РЕШЕНИЕ № 142
гр.Бургас, 13.11.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение,
в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПОПОВА
АНГЕЛ ГАГАШЕВ
при секретаря Лена Димитрова и в присъствието
на прокурора Румяна Славова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик
Ангел Гагашев ВНОХД № 604 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Р.Г.Я. с ЕГН **********, подсъдим по НОХД № 4343/2018 г.
на Районен съд – Бургас, против Присъда № 70 от 11.04.2019 г., постановена по същото
дело.
С атакуваната
първоинстанционна присъда, подсъдимият Р.Я. е признат за виновен в това, че на
27.09.2016 г., в гр. Бургас противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която
владеел – мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge” 32 GB White MAT 25, c
IMEI 356421070942097, на стойност от 932.40 (деветстотин тридесет и два лева и
40 ст.), собственост на Е.Н.М. ***, ЕГН **********, поради което и на основание
чл. 206 ал. 1 и чл. 54 ал. 1 от НК е осъден на „лишаване от свобода” за срок от
една година, което да търпи при първоначален „строг” режим на основание чл. 57
ал. 1, т. 2, б. „Б” от ЗИНЗС.
Със същата присъда,
подсъдимият Я. е осъден да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град
Бургас направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 42,32
(четиридесет и два лева и 32 ст.) за съдебно-оценъчна експертиза. Подсъдимият е
осъден и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен
съд – Бургас, направените в хода на съдебното производство разноски за
експертизи в размер на 120,80 (сто и двадесет лева и 80 ст.), както и 10,00
(десет) лева, като държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни
листи.
Въззивната жалба на
подсъдимия Я. е бланкетна. Съдържа оплакване за незаконосъобразност на
атакуваната присъда, както и искане за нейната въззивна проверка.
Срещу постановената
присъда е подадена въззивна жалба и от служебния защитник на подсъдимия Я., с
оплакване за неправилност и необоснованост на съдебния акт, за постановяването
му при допуснати съществени процесуални нарушения, както и за противоречието му
с материалния закон. Жалбата съдържа кратки доводи в подкрепа на оплакванията. Иска
се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването на нова, с която
подсъдимият Я. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му
обвинение.
Преди разглеждане на
делото от настоящата съдебна инстанция, упълномощеният защитник на подсъдимия
конкретизира въззивната си жалба в допълнително писмено становище. Излагат се
доводи за липса на мотиви към обжалваната присъда, както и за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Допълнителната жалба съдържа и
оплакване срещу конституирането на частен обвинител в наказателното производство,
поради липса на качеството пострадал у това лице. Иска отмяна на обжалваната
присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Я. да бъде признат за
невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, подсъдимият Я., редовно призован, не се явява. Служебният
му защитник поддържа въззивните жалби, като изразява становище за недоказаност
на обвинението. Твърди, че инкриминираната вещ е била подарена на подсъдимия от
частния обвинител, поради което в този случай е налице гражданско-правен спор,
а не наказателен. Моли обжалваната присъда да бъде отменена, като подсъдимият бъде
признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание
пред настоящата инстанция, частният обвинител, редовно призована, не се явява.
Упълномощеният й повереник изразява становище за неоснователност на въззивните
жалби, като излага кратки доводи срещу направените с тях оплаквания. Твърди, че частният обвинител е претърпяла
имуществени вреди от деянието, поради което правилно е била конституирана като
такава в наказателното производство. Моли атакуваната присъда да бъде оставена
в сила като правилна, обоснована и законосъобразна.
В съдебно заседание
пред настоящата
инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас моли въззивният съд
да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Излага конкретни
доводи против оплакванията на подсъдимия, които преценя като неоснователни.
Бургаският окръжен съд,
в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във
въззивните жалби, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди
изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото
доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността
на атакувания съдебен акт по реда на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК, изведе
следните фактически и правни изводи:
Въззивните жалби, с които
е сезиран настоящият съд, се явяват процесуално допустими, доколкото са
предявени в законоустановения срок от страни, имащи правен интерес и
процесуално право да искат проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен
контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество и двете въззивни
жалби се явяват неоснователни.
Неоснователни са
възраженията на служебния защитник на подсъдимия относно конституирането на св.
Е.М. като частен обвинител в производството по НОХД № 4343/2018 г. Активната
процесуална легитимация на претендиращия участие в наказателния процес като
частен обвинител се извлича от качеството му на пострадал от твърдяното
престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 74 ал.1 от НПК, пострадал е лицето,
което е претърпяло неимуществени или имуществени вреди с престъплението. В
конкретният случай, предвид представения договор за продажба на изплащане на
мобилния телефон, предмет на твърдяното престъпление, лицето, което би могло да
претендира имуществени вреди е именно св. Е.М., доколкото тя, чрез договора, се
е ангажирала с изплащане на посочената там цена, като действието на договора не
зависи от това дали М. реално свои
вещта. Коректността изисква да се посочи още, че съгласно представения договор
(л. л. 7 и 8 от ДП) св. Е.М. всъщност е собственик на инкриминираната вещ, като
е станала такава веднага след сключването на договора и реалното получаване на
телефона – този извод се налага при внимателния анализ на разпоредбите на
Раздел І, чл. 1 и чл. 2.1 от представения по делото договор.
Настоящият въззивен
състав установи, че съдебното производство по НОХД № 4343/2018 г. на БРС е
второ по ред, доколкото по повод внесеният обвинителен акт против подсъдимия Я.,
преди това е било образувано НОХД № 2638/2017 г. последното е приключило с
присъда от 02.04.2018 г., която е била отменена от БОС с решение по ВНОХД №
409/2018 г. и върната на първостепенният съд за ново разглеждане от друг състав
на съда. В тази връзка, за прецизност следва да се посочи, че съдебният състав,
разглеждащ новото дело, е допуснал процесуално нарушение, нарушаващо правата на
пострадалото лице, като неправилно е поставил на преразглеждане въпросите за
участието на М. като частен обвинител и граждански ищец, респ. за допускане
разглеждането на предявеният от нея граждански иск, макар тези въпроси вече да са
били решени с определения на районния съд по НОХД № 2638/2017 г. Съдът има
задължение да се произнесе отново по въпроса за конституирането на страни само
в случаите, когато делото е върнато на прокуратурата, доколкото само тогава
производството излиза извън съдебна фаза, а единствено в нея пострадалият може
да участва като частен обвинител и граждански ищец. Настоящият случай не е
такъв. Липсата на жалба от страна на частния обвинител, обаче, прави невъзможно
отстраняването на това нарушение, същевременно, то не засяга по никакъв начин
правата на подсъдимия.
Приобщените по делото
доказателства установяват следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Г.Я. е роден
на *** ***, живее в същия град, *** гражданин е, има завършено *** образование,
***, ***, *** (л. л. 25-26 от съд. дело). С одобрено от съда споразумение по
НОХД № 2637/2017 г. по описа на РС – Бургас, влязло в сила на 25.10.2017 г. на
подсъдимия Я. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за седем месеца
при първоначален режим „общ“ режим за извършено на 21.05.2016 г. престъпление
по чл. 343в ал.2 от НК. Това наказание е било изтърпяно на 06.05.2018 г.
Подсъдимият Р.Г.Я. и
частният обвинител Е.Н.М. се познавали от началото на лятото на 2016 година,
тъй като работели в едно и също перално стопанство, находящо се в град Бургас в
ж.к. “Славейков“, в двора на сградата на „Тих труд“, до магазин „Кауфланд“. В
тази пералня М. работела от 17.07.2016 г. до 30.08.2016 г. По това време тя била
студентка и със средствата получени от положения труд си помагала финансово.
На 01.09.2016 г.
сутринта, свидетелката М., управлявайки служебния автомобил на пералнята, отишла
заедно с Я. до офис на „М-тел“, находящ се в сградата на хотел „Атаген“ в град
Бургас. Посещението в офиса на мобилния оператор било, за да плати М. сметката си
за телефона. На място, служител в офиса на „М-тел“ й направил оферта за
закупуване на телефон, ведно със СИМ карта към него, при ползване на преференции.
Чувайки предложението, подсъдимият Я., който бил с нея в офиса, споделил на пострадалата,
че иска да купи нов телефон за майката на дъщеря му – неговата приятелката
свидетелката Ж.. Тъй като М. щяла да ползвала голяма отстъпка при закупуването
на нов телефон, тя му предложила да закупи на нейно име телефон и да му го даде,
но с уговорката Я. да си плаща месечните вноски и сметките, а ако не може да ги
плаща да й го върне.
С договор за продажба
на изплащане № ********* от 01.09.2016 г. (л. л. 7 и 8 от ДП) М. придобила
собствеността над мобилен телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB White
MAT 25 с IMEI 356421070942097 за сумата от 900 лева при първоначална вноска от
37,50 лева, които платила в момента, а последващите вноски от по 37,50 лева месечно,
за следващите 23 месеца, били на обща стойност 862,50 лева. Вещта й била
предадена с приемателно-предавателен протокол за закупено крайно устройство (л.
6 от ДП), като пострадалата веднага предала телефона на подсъдимия.
На 27.09.2016 г.
подсъдимият Я. заложил посочения по-горе мобилен телефон в заложна къща „Алекс
и Дилян 2“ ЕООД, находяща се в град Бургас, ул. “Св. Св. Кирил и Методий“ № 22
за сумата от 300 лева (л. 33 от ДП). На 30.03.2017 г. телефонът бил закупен от
свидетелката Ч. за 450 лева (л. 33 от ДП). Два – три месеца след предаването на
телефона, М. не проверявала дали Я. плаща месечните си вноски.
В края на февруари 2017
г. пострадалата отишла в офиса на „М-тел“, за да прекрати някакъв договор, но
служителите отказали, с аргумента, че има към мобилния оператор задължения за
неплатени вноски в размер на около 400 лева. Предвид забавянето на плащанията,
пострадалата била предупредена, че договорът й ще бъде прекратен, като следва
да заплати цялата сума, ведно с неустойките, като в противен случай ще бъде предприето
принудително изпълнение.
Тъй като през този
изминал период от време М. не получавала фактури за новия мобилен телефон, а
само и единствено известие на собствения си телефон за сметките по нейната СИМ
карта, тя потърсила по телефона Я., но не успяла да се свърже с него. Търсила
го пак няколко пъти, но без резултат. Тогава М. се свързала с приятелката на
подсъдимия – свидетелката Ж.. Последната й обяснила, че въпросният телефон е даден
за ремонт, че подсъдимият е ходел да си го вземе, но не са му го дали, тъй като
се водел на името на М.. Пострадалата й повярвала и се обадила на централния
офис на „М-***. След проведения разговор разбрала, че такъв телефон не е
постъпвал за ремонт.
Пострадалата Е.М. не
подала веднага жалба, тъй като била в добри отношения със свидетелката Ж. и
разчитала на нейната помощ за уреждане на отношенията с подсъдимия. Такава
помощ, обаче, не й била оказана и Е.М., в крайна сметка, подала жалба в 05 РУ –
Бургас, по повод на която било образувано настоящото наказателно производство. Едва
в съдебното производство пострадалата разбрала, че подсъдимият Я. всъщност е заложил телефона в
заложна къща.
В хода на досъдебното
производство е била назначена съдебно-оценъчна експертиза. Видно от
представеното писмено заключение, вещта била оценена към датата на закупуването
й – 01.09.2016 г. – на стойност 900 лева
и 9,90 лв. за СИМ карта към оператора „М-тел“, така както било посочено в
договора за продажба на изплащане № ********* от 01.09.2016 г.
В хода на проведеното
съдебно следствие е била назначена повторна експертиза за установяване на
пазарната стойност на вещта и на СИМ картата към 27.09.2016 г. Видно от
представеното писмено заключение, стойността на мобилния телефон към 27.09.2016
г., ведно с овехтяването е 819,90 лева, от които мобилният 810 лева е
стойността на телефона, а 9,90 лева е стойността на СИМ картата. В съдебното
следствие е била назначена и допълнителна оценителна експертиза, от писменото
заключение на която се установява, че стойността на мобилния телефон марка
„Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB White MAT 25 с IMEI 356421070942097 към
01.09.2016 г., предвид предлаганите цени на различни търговци и средната им стойност,
възлиза на 1036,00 лева, а предвид овехтяването с коефициент от 0,1 към
27.09.2016 г., възлиза на 932,40 лева.
Тези фактически
положения, приети за установени и от районния съд, намират своята несъмнена
подкрепа в събрания доказателствен материал. Настоящият въззивен състав намира,
че по делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред,
всички възможни доказателства и доказателствени средства, нужни за изясняване
на фактическата обстановка по конкретния правен спор и за неговото правилно
решаване. Доказателствените източници са били подложени на внимателен анализ,
като първостепенният съд, при съблюдаване на процесуалните правила и в съответствие
с принципите на формалната човешка логика, е направил фактически изводи, които
имат своята доказателствена основа. Следователно, не може да се приеме за
основателно възражението на защитата за необоснованост на съдебния акт.
Гореописаната
фактическа обстановка се потвърждава напълно от събраните в хода на
производството писмени доказателства и доказателствени средства, в т.ч. от договора
за продажба на изплащане № ********* от 01.09.2016 г, приемателно-предавателния
протокол за закупено крайно устройство, фактури, заложен билет, издаден от ЗК
„Алекс и Дилян 2“ ЕООД, от протоколите от проведените в досъдебното
производство разпити на свидетелите Н., Ч. и М., прочетени при спазване на
процесуалния ред, предвиден в чл. 281 от НПК, както и от справката за съдимост
на подсъдимия.
Правилен е изводът на
районния съд, че показанията на свидетелите Н., Ч., Е.М. и С. М.
са достоверни
предвид тяхната последователност, логичност и относимост към предмета на делото
– те съдържат съставомерни факти и обстоятелства, които свидетелките лично са
възприели. Достоверността на посочените свидетелски показания не може да бъде
оспорена, доколкото те кореспондират не само помежду си, но и с останалия
доказателствен материал. В допълнителното изложение към въззивната жалба, служебният
защитник отправя укор към районният съд за оценката му, че показанията на св. С.а
М., майка на пострадалата, подкрепят достоверността на показанията на самата
пострадалата Е.М. – недоволството си
защитникът обвързва с изпълнителното деяние, на което С. М. не е присъствала.
Възражението е неоснователно, доколкото в предмета на доказване в наказателното
производство се включват не само изпълнителното деяние, предмета на
престъплението и другите обективни квалифициращи деянието признаци, но и всички
други факти и обстоятелства, установяващи условията, при които е било извършено
деянието, причините и мотивите за извършването му, както и индивидуализиращите
отговорността обстоятелства. В конкретният случай, показанията на свидетелката С.
М. са относими към предмета на делото, тъй като служат за проверка
достоверността на показанията на пострадалата и на св. Ж. досежно факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване.
Не могат да бъдат
споделени и възраженията на служебния защитник относно оценката показанията на
св. Ж.. Районният съд е мотивирал решението си да откаже да ги кредитира като
доказателство по делото предвид заинтересоваността на свидетелката от изхода на
делото. Доколкото Ж. е живяла на семейни начала с подсъдимия, с когото имат и
общо дете, доколкото Ж. не е била пряк свидетел на предаването на вещта на
подсъдимия и преразказва неговата защитна версия, правилно и логично е
решението на първостепенният съд да приеме нейните показания за недостоверни и
пристрастни.
Неоснователно е
оплакването на служебният защитник, че районният съд не е отговорил на
направените възражения на защитата досежно доказаността на обвинението.
Напротив, първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ твърденията
на подсъдимия Я. и е направил необходимото разграничение на обясненията му като
процесуално средство за упражняване на правото на защита и като доказателствен
източник. Напълно обосновано и правилно съдът е отказал да кредитира твърдението
на подсъдимия, че телефонът е бил подарък от пострадалата за рождения му ден и
правилно е приел това обяснение за негова защитна версия. Твърдяното от
подсъдимия Я. противоречи не само на показанията на пострадалата, но и на
останалите доказателства по делото. В светлината на установените по делото
факти, касаещи цената на инкриминираната вещ, размера на получаваното от М.
трудово възнаграждение, както и социалния й статус, липсват каквито и да било
доказателства за съществуването, към момента на инкриминираното деяние, на
някакви по-специални и интимни отношения между пострадалата и подсъдимия, които
биха могли поради това, логически да подкрепят версията на Я., че е бил надарен
от пострадалата за рождения си ден.
Неоснователно е
оплакването на защитника досежно липсата на инкриминираната вещ като приложена
като веществено доказателство по делото. Налице са достатъчно писмени
доказателства, които дават възможност мобилният телефон, предмет на
престъплението, да бъде индивидуализиран не само по вид, но и по модел и ИМЕИ,
поради което не прилагането му като веществено доказателство не се отразява на
обосноваността на атакувания съдебен акт, нито засяга правото на защита на
подсъдимия.
Предвид правилно
изяснената фактическа обстановка и с оглед изменението на обвинението,
направено от прокурора по реда на чл. 287 ал.1 от НПК в съдебното производство
пред районния съд, досежно стойността на инкриминираната вещ, законосъобразен и
обоснован се явява правният извод на първостепенният съд, че с деянието си,
подсъдимият Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 206 ал.1 от НК, а именно, че на 27.09.2016 г., в град
Бургас, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy S6 Edge“ 32 GB White MAT 25 с IMEI
356421070942097 на стойност 932,40 лева собственост на Е.Н.М. с ЕГН ********** ***,
като я заложил за сумата от 300 лева в Заложна къща (ЗК) „Алекс и Дилян 2“ ЕООД.
Няма спор, че мобилният
телефон Самсунг, който пострадалата Е.М. закупила на 01.09.2016 г. от „М-тел“ с
договор № ********* се е намирал във фактическата власт на подсъдимия Я. след
тази дата. Няма спор и относно това, че на 27.09.2016 г. той се е разпоредил с
вещта, като я заложил в заложна къща срещу сумата от 300 лева. Страните спорят относно
това, на какво правно основание се е намирала вещта във владението на
подсъдимия и дали същият е бил длъжен да иска съгласието на пострадалата при
залагането на вещта или е бил дължен да върне телефона на М.. Настоящият
въззивен състав споделя напълно правните изводи на районния съд относно
съставомерността на деянието на подс. Я.. Действията му на 27.09.2016 г.
несъмнено представляват изпълнително деяние на престъплението обсебване и поради
това следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Липсват каквито и да
било доказателства, които да обосновават извод, че версията на Я. е обективно
вярна. Предвид изявленията на свидетелката М., за липса на намерение да надари подсъдимия
с инкриминираната вещ, както и предвид доказателствата по делото за
последващите действия на пострадалата, насочени към връщане на вещта, респ.
мотивиране на подсъдимия да плаща вноските по телефона, безспорно верен е
извода на първостепенния съд, че инкриминираната вещ се е намирала във
владението на Я. не като негова собствена, а като предадена му за ползване от М..
При това положение и с оглед договорките между двамата подсъдимият само да
ползва апарата, и да плаща вноските по договора с мобилния оператор, следва
извода, че залагайки телефона в заложна къща без знанието и съгласието на
собственика, Я. е направил акт на фактическо и юридическо разпореждане с чужда
вещ като със своя, причинявайки по този начин имуществени вреди на пострадалата
и лишавайки я от възможността да осъществи сама наново фактическо владение
върху собствената й вещ.
Деянието е извършено
при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК.
Действията на Я. показват, че той се е
възползвал от доверието на М. и е приел в своя фактическа власт вещ, която още
от самото начало не е считал да ползва по предназначение, след като четири
седмици по-късно я е заложил за пари. Умисълът на подсъдимия се обективира и от
отказа му да върне вещта на пострадалата или да я замести в пари, макар да е
бил канен многократно за това. Следователно, може обосновано да се приеме, че подсъдимият
Я. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и искал
настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и
размер на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, първостепенният
съд се е ръководил от правилата на чл. 54 от НК, тъй като не е установил
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
налагат приложението на чл. 55 от НК. Преценката на районният съд е правилна. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат периодът от време,
изминал от извършването на престъплението до постановяването на обжалваната присъда,
както и обремененото семейно положение на подсъдимия. Деянието, предмет на
настоящото производство е извършено от подсъдимия преди да е бил осъден с
влязла в сила присъда по НОХД № 2637/2017 г., а по предходните му осъждания е
настъпила реабилитация, ето защо може да се приеме като смекчаващо
отговорността обстоятелство и чистото съдебно минало на Я., към момента на
извършване на престъплението. От друга страна, последващото осъждане безспорно
повишава степента на обществена опасност на подсъдимия, тъй като свидетелства
за трайно утвърдени престъпни навици.
Поради тези причини,
настоящата въззивна инстанция намира за законосъобразно и справедливо по вид и
размер наказанието, наложено на подсъдимия от първоинстанционния съд, а именно
една година лишаване от свобода. Предвид времевите граници на наказанието
„лишаване от свобода“, посочени в чл. 206 ал.1 от НК, размерът на конкретното
наказание е индивидуализиран в съответствие с превеса на установените от съда
смекчаващи отговорността обстоятелства, ето защо може да се очаква и че целите
на специалната и генерална превенция ще бъдат постигнати. Обосновано е
решението на районния съд, подсъдимият Я. да търпи наказанието си ефективно и
при първоначален строг режим. Макар и с чисто съдебно минало към датата на
инкриминираното деяние, предвид предходните му осъждания, независимо от
настъпилата за тях реабилитация, а и с оглед последващата нова присъда на
подсъдимия за друго престъпление, очевидно Я. е с трайно утвърдени престъпни навици,
затова наказателната репресия спрямо него следва да се засили, след като досегашните му наказания не са му подействали
възпиращо и превъзпитателно. Не търпи корекции и решението на първостепенният
съд относно режимът, при който подсъдимият Я. следва да търпи определеното му
наказание. Налице условията за прилагане на чл. 57 ал.2 от НК предвид
цялостното процесуално поведение на подсъдимия Я. .
Законосъобразно
първостепенният съд е ангажирал отговорността на Я. за разноските по делото предвид
правният извод за вината и наказуемостта на извършеното от подсъдимия престъпно
деяние. В съответствие с разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК решаващият съд
правилно е изчислил и е възложил на подсъдимия заплащането на разноските,
направени от разследващите органи и от съда в хода на цялото наказателно
производство за експертизи.
Основателна е
претенцията на процесуалния представител на частният обвинител за присъждане на
разноските, направени в настоящото въззивно производство, като в случая,
предвид представените писмени доказателства, подсъдимият Я. следва да бъде
осъден да заплати на пострадалата Е.Н.М. сумата от 500 (петстотин) лева.
Относно претендираните от частният обвинител разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в хода на досъдебното производство и пред първата
инстанция, за тях следва да се произнесе районният съд в производство по реда
на чл. 306 ал.1 т.4 от НПК.
По реда на служебната
проверка и с оглед на правомощията си, настоящата въззивна съдебна инстанция
прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се
установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното
и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда № 70 от 11.04.2019 г. на Районен съд – Бургас, постановена по НОХД № 4343/2019
г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА подсъдимия
Р.Г.Я. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Е.Н.М. с ЕГН ********** сумата от 500 (петстотин) лева за
направените от нея, в настоящото въззивно производство, разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.