Присъда по дело №160/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 8
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20221000600160
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 8
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров

Атанаска Китипова
при участието на прокурора Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20221000600160 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК присъда от 16.01.2020г., постановена по
НОХД № 2428/2018г на СГС, НО, 2-ри състав, в частта, с която подсъдимият С. С. М. е бил
признат за виновен и осъден по обвинението да е извършил престъпление по чл. 252, ал.2,
пр.2 вр. ал.1, пр.1 от НК, и вместо нея ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА подсъдимият С. С. М., роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, жк „***“,
бл.8, ет.5, ап.18, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, консултант,
с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 252, ал.2, пр.2 вр.
ал.1, пр.1 от НК, изразяващо се в това, че за периода от 01.02.2007 г. до 19.09.2008 г. в
гр.София като физическо лице без съответно разрешение извършвал по занятие банкови
сделки, като предоставил кредити (парични заеми) на различни физически лица - Л. Н. М.,
В. С. П., М. Н. Н. и Д. А. Р. срещу задължението същите да му бъдат върнати, ведно с
определена от него лихва, както следва:
1. На 01.02.2007 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева на Л. Н. М., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно
с определена от него лихва в размер на 9400 (девет хиляди и четиристотин лв.);
2. На 02.02.2007 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 21 000
1
(двадесет и една хиляди) евро с левова равностойност 41 071,43 (четиридесет и една хиляди
седемдесет и един лв. и 43 ст.) на В. С. П., срещу задължението същата да му бъде върната,
ведно с определена от него лихва в размер на 23 000.56 лв. (двадесет и три хиляди лв. и
петдесет и шест ст.);
3. На 20.03.2008 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 8000 лева на
М. Н. Н., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва
в размер на 6 095.88 лв. (шест хиляди и деветдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст.);
4. На 19.09.2008 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 6000 лева на
Д. А. Р., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва в
размер на 21 263,85 (двадесет и една хиляди двеста шестдесет и три лв. и 85 ст.), като с
посочената дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 59 760. 71
лв. (петдесет и девет хиляди седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и една ст.), поради
което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, ПОСТАНОВЯВА направените по делото разноски
да останат за сметка на Държавата.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховния
касационен съд.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 160/22г.
С решение от 15.02.2022 година, ВКС, трето наказателно отделение е отменил Решение №
10021 от 26.05.2021г., постановено от САС по ВНОХД № 630/2020г., с което изцяло е била
потвърдена присъда от 16.01.2020 г., постановена по НОХД № 2428/2018 г. на СГС и е
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното
заседание.
С първоинстанционната присъда, Софийски градски съд е признал за виновен подсъдимия
С. С. М., затова, че в периода от 01.02.2007 г. до 19.09.2008 г. в гр.София като физическо
лице без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, като предоставил
кредити (парични заеми) на различни физически лица - Л. Н. М., В. С. П., М. Н. Н. и Д. А.
Р., срещу задължението същите да му бъдат върнати, ведно с определена от него лихва,
както следва:
1. На 01.02.2007 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева на Л. Н. М., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно
с определена от него лихва в размер на 9400 (девет хиляди и четиристотин лв.).
2. На 02.02.2007 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 21 000
(двадесет и една хиляди) евро с левова равностойност 41 071,43 (четиридесет и една хиляди
седемдесет и един лв. и 43 ст.) на В. С. П., срещу задължението същата да му бъде върната,
ведно с определена от него лихва в размер на 23 000.56 лв. (двадесет и три хиляди лв. и
петдесет и шест ст.)
3. На 20.03.2008 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 8000 лева на
М. Н. Н., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва
в размер на 6 095.88 лв. (шест хиляди и деветдесет и пет лв. и осемдесет и осем ст.).
4. На 19.09.2008 г. в гр. *** предоставил кредит (паричен заем) в размер на 6000 лева на
Д. А. Р., срещу задължението същата да му бъде върната, ведно с определена от него лихва в
размер на 21 263,85 (двадесет и една хиляди двеста шестдесет и три лв. и 85 ст.), като с
посочената дейност получил значителни неправомерни доходи в общ размер на 59 760. 71
(петдесет и девет хиляди седемстотин и шестдесет лева и седемдесет и една ст.) под
формата на получена лихва, поради което и на основание чл. 252, ал.2, пр.2 вр. ал.1, пр.1 НК
и чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три
години (отложено по чл.66,ал.1 от НК за срок от пет години) и глоба в размер на 3000.00
лева.
На основание чл.304 от НПК, съдът е оправдал подсъдимия по първоначално възведеното
обвинение да е предоставил кредит на Х. Л. за размера на определените спрямо В. П. и М.
Н. лихви, както следва: за В. П. - разликата до 59 143. 00 лева и за М. Н. - разликата до 13
490.33 лева, както и за общия размер на получените неправомерни доходи - за разликата до
66 331. 84 лева.
С атакувания съдебен акт, подсъдимият е осъден да заплати направените по делото
разноски.
Срещу присъдата е постъпила жалба от тримата защитници на подсъдимия, адв.П., адв.Н. и
адв.Н., обективираща недоволство от постановената присъда с релевирани доводи за
неправилно приложение на материалния закон и заявено искане за отмяна и постановяване
на оправдателна присъда. В допълнение към въззивната жалба се изразява несъгласие с
прочита на гласните доказателства, и в частност с показанията на свидетелите М., П., Р. и
Н.. Така, по отношение на свидетелката М., според приетите по делото икономически
експертизи не ставал ясен периода, точната сума на заемите и изплатената лихва, но въпреки
това съдът безкритично бил възприел обвинителната теза по тези въпроси, макар и
неподкрепени от наличните доказателства. На свой ред, по отношение на свидетелите Р. и
П. било установено, че същите са върнали незначителна част от отпуснатия им заем, а
1
същевременно според повдигнато на подс. М. обвинение чрез посочената дейност, същият е
получил значителни неправомерни доходи. Изтъква се още, че сред показанията на
разпитаните по делото свидетели, между които тези на П., А. и Н. са налице редица
съществени противоречия относно размера на получаваните и връщаните впоследствие на
подс. М. суми. В този смисъл се поддържа недоказаност на обвинението и се настоява за
оправдателна присъда.
Подсъдимият С. М., редовно призован – се явява лично и с упълномощените си защитници-
адв.П., адв.Н. и адв.Н.. Защитникът П. поддържа съображенията, изложени във въззивната
жалба, като настоява, че постановената присъда се основава най-вече на показанията на
свидетелите М., П., Н., и Р., а последните не водят до категоричен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което обвинен. В този смисъл заявява искане за постановяване
на оправдателна присъда. Другият защитник на подсъдимия М.- адв. Н., също поддържа, че
от наличните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че
подзащитният му е извършил престъплението, с оглед което моли въззивната жалба да бъде
уважена. Адвокат Н. счита, че в постановеното по делото отменително решение на ВКС са
дадени отговори на всички поставени от защитата въпроси. Подчертава, че според
повдигнатото обвинение, подсъдимият е действал като финансова институция, а съгласно
действащия към инкриминирания период ЗКИ, не е било налице изискване, нито за
регистрация, нито за лицензиране на финансовата институция, поради което според
защитата деянието се явява изначално несъставомерно. В този смисъл настоява за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият М., поддържа доводите на защитниците си. В предоставената му последна
дума, моли да бъде оправдан.
Представителят на апелативна прокуратура, счита, че фактическата обстановка е изяснена в
пълнота от първоинстанционния съд, като са събрани и обсъдени относимите и необходими
доказателства. Споделя изцяло изводите на решаващия съд по фактите и правото, с оглед
което настоява за потвърждаване на постановената присъда.
АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ, след като взе предвид депозираната въззивна жалба,
съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на
основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК законността, обосноваността и справедливостта на
присъдата, намери за установено следното:
Въззивното производство се явява второ по ред такова, след като с Решение № 60207/
15.02.22г. по КД № 683/21г., ВКС е отменил решение от 26.05.2021г., постановено по
ВНОХД № 630/20г. по описа на САС поради допуснато съществено нарушение на
процесуалния закон, изразяващо се в липса на мотиви касателно съществени обстоятелства,
включени в предмета на доказване и тяхното непълно изясняване, и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. Доколкото производството пред ВКС е
инициирано единствено по жалба на подсъдимия срещу осъдителната част на постановените
съдебни актове, то първоинстанционната присъда в оправдателния й диспозитив е влязла в
сила, с оглед което и на основание чл. 412, ал.2, т.3 от НПК, настоящата инстанция не
следва да осъществява проверка на акта в тази му част, но доколкото установените от
съдилищата факти, касаят настоящото обвинение /предмет на проверка/, същите следва да
бъдат възпроизведени в цялост.
След собствен анализ на събраните в хода на производството доказателствени материали,
включително и допълнителните такива, събрани при предходното разглеждане на делото
пред САС, въззивната инстанция възприе следната относима информация, която в основни
линии се припокрива с установеното от първоинстанционния съд, относно следното:
Подсъдимият С. С. М. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, жк „***“, български
гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, консултант.
2
През 2003 г. св. Л. М. се нуждаела от парична сума и чрез обява във вестник „Позвънете“ за
предоставяне на заеми се свързала по посочения в обявата телефон с подс. С. М.. Тя
посетила офиса, в който подсъдимият работил, на която среща той й се представил за
управител на дружество, което отпуска заеми. При разговора се уговорили на свидетелката
да й бъде отпусната сума в размер на 10 000 лева с 4 % месечна лихва. Подсъдимият посетил
жилището на свидетелката, за да извърши негов оглед, тъй като то щяло да служи като
обезпечение за заетата сума. Жилището на св. М. се намирало в град ***, местността „*** -
***“, бл.14, вх.Б, ет.1, ап.37. След като подсъдимият извършил оглед на жилището й, на
04.08.2003г. между св. М. и подс. М. бил подписан нотариален акт при нотариус Б. Я., с
който се учредила договорна ипотека върху описания недвижим имот и подсъдимият
предоставил на свидетелката заем, вписан в нотариалния акт в размер на 17 520 лева със
срок на погасяване 04.08.2007г. и месечни вноски в размер на 240 лева. Св. Л. М. получила
исканата от нея сума в размер на 10 000 лева и редовно изплащала дължимите от нея вноски
на подсъдимия М.. В началото на 2007г. тя отново изпитала нужда от парични средства,
като до този момент не била погасила целия дължим заем. Провела разговори с подсъдимия
за предоставяне на сумата от 15 000 лева. След като С. М. се съгласил да отпусне сумата, се
стигнало до оформяне на новия заем чрез подаване на молба от негова страна за заличаване
на учредената в негова полза договорна ипотека - на 01.02.2007г. и на същата дата бил
изготвен нов нотариален акт от нотариус Б. Я. - № 039, том I, рег.№ 3223, дело № 36/2007г.
за учредяване на договорна ипотека върху същия недвижим имот, собственост на св. Л. М.
— апартамент в град ***, ж.к. „*** - ***“, бл.14, вх.Б, ет.1, ап.37, която ипотека
обезпечавала предоставения от С. М. заем на св. Л. М., описан в нотариалния акт в размер
на 24 400 лева, със срок на погасяване 01.02.2010 година и месечни вноски в размер на 400
лева. След подписване на нотариалния акт св. М. получила исканата от нея сума в размер на
15 000 лева с определена върху нея лихва в размер на 9 400 лева. В дължимата по този
договор сума била включена и неизплатената част от описаната в нотариален акт от
04.08.2003г. сума. Свидетелката регулярно изплащала дължимите вноски от 400 лева на
подсъдимия като в период преди 30.05.2007г. продала свой недвижим имот в град Варна и
успяла да погаси изцяло задължението си към М.. С негова молба от 30.05.2007г. била
заличена и учредената в негова полза с нотариален акт от 01.02.2007г. договорна ипотека
върху жилището на М. в жк „*** - ***“. Подсъдимият не е претендирал наказателна лихва
за предсрочното погасяване на заема от страна на свидетелката. Свидетелят В. П. се
запознал с подсъдимия С. М. по повод желание на свидетеля да заеме сума от 21 000 евро (с
левова равностойност 41 073.43 лева), за да предостави част от нея на неустановено по
делото лице в САЩ, което да оперира със сумата и да изплаща печалба от нея на свидетеля.
След разговор с подсъдимия за налична възможност на М. да отпусне претендираната сума,
неустановено по делото лице със собствено име Й., действащ като „помощник“ на
подсъдимия, извършил оглед на собственото жилище на свидетеля - апартамент, намиращ
се в гр. ***, ул. „***“ № 21, бл. В, вх. 2, ет.З, ап.23, който до послужи като обезпечение на
отпускания заем. На 02.02.2007г. пред нотариус С. Т. бил подписан нотариален акт № 53,
том I, peг. № 578, дело 47/2007г. за учредяване на договорна ипотека върху описания
недвижим имот. Подсъдимият отпуснал заем, описан в акта като такъв в размер на 51 240.00
евро със срок на погасяване до 36 месеца, платим на 35 равни месечни вноски от 840 евро на
месец и последна вноска в размер на 21 840.00 евро, която представлявала главницата и
последната лихва по заема. Като обезпечение на предоставения от М. заем служил
недвижимия имот - апартамент 23 в гр. ***, ул. „***“ №21, бл. В, вх. 2, ет.З. В нотариалната
кантора на нотариус Т. при подписване на акта присъствали освен св. П. и подс. М., и
свидетелите Т. Б. и Х. Л., както и още няколко неустановени по делото лица. След
подписване на договора, свидетелят П. получил от подсъдимия сумата от 21 000.00 евро,
която предал на св. Х. Л.. След получаване на сумата двамата свидетели - П. и Л. отишли в
клон на „Райфайзен банк“ и превели на неустановеното по делото лице в САЩ сумата от 15
3
000 евро, а впоследствие с втори транш и сумата от 5000.00 евро. Първите три вноски по
заема на П. от по 840.00 евро били изплащани на подсъдимия от неустановеното по делото
лице от САЩ, а сумата по следващите две вноски била осигурена от братовчед на св. Л..
Впоследствие, тъй като не получавал очакваните дивиденти от неустановеното лице в САЩ,
свидетелят В. П. чрез други заеми успял да плати от шеста до осемнадесета вноска вкл. на
М. в размер на 10 920 евро, които лично му ги връщал в офиса му. Поради невъзможност за
продължаване погасяването на дълга си П. се обърнал към Р. В. А. - управител на
„Евроконсулт“ ООД, който погасил остатъка от дължимото от П. към М. - 21 840 евро -
главницата по заема и последната лихва от 840 евро от общо определената такава с левова
равностойност 23 000.56 лева. На 04.08.2008г. при нотариус А. Ч. бил подписан нотариален
акт между П. и А., с който свидетелят продал своя недвижим имот, служил като
обезпечение за заема от М., на А. с отразена продажна цена 50 000 лева. На 03.10.2008г.
подсъдимият депозирал молба за заличаване на учредената в негова полза договорна
ипотека върху апартамент 23 в гр. ***, ул. „***“ № 21, бл. В, вх. 2, ет.3. Свидетелят М. Н.
имал желание за закупуване на автомобил, но не притежавал необходимата за това сума.
Неговият баща - Н. Н. /впоследствие починал/ го свързал с подс. С. М., който да му
предостави заем в размер на 8000.00 лева. Свидетелят М. Н. се срещнал с подсъдимия в
неговия офис, в който не възприел други лица. Там те уговорили условията по отпускане на
заема, свързани с лихви върху сумата и обезпечението му с апартамент, в който св. М. Н.
притежавал 1/6 идеална част. На 20.03.2008г. при нотариус Б. Я. бил съставен и подписан от
свидетеля, неговият баща и подсъдимият нотариален акт № 173, том I, peг. № 7894, дело №
158/2008г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот - апартамент № 7,
намиращ се в гр. ***, жк „***“ бл.67, вх.2, ет.3, от който св. М. Н. притежавал 1/6 идеални
части, а баща му - Н. Н. - 4/6 идеални части. Този имот служил като обезпечение на
предоставения от страна на подс. М. заем на св. М. Н. в размер на 8000.00 лева и лихва в
размер на 6 095.88 лева (левова равностойност). Сумата в размер на 8000.00 лева М. Н.
получил веднага след подписване на нотариалния акт. Съгласно договора М. предоставял
заема на Н., който следвало да бъде върнат до 20.09.2011г. с месечни плащания в размер на
164.00 евро, представляваща лихва по заема и последна вноска в размер на 4 264.00 евро,
представляваща главницата и лихва за последния месец. Общата сума, вписана в
нотариалния акт като дължима от св. Н. била в размер на 10 988.00 евро. Свидетелят
получил исканата от него сума в размер на 8000 лева и изплащал задълженията си по
договора за заем, но не регулярно - поради пребиваване в чужбина, като след завръщането
си се издължил изцяло на подсъдимия, давайки му дължимото лично, срещу което
получавал квитанции. Свидетелят върнал на подсъдимия сумата от 14 095.88 лева срещу
предоставен му заем в размер на 8000.00 лева. В резултат на погасяване на дълга, на
20.09.2011г. С. М. подал молба за заличаване на учредената в своя полза договорна ипотека
върху съсобствения на св. М. и Н. Н.и имот. Свидетелката Д. Р. прочела обява във вестник
„Позвънете“ за предоставяне на кредити и се обадила на посочения в обявата стационарен
телефонен номер. Свързала се с лице, което се представило като господин В., с когото се и
срещнала, за да уговорят възможността за предоставяне на исканата от свидетелката сума в
размер на 6000.00 лева и лихвата върху тази сума. Същото неустановено по делото лице
пристигнало в собствения на свидетелката апартамент, намиращ се в гр. ***, жк „*** 4“ бл.
458, вх.2, ет.6, ап.26, за да му извърши оглед, тъй като жилището ще служело като
обезпечение на бъдещия заем. Неустановеното по делото лице с фамилия В. при срещата си
със св. Р. се представило като представител на поде. М.. На 19.09.2008г. бил изготвен
нотариален акт от нотариус Б. Я., който бил подписан от св. Р. и подсъдимия, и обективирал
предоставяне на заем от страна на М. в размер на
13 940.00 евро на св. Д. Р. със срок на погасяване 19.09.2012г., когато следвало да бъде
изплатена главницата в размер на 4 105.00 евро и последната лихва в размер на 205.00 евро.
Като обезпечение на заема послужил собствения на свидетелката недвижим имот -
4
апартамент 26, намиращ се в гр. ***, жк „*** 4“ бл. 458, вх.2, ет.6. След подписване на
нотариалния акт свидетелката получила исканата от нея сума в размер на 6000.00 лева с
начислена върху нея лихва с левова равностойност 21 263.85 лева. Впоследствие тя не
спазвала стриктно погасителния план, описан в нотариалния акт, връщайки нередовно
дължимото, но в случаите, в които погасявала, тя предоставяла сумата на подсъдимия М. в
офиса, където той работел и в който се намирало и неустановено по делото лице с фамилия
В.. Срещу изплащане на задълженията си, Р. получавала квитанции от подсъдимия. В
периода на изплащане на заема свидетелката се опитала да се свърже с подс. М., но
установила, че той вече не се помещава на адреса, който тя дотогава е посещавала. Това
довело до нейни притеснения за съдбата на недвижимия й ипотекиран имот и тя се свързала
с дружество, което също отпускало т.нар. „бързи“ кредити - „Кеш кредит“. Задължила се
към него, а дружеството погасило задълженията й към подсъдимия. В крайна сметка С. М.
получил сумата от 13 940.00 евро по отпуснатия от него заем и на 15.09.20Юг. той
депозирал молба за заличаване на учредената в негова полза договорна ипотека върху имота
на Р..
За да изведе горната фактическа обстановка, съдът подробно е анализирал относимата
доказателствена съвкупност, сред която - показанията на свидетелите Л. М. /вкл.
приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, М. Н., Д. Р.
/вкл. приобщените по реда на чл. 281 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, В. П.,
частично тези на свидетелите Т. Б., Х. Л. и обясненията на подсъдимия С. М.; писмените
доказателства и доказателствени средства - молби от подсъдимия М. до Служба по
вписванията за заличаване на договорни ипотеки / том 5, л.78-л.79, л.82-л. 83,л.67-л.68,л.59-
л.60, л.64 от ДП/, нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки /том 5, л.76-л.77,
л.80-л.81, том 1, л.156-л.158, том 5, л.61-л.63, л.65, том 2, л.153-л.154 от ДП/, квитанции
/том.1, л.159-л.164 от ДП /, справки от Агенция по вписванията по отношение на Д. Р., В. П.,
С. М. и неговото семейство /том 2, л.106, л.147, том 3, л.40 и сл., том 5, л.2 и сл., том 6, л.2 и
сл. от ДП/, писма от БНБ /том 3, л.35 и л.38 от ДП/, банкови документи по отношение на
подсъдимия /том 7, том 8, том 9 и том 10 от ДП/, справка за съдимост, както и изготвените
заключения на съдебно - икономическите експертизи. Относимите към предмета на
доказване обстоятелства, инкорпорирани в събраните гласни доказателствени средства, по-
конкретно показанията на свидетелите М., Н., Р. и П. са били подложени на задълбочен
анализ от първия съд, съотнесени с данните, съдържащи се в наличната писмена
доказателствена съвкупност, и законосъобразно са послужили като основа за изграждане на
фактическите изводи на съда. Тези показания, съдът е оценил като правдиви, логични,
взаимнодопълващи се, а като причина за необходимостта от приобщаването им чрез
прочитане по реда на чл.281 от НПК и липсата на достатъчно пълен и ясен спомен в
съзнанието им относно детайли от тези събития, е отчетен единствено изтеклия времеви
интервал, делящ тези събития от времето на провеждане на съдебното следствие.
Посочените свидетели, въпреки липсата на познанство помежду си, независимо един от друг
последователно и с необходимата степен на достоверност са изложили една и съща
информация за отношенията си с подсъдимия във връзка с предоставяните кредити, че с
него са уточнявали подробностите и са коментирали сумите по отпусканите заеми,
обезпеченията по тях, като той е подписвал договорите, предавал е исканите суми и
впоследствие е получавал съответните вноски по кредита, лично е подавал молби за
заличаване на учредените ипотеки, като тези показания сочат на еднотипност в поведението
на подсъдимия при всички сключвани от него сделки. Що се отнася до информацията, че
свидетелите са контактували и с хора различни от подсъдимия, следва да се отбележи, че те
са били изпратени именно от него, като някои от тях са се представяли като негови
помощници. Всички тези показания са в унисон и се подкрепят изцяло от писмените
доказателства, а именно приложените по делото нотариални актове за учредяване на
договорни ипотеки (том1 ,л.156-158; том 2, л.153-154; том 5 , л.61-63,65,76-77,80-81); молби
5
от подсъдимия до Служба по вписванията за заличаване на договорни ипотеки (том 5, л.59-
60, л.64, л.67-68,л. 78-79,л.82-83); справки от Агенция по вписванията (том 2,л.106,л.147; том
3, л.40;том 5,л.2;том 6,л.2); писма на БНБ; банкова документация по отношение на
подсъдимия (том 7-10).
Не са останали без необходимото внимание и противоречията в показанията на свидетелите
Л. и Б., като след комплексната им оценка и съпоставка с останалите писмени и гласни
доказателства, съдът обосновано е посочил в кои части и относно кои обстоятелства ги
кредитира. По аналогичен начин е процедирано и с обясненията на подсъдимия М., като
контролираният съд аргументирано ги е анализирал, акцентирайки на двуяката им същност,
и в тази връзка настоящата инстанция изцяло се солидаризира с изложените съображенията
да ги цени като средство за защита в по-голямата им част, намирайки ги за изчерпателни и
законосъобразни.
На свой ред, на изследване в хода на съдебното следствие е подложено и заключението по
изготвената и изслушана съдебно-икономическа експертиза /в СФ/, както и разясненията,
дадени от експерта пред съда, от които съотнесени към останалите доказателствени
източници, коректно се установяват датите и размерите на предоставените на М., П., Н. и Р.
заеми, датите на окончателното им връщане и общия размер на върнатите суми.
При така приетите факти, първоинстанционният съд е приел, че поведението на подсъдимия
М. се субсумира от обективна и субективна страна под състава на престъплението по чл.
252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като представлява системно заемане на парични средства на
различни лица срещу получаване на материална облага – лихва, осигуряваща доходи.
Настоящият съдебен състав не се съгласява с така изведения правен извод. Известно е
многократно възпроизвежданото в съдебната практика тълкуване, според което за
осъществяването на състава на престъплението „лихварство” се изисква деецът системно да
е предоставял парични средства на широк кръг лица срещу съответна материална облага,
като не е необходимо той да е извършвал и влогонабиране, а е възможно да е използвал и
собствени средства. В доктрината обаче се застъпва различно становище П. Пл. „Престъпно
извършване на финансови сделки и платежни услуги (чл. 252, ал. 1 НК)”, Съвременно право,
2018, № 2; Престъпно извършване на банкови сделки (чл. 252 НК), „Правна мисъл”, 1996, №
4; П. В. За лихварството, лихвоимството и чл. 252 НК, „Адвокатски преглед”, 2010, № 10-11.
, основано на регламентацията на Закона за банките и кредитното дело (Обн., ДВ, бр. 25 от
1992 г., отм., ДВ, бр. 52 от 1997 г.), Закона за банките (Обн., ДВ, бр. 52 от 1997 г., отм., ДВ,
бр. 59 от 2006 г.) и действащия Закон за кредитните институции (Обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.,
посл. изм. ДВ, бр. 64 от 2020 г.).
Този състав на САС счита, че „лихварството” – предоставянето по занятие на заеми с лихва
със средства, които не са набрани чрез публично влогонабиране, не може да се дефинира
като „банкова сделка”, като следователно инкриминираното на подсъдимия М. поведение –
предоставянето на четири кредита на различни лица – не е съставомерно.
Въпросът за съставомерността на осъществената от подсъдимия деятелност изисква да се
изясни: първо, какво съдържание е вложено в понятието „банкови сделки” и второ, какво се
разбира под „съответно разрешение”.
Текстът на чл. 252, ал. 1 от НК е бланкетен и се тълкува посредством съответните норми от
областта на банковото право. Понятието „банкова сделка” не е дефинирано легално, а се
определя чрез описателно изброяване – например част от изброените в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ
дейности са посочени като сделки (по т. 5, т. 6, т. 15). По-широкото по обхват съдържание
на термина „банкова дейност” е изяснено от ЗКИ и се очертава от правните характеристики
на съвкупността от сделки, които се осъществяват от банките. Граматическото тълкуване на
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от този закон обуславя извод, че терминът „банкова дейност”, макар да не
е определен изрично, обхваща извършването на посочените в тези разпоредби сделки.
6
Нормата на ал. 4 ограничава обхвата на дейностите, които банката може да извършва до
посочените в ал. 1 и ал. 2, което е аргумент в подкрепа на разбирането, че ЗКИ с достатъчна
точност фиксира кръга на сделките, които банката може да реализира.
В чл. 2, ал. 1 от ЗКИ е посочена основната дейност на всяка банка – да привлича публично
влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити или друго финансиране
за своя сметка и на собствен риск. Това разбиране е идентично по съдържание с
разпоредбата на чл. 4, § 1, т. 1 от Регламент (ЕС) 575/2013 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26.06.2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и
инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012 г., съгласно която
кредитна институция означава предприятие, чийто предмет на дейност включва
извършването на публично привличане на влогове или други възстановими средства и
предоставянето на кредити за своя сметка.
От изложеното следва извод, че типичната, основна дейност, представляваща изключителен
банков монопол, която не може да бъде извършвана от никое друго физическо или
юридическо лице, е тази по публичното привличане на влогове или други възстановими
средства („приемането на влогове или други възстановими средства от повече от 30 лица,
които не са банки или други институционални инвеститори” – § 1, т. 3 от ДР на ЗКИ) и
кредитирането със средства, набрани чрез публично влогонабиране. Съществен признак в
определението за банка е тъкмо съвместното извършване на влогови и кредитни сделки.
Двата критерия, определящи характерната банкова дейност – 1) публичното привличане на
влогове или други възстановими средства и 2) предоставянето на кредити или друго
финансиране за своя сметка и за собствен риск – са предвидени в закона като неразривно
свързани в кумулативно единство. Такова заключение произтича не само от стриктната
формулировка на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ (използването на съюза „и”), но и от откроеното в чл. 1,
ал. 1 предназначение на Закона, който урежда условията и реда за лицензирането,
осъществяването на дейността, надзора и прекратяването на кредитните институции „с цел
да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на
вложителите”. Аргумент в същата насока се съдържа и в чл. 3, ал. 1, т. 3, при очертаване
обхвата на дейността на финансовата институция, която може да отпуска кредити, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове. Чл. 2, ал. 5 от ЗКИ определя като дейност,
представляваща изключителен банков монопол, публичното привличане на влогове или
други възстановими средства. Именно то, а не кредитирането, се явява конститутивна
характеристика на банката и на нейната дейност, без която тя не би била субект на
лицензионен режим.
Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗКИ банката може да извършва и други, изброени в 17 пункта
дейности, при условие „ако са включени в нейния лиценз”. С изключение на сделките по т.
3 и т. 4, останалите не съставляват изключителна банкова дейност и могат да се
осъществяват както от банка, така и от лица, които нямат качеството на банка – финансови
институции, доставчици на платежни услуги, инвестиционни посредници, дружества за
електронни пари. В частност кредитирането със средства, които не са набрани чрез
публично влогонабиране, не е включено в изключителната банкова дейност и може да се
осъществява от финансова институция, която не е субект на лицензионен режим.
Така изложените правни съображения, съотнесени към фактологията на разглеждания казус,
обуславят извод за изначална несъставомерност от обективна страна на инкриминираната по
отношение на подсъдимия М. деятелност, незаконосъобразно квалифицирана по чл. 252, ал.
2 вр. ал. 1 от НК. Съгласно обвинителната теза, възприета впоследствие в
първоинстанционната присъда, предоставянето от негова страна на четири парични заема на
различни физически лица е дефинирано като осъществяване по занятие на банкови сделки,
без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от ЗКИ. В светлината на изложените по-горе
доводи, настоящият съдебен състав приема, че от гледна точка на съставомерността по чл.
7
252, ал. 1 от НК, отпускането по занятие на заеми срещу лихва със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, по
естеството си не може да се квалифицира като банкова сделка, респ. дейност.
Предоставянето на заеми би могло да се определи като такава, само ако се осъществява
наред с публично влогонабиране като елемент от кумулативно свързаните основни
дейности, присъщи на банката, какъвто не е конкретния казус. Обстоятелството, че
разпоредбата на чл. 252 от НК е ситуирана в глава шеста, раздел ІV от НК „Престъпления
срещу паричната и кредитната система”, означава, че предоставената закрила се фокусира
върху обществените отношения, свързани със законосъобразното функциониране на
паричната и кредитната система, в частност стабилността на банковата система с акцент
върху защитата на вложителите. Най-типичните прояви на банковата дейност – публичното
влогонабиране и кредитиране със средства, набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства – съставляват високорискова дейност, поставена под
стриктен лицензионен режим и надзор, защото кумулира паричен ресурс на широк кръг
лица и поставя в сериозен риск техните интереси поради влагането на този паричен ресурс в
кредитиране.
Кредитирането по занятие със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства може да се окачестви като финансова сделка, тъй
като не представлява изключителна банкова дейност и по силата на чл. 3 от ЗКИ може да се
осъществява и от финансови институции, които не са банки, без за извършването му да се
изисква лиценз/разрешение. Но разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НК е приложима само за
дейностите, за които е предвиден разрешителен режим. Отнасянето й към сделки и
дейности, за които е предвиден регистрационен (или общ) режим представлява недопустимо
разширително тълкуване на обхвата на нормата.
Разрешението/лиценз е индивидуален административен акт с конститутивно действие и
издаването му поражда право да се извършва съответна дейност. (В този смисъл и чл. 4, т. 42
от Регламент 575/2013 г.). Условията и редът за издаване на разрешение/лиценз за банкова
дейност, които се прилагат за кредитните институции се съдържат в чл. 13 – 16 от ЗКИ и чл.
5 –10 и 14 от Наредба № 2 от 22 декември 2006 г. за лицензите, одобренията и разрешенията,
издавани от БНБ по Закона за кредитните институции. Разрешение/лиценз се издава и при
извършването по занятие на платежни услуги и издаване на електронни пари,
застрахователни сделки, сделки с предмет финансови инструменти. Тъй като се касае до
особено значима за обществото дейност (банкова, застрахователна и пр.) или до такава с
висока степен на опасност (например търговия с оръжие), при издаването на лиценз
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, като
извършва контрол не само за законосъобразност, но и за целесъобразност.
Дейностите по чл. 2, ал. 2, т. 6, т. 7, т. 12 и чл. 3, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, включително
предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично
привличане на влогове или други възстановими средства, се осъществяват при
регистрационен режим – лицето, което извършва по занятие тези дейности се вписва в
публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тях са съществени за него. Правната
уредба на условията и реда за вписване в публичния регистър е регламентирана в чл. 3 – чл.
8 от Наредба № 26/2009 г. за финансовите институции. При преценката за вписване
административният орган БНБ действа в условията на обвързана компетентност и не
разполага с правомощия за преценка за целесъобразност.
Следователно, актът на вписването в публичния регистър по чл. 3а от ЗКИ е различен от
лиценза/разрешението за извършване по занятие на банкова дейност по смисъла на чл. 252,
ал. 1 от НК и не следва да бъде разглеждан като негова разновидност. Този извод се
потвърждава при систематическото тълкуване на разпоредбите на банковото право и на
нормата на чл. 252, ал. 1 от НК. Към момента на редакцията на чл. 252, ал. 1 от 1995 г.
8
(Обн., ДВ, бр. 50) режимът на небанковите финансови институции е бил лицензионен.
Независимо от последователните промени на режима като уведомителен, а впоследствие –
като регистрационен, измененията на изискванията за извършване на дейност като
небанкова финансова институция не са били съответно отразени в разпоредбата на чл. 252,
ал. 1 от НК, която и към настоящия момент отразява единствено изискването за разрешение.
Аналогично в последната редакция на чл. 233 от НК от 2007 г., предхождаща последните
изменения на чл. 252 от НК, са отразени адекватно съответните режими за допускане на
сделки с оръжие или с изделия или технологии с двойна употреба, като са предвидени
изисквания за „лиценз, регистрация или разрешение”. Така посочените обстоятелства
навеждат на извод за избран от законодателя подход, изключващ от обхвата на чл. 252, ал. 1
от НК извършването по занятие на дейности по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, за които се
изисква вписване във водения от БНБ публичен регистър по чл. 3а от ЗКИ, включително
предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани от публично
привличане на влогове или други възстановими средства.
Изложеното дотук сочи на несъставомерност на инкриминираното на подсъдимия М.
поведение по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Възможност за осъждане на подсъдимия
съществува единствено при наличие на такова фактическо обвинение, което да покрива
всички признаци на състава на инкриминираното престъпление.
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 190, ал.1 от НПК, направените в хода на
наказателното производство разноски, следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения, съдът постанови своя съдебен акт.
9
Съобщи за изтекли лични данни