Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260112 / 05.10.2020 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На девети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Елена Драганова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3638 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1
от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; против М.С.К. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 27.06.2019 г. е депозирал против
ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за
сумата от 1 728,06 лв. главница, представляваща стойност на незаплатени
доставени услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация, пречистване на
водите и други дейности за периода 30.09.2013 г. – 16.05.2019 г., и сумата от
508 лв. обезщетение за забава от 31.10.2013 г. до 25.06.2019 г., със законната
лихва върху главницата до окончателното й изплащане и направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било
изцяло уважено по образуваното ч.гр.дело № 1724/2019 г. на ХРС, като издадена
била заповед за изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са
предпоставките по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения
срок ищецът предявявал настоящия си иск за установяване съществуването на
вземането си против ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се
на адреса му. В това си качество и по партида № 190006 ответникът бил
потребител на ВиК-услуги, по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3
ал.1 от Наредбата, били собствениците и лицата, на които е учредено право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Ответникът бил потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на
основание Наредбата, като продажбата им се осъществявала от ищеца при публично
известни ОУ за предоставяне на ВиК- услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и
влезли в сила един месец след публикуването им в един местен и един централен
ежедневник, без да е необходимо приемането им от потребителите – чл.8 от
Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ. Процесната претенция на ищеца произтичала
от съществуващо между страните облигационно правоотношение, въз основа на
посочените ОУ. По силата им, ищецът предоставил на ответника услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
посочените имот, партида и период. Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите
задължения, ответникът не му заплатил изцяло и в срок стойността на предоставените
му услуги, за които ищецът в посочения период им издал 66 броя фактури, на обща
стойност от 1737 лв. за главница и 538,06 лв. за обезщетение за забава, всичко
общо – 2275,06 лв. От общата дължима сума изплатени били само 39 лв., от които
30 лв. по първата фактура от 30.09.2013 г. с общо задължение по нея от 60,06
лв., от което 39 лв. главница и 21,06 лв. лихва; както и 9 лв. по фактурата от
24.10.2018 г. с общо задължение по нея от 26,26 лв. лихва. Фактурите били
съставени в съответствие с нормативните изисквания. Предвид настъпването на
падежа на всяко задължение, вземанията на ищеца против ответника били ликвидни
и изскуеми, като ответникът не ги погасил в уговорения срок, заради което
начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните
суми за главница и обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; като ответникът
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски. В открито съдебно
заседание той не изпраща процесуален представител.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок; в открито съдебно заседание не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като писмено доказателство по делото се представиха и
приеха Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Хасково, одобрени от ДКЕВР с
решение № ОУ- 09 от 11.08.2014 г., т. 47; чиито съответно относими към
настоящия правен спор части – съдът ще коментира по-долу в настоящите си
мотиви. Ищецът е издал на името на ответницата процесните 66 броя фактури с
кл.код 116991, по партида № 190/6 за обект на адрес в гр. ******************; а
именно:
-
фактура № ********** от 30.09.2013 г. за сума от 39,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.10.2013 г. за сума от 39,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.11.2013 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.12.2013 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.01.2014 г. за сума от 33,00
лева,
-
фактура № ********** от 28.02.2014 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.03.2014 г. за сума от 33,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.04.2014 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.05.2014 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.06.2014 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.07.2014 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.08.2014 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.09.2014 г. за сума от 15,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.10.2014 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 28.11.2014 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.12.2014 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.01.2015 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 27.02.2015 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.03.2015 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.04.2015 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.05.2015 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.06.2015 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.07.2015 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.08.2015 г. за сума от 18,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.09.2015 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.10.2015 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.11.2015 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.12.2015 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.01.2016 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.02.2016 г. за сума от 36,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.03.2016 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 28.04.2016 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.05.2016 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.06.2016 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 29.07.2016 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.08.2016 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.09.2016 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.10.2016 г. за сума от 15,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.11.2016 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 30.12.2016 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.01.2017 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 28.02.2017 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 31.03.2017 г. за сума от 27,00 лева,
-
фактура № ********** от 28.04.2017 г. за сума от 24,00
лева,
- фактура № ********** от 31.05.2017 г. за сума от 21,00 лева,
-
фактура № ********** от 30.06.2017 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 21.07.2017 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 24.08.2017 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 20.09.2017 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 19.10.2017 г. за сума от 36,00
лева,
-
фактура № ********** от 17.11.2017 г. за сума от 27,00
лева,
-
фактура № ********** от 18.12.2017 г. за сума от 21,00
лева,
-
фактура № ********** от 18.01.2018 г. за сума от 15,00
лева,
-
фактура № ********** от 16.02.2018 г. за сума от 15,00
лева,
-
фактура № ********** от 14.03.2018 г. за сума от 12,00
лева,
-
фактура № ********** от 17.04.2018 г. за сума от 18,00
лева,
-
фактура № ********** от 21.05.2018 г. за сума от 24,00
лева,
-
фактура № ********** от 19.10.2018 г. за сума от 30,00
лева,
-
лихвен лист № ********** от 24.10.2018 г. за сума от
26,26 лева,
-
фактура № ********** от 19.11.2018 г. за сума от 36,00
лева,
-
фактура № ********** от 20.12.2018 г. за сума от 39,00
лева,
-
фактура № ********** от 17.01.2019 г. за сума от 39,00
лева,
-
фактура № ********** от 14.02.2019 г. за сума от 36,00
лева,
-
фактура № ********** от 15.03.2019 г. за сума от 30,00
лева,
-
фактура № ********** от 11.04.2019 г. за сума от 30,00
лева, и
-
фактура № ********** от 16.05.2019 г. за сума от 39,00
лева.
Във фактурите са
посочени съответните крайни срокове за плащането им, а именно – на 30-я ден от
издаването на всяка от тях. Общото задължение по фактурите /без лихвения лист/
възлиза на сумата от общо 1 737 лв.
За процесното си вземане против ответницата, ищецът в настоящото
производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, изпратено по пощата на 27.06.2019 г., постъпило в съда на 01.07.2019 г.,
въз основа на което е образувано производство по ч.гр.дело № 1724/2019 г. на
ХРС. По това дело със заповед № 832/ 02.07.2019 г. е разпоредено, длъжникът –
ответникът в настоящото производство, да заплати на кредитора – ищецът в
настоящото производство сумите, както следва: 1 728,06 лв. за
главница, с 508 лв. лихва за забава върху нея от 31.10.2013 г. до 25.06.2019 г.
и законната лихва върху главницата от 01.07.2019 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 44,72 лв., платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение - разноски по делото; като вземането произтича от следните
обстоятелства: сума, дължима за водоснабдяване. Съобщение за заповедта е било връчено
на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, предвид на което на 23.10.2019
г. заявителят е получил указания, да предяви иск за установяване на вземането
си, което той е сторил в срок с настоящата искова молба от 22.11.2019 г.,
изпратена по пощата предния ден.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът счита предявения иск за допустим, като подаден в
законоустановения за това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, срок и от
надлежна активно легитимирана за това страна. Разгледан по същество, същият се
явява основателен и доказан. Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК
оператор“, по смисъла на чл.198о ал.1 от Закона за водите, и като такъв
предоставя ВиК-услуги срещу заплащане на територията на гр. Хасково, където се
намира и процесният имот с адрес в гр. Хасково, *********** Не се спори по
делото, че през процесния период 30.09.2013 г. – 16.05.2019 г. именно ответницата
има качеството на потребител на така предоставяните ВиК-услуги. Съгласно чл.3
ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба № 4/, потребители на услугите ВиК са: собствениците
и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; и собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост /т.2/. В аналогичен смисъл са и
разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1 и 2 от ОУ на оператора. Ето защо, предвид
коментираните по – горе доказателства по делото и липсата на оспорване от
ответната страна, следва да се приеме, че ответницата има качеството на
потребител на предоставяните от ищеца ВиК услуги за процесния имот, за което
при ищеца й е била открита партида с номер 190/6 относно водоснабдяването и
канализацията на имота. С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния
период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто
източник е договор при ОУ за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8 ал.1
от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е необходимо
сключването на индивидуален договор между страните. Със самия факт на
присъединяване към водопроводната система на ищеца потребителят е обвързан от ОУ
на дружеството. ОУ са влезнали в сила, като според ал.4 от същия текст, аналогичен
на чл.71 ал.2 от ОУ, в срок от 30 дни след влизането им в сила потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното предприятие
заявление, в което да предложат различни условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на
възражение срещу ОУ. Тъкмо обратното, в рамките на процесния период и за
настоящия имот на ответницата платени са били частично дължимите суми, а именно
– по първата фактура № ********** от 30.09.2013 г. за главница от 39,00 лева и
лихва от 21,06 лв., общо 60,06 лв. - частично платени 30 лв.; и по лихвения
лист № ********** от 24.10.2018 г. за сума от 26,26 лева, частично платени 9
лв. Такива са ищцовите твърдения, явяващи се твърдения за неизгодни нему факти,
неоспорени от ответницата. Тези плащания съставляват извънсъдебно признание на
съществуващото правоотношение между страните по делото. Ето защо, съдът приема,
че между страните по делото през процесния период от време е налице договорно
отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 и ОУ на ищеца. Основното задължение на ищеца, като ВиК-
оператор по това правоотношение е разписаното в чл.42 ал.1 т.1 от Наредба № 4 –
да снабдява потребителите с вода с питейни качества при равни условия, с
икономически обосновани разходи за доставката й до имотите им, което задължение
се съдържа и в чл.7 т.1 от ОУ, както и задължението му да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води. Не се спори, а и от събраните по делото
доказателства по категоричен начин се установи, че ищецът е изпълнявал това си
основно задължение за водоснабдения процесен имот на ответницата. Изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите, в тяхно или на
техен представител присъствие, който с подписа си удостоверява съответствието
на показанията с данните в отчета /чл.22 и чл.23 ал.4 от ОУ, вр. чл.32 ал.1 от
Наредба № 4/. В настоящия случай, от съдържанието на самите фактури се
установява, че са били отчитани показания на водомера за изразходваните
количества, а така също и са начислявани служебно количества вода, които
количества вода и тяхното правилно остойностяване от ищеца не се оспорват от
ответната страна. Ответницата не доказва да е извършила плащания на търсените в
настоящото производство суми за главници по фактурите. Както се посочи от
общата дължима сума по фактурите от 1 737 лв., платено е било единствено по първата от фактурите с № ********** от
30.09.2013 г. за сума от 39,00 лева и лихва от 21,06 лв., частично платени 30
лв., с което изцяло е била погасена лихвата и частично главницата с 8,94 лв.
Така неизплатен остава за главницата остатък от 1 728,06 лв. /1 737 лв. - 8,94
лв./. Ето, защо предявеният главен иск като основателен и доказан следва да се
уважи изцяло за претендираната сума от 1 728,06 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане.
Относно акцесорния иск, според чл.33 ал.2 от ОУ, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК- услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен и
на основание чл.84 ал.1 от ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му.
Плащане, както се посочи в случая липсва, при което ответницата е изпаднала в
забава. Според чл.40 ал.1 изр.2 от Наредба № 4 и чл.44 от ОУ, при неизпълнение
в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на ВиК-оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. В този смисъл и предвид датата на
издаване на първата от процесните фактури на 30.09.2013 г., платима до
30.10.2013 г., включително, ответницата е изпаднала в забава по тази фактура на
31.10.2013 г. По тази фактура обаче, както се посочи ответницата е изплатила
изцяло дължимото обезщетение за забава и в настоящото производство ответникът
не претендира такова. Тя е изплатила и по лихвения лист № ********** от
24.10.2018 г. за сума от 26,26 лева, частично платени 9 лв. Като се приспаднат
тези плащания и според неоспорените размери на търсените обезщетения за забава
по всяка от фактурите, посочени от ищеца – акцесорният иск следва да се уважи
да сумата от общо 508 лв., но за периода от 01.12.2013 г. /датата на изпадане в
забава по втората от фактурите с № ********** от 31.10.2013 г., с падеж 30.11.2013
г./ до 25.06.2019 г. /според ищцовото искане/, като за периода 31.10.2013 г. –
30.11.2013 г. като неоснователен и недоказан искът следва да се отхвърли.
Предвид т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК
на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен
акт, при съобразяване на разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК. Предвид изцяло
уважения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца деловодни
разноски в общ размер на 632,94 лв., от които за заповедното производство – 44,72
лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, а за
настоящото производство – 74,40 лв. за държавна такса и 463,82 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.С.К. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т. Р. М.; неизпълнени парични задължения за плащане на ВиК-услуги,
предоставени за имот на адреса й, за който на нейно име е била открита партида
с номер 190006 или 190/6; а именно – за главница сумата от общо 1 728,06 лв., включваща
неизплатени суми по общо 66 броя фактури, издадени в периода 30.09.2013 г. –
16.05.2019 г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане; както и обезщетение за забава в общ размер от 508 лв., начислено върху всяка от
дължимите суми по фактурите за периода 01.12.2013 г. - 25.06.2019 г.; като
акцесорният иск за периода 31.10.2013 г. – 30.11.2013 г. ОТХВЪРЛЯ;
за които суми е издадена заповед № 832
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 02.07.2019 г. по
ч.гр.дело № 1724/2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА М.С.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Хасково с
ЕИК ********* СУМАТА от общо 632,94 лв.
деловодни разноски за заповедното и за настоящото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването
му на страните – по електронна поща
на адвоката на ищеца и с връчител чрез работодателя на ответницата.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.