Решение по дело №3656/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1090
Дата: 25 ноември 2022 г.
Съдия: Анатоли Йорданов Бобоков
Дело: 20222120203656
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Бургас, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20222120203656 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ***,
ЕИК *** против наказателно постановление № 653066-F668375/22.08.2022г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева. С жалбата се иска
отмяна на обжалваното постановление.
В с.з. за жалбоподателя се явява адв.К., поддържа жалбата и моли за отмяна на
НП.Претендира за разноски.
АНО изпраща представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е
допустима.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 18.07.2022г. е извършена проверка в търговски обект –склад за хранителни стоки,
стопанисван от жалбоподателя, намиращ се в гр.Бургас, ***. При извършената проверка е
установено, че при пуснат междинен отчет от монтираното и функциониращо към момента
на проверката фискално устройство, се намирали 38246,57 лв. Фактическата наличност била
положителна, тъй като проверяващите открили в касата на обекта сумата 44168,55 лв.
Отделно от тази сума на бюрото на разпитаната св.П. – касиер на дружеството се намирали
и други суми, които тя в момента на проверката отчитала, но все още не въвела в касата.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
1
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. При съставянето на акта представляващия дружеството е
получил препис от него и е записал възражения.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление, с
което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. чл.1 от ЗДДС е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 900 лева.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя и не по-късно от една година от нарушението, а издаденото въз
основа на него наказателно постановление е в предвидения от закона шестмесечен срок и е
издадено от компетентен орган, видно от представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП.
Разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС предвижда, че министърът на финансите издава
наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. В случая такава се явява
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Няма спор, че процесния обект е търговски по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Като
нарушена в акта и наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Тази
разпоредба касае случаите, извън продажбите, като поставя изискване всяка промяна на
касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
фискалното устройство да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите
„служебно въведени” или „служебно изведени” суми. Констатираната с акта фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за
извършена проверка, копие от приложения отчет, съкратен отчет на фискалната памет,
както и показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло. Твърдението, че
св.П. е отчитала сумите от предния ден в момента на проверката са несъстоятелни, тъй като
е установена положителна разлика в касовата наличност, т.е. в касата е имало повече пари
от тези по междинния отчет. Отделно от това на бюрото на касиера се намирали и други
неотчетени суми, които се броели непосредствено преди проверката. По тази причина съдът
приема нарушението за установено по безспорен начин.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Законодателят е приел, че
за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
2
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Маловажен случай е този,
при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на други нарушения от съответния
вид. В конкретния случай не са налице данни, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от типичните нарушения от същия вид. Не се сочат и конкретни
доводи от жалбоподателя, с които да се направи преценка за приложение на този институт.
За констатираното нарушение, административнонаказващият орган е наложил
имуществена санкция по чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС в размер на 900 лева. Съгласно
чл.185, ал.2 от ЗДДС извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се
налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до
10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите
по ал.1, а именно глоба за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500
лева, или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
500 до 2000 лева. От цитираната разпоредба се налага извода, че за да се наложи санкцията в
размерите по чл.185, ал.2 от ЗДДС, следва нарушението да е довело до неотразяване на
приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и подлежи на
установяване и доказване от наказващия орган. Констатации в този смисъл обаче, не се
съдържат нито в акта, нито в обжалваното постановление, поради което съдът приема, че
санкционната норма е определена правилно. Неправилно е определен размера на санкцията.
Деянието е извършено за първи път и по делото няма данни за други нарушения на
данъчните закони, поради което съдът приема, че целите на административните наказания
биха били постигнати с налагане на санкция от 500 лева. Изложените съображения водят до
извод, че наказателното постановление следва да бъде изменено в тази насока.
В полза на АНО следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 80 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, се приема, че
ако НП бъде изменено и ако в производството има сторени разноски от страна на съда (за
възнаграждения на вещи лица, свидетели и т.н.), то те се възлагат изцяло на жалбоподателя,
а не съразмерно. В този смисъл съдът счита, че с оглед доказването на извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, то той следва да бъде осъден да заплати изцяло
сторените от АНО разноски. Цитираното тълкувателно решение е задължително и дадените
указания следва да се спазят, тъй като се доказва вината. Съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. По тази причина и съдът
определи възнаграждението в размер на 80 лв.
Предвид гореизложеното Бургаският районен съд на основание чл.63, ал.1, от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 653066-F668375/22.08.2022г., издадено от
началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на ***, ЕИК ***
е наложена имуществена санкция в размер на 900 лева, като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на
3
наложената имуществена санкция от 900 лева на 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН ***, ЕИК *** да заплати в полза на НАП-
София сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсулско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4