М О Т И В И
към
присъда
№ 10/06.03.2019г. по н.о.х.д. № 1719 по описа на Добричкия районен съд
за 2017г.
Производството по н.о.х.д. № 1719 по описа на Районен съд – гр. Добрич за 2017г. е образувано във връзка с
внесен по реда на чл.
247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Добрич
по досъдебно производство № 440/2017г. по описа на Първо
РУ на МВР – гр. Добрич срещу обвиняемия Ф.Б.Н. ЕГН **********.
Районна прокуратура – гр. Добрич е повдигнала обвинение
на Ф.Б.Н.
за това, че в периода от неустановена дата
през *****. до 06.05.2017г. в град Добрич при условията на
продължавано престъпление извършил следните деяния:
На неустановена дата през *****. в град Д. /от междуетажна площадка във ***”/ отнел чужда движима вещ –
велосипед марка „УЛТРА” на стойност 110.00 лева от владението на М.Р.Д. *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои и
На 06.05.2017г. в гр. Добрич отнел чужди движими вещи –
черен мъжки портфейл на стойност 1.00 лев и пари - сумата от на отнетите вещи,
предмет на двете деяния, възлиза на сумата от 251.00 лева – престъпление по чл.
194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните
прения по време на откритото съдебно заседание, проведено на 06.03.2019г. по н.о.х.д.
№ 1719/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Добрич, представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята
позиция, че е безспорно доказана обективната и субективната съставомерност
на извършеното от подсъдимия Ф.Б.Н. престъпление, поради което и представителят
на държавното обвинение моли съда да постанови осъдителна присъда. Предлага,
съдът да наложи на подсъдимия Н., след редукция на наказанието - наказание
лишаване от свобода в размер на девет месеца, което на основание чл. 66 ал. 1
от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Процесуалният
представител на подсъдимия Н. – адвокат Д.М., моли съдът да наложи, след
редукция на наказанието - лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на
основание чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието се отложи.
Подсъдимият Ф.Б.Н. се
присъединява към становището на своя защитник адвокат Д.М..
В предоставената на основание чл.
297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият изразява съжаление.
Преди даване ход на делото по
възникнали съмнения относно психичната годност на подсъдимия Н. за участие в
съдебното производство, съдът назначи съдебно – психиатрична експертиза.
Съобразно заключението на вещото
лице по назначената съдебно – психиатрична експертиза, освидетелстваният Ф.Б.Н.
страда от **************. ************** ****************************. Личностовото разстройство не е психично заболяване в тесния
клиничен смисъл, а екстремно изразени и дисхармонично съчетани личностови черти. Личностовите
разстройства, макар и тежки абнормни състояния, не са
болести. Един от разграничителите е времето. Личностовите разстройства са трайни, докато болестта се
случва като епизод, обикновено с повторяемост и понякога – хронифициращ.
Проблемите, съпътстващи личностовите разстройства са
от началото на формирането им /от детството/, докато болестите обикновено са
разрушителни спрямо едно вече предшестващо ниво на функциониране, което е
причина за възприемането им като различни от обичайното за индивида.
При освидетелстваният Н. се
установява и психично заболяване: разстройство вследствие употреба на ПАВ, Синром на зависимост; с начална личностова
промяна, засягаща емоционално – волевите и когнитивните възможности. Синдромът
на зависимост към ПАВ не е душевна болест в смисъла на закона. Поведението му е
свързано с общесвеноопасни прояви, при които
освидетелстваният реагира с понижен самоконтрол, но не качествено увреден.
Освидетелстваният не страда от
психични разстройства по смисъла на Международната класификация на болестите –
десета ревизия, което да представлява умствена недоразвитост или психично
разстройство, в смисъла на критерия „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието”. Към момента на извършване на деянието
освидетелстваният е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си.
От проведеното психиатрично
обследване, клиничното наблюдение и от разговорите с близките му, не са
установени данни за изпадане на освидетелствания в краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието.
Освидетелстваният Н. е с оформен
синдром на зависимост към ПАВ. Той е със заучено и стереотипно поведение.
Осъществените инкриминирани деяния от него са със цел, продажба за доставяне на
дневната му доза наркотик. Психичните нарушения не са качествени, а
количествени.
При приемането на
освидетелствания в ОМПР към ЦПЗ гр. Добрич са установени себеотносни
мисли с параноидно съдържание – за отношение и
контрол, напълно изводими от формирания синдром на зависимост към ПАВ, от
начина му на живот и контактите му в социума с наркоразпространители.
След терапевтично овладяване на абстинентните прояви,
тези мисли от параноидния кръг са се дезактуализирали, като е останало на преден план психопатното му поведение, свързано с висок риск от
агресия.
Вещото лице от достъпната
информация и психиатричното изследване след извършване на инкриминираните
деяния не установява освидетелстваният Н. да е изпадал в продължително
разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
Според вещото лице освидетелстваният
е със съхранени базисни психични годности да разбира
свойството и значението на извършваното от него. Изцяло е годен да ръководи по
разумни подбуди постъпките си. Може да участва в наказателното производство и
може да дава достоверни сведения по важните по делото обстоятелства, разбира се
ако желае.
Преди
даване ход на съдебното дирене
процесуалният представител на подсъдимия е направил искане за разглеждане на съдебното производство
по реда на
глава Двадесет и седма от НПК, което
като процесуално допустимо, е прието от съда, като
по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК
разясни на подсъдимия Ф.Б.Н.
правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства
от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият
заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на
подсъдимия, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и
възможни доказателства, съдът прие за установено от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
Ф.Б.Н. на неустановена дата през *****. проникнал във *****, където живеел
свидетелят М.Р.Д.. Последният държал на междуетажна
площадка между осмия етаж и тавански помещения собствения си велосипед марка
„УЛТРА”, червеникав на цвят с жълти надписи по него. Велосипедът не бил
заключен. Подсъдимият влязъл във входа на жилищния блок в отсъствието на
свидетеля Д. и взел велосипеда. По – късно същия ден той продал откраднатия
велосипед на свидетеля А.С.А. за сумата от 15 лева. Впоследствие свидетелят А.В.А.
съдействал за връщането на велосипеда на пострадалото лице, като го взел от А.С.А.
и го предал доброволно на полицейски служител при Първо РУ на МВР – гр. Добрич,
който от своя страна го върнал на пострадалия Д..
На
06.05.2017г. свидетелите С.М.А. и М.С.С. ***, в
беседка, която се намирала по ул. „***. Докато двамата разговаряли до тях се
приближил подсъдимият Ф.Б.Н.. Свидетелят А. по време на разговора започнал да прехвърля
парите си от едно портмоне в друго, което смятал за по – здраво. Прехвърлил
общо сума в размер на 140.00 лева. Това станало пред погледа на подсъдимия. В
един момент, докато свидетелят С.А. все още държал в една от ръцете си
портмонето със сумата от 140 лева, подсъдимият посегнал рязко към него, грабнал
му портмонето от ръката и побягнал. Свидетелите С.А. и М.С. тръгнали да бягат
след подсъдимия в опит да го настигнат, но не успели.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебно – стокова
/оценителна/ експертиза стойността на отнетите вещи възлиза на 251.00 лева.
До
приключване на разследването причинените на пострадалия М.Р.Д. имуществени
вреди били възстановени /вещта била върната още при предварителната проверка на
пострадалия/, но не били възстановени причинените на пострадалия С.М.А.
имуществени вреди
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия,
които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви
и взаимнодопълващи се, които налагат следния
обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При
изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за
доказано, че Ф.Б.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, като в периода от неустановена дата през *****. до
06.05.2017г. в град Д. при условията на продължавано престъпление извършил
следните деяния:
На неустановена дата през *****. в град Д. /от междуетажна площадка във ***”/ отнел чужда движима вещ –
велосипед марка „УЛТРА” на стойност 110.00 лева от владението на М.Р.Д. *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои и
На
06.05.2017г. в гр. Д. отнел чужди движими вещи – черен мъжки портфейл на
стойност 1.00 лев и пари - сумата от на отнетите вещи, предмет на двете деяния,
възлиза на сумата от 251.00 лева
От
субективна страна престъплението е извършено
при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 предложение първо от НК, като деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При
определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе
предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372
ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за
извършените от него престъпления при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Деянието
е извършено от подсъдимия Ф.Б.Н.
при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало,
липса на образувани досъдебни производства, добри характеристични данни.
Като смекчаващо вината обстоятелство,
съдът отчете изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното
престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното
следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината
обстоятелство /в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009г., постановено по тълк. дело № 1 от 2008г. на ОСНК на ВКС/, доколкото
формалното волеизявление по чл.
371 т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не
трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при
индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл.
373 ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание
е предопределена от закона /чл.
373 ал. 2 НПК/, поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното
деяние и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от Ф.Б.Н. престъпление ще бъде
налагането му на наказание лишаване от свобода в съответствие с разпоредбата на
чл. 58а от НК, поради което, съдът на основание чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл.
58а ал. 1 във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК определи
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и намали така определеното
наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Ф.Б.Н. наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца.
Съдът
намира, че наложеното наказание "лишаване от свобода" не следва да
бъде изтърпявано ефективно, тъй като лицето не е било осъждано, а и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е
необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен.
Поради
това на основание чл. 66 ал. 1 от НК, съдът отложи изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода за срок от три години.
При
определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимия Н. към извършеното, намерило
отражение в поведението му след престъплението; прецени и поведението му в
съдебната зала, направените самопризнания и сериозният му принос за разкриване
на обективната истина по делото, критичното отношение към извършеното.
Съдът
намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и
възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще допринесе за неговото
поправяне.
Съдът
намира, че така определеното наказание напълно ответства
на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще
изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да
се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да
се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да
върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
В този смисъл,
съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.
4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Ф.Б.Н.
ЕГН ********** следва да бъде възложено да заплати сторените
по делото разноски в размер на 74.06 лева по сметка на Първо РУ на МВР – гр.
Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Мариана
Момчева/