№ 1708
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110108329 по описа за 2023 година
В срока за обжалване на решението, процесуалният представител на ищеца е подал
молба по чл.248 ГПК за изменение на решението, в частта за разноските, като се оспорва
определеното адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство.
Ответната страна, в срока, даден от съда, счита молбата за неоснователна.
СРС, при произнасянето си, съобрази, че молбата е подадена в срок, представен е
списък по чл.80 ГПК, поради което и молбата е допустима.
Същата е неоснователна, защото разпоредбата на чл.7,ал.2 НМРАВ е изрична –
възнаграждението за процесуално представителство по оценяеми искове, е определяемо въз
основа интереса. Действително, налице е изрична разпоредба на чл.2,ал.5 НМРАВ, която
предвижда определяне на възнаграждението по всеки иск, прието с изменение на същата
наредба.
Цитираното изменение на НМРАВ, пряко противоречи на отговора на преюдициално
запитване по т. 1 на решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С - 427/2016 и С-428/2016
на СЕС, първи състав, че разпоредбата на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. чл. 4, § 3 ДЕС. „ Член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която,
от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в понисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“ Такива „легитимни цели“, според тълкуването на
СЕС, съставляват осигуряване на достъп до правосъдие, гарантиране на квалифицирана
правна помощ, предотвратяване на злоупотреба с право и др.. Предвиждането с подзаконов
нормативен акт, без наличието на законова делегация, на, по същество максимален размер,
на възнаграждението за адвокатска защита, по всеки иск, органичава достъпът до
правосъдие / ако съдът прилага пряко разпоредбата, то и при предявяването на иск,
включително за такса от 50 лева, ищецът следва да заплати адвокатско възнаграждение от
400 лева без ДДС, и ищецът следва да прецени дали би могъл да понесе разноските/, като
1
пряко не води до предотвратяване на злоупотребата с право.
Следователно, искането за определяне на самостоятелно възнаграждение за всеки иск
е неоснователно.
Относно искането на процесуалния представител за определяне на възнаграждението
с ДДС. Видно от мотивите, изложени в решението, възнаграждението Е определено, след
което върху него е начислено ДДС, следователно, и това искане е неоснователно.
. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№346065/1.12.2023г. за изменение на решението, в частта по
присъденото адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва от ищеца, в двуседмичен срок от връчването му,
пред СГС, с частна жалба. Препис да се връчи и на ответното дружество.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2