№ 333
гр. Бургас, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120201006 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „Многопрофилна болница за активно
лечение Д-р Маджуров“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к.“Зорница“, срещу бл.15, представлявано от д-р А. Г. М., в качеството му на
управител, против Наказателно постановление №5/24.02.2025г., издадено от Заместник
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр.София,
с което на дружеството – жалбоподател: 1/ за нарушение по чл.86. ал.1, т.1 от Закона за
здравето и на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция
в размер на 500 /петстотин/ лева, 2/ за нарушение по чл.86. ал.1, т.1 от Закона за здравето и
на основание чл.221, ал.2 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер
на 500 /петстотин/ лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание за дружеството – жалбоподател се представлява от адв.К., която моли за
потвърждаване на НП и присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява юрисконсулт Димитров.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
От СЛУЖИТЕЛИ НА Дирекция КМДПП в Изпълнителна агенция „Медицински
надзор” /ИАМН/, гр.София е била извършена проверка във връзка е подадена жалба peг. №
96-00-735/12.08.2024г. от Николина И. К., срещу „МЦ Д-р Маджуров“ ООД. В жалбата са
изложени твърдения, че на 10.08.2024г. за „поставяне на ваксина за тетанус е събрана сумата
1
от 80 лв.“. Твърди се още, че преглед на лицето не е извършен, а ваксината е закупена от
пациента и син на К. - Д. З. К.. Към жалбата е приложена фактура №
**********/10.08.2024г. на стойност 80.00 лв. издадена от МБАЛ Д-р Маджуров“ ООД,
гр.Бургас. Като наименование на стоките и услугите е вписано:
1 .Първичен преглед от специалист хирург - 50.00 лв.;
2.Прилагане на Тетатокс - 30.00 лв.“.
По делото е приложен „Утвърден ценоразпис на всички предоставяни медицински и
други услуги от „МБАЛ Д-р Маджуров“ ООД“, касаещ „Цени на платени медицински
услуги за неосигурени по 330 лица“ (Ценоразпис), утвърден със Заповед № 2 от 20.04.2023г.
на управителя и в сила от 22.04.2024г. В същия под „Код от информационната система“ 01-
99-01 „Първичен преглед от специалист хирург“ е опредЕ. цена в размер на 50.00 лв., а под
код 01-99-09 „Прилагане на тетатокс“ е опредЕ. цена в размер на 30.00 лв.
Актосъставителят е приел, че с изисканата и заплатена сума в размер на 30.00 лв. за
лекарствения продукт „Тета - токс“, предоставен от пациента Д. З. К. необходим за неговото
лечение, „МБАЛ Д-р Маджуров“ ООД, гр. Бургас е нарушила разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.1 от Закона за здравето, гласящ: „Като пациент всеки има право на: зачитане на
гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му
права” в частта „икономически права“.
Прието е също така, че пациентът Д. З. К., на 14г., е задължително здравноосигурено
лице по смисъла на чл.40, ал.3, т.1 от Закона за здравното осигуряване, съгласно който:
„Осигуряват се за сметка на държавния бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал.1,
т.1. лицата до 18-годишна възраст“. С оглед на това изискването и заплащането на сума в
размер на 50.00 лв. за първичен преглед, от пациента Кожухаров, съставлява нарушение на
разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето - „Като пациент всеки има право на:
зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и
религиозните му права”, в частта „икономически права“.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима /НП е връчено на 28.02.2025г., а жалбата е депозирана на 12.03.2025г./.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
В случая, актосъставителят и наказващият орган са посочили като нарушена
разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗ. Тази разпоредба установява принципите, които следва да
се спазват при осъществяване на медицински помощ на пациента, но същите са от
категорията на несамостоятелните норми и не вменяват конкретни задължения за лицата,
предоставящи медицинска помощ, а очертава само правната рамка, в която следва да
вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем.
Посочените разпоредби са във връзка с нормата на чл.79 от ЗЗ, съгласно която медицинската
помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и технологии. Съгласно чл. 80 от ЗЗ качеството на медицинската
2
помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална
медицина. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват
различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е
посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6,
ал.1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика,
приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните
заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява
при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и
осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с
наредби на министъра на здравеопазването. Наредбите се обнародват в ДВ съгласно чл. 37,
ал. 1 от Закона за нормативните актове. Именно в тези медицински стандарти са разписани
всички действия (конкретни, ясни и точни задължения), които медицинските лица следва да
предприемат при определените предпоставки, като неспазването им може да се третира като
осъществено административно нарушение – т.е. за да се приемат за нарушение и това да
влече административнонаказателна отговорност, следва извършените от дееца действия да
са в противоречие с медицински стандарти или правила за добра медицинска практика,
които вменяват конкретни задължения, чието изпълнение представлява съблюдаване и
спазване на принципите, които следва да се спазват при осъществяване на медицински
помощ на пациента. Това означава, че в АУАН и НП освен задължителното посочване на
съставомерните факти в обобщен вид и приложимата норма от ЗЗ при бланкетните и
препращащите норми, каквито са чл.221, ал.2 ЗЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗ, се налага да се посочат
допълнително и нарушените конкретните разпоредби в медицинските стандарти или
правилата за добра медицинска практика. В константната си практика
административните съдилища /например: Решение № 803/14.06.2022г. по к. адм. н. д.
№1146/2022г. на Административен съд – Варна, Решение № 257 от 14.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 2863 / 2019 г. на XV състав на Административен съд – Бургас, Решение №
722 от 06.12.2018 година по КАНД № 806/2018г. на Адм.съд-гр.Плевен, Решение № 2490
от 23.11.2018 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 2940/2018, Решение № 241 от 16.11.2018
г. по КАНД № 205 по описа за 2018 г. на Адм.съд-гр.Кюстендил, Решение № 364 от
30.10.2018 г. по КАН дело № 308 по описа за 2018 год на Адм.съд- Ст.Загора, Решение №
569 от 26.09.2018 г. на АдмС - Плевен по КАНД № 662/2018 г. Решение по КАНД № 1389
по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, Решение № 199 30.05.2018 г. по
КАНД № 177 по описа за 2018 г. на Адм.съд-Ст.Загора, Решение № 785 /20.04.2018 г. по
КАНД № 386/2018 г. на Адм.съд-гр.Бургас/ приемат, че за да се проведе законосъобразно
процесът на административно наказване е необходимо в АУАН и в НП да се посочат
конкретни разпоредби на медицинските стандарти или конкретно правило за добра
медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато
съществено процесуално нарушение. Тези медицински стандарти и правила за добра
медицинска практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения,
че привлеченият към отговорност е следвало да извърши определени действия, които той не
е извършил. В обжалваното НП въпреки обемното изложение на установените
обстоятелства, липсва посочване на нормите от утвърден стандарт или правило на добра
медицинска практика, които не са спазени от лечебното заведение. Като се е позовал на
обща норма, която не регламентира правила, а съдържа само общ принцип, и не е посочил
съставомерни признаци на специални норми, АНО е нарушил правото на защита на
нарушителя, което от своя страна е самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно само на процесуално основание. Липсата на такива конкретно посочени
норми в утвърден медицински стандарт или на правило за добра медицинска практика,
3
които са нарушени от лечебното заведение в АУАН и атакуваното наказателно
постановление, прави невъзможно и осъществяването на контрол от страна на съда дали
описаните в обстоятелствената част на конкретни действия и бездействия на
жалбоподателят осъществяват състава на административното нарушение по чл.86. ал.1, т.1
от Закона за здравето, доколкото не е ясно дали същите противоречат на утвърден стандарт
или правило на добра медицинска практика.
С оглед всичко казано по-горе, настоящият състав счита, че в хода на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя актосъставителят и АНО не
са изпълнили задължението си да посочат кои точно правила, разписани в съответния
медицински стандарт или правило на добра медицинска практика са били нарушение от
жалбоподателя, поради което и съставения АУАН и издаденото на база него НП са
незаконосъобразни и санкционният акт следва да бъде отменен от настоящия състав.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, което предвид изхода
на делото следва да бъде уважено. Размерът на възнаграждение се определя от съда,
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е
осъществил процесуално представителство в открито съдебно заседание, поради което съдът
намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №5/24.02.2025г., издадено от Заместник
изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр.
София, с което на дружеството – жалбоподател „Многопрофилна болница за активно
лечение Д-р Маджуров“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление, гр.
Бургас, ж.к. Зорница, срещу бл.15, представлявано от д-р А. Г. М., в качеството му на
управител: 1/ за нарушение по чл.86. ал.1, т.1 от Закона за здравето и на основание чл.221,
ал.2 от Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, 2/ за нарушение по чл.86. ал.1, т.1 от Закона за здравето и на основание чл.221, ал.2 от
Закона за здравето, е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” /ИАМН/, гр. София да
заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Д-р Маджуров“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление, гр. Бургас, ж.к. Зорница, срещу бл.15,
сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4