ПРОТОКОЛ
№ 41
гр. Варна , 29.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Петранка А. Паскалева
и прокурора Вилен Стефан Мичев (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Наказателно
дело за възобновяване № 20213000600134 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор МИЧЕВ.
Осъденото лице Ц. Г. К., редовно призован, /призовката връчена лично на осъденото
лице/ не се явява, представлява се от адв.A.С. от АК-Русе, редовно упълномощен и приет от
съда от днес
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ.С.: Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам искането на главния
прокурор за възобновяване на въззивното дело. То е изключително добре мотивирано, като
заслугата е и на ВКС, тъй като голяма част от исканията се съдържат в мотивите, изложени
по касационно дело № 806/20 г. по решение № 193/13.01.2021 г., където Върховния съд е
имал възможността да се произнесе по аналогичен казус, тъй като се касае за случай, в който
първоинстанционния съд е оправдал подсъдимия, а второинстанционният го е осъдил. Т.е.
имало е налична присъда за подобни деяния, извършени в същия период при действията на
1
същите нормативни актове, в частност заповед № 183 от 06.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването. Към това, което е изложено в мотивите, бих искал да добавя, че и
първоинстанционният, и възззивният съд в Разград не са прочели цялата заповед на
Министъра на здравеопазването, в която към този момент са били въведени съответните
противоепидемични мерки срещу разпространението на Ковид 19. Действително в Раздел
първи, точка втора е въведена временна забрана за влизането на територията на РБългария,
и изброените тук държави. В изброените държави Р Румъния не е посочена, но това не е
основанието за поставянето под карантина на оправданото лице. Основанието е в Раздел
трети, точка първа от същата заповед, където се казва, че водачите на тежкотоварни
автомобили – български граждани, които пристигат от държави с регистрирани случаи на
Ковид 19 се поставят под карантина при спазването на правилата. Т.е. без значение е от кои
държави пристигат лицата. Т.е. не е необходимо тези български водачи на товарни
автомобили да пристигат от държавите, които са изброени в т.2, достатъчно е в държавите
да има да са с регистрирани случаи на Ковид 19. Забраната по т.І т.2 се отнася за държави с
висок риск за разпространение на Ковид 19, докато за водачите карантината се налага когато
пристигат от държави също с регистрирани случаи на Ковид 19, и това са самостоятелни
норми, които нямат връзка помежду си.
Що се отнася до задължението за спазване на карантината и ненапускане на дома и
т.н., това задължение е регламентирано в т.ІІ т.8, където се казва, че всички лица, поставени
под карантина /визирам заповед № 183/ са длъжни да не напускат домовете си или мястото
на настаняване което са посочили, че ще пребивават , с изключение на тези по т.ІІІ, т.3.
Това изключение е за по-особената карантина под която се поставят водачите на
товарни автомобили, тъй като за тях е възможно в периода на поставянето под карантина да
извършват определени действия, и те са изброени от б.А до б.Д на същата заповед.
В процесния случай действията, които са извършени не попадат в кръга на тези
действия, които биха могли да се приеме, че те съответстват на изключенията, които се
допускат за водачите на товарни автомобили, тъй като действията не са били свързани с
извършване на международен превоз.
С оглед на това моля да приемете, че искането е основателно и да възобновите
въззивното дело на РОС, и им го изпратите за ново разглеждане.
АДВ.С.: Уважаеми Апелативни съдии, аз смятам, че искането на главния прокурор
на Републиката, с което се иска от Вас да възобновите производството по делото, което е
постановено при съответното въззивно решение е неоснователно, и моля да се остави без
уважение.
Общо взето, както каза и представителя на ВАП искането се гради основно въз
основа на постановеното от ВКС Второ наказателно отделение решение № 193 от
13.01.2021 г., постановено по н.д.№ 806/2020 г. Но единствената допирна точка с това
решение е, че ВС в същото е посочил и анализирал нормата на чл.355 от НК, като правилно
е приел, че тя е бланкетна. От там насетне нищо друго не касае настоящия казус.
Няма спор, че тази норма наистина е бланкетна. Няма спор също така нито в
теорията, нито в практиката, че при бланкетна норма нейното съдържание би следвало да
бъде запълнено с правна норма от друг нормативен акт. Въпросът, който се поставя е
доколко въпросното предписание което се твърди че е нарушено от доверителят ми
представлява нормативен акт. Няма спор също, че то не е нормативен акт, но не е
нормативен акт и съответната заповед към която се прави превръзка в днешното с.з.
Кои са нормативните актове е уредено в закона за нормативните актове, съответно в
2
Конституцията на РБ, съответно и органите които могат да издават такива. Нито
предписанието, нито заповедта на министъра са такива. Отделно от това считам, че с
искането за възобновяване на това производство фактически се прецезира да не кажа
подменя действието на прокурора в производството до момента, които са се развивали.
Обвинителният акт, начина по който е изготвен, отразените фактически
обстоятелства, които очертават признаците на престъплението по чл.355 в
обстоятелствената му част, а и в заключителната е прието и е очертано, че нарушението,
извършено от осъдения е такова на предписание, посочено в обвинителния акт, съответно и
в искането, издадено от съответните здравни власти. Никъде в обвинителния акт, нито в
обстоятелствената част, нито в заключителната, се твърди, че той е нарушил цитираната
заповед от която се извеждат и задълженията му да не напуска дома си. Не смятам, че в това
производство може да се запълва съдържанието на тази норма, респ. да се прецезира
обвинението срещу осъдения, за да се приеме, че той е осъществил от обективна страна
състава на престъплението.
На следващо място, считам, че както беше посочено и от представителя на
държавното обвинение, подзащитният ми към него момент е работил във фирма, която се
занимава с международен транспорт, и няма спор, че е назначен на длъжност шофьор, като е
управлявал товарен автомобил, извършвал е превози, като са събрани дори и доказателства в
тази посока. Т.е. той категорично спада към лицата, които бяха посочени в Раздел три на
цитираната заповед. Ако приемем, че тя е относима в конкретния случай, безспорно то това
лице е имало възможност при изпълняване на задълженията си при управление на тежко
товарен автомобил да напуска дома си. Това е визирано и в т.3, Раздел 3 на посочената
заповед.
В хода на ДП обвиняемият към него момент е давал обяснения, в които е заявил каква
е причината да напусне дома си, а тя е била, че ще изпълнява пореден курс с управлявания
от него тежко товарен автомобил. По тази причина е минал да си вземе кафе, за да продължи
към съответното място, където е следвало да изпълни задълженията си. Междувременно на
него са му се обадили от фирмата и са му заявили че този курс отпада. Т.е. причината не е
самоволно напускане на дома. Това са едни обяснения, които макари да е нямал задължение
да доказва, те по никакъв начин не се оспорват от други събрани по делото доказателства.
Т.е. при това положение той безспорно е имал право да напусне дома си.
Отделно от това съвсем правилно Окръжния съд, а и районния съд в Разград са
приели, че доколкото обвинението е формулирано само с оглед неизпълнение на
предписанията дадени със съответния документ, в същите действително не е вменена
забрана за напускане на адрес. Отделно е ако съобразим и решението на ВКС и се извеждат
правилата, т.е. съответните термини с тълкувани използвайки тълковен речник, и ако
тръгнем да се формализираме напускането, като такова и легалната дефиниция която има в
тълковния речник дали кореспондира с това, което е направил осъдения, защото едно
напускане означава преустановяване от тук насетне въобще контакт с нещо, с някого и т.н..
Случаят не е такъв .
Отделно от това, аз ще ви помоля да се съобразите с всички събрани по делото
доказателства, в частност и гласни такива като считам, че деянието дори и да приемете че
формално осъществява състав на престъпление, то не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна, като съобразите причината, времето, мястото и
начина по който се е случило това, обстоятелството, че осъденото лице не е контактувало с
никой друг, факта, че вземайки си кафе той се е самоизолирал като е седнал на една каса от
амбалаж, т.е. липсва контакт с всеки един и причината да напусне дома си да приемете, че е
налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. По тези съображения моля да оставите без уважение
3
искането на главния прокурор.
ПРОКУРОРЪТ: /реплика/ Аз казах, че водачът не е извършил нито едно от
действията, посочени в раздел 3, т.3, т.е. водачът поставен под карантина има право да
премине транзитно през територията на Р България, да се намира в товарния автомобил, да
управлява товарния автомобил, да извършва товаро-разтоварни дейности. Заявено беше че е
така. Престъплението по чл.355, ал.2 е формално, и е довършено с напускането на мястото,
където лицето е заявило, че ще бъде поставено под карантина когато е попълвал формуляра
при влизане в страната. Всички действия след напускане на това място не влияят на
квалификацията на деянието.
Тези действия биха могли да имат единствено смекчаващи вината обстоятелства.
Това го казвам, защото чл.9, ал.1 предвижда две възможности. Първо, когато не е
обществено опасно, и второ когато неговата обществена опасност е явно незначителна.
Неспазването на карантината е обществено опасно деяние, дори ако се видят и измененията
на НК, там законодателят е предвидил завишаване на наказателната отговорност и то
именно поради неговата завишена обществена опасност на това деяние.
Не може да се приеме, че обществената опасност е явно незначителна и по същите
съображения. Няма как обстоятелства, които биха могли да бъдат разгледани и като
смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива могат да бъдат когато карантинираното
лице носи маска, не контактува с други лица, спазва хигиена. Всички тези неща са само
смекчаващи отговорността обстоятелства. Както виждате той е отишъл там, където се
продава кафе, седнал е да пие кафе на обществено място и т.н. Евентуално съдът би могъл
да прецени дали тези действия биха спаднали към смекчаващи отговорността обстоятелства
или не. В този смисъл моля да вземете предвид, че няма как деянието да бъде
квалифицирано като такова по чл.9, ал.2 и да се произнесете.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето
на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.25 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4