Р Е Ш Е Н И Е
№ от 12.11.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на девети
октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №894/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на М.В.М., в която се
излагат твърдения, че с постановление от *на разследващ полицай при *е
привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство *, по описа на *за
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК. Изтъква, че с постановление
от *на *, влязло в сила на 19.12.2019г., наказателното производство спрямо него
е прекратено, поради недоказаност на обвинението. Ищецът твърди, че от воденото
срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се преживян стрес и безпокойство, които са се отразили неблагоприятно на
здравословното му състояние, като изтъква че разследването е променило и
мнението на околните за него. Навежда доводи и за причинение имуществени вреди
за заплатено адвокатско възнаграждение от 50 лв., във връзка с предприемане на
действия за снемане на полицейската регистрация, която е извършена след
привличането му в качестовото на обвиняем. С оглед гореизложеното се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 4000 лв., обезщетение за имуществени вреди в
размер на 50 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019г. до
окончателното изплащане на задълженията както и направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл.
131 от ГПК представя отговор, в който оспорва основателността на исковите
претенции. Оспорва твърденията за претърпените вреди от ищеца и техния размер
като алтернативно излага становище, че обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерно. С оглед гореизложеното, отправя искане за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Във връзка с подаден
сигнал за извършване на незаконна сеч в землището на *и на основание чл. 212,
ал. 2 от НПК, на *е образувано досъдебно производство *, за престъпление по чл.
235, ал. 1 от НК. Поради информация за съпричастност на ищеца към извършване на
престъплението, на *и на *същият е задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР като заповедите за това са отменени с решения *. За случая е подадена
информация на средствата за масово осведомяване, която не съдържала данни за ищеца.
С постановление от *същият е привлечен като обвиняем по досъдебно производство *,
по описа на ******** - престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
Със същото постановление на обвиняемия е наложена и мярка за неотклонение
„Подписка” като на основание чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, на същия е извършена
полицейска регистрация. В хода на разследването наблюдаващият прокурор
установил, че спрямо ищеца липсват доказателства за извършване на престъплението
като с постановление от *по преписка *, по описа на *, *, влязло в сила на
19.12.2019г., наказателсното производство по досъдебно производство *, по описа на *спрямо М.В.М. е прекратено на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след привличането на ищеца в качеството на
обвиняем е настъпила промяна в поведението му като същият започнал да се
притеснява, че е обвинен за престъпление, което не е извършил и че ще бъде
вкаран невинен в затвора. След влизане в
сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, ищецът
упълномощил адвокат за подаване на искане за снемане на полицейската му регистрация,
за което заплатил адвокатско възнаграждение от 50 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
делото безспорно е установено, че спрямо ищеца е повдигнато незаконно обвинение
в извършване на пресъпление, след като с постановление по реда на чл. 243, ал.
1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното производство за това е
прекратено. С оглед на това и на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за него
е възникнало правото да претендира обезщетение за причинените вреди от тези
незаконосъобразни действия, които са ограничили правото му на спокоен живот и
са довели до отрицателни за него последици. В същия смисъл е и т. 7 от
Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. Установено
е, че във връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство той е изживял
стрес и е извършил разходи за ангажирането на адвокат. Възражението на
ответника свързано с приложението на чл. 5 от ЗОДОВ е неоснователно тъй като с
отказа да даде обяснения по случая, ищецът добросъвестно
е упражнил свое право, което не може да доведе до неблагоприятни последици за
него. Неблагоприятните изменения в личната и имуществена сфера на последния са настъпили след образуване на
наказателното производство, за което той няма никаква вина с оглед влязлото в
сила постановление за прекратяването му. Следва да бъде посочено, че засягането
на личната сфера настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се
извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно
производство, а не от формалното му привличане в качеството на обвиняем по реда
на НПК. В разглеждания случай част от тези действия наред с мерките за
процесуална принуда и повдигането на обвинение, са задържането на ищеца и
извършването на полицейска регистрация. При липса на наказателно производство
те нямаше да бъдат извършени спрямо него. От гореизложеното се достига до
извода, че са налице елементите от фактическия състав обосноваващи отговорност
на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, поради което предявените искове се
явяват доказани по основание.
Ищецът е претърпял неимушествени вреди от изживян
стрес и душевни страдания от незаконно предприетата наказателна
репресия, която е нарушила нормалния му начин на живот,
пораждайки негативни психични изживявания, притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
му обвинение и страх от осъждане, които са обичайни за всеки човек поставен в
подобна ситуация. При това положение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът съпоставяйки характера и
интензитета на увреждането, който е бил най-силен след привличането
на ищеца като обвиняем за тежко умишлено престъпление, начинът и
обстоятелствата, при които то е извършено и
продължителността на наказателното производство от 18 месеца, намира че
обезщетението за претърпени неимуществени вреди за сумата от 1500 лв. е справедливо. Обезщетение над този
размер е прекомерно и не отговаря на горепосочените критерии предвид
обстоятелството, че отражението на
наказателното производство върху характера и душевното спокойствие на
ищеца съответства на обичайното в подобни случаи и не е
довела до трайна промяна на психоемоционалното му състояние или до други неблагоприятни изменения на здравето. Разпространената информация в
средствата за масово осведомяване за наказателното производство не е съдържала
данни, от които трети лица да достигнат до извод за съпричастност на ищеца, а
оттам и да предизвика негативни изживявания в личната му сфера. Освен това, наказателното
производство е приключило още на досъдебна фаза за един относителен кратък
срок, като ищецът е имал качеството на обвиняем за период от три месеца, през
който му е наложена най-леката мярка за неотклонение. С
оглед гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1500 лв., като искът по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата от 1500
лв. до 4000 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е претърпял и имуществени вреди в
резултат на воденото срещу него наказателно производство, защото е направил разходи за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лв. за извършване на правни действия за снемане
на полицейската му регистрация по реда на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, поради което претенцията
по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ в тази част също следва
да бъде уважена.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по тълк. д. №3/2004г. на ОСГК
на ВКС, от
момента на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство ответникът е изпаднал в забава, поради
което следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди,
считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задълженията.
При
този изход на делото, на основание чл. 78 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 20 лв., представляващи
направените по делото разноски за държавна такса. С оглед обстоятелството, че
процесуалният му представител е предоставил безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат И.Т.М. от ВТАК
сумата от 196,52 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
************, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да заплати на М.В.М. с
ЕГН: ********** ***, сумата от 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 50 лв.
/петдесет лева/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, от обвинение в извършване на престъпление по чл. 235, ал. 3, вр. ал. 1
от НК по досъдебно
производство *, по описа на *, преписка
*, по описа на *, *, което е прекратено, на основание
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, ведно със законната лихва, считано от 19.12.2019г. до окончателното изплащане на задълженията,
както и сумата от 20 лв. /двадесет
лева/, представляващи направени по делото разноски, като
отхвърля предявения иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди в частта за разликата от 1500 лв. до 4000 лв.
Осъжда
***********, на основание чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат ***********, сумата от 196,52 лв. /сто деветдесет и шест лева и петдесет и
две стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: