резултат на което е извършено разследване на
декларираната злополука и на основание чл.60, ал.1 КСО е издадено Разпореждане
№ 38 от 15.08.2016 г. на Национален осигурителен институт, Териториално
поделение- Враца, с което увреждането на ищцата е признато за трудова злополука
– настъпило в причинна връзка с изпълняваната от ищцата работа.
Разпореждането
по чл.60, ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи
на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността на
този акт се прилага разпоредбата на чл.17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице,
участвало в административното производство по издаването му. Между страните
няма спор, че настъпилото увреждане е признато по установения в закона ред за трудова
злополука. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността на индивидуалния административен акт/, че е настъпило
увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова
злополука – налице е внезапно и травматично увреждане на здравето – захващане
на ръката от въртящите се части на вакуум – пълначна машина при порциране на кайма в месарски цех, причинило
неработоспособност – отрязване и счупване на пръсти на дясната ръка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Според
чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Налага се извод, че ответното дружество дължи заплащане на
обезщетение за реално претърпените от ищцата неимуществени вреди. Следва да се
даде отговор на въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на
претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява
следното:
От събраните
по делото гласни доказателствени средства и заключение по СМЕ категорично се
установи, че във връзка с настъпилата трудова злополука ищцата е претърпял
множество болки и страдания. Разпитаните свидетели – дъщеря и снаха на ищцата
описват периода на възстановяване като
труден за ищцата, съпроводен с много болки. Свидетелката Цветкова – дъщеря
на ищцата изяснява, че тя домакинствала,
майка й не можела да се обслужва сама, имала конци, боляло я много, не можела
да прави нищо с тази ръка. Точно като време не знае колко време продължило
възстановяването, но било дълго, трудно се възстановила както психически, така
и физически.Свидетелката И. С.-Е.- снаха на Е. потвърждава заявеното от свидетелката Ц..
Сочи, че у ищцата настъпила промяна в психическа насока, не била човекът, който
познавала преди инцидента. Видяла я когато я изписали, отишла при нея за малко,
поведението ѝ било неестествено за нея – отдала го на болката. Не знае
как е изглеждал пръста, защото ръката била в бинт. Това е психическа травма.
Отказвала да излезе на вън. Казвала: „Срамувам се, защото всички ме гледат в
ръката”. Имало някакъв израстък, който бил засегнал и другия пръст. Тя не
искала да излиза, това променило отношението ѝ, смятала, че всички я
гледат с насмешка. Притеснявала се, че не може да изпълнява задълженията си.
След операцията, промяната била неузнаваема.
Установи се
от приетите гласни доказателства, както и от приетите по делото писмени
доказателства, че след инцидента ищцата претърпял две операции, като за втората
хирургична интервенция не се установи да е в пряка причинно – следствена връзка
с претърпяната трудова злополука.
От
заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че
оздравителният период е от порядъка на 6 месеца.Болката към момента на травмата
е била много силна, като същата е овладяна в здравите заведения със съответни
медикаменти и анестезия по време на операциите.По време на рехабилитацията също
е имало болка, като същата е била продължителна.Отразено е също така, че към
момента няма медицински данни за увреждания на здравето свързани с посочения
инцидент, които да не са възстановени. Ампутацията на 2 пръст на дясна ръка е
довела до нарушение на основната функция на ръката-хващането,като това
нарушение е за цял живот.Обичайно подобни травми са свързани с периодични болки
в мястото на ампутацията до края на живота на пострадалия, при натоварване,
смяна на времето и други, като силата на очакваната болка зависи от
индивидуалната поносимост на пострадалото лице, като
периода за отшумява не може да се конкретизира, а лечението обикновено се
предписва са болкоуспокояващи средства. за костите на предмишницата.
При тези
факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на ищцата в процесния период е
сумата от 15 000 лв. При определянето му съдът отчита, че увреждането е причинявало
силна болка на ищцата в процесния период. Болката,
освен че е била с висок интензитет, е съпътствала ищцата през целия оздравителен
период.
Като се имат
предвид тежестта на уврежданията, които е получила ищцата, продължителността на
лечението й, претърпяната хирургическа интервенция, която е в пряка причинно –
следствена връзка от настъпилата трудова злополука, продължителността и
интензивността на търпените болки и страдания, настъпилото продължително
разстройство на здравето, липсата на перспективи за пълно възстановяване, наличието
на период, през който ищцата е била в невъзможност да се обслужва сама,
загубата на работоспособност за едни относително продължителен период от време,
пониженото й самочувствие, възрастта на ищцата, определената 54 % трайно
намалена работоспособност за срок от две години, като 20 % са определени в
следствие на трудова злополука, претърпяна на 05.08.2016 г., както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, съдът
намира, че определеното парично обезщетение съответства на критерия за
справедливост. Посочената сума в достатъчна степен обезщетява преживените от
ищцата болки и страдания.Доказаха се негативни психически преживявания на
ищцата, но не и че отрицателните преживявания са довели до психическо или
нервно разстройство, което по трайност и интензитет да сочи на извод за
причинени вреди в по-голям размер.
По иска за пропуснати ползи по чл.
200, ал. 3 КТ:
За
основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че: вследствие на
увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука, е
пропуснал да реализира претендирания доход, равняващ
се на разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и
получаваното от него обезщетение по общественото осигуряване за периода от 05.08.2016г.
до 30.06.2017г. В тежест на ответника е
да докаже положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на
причинените вреди.
Пропуснатата
полза представлява приход за имуществото на пострадалия, който не се е
осъществил заради настъпилата трудова злополука. Не се дължи обаче обезщетение
за бъдещи вреди, чието настъпване е несигурно и зависи от множество други
обстоятелства. Затова може да се присъди обезщетение за пропуснатата полза,
само когато осъществяването на прихода е реално възможно и с такава висока
степен на вероятност, която се доближава до сигурност /решение № 156 от
29.11.2010 г. по т.д. №142/2010 г./. Приходът не трябва да е случайна, а
закономерна последица от установените по делото обстоятелства и получаването му
да е било осуетено само от непозволеното увреждане. По този начин трябва да се
преценява и дължимостта при обезщетяване на вреди от трудова злополука на
пропуснатата полза /в този смисъл решение №78/10.05.2017 по дело №3728/2016 на
ВКС, ГК, III г.о./.
Установи се
по делото първият елемент от фактическия състав на материалното право, а
именно, че на 05.08.2016 г. ищцата е получил травматично увреждане, което по
предвидения в закона ред е признато за трудова злополука.
От събраните
по делото писмени доказателства се установи, че в периода от 05.08.2016г. до
30.06.2017г. ищцата е получил обезщетение в размер на 3747.10 лева от общественото осигуряване. Съгласно чл.200,
ал.1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност
или смърт на работника /служителя/. По аргумент от чл.200, ал.3 КТ
отговорността за вреди обхваща и пропуснатата полза, изразяваща се в разликата
между полученото от пострадалия обезщетение за временна неработоспособност и
трудовото възнаграждение, което той би могъл да получава през исковия период,
ако е работел на длъжността, при упражняване на която е получил увреждане на
здравето си. Следва да се отговори на въпроса дали при изчисляване на
пропуснатата полза за ищеца да реализира трудово възнаграждение следва да се
вземе неговия брутен или нетен размер.
Съобразно разпоредбата на чл.66 ал.1 т.7 КТ
трудовото възнаграждение е сбор от основното и допълнителните възнаграждения с
постоянен характер. Основната заплата според легалното определение, дадено в
чл.4 ал.1 от Наредба № 7/2007г. за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/2007г., е възнаграждение за изпълнението на
определени задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или
длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, които се изплащат задължително, са определени с посочената
наредба или с друг нормативен акт. Такива са тези по чл.11, чл.12 и чл.15 ал.2
от Наредба № 4/2007г. Основната заплата и допълнителните трудови възнаграждения
образуват брутното трудово възнаграждение /чл.3 от Наредбата/ и по силата на
чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед
на това и определянето на обезщетението по чл.200 ал.3 КТ за пропусната полза
се извършва на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данък по
ЗДДФЛ и определените със закон вноски за социално осигуряване. Това е така, тъй
като по принцип данъците и вноските за социално осигуряване са в тежест на
работника/служителя, определят се на базата на брутното му трудово
възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин,
ако за обезщетението по чл.200 КТ са предвидени такива публични задължения, те
ще се удържат /от работодателя или от съдебния изпълнител/ от обезщетението при
изплащането му. В конкретния случай, и при определяне размера на пропуснатата
за ищеца полза по смисъла на чл.200, ал. 3 КТ, нетното трудово възнаграждение
не може и не следва да бъде базата за определяне на размера на претърпените
вреди, като този извод следва от гореизложените разсъждения. В този смисъл е и
константната практика на съдилищата /напр. определение № 258 от 20.02.2013г. на
ВКС по гр.д.№ 81/2013г., IV г.о., ГК; решение № 335 от 10.01.2012г. на ВКС по
гр.д.№ 1230/2010г., IV г.о., ГК, произнесено по реда на отменената разпоредба
на чл. 290 ГПК и др./.
Съдът
намира, че разликата между действително полученото обезщетение поради временна
неработоспособност и брутното трудово възнаграждение в размер на 114.95 лв. се
явява пропусната полза за ищцата, която следва да бъде присъдена, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното погасяване.
По възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат
Съгласно чл.
201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият
е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. Правнорелевантна за компенсацията на вини обаче не е всяка
форма на вината, а само грубата небрежност. Груба е небрежността тогава, когато
работникът не е положил грижата, която и най-небрежният не би положил. Не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба небрежност
може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност. Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
- поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Следователно при трудова злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1/без необходимото старание
и внимание и 2/в нарушение технологичните правила и на правилата за
безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и
внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност /Р. № 125/04.05.2016 г., ГД № 4417/2015 г. на IV г. о. Доказването
на грубата небрежност е в тежест на работодателя, който е релевирал
възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
От установения
механизъм на злополуката може да се направи извод, че ищцата е допуснала груба
небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Категорично
е установено по делото, че ищцата Е.И. е била запозната с основните правила за
безопасност при работа с процесната машина, което се установяма от приложения по делото списък на работещите в
ответното дружество, които са запознати с правилата за здравословен и безопасен
труд / л.108 /. Установи се също, от показанията на свидетелите А. и П., че по
време на инструктажа на работниците се обяснявало да внимават изключително
много с машината. Инструктажите били устни и постоянни.
При тези
обстоятелства, след като е била запозната с основните правила за безопасност
при работа с процесната машина, ищцата е била длъжна
да предвиди последиците от неспазване на тези правила, които би спазил и
най-небрежният работник, работещ на тази машина. В конкретния случай бъркането
с ръка в работеща машина, без да е спряна, представлява грубо нарушение на
основно правило за безопасност и е проявление на груба небрежност, тъй като не
може ищцата да не е осъзнавала рисковете, които крие поведението й. В тази
връзка може да се направи категоричен извод, че ищцата е осъзнавала
възможността от настъпването на неблагоприятния за нея резултат, но явно -
разчитайки на своя голям опит, професионални умения и способности, лекомислено
се е надявала, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати.
Грубото нарушаване на основните правила за безопасна работа, в т. ч.
самонадеяното пренебрегване на изричната забрана да не се бърка с ръка в работещата
машина /за която ищцата е била инструктирана/, представлява допусната от нея
груба небрежност по смисъла на чл. 201,
ал. 2 КТ.
С проявената груба небрежност работника е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което следва да се
намали дължимото се обезщетение от работодателя. При спазване на задължителната
съдебна практика, съобразно която критерий при определяне на процента на
съпричиняване е конкретния принос на увредения, с оглед обстоятелството, че
пострадалата се е поставила в ситуация на повишен риск, застрашавайки здравето
си, изключително в резултат на собственото си поведение, обективният принос на
същата в съпричиняването на вредоносния резултат е
значителен и съдът го определя на 50 %.
Така
определените размери на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди следва
да бъдат намалени, на основание чл. 201, ал. 2 КТ, с определения процент на съпричиняване
на пострадалата от 50 %, при което обезщетението за неимуществени вреди възлиза
на 7 500 лв., обезщетението за имуществени вреди възлиза на 57.47 лева, а мораторната лихва върху последното обезщетение в размер на
12.81 лв.За горницата над тези суми, предявените искове следва да бъда
отхвърлени.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 ГПК право на разноски възниква и за двете
страни. Ищеца е доказал разноски в размер на 1500 лева.Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 538,79 лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер на
1650.07 лева разноски, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати
по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 302,80 лв. и
разноски по делото за изготвени СМЕ, СТЕ и ССчЕ, касаещи исковете за неимуществени
вреди и пропуснати ползи, в размер на 359,19 лв., или сумата от общо 661,19
лв., съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Орбита” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Враца, ул.’’Иваница
Данчов” № 7, представлявано от управителите
Е.Ц.П. и Ц. А. П. да заплати на Е.И.Б.,
ЕГН ********** сумите, както следва:
- на основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 7 500,00 лева / седем хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, реализирана на 05.08.2016г. и
призната като такава с Разпореждане № 38 от 15.08.2016 г. на Национален
осигурителен институт, Териториално поделение - гр.Враца, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.08.2016 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 7500.00 лева
до пълния предявен размер от 20 000
лева като неоснователен.
- на основание чл. 200, ал. 3 КТ
сумата от 57,47 лева / петдесет и
седем лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща пропусната полза в
размер на разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата и
получаваното обезщетение по обществено осигуряване за периода от 05.08.2016 г.
до 30.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2016
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 57,47 лева до
пълния предявен размер от 873.00 лева
като неоснователен.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 12,81 лева / дванадесет
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща мораторна
лихва за забава върху претендираните
обезщетения за пропуснати ползи от датата на изискуемостта им до момента на
предявяване на исковата молба, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 12,81 лева до
пълния предявен размер от 202.00 лева
като неоснователен.
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 538,79 лева направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Е.И.Б.,
ЕГН ********** да заплати на Орбита”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.Враца, ул.’’Иваница Данчов” № 7, представлявано от управителите Е.Ц.П. и Ц. А. П. сумата от 1650,07 лева разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Орбита” ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:гр.Враца, ул.’’Иваница Данчов” №
7, представлявано от управителите Е.Ц.П.
и Ц. А. П. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Враца сумата от 661,19 лева – държавна такса и възнаграждение
за вещи лица.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2 ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: