Мотиви към присъда №76 от 23.08.2010 г., постановена
по НОХД № 392 по описа на РС-гр.Левски за 2010 г.
Срещу подсъдимия П.П. *** е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 06.04.2010 г. в гр.Левски, чрез разрушаване на
прегради, здраво направени за защита на имот, и при условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи: един брой мобилен телефон „Нокиа 6600” на стойност 459 лева,
един брой мобилен телефон „Нокиа 6760”
на стойност 499 лева, един брой мобилен телефон „Нокиа Е 52” на стойност 549 лева, един
брой мобилен телефон „Нокиа 5230”
на стойност 349, един брой мобилен телефон „Сони Ериксон 715” на стойност 399 лева и
един брой мобилен телефон „Самсунг 5050” на стойност 379 лева – всички движими
вещи на обща стойност 2634 лева, от владението на Л.А. *** и Х.Л. ***, в
качеството им на представители на „М.” ЕАД *, собственост на дружеството, без
съгласието на управителния орган, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
По искане на подсъдимия П. и
назначеният му на основание чл.94, ал.1, т.6 от НПК служебен защитник, делото е
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като е открита процедура
по предварително изслушване на страните.
Подсъдимият П.П. по време
предварителното изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Предвид факта, че е проведено съкратено съдебно следствие, моли
съда да признае П. за виновен и да го осъди, като предлага наказание лишаване
от свобода в размер около минимума и средния размер, предвиден в състава на
извършеното престъпление, което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
строг режим на изтърпяване в затвор от закрит тип.
Подсъдимият П.П., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично,
така и чрез служебния си защитник, моли съда да му бъде определено наказание
лишаване от свобода в минимален размер, при по-лек режим на изтърпяване.
Съдът
като съобрази, че действията по разследването са извършени при условията и по
реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил,
че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от
подсъдимия, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Подсъдимият
П.П. ***, ЕГН **********.
На 06.04.2010 г., свидетелите
Л.А. и Х.Л. били на работа в магазин на „М.” ЕАД – *, находящ се в гр.Левски,
за времето от 10.00 часа до 17.00 часа, след което затворили магазина и
включили СОТ.
През нощта на същата дата,
подсъдимият проникнал в магазина на „М.”, като счупил стъклото и бравата на
входната врата. Влязъл вътре и от стъклена витрина, която също счупил, П. взел
шест броя мобилни апарата, а именно: Нокиа 6600, Нокиа 6760, Сони Ериксон 715,
Самсунг 550, Нокиа Е 52 и Нокиа 6760. След извършване на кражбата, подсъдимият напуснал
местопрестъплението и занесъл мобилните апарати в изоставена къща, която се
намирала до спортния комплекс в града, където ги скрил.
На следващият ден, около
обяд, свидетелят П.К. отишъл до дома на П., като последният му разказал за
извършената от него кражба. Двамата разговаряли къде може да се продадат
телефоните, след което подсъдимият завел свидетелят К. до изоставената къща, в
която ги скрил, взел три от телефонните апарати, заедно отишли до ж.п. гарата и
с влак се придвижили до гр.Плевен. В заложна къща „К.” ЕООД – *, находяща се на
***, с управител А.Ц., свидетелят К. заложил един от откраднатите мобилни
апарати – Нокиа Е 52 за сумата от 110 лева, тъй като подсъдимият не носел
документи за самоличност в себе си. Върнали се в гр.Левски, отишли заедно
отново до изоставената къща, откъдето подсъдимият взел останалите три телефона
и ги отнесли в дома на последния.
На следващия ден,
подсъдимият и свидетелят К. били откарани с личния лек автомобил на свидетеля С.И.
***. Подсъдимият посетил същата заложна къща, където заложил останалите пет
телефонни апарата за сумата от 400 лева. Свидетелят И. си тръгнал с лекия
автомобил, а П. и К. се прибрали в гр.Левски.
На 07.04.2010 г.,
собственика на заложната къща в гр.Плевен – А.Ц., предал доброволно на служител
при РУП – Левски три броя от противозаконно отнетите от П. мобилни апарати, а
именно: един брой мобилен телефон „Сони Ериксон 715”, един брой мобилен
телефон „Самсунг 5050”
и един брой мобилен телефон „Нокиа 6600”. За извършеното процесуално – следствено
действие бил съставен протокол от същата дата.
При извършено претърсване и
изземване на 13.04.2010 г. от заложната къща в гр.Плевен, със собственик А.Ц.,
бил намерен и иззет още един брой от откраднатите от подсъдимия мобилни
апарати, а именно: мобилен телефон марка „Нокиа Е 52”, по повод на който Ц.
обяснил, че бил закупил от свидетеля П. ***. За извършеното процесуално – следствено
действие бил съставен протокол от същата дата.
По имей номерата на мобилните
апарати било установено, че същите съответстват на предлаганите за продажба
мобилни телефони в магазина, собственост на „М.” ЕАД – *, находящ се в
гр.Левски, обл.Плевен, откъдето била извършената кражбата, чрез взломяване на
входната врата и стъклената витрина. На 29.04.2010 г., срещу разписка, М.Д. –
разследващ полицай при РУП – Левски, предал на свидетелят Л.А. – продавач в
магазина на „М.” в гр.Левски, трите броя доброволно предадени мобилни апарати и
един брой мобилен телефон, иззет при извършеното претърсване и изземване в
заложната къща в гр.Плевен. Общо на представителите на собственика били върнати
четири броя мобилни телефонни апарати. Останалите два броя мобилни апарати не
били установени и по делото няма данни да са възстановявани на собственика.
От заключението на вещото
лице по изготвената на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза
се установява, че стойността на предмета на престъплението /шест броя мобилни
апарати/, по пазарни цени към датата на извършване на деянието, е в размер на
2634 лева.
На досъдебното производство
е назначена и тройна съдебно – психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия.
Видно от заключението на вещите лица е, че П.П. страда от хероинова зависимост
– пълноценна клинична ремисия, което представлява психично страдание в широкия
смисъл на думата и описва последиците от системната употреба на хероин в
резултат на което възниква физическа и психологическа зависимост към същия.
Съгласно заключението подсъдимият се намира в състояние доближаващо се до
„психично здрав”, с нормален интелект, не се наблюдават нарушения на психичните
качества, представляващи „умствена недоразвитост или разстройство на
съзнанието” по смисъла на НК, поради което към момента на извършване на
деянието, подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Действията на подсъдимия, според
експертите не са били болестно мотивирани или моделирани. Липсват и данни, след
извършване на деянието, подсъдимият да е изпадал в състояние на „краткотрайно
или продължително разстройство на съзнанието”. Не са установени и болестни
симптоми, поради което експертното заключение е категорично, че П.П. е в
състояние да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство, като
правилно възприема, запаметява и възпроизвежда фактите имащи значение за делото
и дава достоверни обяснения за тях, ако има желание за това.
Изложената фактическа
обстановка и направеното от подсъдимия П. самопризнание се подкрепя изцяло от
събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: от протокол за
оглед на местопроизшествие от 06.04.2010 г., с приложен към него фотоалбум; от
протокол за претърсване и изземване от 13.04.2010 г. на заложна къща „К.” ЕООД
– *, с управител А.Ц.; от протокол за доброволно предаване от 07.04.2010 г.; от
писмените доказателства, относно собствеността на противозаконно отнетите
мобилни апарати; от един брой разписка за връщане на представителя на
собственика на част от предмета на престъплението; от заключенията на вещите
лица по изготвените съдебно – оценителна и съдебно – психиатрична експертиза;
от протоколите за разпит на свидетелите; както и от справка за съдимост.
От
изложената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във
вр. с чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
б.”б” от НК.
Подсъдимият
П. е извършил деянието, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот и при условията на опасен рецидив, след като неколкократно е
осъждан с влезли в законна сила присъди за умишлени престъпление от общ
характер на наказания лишаване от свобода за срок над една година, които е
изтърпял ефективно. По последната влязла в законна сила присъда на подсъдимият
е наложено наказание една година лишаване от свобода при първоначален общ режим
на изтърпяване. Налице са двете хипотези на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Подсъдимият
П. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл.
Съдът счита, че подсъдимия П.П.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от закона,
като наказанието му следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като по – благоприятната за него разпоредба, съгласно изискванията на чл.58а,
ал.4 от НК, която установява правилата за определяне на наказанието лишаване от
свобода, при разглеждане на делото по реда на глава 27, чл.371, т.2 от НПК.
Разпоредбата
на чл.55 от НК се явява по благоприятна за подсъдимия, предвид действителното
наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства.
Като
смекчаващи отговорността и вината обстоятелства следва да се отчетат: добро
процесуално поведение, признанието на вината, съдействието което е оказал за
разкриване на обективната истина по делото, както на досъдебното производство,
така и в съдебната фаза на процеса, тежкото му имотно състояние /същият е
безработен и без доходи/, тежкото му семейно състояние /същият е разведен с две
деца/, частичното възстановяване на предмета на престъплението на собственика,
макар и без съдействие на подсъдимия.
За извършеното престъпление,
закона предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.
При определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, което следва да се наложи на П., съдът съобрази
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината и отговорността на П.
обстоятелства, както и факта, че извършеното деяние, и личността на подсъдимия
разкриват една по – висока степен на обществена опасност, в сравнение с други
престъпления от същия вид. Видно от справката за съдимост, подсъдимият е с трайно
изградени престъпни навици да посяга на чуждо имущество, като влезлите по
отношение на него присъди и наложените ефективни наказания лишаване от свобода не
са оказали необходимия възпиращ ефект, спрямо него. Отегчаващо вината и
отговорността на П. обстоятелство е и факта, че конкретното престъпно деяние,
последният е извършил, единствено и само с цел да си набави средства за закупуването
на наркотични вещества, към които има възникнала физическа и психическа
зависимост, както сам твърди в последната си дума, въпреки изразеното от него
желание да се лекува от тази пристрастеност към наркотици.
При това положение и на
основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът е определил на П.П. наказание лишаване
от свобода под най – ниския предел от три години, предвиден в състава на
извършеното престъпление, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, което същият следва да изтърпи ефективно, при
първоначален строг режим на изтърпяване, съгласно ЗИНЗС.
Съдът приема, че така
определеното на П.П. наказание, ще способства за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, както и, че същото съответства на извършеното
престъпление.
Тъй
като по отношение на подсъдимия П. е била взета на досъдебното производство
мярка за неотклонение „Задържане под стража”, съдът на основание чл.59, ал.1,
т.1 от НК е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
времето, през което П.П. е бил задържан под стража, считано от 08.04.2010 г.
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия П.П. да заплати направените деловодни разноски, които са в размер на
570 лева.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: