Решение по дело №1465/2018 на Районен съд - Бургас

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                    Номер   1050 ,     18.07.2018г.,    гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    Бургаският районен съд, 44-ти наказателен състав,

на девети юли, две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание, в следния състав:                     

                                                                                             

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

                                                

секретар: Красимира Андонова

прокурор:…………………..

като разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно административен характер дело № 1465 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    

         Производството е по реда чл.59 - 63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Д.Л.Б.,  ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез адв. Т.Д.Т., АК-Хасково, със съдебен адрес:***, против наказателно постановление № 17-0769-006655/01.02.2018 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР-Бургас, Сектор ”Пътна полиция”- Р.П., с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. Чл.179, ал.1, т.5, пр. 1,2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.         В жалбата се навеждат доводи за отмяна на издаденото наказателно постановление, като се сочат, с които изцяло се оспорва и възприетата от АНО фактическа обстановка и начин на реализиране на произшествието. Оспорва се, че виновен е бил другият водач- В.П.. Сочи се, че е бил наличен и пътен знак «Г1», който последният не е спазил.  Отправени са и доказателствени искания, част от които са били уважени от съдебния състав. С тези доводи се иска отмяна на атакуваното НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли съда да отмени НП поради неизвършване на нарушение от Д.Л.Б.. В пледоарията си адв. Т., сочи, че вмененото нарушение не е безспорно доказано, както и че между двете МПС-та не е имало  конфликтна точка. На следващо място, акцентира, че другият участник в ПТП-то е употребил алкохол,  и че поведението му е било неадекватно и опасно на пътя, което е причина за настъпилото ПТП. На последно място,  описва, че формулировката „отнемане на предимство” предполагала движението на Д.Б. напред, а ако е било така, не би се стигнало до сблъсък.  Моли жалбата да бъде уважена изцяло и съдът да отмени наложеното наказание глоба в размер на 200 лева, като отмени НП.

          Административно-наказващият орган не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо, с което е изпратил преписката, моли атакуваното НП да бъде оставено в сила.

               Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити, а като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                 На 25.11.2017 г. на жалбоподателя е бил съставен акт за административно нарушение за това, че на същата дата 25.11.2017 г., около 17,46 часа в гр.********“,  на кръстовището  от  бл.№ ** в ж.к. „И.“,  до магазин „В.“ е управлявал  своя собствен лек автомобил модел/ марка- „Б.”, с рег.№  *****, като навлязал в кръстовището, при наличие на пътен знак Б-1 и не пропуснал движещия се по път с предимство и завиващ наляво лек автомобил модел/ марка- „П.“, с рег. № ******, вследствие на което настъпило ПТП, двата автомобила се сблъскали странично, от което имало и материални щети. Актът бил съставен от свидетеля К.М.Ч., мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Бургас, сектор „ПП”,   които заедно със свои колега били изпратени на място, след подаден  сигнал на 112 и установили обстановката на инцидента и двата описани автомобила, заедно с техните водачи, като свидетелят Ч. счел, че с поведението си жалбоподателят е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и му съставил акт в посочения смисъл.  Тук следва да се посочи, че във връзка с оспорената в жалбата фактическа обстановка по реализиране на ПТП-то и обстоятелството кой от водачите и кои разпоредби на ЗДВП е нарушил по делото са били изискани и приобщени допълнително писмени доказателства, в това число и писмо от Община Бургас с приложени 3 бр. схеми и писмо от ОД МВР Бургас, сектор „Пътна полиция” с приложени заверени копия на АУАН № 17-0769-006617/25.11.2017г., бл. № 029626, серия Д, талон за изследване № 0002652 и НП № 17-0769-006617/01.02.2018г. за водача - В.Х.П., като е било докладвано от съда и  придружителното писмо, съпровождащо изпратените писмени доказателства по делото на Началник сектор „Пътна полиция” инспектор Паскалев, в което последният  е посочил, че в РСОД не са установени снимки и в този смисъл няма как да изпълни определението на съда в тази му част. По делото във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по реализиране на действията на всеки един от участниците в ПТП-то и в частност с оглед установяване фактическата обстановка, описана в АУАН и НП и дали и как същата се е реализирала и дали жалбоподателят е реализирал твърдяното нарушение, то е бил разпитан в качеството на свидетел- актосъставителят- К.М.Ч.. В показанията си, депозирани пред съда, свидетелят Ч. заявява, че  след като били изпратени с колегата му от ОДЧ по сигнал на тел. 112 за настъпило ПТП в гр. Бургас, ж.к. И. на кръстовище, малко преди магазин „В.”, което е образувано точно от тази алея, която води до бл. 28 и бл. 55,  при пристигането си на място установили, както водачите на автомобилите, така и самите автомобили. Описва при разпита си, че там пътят е тесен с с асфалтова настилка, като няма маркировка, която да разполовява пътното платно. Самият сблъсък  сочи, че е станал при наличие на обозначение със знак само Б-1, като не си спомня дали е имало и знак   Г-4.  Изрично запитан за изясняване на механизма на възникване на ПТП-то, свидетелят Ч. описва, че автомобилът, който е бил управляван от жалбоподателя, се е движил от бл. 28 в ж.к. Изгрев към основното кръстовище. След като с колегата му  пристигнали на място, установили и двата автомобила и двамата водачи. Автомобилите били заварени на място, като водачът на лекия автомобил „П.” В.Х.П. ***, и е завивал наляво в посока по тесния участък към бл. ** в ж.к. И.. Същевременно другият водач – жалбоподателят, управлявайки процесното „Б.”, се е движил по тесния участък, който е без ленти за движение, като пътят му за движение е бил към основното кръстовище и е следвало да предприеме маневра завиване надясно, като траекториите на двете МПС-та не се пресичала и нямало конфликтна точка, но водачът на л.а. „Б.”, преди да предприеме завоя надясно, е следвало да изчака другия водач, в случая на л.а. „П.”, завиващ наляво, да го пропусне да премине и едва тогава да предприеме маневрата си вдясно. Жалбоподателят не е изчакал предприелия ляв завой втори участник в ПТП-то, като е предприел завиване вдясно и се е стигнало до сблъсък между задната лява част /броня/ на л.а. БМВ и предната лява врата на автомобила „П.”.  В резултат на сблъсъка са настъпили материални щети-

по вратата на л.а. „Пежо” настъпила деформация. Водачът-жалбоподател не е съобразил навлизайки в кръстовище, което е сигнализирано с пътен знак Б-1, че трябва да пропусне движещите се по път с предимство, независимо в каква посока се движат те, поради което се е стигнало и до процесния инцидент, за което свидетелят- Ч. е съставил и акт на жалбоподателя, както и констативен протокол за ПТП. В този смисъл следва да се посочи, че действително два броя актове са били съставени и на водачът П., но за други нарушение /видно и от приобщените актове на П./, а именно за липса на сключена валидна застраховка „ГО”на управлявания от него автомобил и  за шофиране след употреба на алкохол, които нямат пряко отношение към предмета на настоящото дело и са за други нарушени разпореди ва ЗДВП, за които е била съответно ангажирана и административнонаказателната отговорност на това лице. В акта и в НП като нарушена е била посочена разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.  Актът бил съставен на място от свидетеля Ч., като жалбоподателят Б. бил запознат със съдържанието му, разписал го и на място не вписал възражения по акта.  В съответната графа за свидетел  в АУАН-а,  като свидетел по акта бил вписан другият полицейски служител, присъствал на място-  Николай Недев.

           Актът от формална страна е в съответствие с чл.42 от ЗАНН. Нарушението е описано обстоятелствено с посочване на дата, място и час, като акта е подписан  от жалбоподателя без възражения. Писмени възражения в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са депозирани.

           Въз основа на акта е издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за извършено за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 200 лева. В нп дословно е било възпроизведено съдържанието на акта. НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

           В хода на административнонаказателното производство съдът намери, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на атакуваното наказателно постановление.

    Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да  съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка. В случая се установи, че жалбоподателят, не е съобразил поведението си с пътните знаци и маркировка и това е станало причина за възникване на ПТП, при което са били нанесени материални щети на МПС. Изложеното води до извода, че е осъществено от обективна страна административното нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

    Според съда фактическата обстановка е безспорно установена. Актосъставителят Ч., разпитан като свидетел в производството пред съда е положил достатъчно усилия да изясни обстоятелствата, при които е извършено нарушението. От неговите показания,  както и от представения по делото констативен протокол за ПТП /стр.13 от делото/, както и от изисканите от съда и  представени по делото и приети в хода на съдебното следствие- схеми /скици/ на процесния участък, с отбелязани на същите  точно поставените пътни знаци на този участък, то безспорно се, установява гореописаната и приета от съда фактическа обстановка, а именно че участъкът е бил сигнализиран с пътен знак Б-1, което особено ясно се вижда на мащабната скица /стр.37-38 от делото/, и при наличие за знак, обозначаващ предимство, то същият не е бил спазен именно от жалбоподателя и в резултат на поведението му като водач на МПС, описано по-горе, като конкретни действие се е стигнало до настъпването на ПТП, с материални щети с автомобила, управляван от свидетеля- П..

  Именно жалбоподателят Б. не е съобразил поведението си като водач на лек автомобил „Б.” с рег.№  ******, с пътните знаци и маркировка и движейки се С процесното „Б.”, по тесния участък, който е без ленти за движение, на дата 25.11.2017 г., около 17,46 часа в гр.******“,  на кръстовището  от  бл.№ ** в ж.к. „И.“,  до магазин „В.“ и управлявайки  своя собствен лек автомобил моделкато навлязал в кръстовището, при наличие на пътен знак Б-1 и не пропуснал движещия се по път с предимство и завиващ наляво лек автомобил модел/ марка- „П.“, с рег. № *****, вследствие на което настъпило ПТП, двата автомобила се сблъскали странично, от което имало и материални щети. Описаното събитие е възникнало в процеса на движение и представлява пътнотранспортно произшествие по смисъла на §30 от ДР на ЗДвП.

             Неоснователно е и възражението на жалбоподателя  и неговия представител, че отнемане на предимство е извършил другият водач- П.. Видно от безспорно установената от съда фактическа обстановка, почиваща на гореописаната доказателствена съвкупност се установява, че нарушение в посочения смисъл е допуснал именно жалбоподателя, като правилно е определена и  правната квалификация на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Както в АУАН, така и в НП словесно е изписано, че жалбоподателят  не се е съобразил с  пътен знак В-1, който установява предимство- в този смисъл и  Правилника за приложение на ЗДВП.-Раздел II- Пътни знаци относно предимството - група "Б" Чл. 45. (1) Пътните знаци относно предимството определят реда за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища и стеснени участъци от пътя, като са описани и посочени в тази и следващите разпоредби съответните знаци и обозначенията им, които в случая са съответни на приетите факти, съотнесени и към обозначението на знаците на представените по делото скици. В този смисъл и възражението за знак „Г4“, съдът намира за неоснователно, виж чл. 51 от Правилника, като в процесния участък няма и пътен знак с това обозначение. Също така следва следва да се посочи също и че съгласно чл. 46, ал. 1 от Правилника-„Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство, което може да стане и без спиране“, нещо което жалбоподателят не е сторил и в този смисъл неоснователни и дори неотносими са възраженията, че двете МПС-та нямали „конфликтна точка“.  Следователно текстово е отразено кое точно предложение от съдържащите се в чл. 6, т. 1 от ЗДвП е вменено на жалбоподателя, а именно несъобразяване от страна на жалбоподателя на поведението му с пътен знак Б1. Това обстоятелство е посочено както в НП, така и в АУАН. Ето защо съдът счита, че  отговорността на жалбоподателя е била правилно ангажирана /в този смисъл виж кнах № 1001/2018 г. на БАС, КНАХ № 1711/2016 Г. на БАС и др./.

            При така установените факти съдът намери, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението, за което е обвинен, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр.1, 2 от ЗДвП предвижда  ал.2 (Нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) –„Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“ и ал.1 т.5 –т. 5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) -..който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението…“  тоест предвидена е отговорност за лицата, които поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 -  неспазване на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, причинят пътнотранспортно произшествие, освен ако деянието не съставлява престъпление. 

            Деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се за една рискова по съществото си дейност- управление на МПС, която е строго регламентирана и допускането на нарушение на тези правила би могло да доведе до сериозни последици и то не само да материални щети, но да заплаши живата и здравето на гражданите.

          Наложеното наказание е индивидуализирано в предвидения от законодателя размер от 200 лева, който е фиксиран в закона и не подлежи на намаляне, ката съдът го намира  и за достатъчно адекватен за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН, поради което обжалваното постановление се явява законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

            Гореизложените съображения водят до извод за законосъобразност и обоснованост на обжалваното постановление, поради което Бургаски районен съд на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                                Р   Е   Ш   И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление  № 17-0769-006655/01.02.2018 г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор ”Пътна полиция”- Р.П., с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. Чл.179, ал.1, т.5, пр. 1,2 от ЗДвП на Д.Л.Б.,  ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***, адв. Т.Д.Т., АК-Хасково,  е наложено наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

 

    Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

Вярно с оригинала!

С.П.