Присъда по дело №1783/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2
Дата: 9 януари 2024 г. (в сила от 25 януари 2024 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20232120201783
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Бургас, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:М. Р. БАЕВ
СъдебниД* Т. Г.

заседатели:М* К. Г.
при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Д. Ив. Ц.
като разгледа докладваното от М. Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20232120201783 по описа за 2023 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:
I. ПРИЗНАВА подсъдимия С. М. К. с ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в
това, че:
на 19.11.2020 г., около 02.00 часа, в гр.Бургас, кв. „*“, на ул. „*“ № 27, в
съучастие с Ю. М. С. с ЕГН **********, като съизвършител, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот - счупване на брава на врата, отнел
чужди движими вещи, а именно - 1 брой мобилна тонколона, марка V-TAC - Model:
VT-6312/SKU-7737 - Input: AC100-240V 50/60 Hz - Power: 35W на стойност 100.00
лева, 1 брой акумулаторен винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V на
стойност - 46.10 лева, 1 брой бормашина, марка „БОШ“ на стойност 309.00 лева, 2 броя
тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 5221-10 на стойност 10.00 лева всяка,
на обща стойност 20.00 лева, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн
6574-06 на стойност 10.00 лева всяка, на обща стойност 20.00 лева, 1 брой тапетна
ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221-06 на стойност 10.00 лева, 1 брой тапетна ролка
„Golden“ на стойност 8.90 лева, метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см на стойност
42.00 лева или ВСИЧКИ вещи са на обща стойност 555.90 лева от владението и без
съгласието на М. Д. П., роден на * г., с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание престъпление по чл. 195, ал. 1 и т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от
1
свобода“ за срок от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНОВЕН и на
основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е извършено
след предварителен сговор с Ю. М. С., в немаловажен случай, както и по правната
квалификация на т. 5 на чл. 195, ал. 1 НК.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК С. М. К. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 236,60 лева /двеста тридесет и шест
лева и шестдесет стотинки/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
досъдебното производство разноски.
II. ПРИЗНАВА подсъдимия Ю. М. С. с ЕГН: **********, *, за ВИНОВЕН в
това, че:
на 19.11.2020 г. , около 02.00 часа, в гр. Бургас, кв. „*“, на ул. „*“ № 27, в
съучастие със С. М. К. с ЕГН: **********, като съизвършител, чрез повреждане на
преграда здраво направена за защита на имот - счупване на брава на врата, отнел
чужди движими вещи, а именно - 1 брой мобилна тонколона, марка V-TAC - Model:
VT-6312/SKU-7737 - Input: AC100-240V 50/60 Hz - Power: 35W на стойност 100.10
лева, 1 брой акумулаторен винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V на
стойност 46.00 лева, 1 брой бормашина, марка „БОШ“ на стойност 309.10 лева, 2 броя
тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 5221-10 на стойност 10.00 лева всяка,
на обща стойност 20.00 лева, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн
6574-06 на стойност 10.00 лева всяка, на обща стойност 20.00 лева, 1 брой тапетна
ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221- 06 на стойност 10.00 лева, 1 брой тапетна ролка
„Golden“ на стойност 8.90 лева, метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см на стойност
42.00 лева ИЛИ ВСИЧКИ вещи са на обща стойност 555.90 лева от владението и без
съгласието на М. Д. П., роден на * г., с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1 и т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от
НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНОВЕН и на основание чл. 304
НПК го ОПРАВДАВА по обвинението деянието да е извършено след предварителен
сговор с С. М. К., в немаловажен случай, както и по правната квалификация на т. 5 на
чл. 195, ал. 1 НК.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от 3 /ТРИ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК Ю. М. С. с ЕГН: ********** да
заплати по сметка на ОДМВР-Бургас сумата от 236,60 лева /двеста тридесет и шест
лева и шестдесет стотинки/, представляваща припадащата му се ½ част от сторените в
досъдебното производство разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства - 1 брой мобилна тонколона,
марка V-TAC - Model: VT-6312/SKU-7737 - Input: АС 100-240V 50/60 Hz - Power: 35W,
1 брой акумулаторен винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V, 2 броя тапетни
ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 5221-10, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic
Coated“, дизайн 6574-06, 1 брой тапетна ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221-06 , 1
брой тапетна ролка „Golden“, метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см., ВСИЧКИ на
съхранение в 01 РУ-Бургас, ДА СЕ ВЪРНАТ на М. Д. П., след влизане в сила на
настоящата присъда.
2
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес
пред Бургаския окръжен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда № 2/09.01.2023 г. по НОХД 1783/2023 г. по описа на РС-*

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу: С. М. К. с ЕГН: ********** за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и Ю. М. С. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
всички свидетели и вещи лица.
Подсъдимият С. не беше открит на известните адреси, поради което и спрямо него
цялото производство протече по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.
Подсъдимият К. се яви в няколко от съдебните заседания, но за други от тях,
включително и последното, не се яви, без да сочи уважителни причини за неявяването си,
поради което спрямо него производството също завърши по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства. Счита, че двамата подсъдими следва да бъдат признати за
виновни и да им се наложи наказание „Лишаване от свобода“ за срок около средния,
предвиден в закона.
Служебният защитник на подс. К. – адв. К. – БАК, също счита, че обвинението по
отношение на нейния подзащитен, е доказано по несъмнен начин. Спирайки се върху
смекчаващите отговорността обстоятелства счита, че при индивидуализацията на
наказанието на К. приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 НК, като му се
определи наказание под минимума, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца,
чието изпълнение да се отложи с изпитателен срок от три години.
Служебният защитник на подс. С. - адв. В. Р. – БАК счита, че не са събрани
категорични доказателства за виновността на нейния подзащитен. В тази връзка посочва, че
са налице показания само на един свидетел, който в съдебно заседание дори заявява, че не
си спомня нищо. Моли подзащитният й да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото обвинение.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. М. К. с ЕГН ********** е роден на * г. в гр. *. Той е българин,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, с постоянен и настоящ адрес: гр. *,
кв. „*“, ул. „*“ № 36. До датата на инкриминираното деяние К. не е бил осъждан.
Подсъдимият Ю. М. С. с ЕГН ********** е роден на * г. в гр. *. Той е българин,
български гражданин, неграмотен, неженен, безработен, с постоянен и настоящ адрес: гр. *,
кв. „*“, ул. „*“ № 29. До датата на инкриминираното деяние С. не е бил осъждан.
Към 2020 г., св. Ф. С. Щ. притежавала недвижим имот, находящ се в гр. *, кв. „*“, на
ул. „*“ № 27, представляващ къща с двор, ограден с ограда, с желязна дворна порта. Къщата
имала дървена входна врата и се състояла от преддверие и две стаи. Св. Щ. и мъжът с когото
съжителствала на семейни начала - св. М. Д. П., не живеели в къщата, но възнамерявали да
се нанесат в нея, заедно с двете си деца, затова и през месец ноември 2020 г. започнали
ремонт на къщата. Двамата лично извършвали ремонтни действия по къщата, като
1
използваните от тях инструменти и материалите, нужни им за ремонта, съхранявали в
къщата.
На 18.11.2020 г., около 20.00 часа, свидетелите Щ. и П. приключили ремонтните
работи по къщата за този ден и си тръгнали, като преди това св. П. заключил входната врата
на къщата и дворната порта.
На 19.11.2020 г., около 02.00 часа, в кв. *, подс. К. срещнал подс. С. и му предложил
да отидат заедно до къща в която знаел, че никой не живее, за да откраднат нещо от там, тъй
като нямал пари. Подс. С. се съгласил, тъй като също нямал пари. В съзнанието си
подсъдимите К. и С. формирали категорична решимост да отнемат заедно чужди движими
вещи, които противозаконно да присвоят, като се разпоредят в последствие с тях като със
свои. Те реализирали това свое категорично решение като го обективирали в последващите
си действия. Подс. К. завел подс. С. до къщата на св. Щ., на ул. „*“ № 27. Подс. С. останал
пред къщата, за да наблюдава и предупреди подс. К. в случай, че се приближат хора, а подс.
К. влязъл в двора като прескочил оградата, след което отишъл до къщата, упражнил натиск с
ръце по прозорец с ПВЦ дограма и той се отворил. Подс. К. влязъл в къщата през така
отвореният прозорец, след което отворил входната врата на къщата и ПВЦ вратата на една
от стаите, като счупил бравата посредством удар с крак.
На същата дата, по същото време, св. Й. С. Ш. вървял по ул. „*“. Пред дом № 27 на
същата улица св. Ш. видял да стои подс. С., когото познавал и го попитал какво прави там.
Подс. С. му отговорил, че пази и чака подс. К., който в момента е в къщата, за да открадне
нещо от нея.
През това време, в къщата подс. К. намерил и взел 1 брой мобилна тонколона, марка
V-TAC - Model: VT-6312/SKU-7737 - Input: AC100-240V 50/60 Hz - Power: 35W; 1 брой
акумулаторен винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V; 1 брой бормашина, марка
„БОШ“; 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 5221-10; 2 броя тапетни
ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 6574-06; 1 брой тапетна ролка „Acrylic Coated“,
дизайн 5221-06 и 1 брой тапетна ролка „Golden“. В двора на имота подс. * намерили и взел
метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см, след което прехвърлил всички описани вещи
през оградата навън подавайки ги на подс. С. и св. Ш., които пък от своя страна ги поемали.
След това подс. К. отново прескочил оградата на имота, но в обратна посока, и заедно с
подс. С. и св. Ш. пренесли всички вещи до дома на първият. В последствие подс. К. продал
противозаконно отнетата бормашина „Бош“ на св. Б. П. Х. за сумата от 60 лева, част от
които дал на подс. С. и св. Ш., а останалата част задържал за себе си.
На 19.11.2020 г., около 09.30 часа, св. Щ., отишла до къщата си на ул. „*“ № 27, с
намерението да боядисва. След като отключила пътната порта и влязла в двора на имота, св.
Щ. установила, че входната врата на къщата е отворена, а след като влязла в преддверието
на къщата видяла, че е отворена и вратата на една от стаите, като патрона и една от
дръжките на бравата й липсвали. За така установеното св. Щ. незабавно уведомила по
телефона св. П. и подала сигнал на тел. 112. Малко по-късно св. П. пристигнал в имота и
заедно със св. Щ. огледали и установили липсата на гореописаните вещи от къщата и двора.
За случая било образувано досъдебно производство, като в хода на разследването
като извършители на гореописаното деяние били установени подсъдимите К. и С., които
направили пред полицейските служители пълни самопризнания за извършеното от тях и
съдействали за установяване на обективна истина.
С протокол за доброволно предаване от 20.11.2020 г., подс. К. предал на * -
разузнавач в сектор „КП“ при 01 РУ-ОДМВР- *, 1 брой мобилна тонколона, марка V-TAC -
Model: VT-6312/SKU-7737 - Input: AC100-240V 50/60 Hz - Power: 35W; 1 брой акумулаторен
винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V; 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic
Coated“, дизайн 5221-10; 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 6574-06; 1
2
брой тапетна ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221-06; 1 брой тапетна ролка „Golden“ и
метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см., които по настоящем се намират на съхранение в
01РУ-ОДМВР-*.
На отнетите вещи била назначена съдебно – оценителна експертиза, която излязла със
заключение, че общата стойност на инкриминираните вещи е 555,90 лева.
Подсъдимите К. и С. били привлечени като обвиняеми, като в последвалите разпити,
в присъствието на защитници, и двамата признали за извършеното и описали механизма на
кражбата.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните в
хода на производство доказателствени материали, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, а именно:

От гласните доказателства: частично от показанията на свидетеля Н. С. (л. 107 от
съдебното производство), включително и от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 16 от ДП); от показанията на
свидетелите: М. Т. (л. 107 – 108 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 17 от ДП); Б. Х. (л. 108 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 19 от ДП); М. П. (л. 108 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 11 от ДП); Ф. Щ. (л. 109 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 14 от ДП); З. Щ. (л. 109 от съдебното производство), включително и от
приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 18 от ДП); от приобщените по ред на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК
показания от досъдебното производство на свидетеля Й. Ш. (л. 13 от ДП) и частично от
приобщените по реда на чл. 279, ал. 3, вр. с ал .1, т. 2 НПК обяснения на подсъдимите Ю. С.
(л. 83 от ДП) и С. К. (л. 59 от ДП).
От писмените доказателства: справки за съдимост (л. 58-59 от съдебното
производство); протокол за доброволно предаване (л. 41 от ДП); приемо-предавателен
протокол (л. 42 от ДП) и писмо от тел. 112, ведно с диск (46 -47 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие,
ведно с фотоалбум (л. 20-25 от ДП) и протокол за оглед на веществени доказателства, ведно
с фотоалбум (л. 26-30 от ДП).
От експертизите: съдебно оценителна експертиза (л. 32-35 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 107 от съдебното
производство).
От веществените доказателства: 1 брой мобилна тонколона, марка V-TAC - Model:
VT-6312/SKU-7737 - Input: АС 100-240V 50/60 Hz - Power: 35W, 1 брой акумулаторен
винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic
Coated“, дизайн 5221-10, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“, дизайн 6574-06, 1
брой тапетна ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221-06 , 1 брой тапетна ролка „Golden“,
метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см., ВСИЧКИ на съхранение в 01 РУ-*
3

Съдът прецени събраните в хода на производство доказателства, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото намира
същите за логични, последователни и взаимносъвразани. Съдът не констатира противоречия
или неясноти в показанията на свидетелите. Действително част от тях заявиха, че няма ясен
спомен за някои или за всички факти и обстоятелства, за които са депозирали показания в
хода на досъдебното производство, но съдът намира това за съвсем закономерно и логично с
оглед изминалия период от време. Именно поради това, за фактите, за които в хода на
съдебното следствие свидетелите заявиха че нямат спомен, съдът цени заявеното от тях в
хода на досъдебното производство, което беше надлежно приобщено в процеса,
посредством прочитане на протоколите им за разпит в съответните части.
Настоящият състав не кредитира само показанията на св. Н. С. – полицейски
служител при 01 РУ-*, и то само в частите, в които той преразказва информация, получена
от подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо
от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени средства,
получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети обяснения от
задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това е така, защото
разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на НПК, а разпитваният няма
процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“ не е доказателствено средство за
установяване на правно-релевантни факти и има само оперативна стойност за разработване
на следствени версии. Задържаното лице няма процесуално качество и поради това нито има
пълния обем от права, гарантирани му от чл. 55 НПК, нито разпитващите имат задължения
да го информират за правото му да запази мълчание. Поради тази причина оперативната
беседа има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“ на задържания, които
правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено
средство. В този смисъл, освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение №
247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и практиката на ЕСПЧ (делото –
„Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира в основните им части и обясненията на двамата подсъдими, дадени
в качеството им на обвиняеми, в присъствието на защитник, и приобщени в процеса по реда
на чл. 279 НПК. Съдът, в съответствие с правилото на чл. 279, ал. 3 НПК не цени
обясненията и на двамата подсъдими, в частите, в които те се отнасят до повдигнатото
обвинение на другия подсъдим, доколкото липсва дадено съгласие от съответното лице
(производството протича задочно и двамата подсъдими няма как да дадат съгласието си). В
останалите им части съдът кредитира обясненията на двамата подсъдими, доколкото те
напълно хармонират с останалия доказателствен материал. Вярно е, че обясненията имат
двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за
осъществяване на правото на защита, но в конкретния случай обясненията на подсъдимите
не само, че не противоречат на останалите доказателства, а и напълно кореспондират с тях,
поради което и съдът не вижда причина да не се довери на заявеното от двамата подсъдими,
с направеното уточнение относно нецененето на обясненията в обсъдените части.
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени и веществени доказателства
и доказателствени средства, доколкото счита, че те са изготвени по предвидения в НПК ред
(за доказателствените средства), не са оспорени от страните и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по съдебно оценителната
експертиза, като го намира за задълбочено и научно обосновано. Против приемането на
заключението не са постъпили и никакви възражения от страните.
4
Във връзка с възраженията на адв. Р. – БАК за недоказаност на обвинението по
отношение на подс. С., съдът следва да посочи, че не възприема тази теза. Тъкмо напротив.
От приобщените показания на св. Ш. се доказва безпротиворечиво, че подсъдимият е взел
дейно участие в извършването на престъплението, като със собствените си действия е
спомогнал за прекъсването на чуждата фактическа власт върху вещите и за установяването
на трайна такава, както от своя страна, така и от страна на подс. К.. Вярно е, че свидетелят е
само един, но трудно би могло да се очаква, че по време на извършване на деянието
(малките часове на денонощието) на улицата ще има множество свидетели, които да са
възприели случващото се. По-важното в случая е, че показанията на св. Ш. се явяват пряко и
първично доказателство, относно главния факт в производството, поради което и са напълно
годни да установят в процеса всички значими факти, в това число и относно участието на С.
в инкриминираното деяние. Нещо повече показанията на този свидетел не са нито
изолирани, нито единствени (когато по силата на чл. 281, ал. 8 НПК действително нямаше
да бъдат достатъчни за осъдителна присъда), нито противоречащи на останалия
доказателствен материал, а се подкрепят изцяло от обясненията и на двамата обвиняеми, в
кредитираните части, в които всеки един от тях признава за собственото си участие в
инкриминираното деяние. Изнесеният от подсъдимите механизъм на извършване на
деянието и присъствието на св. Ш. на мястото, напълно хармонират със заявеното от
свидетеля, поради което и за съда не остава никакво съмнение, че показанията на Ш. са
достоверни. Именно поради това съдът счита, че са събрани достатъчно доказателства за
виновността и на двамата подсъдими, а от там и възражението на адв. Р. – БАК не може да
се сподели.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.
С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъпленията, за които са предадени на съд.
Предвид сходството в деянията от обективна и субективна страна, съдът счита, че
няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите си, които са приложими и към двамата
подсъдими.
На първо място от обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното
деяние на престъплението „кражба“, посредством активни действия. При разпределение на
ролите подс. К. е проникнал в чужд имот, взел е оставените там вещи, след което ги е подал
през оградата на подс. С., който ги е взел и двамата са се отдалечили от имота. По този
начин двамата подсъдими са действали съгласувано, като в резултат на задружния им
принос, са прекъснали фактическата власт на собственика и владелец на вещите, и
същевременно са установили своя трайна фактическа власт върху тях.
Няма спор, че процесните вещи са „движими“ по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и
че към датата на инкриминираното деяние те са били „чужди” за подсъдимите, доколкото
нито един от тях не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът и собственик на веща –
св. М. П., не е давал съгласие на подсъдимите да взимат вещите му или да се разпореждат с
тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и
недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая П. не е
давал такова съгласие, като манифестираното поведение (поставяне на вещите в заключения
5
имот) също категорично изключва даването на съгласие.
Съдът счита, че в конкретния случай и двамата подсъдими са участвали
непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели участие в
прекъсването на чуждата фактическа власт и установяване на тяхна, поради което правилно
всеки един от тях е привичен да отговаря в съучастие, при форма на вина –
съизвършителство.
Деянието не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй
като не разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на
съда се извежда най-вече от факта, че се касае за престъпление извършено от две лица, както
и с оглед дързостта на извършване на престъплението - посред нощ, от заключена къща.
Правилно БРП е квалифицирала престъплението, като извършено чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот – т.е. по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК. Това е така
доколкото от доказателствата безспорно се установява, че подсъдимите са въздействали
непосредствено върху вещи, поставени като преграда за защита на имот – счупване на брава
на врата, като по този начин са си осигурили достъп до инкриминираните вещи. Съгласно
утвърдената съдебна практика, кражбата е квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК,
когато за извършването й са разрушени, повредени или подкопани здраво направени
прегради за охрана на имот или хора. Не е необходимо за преодоляването им да са
употребени оръдия или особени усилия. Здраво направени огради са и заключените каси,
бюра, куфари, касетки и др. Кражбата е квалифицирана по този текст и когато е извършена
чрез счупване или преодоляване по друг начин на здраво поставени стъкла на витрини,
прозорци и др., независимо от дебелината им (в този смисъл т. ІІ.10 от Постановление №
6/1971 г. на ППВС, изм. с Постановление № 7/1987 г. на ППВС). В случая безспорно
счупване на бравата на вратата се е достигнало до повреждане на цялата врата - преградата,
която е била поставена за защитата на имота, поради което и е налице именно
квалифициращият признак по т. 3 на чл. 195, ал. 1 НК.
Съдът обаче счита, че не е налице другият квалифициращ признак от обективна
страна – този по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК – а именно кражбата е извършена от две лица,
сговорили се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен
случай. За да е налице този признак се изисква подсъдимите в сравнително спокойна
обстановка да са премислили доводите „за” и „против” извършване на престъплението и
въпреки това да са решили да извършат кражбата, като за целта предварително да са
изготвили своеобразен „план“, да са си разпредели задачите/ролите и едва тогава да са
пристъпили към осъществяване на кражбата. В конкретния случай това не е така. Видно от
приобщените обяснения на подс. К. – идеята за извършване на кражбата е възникнала
спонтанно, като веднага след това се е пристъпило към нейното осъществяване. Не е имало
период, през който в сравнително спокойна среда двамата да са обмислили престъплението,
да са измислили план и т.н. Всичко това сочи, че липсва изискуемата предварителна
обмисленост и планиране, за да може деянието да се квалифицира и по т. 5 на чл. 195, ал. 1
НК. Именно поради това и на основание чл. 304 НПК двамата подсъдими следва да бъдат
оправдани по този квалифициращ признак.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите при форма на
вината "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като и двамата са осъзнавали
общественоопасния характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им, което е обективирано в поведението им –
съзнавали са, че отнетите вещи са чужда собственост, че с действията си прекъсват
фактическата власт на досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че за
това липсва съгласие на правоимащото лице. От волева страна подсъдимите са искали
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на чуждата
фактическа власт върху вещите и установяването на своя трайна фактическа власт върху
6
тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно да присвоят
вещите – т.е. да се разпоредят фактически или Ю.дически с тях, като със свои, което се
доказва от последвалите действия по отчуждаването на част от отнетото.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл (чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК),
като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението
заедно с другия и иска от така съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните
последици.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимите бяха признати за виновни, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 до 10 години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите съдът
намира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, като и най-
лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление е несъразмерно тежко,
поради което при определяне на наказанието приложение следва да намери правилното на
чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Това е така, доколкото в полза на подсъдимите следва да се отчете
фактът, че отнетото имущество, макар и да не е с пренебрежимо ниска стойност, все пак не
надхвърля две МРЗ за страната към датата на деянието. Не може да се подмине и
обстоятелството, че част от вредите са били върнати, както и че подсъдимите са изразили
съжаление и разкаяние за извършено и са подпомогнали органите на разследването. На
следващо място – К. и С. са на сравнително млада възраст и към датата на деянието са били
неосъждани. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
В случая санкционната част на нормата на чл. 195, ал. 1 НК предвижда наказание с
минимум от една година лишаване от свобода, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1
НК съдът следва да определи наказание под този минимум. С оглед всичко казано по-горе,
съдът счита, че конкретният размер на наказанието по отношение и на двамата подсъдими
следва да бъде шест месеца „Лишаване от свобода“.
Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне
целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и
превъзпитанието на двамата подсъдими и наред с това ще им въздейства предупредително и
възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали
и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и
върху другите членове на обществото.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние и двамата подсъдими не са
били осъждани на „Лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а наложеното
им наказание е под 3 години „Лишаване от свобода”. С оглед това съдът счита, че за
постигане на целите на наказанието и преди всичко поправянето на подсъдимите не е
необходимо да изтърпяват ефективно така наложеното наказание, поради което и на
основание чл. 66, ал.1 НК същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години.

По разноските.

Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените в хода на
наказателното производство разноски. По делото има доказателства за сторени разноски в
размер на 473,20 лева, направените в хода на досъдебното производство за изготвена
експертиза. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК – когато съдът признае
7
подсъдимите за виновни следва да им възложи и сторените в хода на производството
разноски, като когато подсъдимите са няколко - съдът определя кой каква част следва да
плати. В конкретния случай разноските следва да се понесат поравно между подсъдимите,
поради което и съдът осъди всеки един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-* сумата от
236,60 лева, представляваща 1/2 от сторените в досъдебното производство разноски.

По веществените доказателства:

По делото има приложени веществени доказателства – 1 брой мобилна тонколона,
марка V-TAC - Model: VT-6312/SKU-7737 - Input: АС 100-240V 50/60 Hz - Power: 35W, 1
брой акумулаторен винтоверт, марка „SKIL F015200701 2007 - 14.4V, 2 броя тапетни ролки
„Garant - Acrylic Coated“, дизайн 5221-10, 2 броя тапетни ролки „Garant - Acrylic Coated“,
дизайн 6574-06, 1 брой тапетна ролка „Acrylic Coated“, дизайн 5221-06 , 1 брой тапетна
ролка „Golden“, метална решетка с размери 1,45 см/1,02 см., ВСИЧКИ на съхранение в 01
РУ-*, който следва да се върнат на правоимащото лице – М. Д. П..

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8
Съобщи за изтекли лични данни