РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на шести
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Евдокия
– Мария Панайотова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 9557 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Г.В. против „Д.З.“ АД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 1 от Кодекса за
застраховането (отм.).
Ищцата В.Г.В. твърди, че на
25.06.2014 г., около 21.00 ч. внукът й П.Р.Т.е управлявал в гр. Варна, по бул.
„Цар Борис ІІІ“ мотоциклет „Сузуки“, когато водачът на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № *******Д.Д.препречил пътя на мотоциклетиста, след предприет в
нарушение на правилата за движение (на непрекъсната осева линия и преди
пешеходна пътека) ляв завой. От сблъсъка тялото на внука на ищцата излетяло и
той получил травми довели до смъртта му на 08.07.2014 г. Поради неговата загуба
тя търпяла болки и страдания. Вината на деликвента била призната с Присъда №
1/07.01.2016 г. по н.о.х.д. № 1572/2015 г. по описа на ОС Варна. Твърди, че
отговорността на виновния водач Д.Д.е била предмет на застраховка Гражданска
отговорност, сключена с ответното дружество с полица № 15113002648239. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 100000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие – 08.07.2014 г. до
окончателното плащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът “Д.З.“ АД в отговора на
исковата молба оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва, че се явява
застраховател срещу риска гражданска отговорност на водача Д.К.Д. към датата на
ПТП. Оспорва, че вина за настъпване на ПТП има застрахованото лице. При
условията на евентуалност оспорва претендирания размер, като и въвежда
твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат – пострадалият сам се е
поставил в ситуация на повишен риск. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на законната лихва. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 1/07.01.2016 г. по
нохд № 1572/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна Д.К.Д. е признат за виновен
в това, че на 25.06.2014 г. в гр. Варна, при управление на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение – чл. 6, т. 1, чл. 25,
ал. 1 и чл.39 от ЗДвП в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта
на П.Р.Т., която е настъпила на 08.07.2014 г. и деянието е извършено при
условията на съпричиняване от страна на пострадалия П.Т., който по същото време
и на същото място е управлявал мотоциклет Сузуки, без регистрационен номер,
нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 и чл. 100, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Присъдата е влязла в сила на 14.05.2016 г.
Установява
се от приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа
експертиза, че причина за настъпване на ПТП е предприетия „обратен завой“ от
страна на водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******на място,
където това е забранено, с което се е озовал на траекторията на движение на
мотоциклета. Вещото лице посочва, че процесното ПТП не би настъпило, ако
водачът на лекия автомобил е наблюдавал пътното платно и е пропуснал движещият
се в права посока мотоциклет. Освен това, посочва, че на мястото на предприетата
маневра не е разрешен обратен завой. Установява се, че от страна на водача на
мотоциклета ПТП е било непоправимо независимо от това дали се е движел с
разрешената скорост от 50 км.ч. или със скорост 71,28 км.ч.
Видно
от препис – извлечение от Акт за смърт № 420/09.07.2914 г., че П.Р.Т.е починал
на 08.07.2014 г. От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза, изготвена въз основа на събраните
по делото доказателства, се установява, че причина за смъртта на П.Р.Т.е
съчетана травма, като водеща е била тежката травма на главата с развитието на
стволов кръвоизлив, при който тя е била неизбежна. Вещото лице установява, че
при пострадалия не са описани увреждания по кожата на главата (охлузвания, кръвонасядания
и рани), поради което от медицинска гледна точка приема, че той е бил с
поставена предпазна каска.
Установява
се от представеното Удостоверение за родствени връзки № АУ06190МЛ/03.07.2018
г., че П.Р.Т.е внук на ищцата В.Г.В..
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.А.Н.-дъщеря на ищцата. В
показанията си свидетелката установява, че е майка на починалия П.Р.Т.и заедно
с В.Г.В. – баба на пострадалия живеели в едно домакинство. Заедно със своята
майка се грижела за П.от раждането му. П.бил
първи внук на В. и тя си го гледала като майка, тъй като баща му липсвал. Баща
му не се бил интересувал от сина си от 2- годишната му възраст. П.и баба му се
разбирали. Той се вслушвал в съветите й. Тя имала по-меко отношение към него,
отколкото към другите си внуци. Пострадалият бил привързан към нея. Правел
жестове. Грижел се. След ПТП П.бил 10 дни в болница. Имали надежда да чуят
подобрение. Той бил в кома и свидетелката и брат й не искали да го виждат в
количка, а В.В. казвала „Ще си го гледам“. Сега майка й често го споменавала. Не
ходели на гробища, тъй като той нямал гроб, но на рождения му ден ходели на
буната, над която разпръснали праха му.
Не се спори по
делото, че между „Дженерали Застраховане“ и собственика на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № *******е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица № 15113002648239, по силата на която застрахователят е поел задължението
да покрие в границите на уговорената сума отговорността за причинените от
застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица, която е имала
действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
и вредите, причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди
и причинна връзка между тях, както и да
се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, причинено от Д.К.Д. в
резултат, на което е починал П.Р.Т.. Механизмът на ПТП, смъртта на П.Т. и
причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени
доказателства и приетите медицинска и авто-техническа експертиза. По делото е
приета и Присъда по н.о.х.д. № 1572/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК обвързва
гражданския съд относно извършеното престъпление, участието на обвиняемия в
него, характерът и размера на вредите, причинени от престъплението. Съгласно
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани. Доколкото
причинените неимуществени вреди, в резултат на престъплението не са включени в
предмета на доказване в наказателното производство, то те следва да бъдат
установявани чрез допустимите от ГПК ред.
С оглед въведените с исковата
молба твърдения и въз основа на събраните по делото доказателства, както и с
оглед установената с Постановление № 4/1961 г., Постановление № 5/1969 г.,
Постановление № 2/1984 г. задължителна съдебна практика следва да се приеме, че
В.Г.В. не е от кръга на лицата, по
отношение на които е прието, че могат да претендират вреди от смъртта на П.Р.Т.без
да е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, тъй като той е неин
внук. Независимо от това и с оглед задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно
решение № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС В.Г.В.
е легитимирана да претендира обезщетение за причинени в резултат на смъртта на
внука й. Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по
делото да се установи, че между нея и П.Т. е съществувала дълбока емоционална
връзка и от неговата смърт търпи продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От събраните по делото
доказателства се установява, че между ищцата и внука й е била създадена именно
такава връзка. Двамата са живели в едно домакинство. Тя го е отглеждала като
майка, грижела се е за него, тъй като в живота му не е присъствал баща.
Установено е, че отношенията между тях
са били изградени въз основа на взаимно уважение, грижа и подкрепа. Поради
отсъствието на родителска грижа от един от биологичните родители, съдът намира,
че връзката между пострадалия и неговата баба по майчина линия е била
по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство привързаност
между внук и баба. Съдът приема за установено, че в резултат на смъртта на
внука си, ищцата е търпяла и търпи душевно страдание, което може да бъде
обезщетено съгласно тълкуването, дадено с цитираното Тълкувателно решение.
Страните не спорят, че към датата
на настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******е
съществувало застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска
отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При
определяне на този размер следва да се вземат предвид обстоятелството, че починалият
при процесното ПТП е внук на ищцата, с който те са имали изградена трайна и
дълбока емоционална връзка. Следва да се
отчете, че двамата са живели в едно домакинство, като са се грижили един за
друг. От значение е и тежкото емоционално състояние на ищцата след ПТП, която е
изразила желанието си да гледа внука си дори в количка само, за да е жив. Нормално
и житейски обосновано е да се приеме, че загубата на дете – внук, когото ищцата е отглеждала от
2-годишна възраст заедно с майка му, поради отсъствието на друг родител, е много
тежка загуба, както и че това страдание не може да бъде оценено в пари. С оглед
обстоятелството, че законът и обичаят не предвиждат друг адекватен начин за
обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили за ищците, то следва да се
приеме, че справедливото обезщетение е в размер на по 100 000 лева.
При
определяне на размера на дължимото обезщетение не намира приложение
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.), с
която е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения
кръг лица (по ал.4 на чл. 493 а от КЗ), между които попадат внуци и възходящи
от втора степен. Предмет на делото е иск с правно основание чл. 226 от Кодекса
за застраховането (отм.) Съгласно § 22 от Преходните и заключителни разпоредби
на Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016 г.) към случая е приложима
част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от
29.12.2015 г. ), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на
КЗ, каквито данни по делото няма. §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г.) от Кодекс за застраховането е приложим само по отношение на ПТП,
настъпили при действието му по застраховки, сключени след 01.01.2016 г.
Освен
това, следва да се посочи, че е налице и
противоречие между разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101
от 2018 г.) и чл. 1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката „Гражданска отговорност“, чиито чл. 9, ал. 1
предвижда минимални суми за обезщетение, а поради това, че макар и непряко
приложими, директивите обвързват държавите-членки за постигането на определен
резултат, а приетите от СЕС решения по тяхното приложение са задължителни (чл.633
от ГПК) то съдът следва да се съобрази и да приложи общностонто право. Затова и
в хипотезите на §96 ал.1 от ПЗР на КЗ съдът следва да определи обезщетението по
справедливост, без да е ограничен от максималния лимит в посочения параграф,
тъй като е в противоречие с посочените директиви. При констатиране на такова
противоречие съдът е длъжен да приложи общностното право, като остави без
приложение противоречащите му разпоредби от вътрешното законодателство, без
оглед на това дали са предхождащи или последващи решението. В този смисъл е
решение по дело №С-277/12 – т.2., съгласно което член 3, параграф 1 от
Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,
само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1,
параграф 2 от Втора директива 84/5.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат.
Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но
то винаги следва да е противоправно като то следва да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият сам се е поставил в опасност
без да са изложени конкретни твърдения за факти. С оглед разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е било да установи, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие пострадалото лице е извършило
противоправни действия и бездействия, които са допринесли за настъпване на
вредоносния резултат. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
изготвена въз основа на данните от приетите писмени доказателства, както и от
вида и характера на травматичните увреждания вещото лице е дало заключение, че
пострадалият е пътувал със защитна каска. Освен това, от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза се установява, че за мотоциклета ударът е
щял да бъде непредотвратим и при движение с разрешена скорост от 50 км.ч. Т.е.
не е налице основание да се приеме, че противоправно поведение на пострадалия е
довело до настъпване на вредоносния резултат. Настоящият съдебен състав не е
обвързан от постановената по н.о.х.д. № 1572/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна присъда в
частта, с която в диспозитива й е отразено, че деянието на виновния водач е
извършено при условията на съпричиняване от страна на пострадалия. В тази част
присъдата не е задължителна за гражданския съд, тъй като съпричиняването не е
елемент от изпълнителното деяние, визирано в нормата на чл. 343, ал.1 от НК и
съответно не е било включено в предмета на доказване в наказателното
производство. Наличието на съпричиняване е можело да намери отражение
единствено при определяне на размера на наказанието, но в тази част присъдата
не е задължителна на основание чл. 300 от ГПК за гражданския съд. Следователно
направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно, доколкото по
делото не се установява противоправно поведение на пострадалия, което е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Неоснователно
се явява възражението за изтекла погасителна давност на вземането за
обезщетение, тъй като съгласно чл. 197 от КЗ (отм) правата по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ се погасяват с петгодишна давност от деня
на настъпване на застрахователното събитие, независимо от качеството на
правните субекти. Застрахователното събитие е настъпило на 08.07.2014 г., а
искът е предявен на 13.07.2018 г. – преди изтичане на давностния срок.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в целия
претендиран размер от 100000 лева, като съдът няма да обсъжда изложените
подробни възражения на ответника относно желанието на ищцата да се
облагодетелства от смъртта на внука си.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и дължимата законна лихва върху обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 4000 лева,
представляваща дължима държавна такса , както и 400 лева – платено от бюджета
на съда възнаграждение за вещи лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. В.Н. сумата от 3530 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226 от Кодекса за застраховането (отм.) „Д.З.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Г.В., ЕГН-**********, от гр. Варна, кв. *******сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от смъртта на внука й П.Р.Т.,
настъпила на 08.07.2014 г. в резултат на ПТП,
причинено на 25.06.2014 г. от Д.К.Д., водач на
лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *******, застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със застрахователна полица №
15113002648239, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата,
на която е настъпило застрахователното събитие – 08.07.2014 г. до окончателното
им изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Д.З.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 4400 (четири хиляди и
четиристотин) лева, представляваща дължима
държавна такса и платено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,
ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за адвокатурата „Д.З.“ АД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на
адв. В. Й. Н.,*** сумата 3530 (три хиляди петстотин и тридесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: