Мотиви към присъда № 402/
28.11.2012 год. постановена по НОХД № 503/ 12 год. РС- Димитровград
1. Против Б. М.А., род. на ***
год. в с. Сърница, обл. Хасково, жив. в с. Сърница, общ. Хасково, б.гр., средно
образование, женен, ЕГН- **********, осъждан,
е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в това, че на 04.05.2012 год. в гр. Димитровград, без
съгласието на притежателя на изключително право върху търговската марка „ Адидас” / Adidas/ -
Adidas AG- Германия и Adidas International Marketing BV- Холандия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 145 комплекти анцузи, 180 бр. туники, 56
комплекта анцузи, 156 бр. потници, 137 бр. клинове, 224 бр. къси гащета,63 бр.
потници носещи марката „ Адидас” / Adidas/ - обект на това
изключително право; и без съгласието на
притежателя на изключително право върху търговската марка „Пума” / Puma/ - Puma
Aktiengesellshaft Rudolf Dassler Sport- Германия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 172 комплекти анцузи и 16 бр. долнища на анцузи носещи марката „Пума” / Puma/ - обект на това изключително право, като деянието е
извършено повторно - престъпление по чл. 172б, ал.2, пр.І-во, вр. ал.1 от НК.
2. ПРОКУРОРЪТ- г-н Владимирова пледира виновен, налагане на
наказания в предвидените по закон минимални размери.
3. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. Е. М.
при ХАК пледира алтернативно. Моли за оправдателна присъда, тъй като
деянието не е осъществено в търговската дейност на подсъдимия, ако все пак
съдът приеме обратното- да бъде наложено наказание по реда на чл. 55 от НК.
4. ПОДСЪДИМИЯТ - Б. М.А. не се
признава за виновен.
5. Делото бе разгледано по реда
на чл. 371, т.1 от НПК, без разпит на вещи лица
По фактите.
6. Б.А. бил работник във фирма - ЕТ"Ашли - А.С."***,
управлявана от съпругата му. За осъществяване на търговската си дейност
стопанисвали търговска маса *** в сектор „Е-3", на Неделен пазар
Димитровград. Отделно от посоченото имало регистрирана на името на фирмата си
комбинирана търговска марка с регистров № *** „Ashley".
7. На 04.05.2012г. рано сутринта А.
натоварил в личния си лекотоварен автомобил, марка „Фолксваген Транспортер"
с рег.№ X *** спортни стоки, носещи знаците на търговската марка „Ashley"
и 172 броя комплекти анцузи (долнище и горнище) и 16 броя долнища на анцузи,
всички носещи знаци на марката „Рumа", 145 броя комплекти
анцузи (долнище и горнище), 180 броя туники, 56 броя комплекти анцузи (долнище
и горнище), 156 броя потници, 137 броя клинове, 224 броя къси гащи, 64 броя
долнища на анцузи и 63 броя потници, всички, носещи знаци на марката
„Adidas". Натоварвайки описаните спортни стоки А. и съпругата му се отправили към стопанския си обект на
Неделен пазар Димитровград. Пристигайки около 05.00 часа на
стр. 2 мотиви по НОХД№ 503/12 ДРС
04.05.2012г. на посоченото място св. А. извадила на
търговската им маса спортните стоки, носещи знаци на търговска марка
„Ashley" и започнала да ги предлага за продажба.Спортните стоки, носещи
знаците на защитените търговски марки „Рumа" и „Adidas" обв. А. оставил на съхранение с цел предлагането им
за продажба в микробуса си, като заключил МПС и напуснал търговския обект.
8. На 04.05.2012г. по сигнал от
св. Т., св.Б.М. и св. В.М.- полицейски служители към Сектор БОП - Хасково
извършвали проверка на Неделен пазар Димитровград. В хода на последната
посочените свидетели, видели, че в лекотоварен автомобил, марка „Фолксваген
Транспортер" с рег.№ X ***, гариран зад маса *** в сектор „Е-3", на
Неделен пазар Димитровград се съхранявали спортни стоки, носещи знаци защитените търговски марки „Рumа"и „Adidas" . С цел установяване собственика
на МПС полицейските служители провели разговор със съпругата на подсъдимия,
намираща се на маса ***, като последната им отговорила, „че незнаела чия
собственост е микробуса".
9. При извършена проверка в
Централна база - КАТ се установило, че лекотоварен автомобил, марка „Фолксваген
Транспортер" с рег.№ X *** е собственост на Б.А.. Повикан на место подс. А.
се явил заедно с адвокат. При поискване от
полицейските служители отключил микробуса, в който св. Б.М. и В.М.
видели да се съхраняват в полиетиленови чували спортни стоки, носещи знаци на
защитени търговски марки. Върху чувалите, в близост до задна врата на буса и върху полиетиленовите
чували били поставени комплекти анцузи, опаковани в прозрачна опаковка, ясно
видим и от вън като биело на очи поставени върху тях търговски марки, в
частност „трите ленти” на Адидас.За направените констатации св. Б.М. и В.М.
уведомили колегите си от СБОП- Хасково. Явявайки се последните на место
извършили оглед на местопроизшествие и съставили фото албум.
10. С протокол за претърсване и
изземване от лекотоварен автомобил, марка „Фолксваген Транспортер" с рег.№
X *** били иззети 172 броя комплекти анцузи (долнище и горнище) и 16 броя
долнища на анцузи, всички носещи знаци на марката „Рumа", 145 броя комплекти анцузи (долнище и горнище), 180 броя туники, 56
броя комплекти анцузи (долнище и горнище), 156 броя потници, 137 броя клинове,
224 броя къси гащи, 64 броя долнища на анцузи и 63 броя потници, всички, носещи
знаци на марката „Adidas"
11. От изисканото в хода на
досъдебното производство удостоверение от Патентното ведомство на Република
България и приложените подробни библиографски справки е изяснено, че притежател
на изключителните права, регистрираните по реда на Закона за марките и
географските означения, Мадритската спогодба за международна регистрация на
марки и Протокола към Мадридската спогодба и Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за
търговските марки на Общността (СТМ) върху словните, комбинираните и
фигуративните марки „Адидас- Adidas", са фирмите „Адидас АГ- Германия -
Adidas AG" - Germany
стр. 3 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
„Адидас Интеренешанъл Маркетинг БВ -Adidas International
Marketing BV - The Netherlands, а за словните, комбинираните и фигуративните
марки „ Puma -Пума" са фирмите PUMA SE - Germany PUMA AG Rudolf Dassler
Sport - Germany. В Българския държавен регистър на марките няма вписани
лицензионни договори за отстъпено право на ползване на търговските марки
„Адидас и „Пума" на името на Б.А..
12. От заключението на
назначената по делото съдебно- маркова експертиза се установява, че върху
иззетите от лекотоварния автомобил на обв. Б.А. стоки - 172 броя комплекти
анцузи (долнище и горнище) и 16 броя долнища на анцузи били маркирани с търговски
знак „Рumа", представляващ
стилизирана пума в скок. Посочения знак бил идентичен с защитената по
националния ред търговска марка „Puma" с регистров № 11518, като
идентичността произтичала от визуалната идентичност на рисунъците и смисловата
идентичност между сравняваните обекти. Посочения знак бил идентичен с
защитената по ред на Мадридската спогодба търговска марка „Рита" с
регистров номер № 593987, като идентичността се изразявала във визуалната
идентичност на фигурата представляваща обект на марката и фигурата маркирана по
горепосочените артикули и смисловата идентичност между изследваните обекти.
Визираната идентичност между графичния знак, обект на регистрациите и знаците,
маркирани върху инкриминираните облекла, можела да въведе в заблуждение потребителя.
13. Върху 145 броя комплекти
анцузи (долнище и горнище), 56 броя комплекти анцузи (долнище и горнище), и 64
броя долнища на анцузи били маркирани с надписи и знаци присъщи за търговската
марка „Adidas". Върху изделията се наблюдавали надписи и графични знаци,
както следва надпис „adidas", изписан със специфичен шрифт, типични за
марката графични елементи - три наклонени успоредни трапеца, оформени в
триъгълен комплекс и стилизирана лилия, пресечена от три ленти. По ръкавите на
горнищата на екипите се забелязвали апликации от три успоредни ленти, пришити
по протежението им. По крачолите на долнищата на екипите и самостоятелните
долнища се забелязвали апликации от три успоредни ленти пришити по протежението
им.
14. Върху 180 броя туники, 156
броя потници, 137 броя клинове, 224 броя къси гащи, и 63 броя потници имало
надпис и лого „adidas", който бил изписан със специфичен шрифт. Логото
представлявало графичен елемент състоящ се от три наклонени успоредни трапеца,
оформени в триъгълен комплекс. Всички визирани знаци били идентични с
защитената по националния ред, Мадридската спогодба и Регламент 207/2009/ЕС на
Съвета за търговската марка на Общността, отнасящи се за стоки клас 25 от МКСУ
на търговска марка „Adidas" с регистрови номера - № 12670/22.02.1980г.,
№10533/ 21.01.1976г., №40719//26.07.2000г„ № *********/28.07.2006г. и №
414034/13.03.1975г..
15. Идентичността на поставените
върху инкриминираните стоки знаци с търговска марка регистров № 12670 / надпис
„ADIDAS" изписан със специфичен шрифт/, произтичала от визуалната
идентичност на изписването на марката и
стр. 4 мотиви по НОХД№ 503/12 ДРС
надписите на маркировката по облеклата, от фонетичната и
смисловата идентичност между изследваните обекти.
16. Идентичността на поставените
върху инкриминираните стоки знаци с търговска марка регистров № 40719 /три
наклонени успоредни трапеца, оформени в триъгълен комплекс / и № 10533/
стилизирана лилия/, произтичала от визуалната идентичност на образните елементи
на марките и тези от маркировката на изделията и смисловата идентичност на
сравняваните обекти.
17. Идентичността на поставените
върху инкриминираните стоки знаци с търговска марка регистров № *********,
представляваща надписа „adidas", изписан със специфичен шрифт, произтичала
от визуалната идентичност на изписването на марката и надписите от маркировката
по артикулите, като е използван еднакъв шрифт на изписване, от фонетичната и
смисловата идентичност между изследваните обекти.
18. Идентичността на поставените
върху инкриминираните стоки знаци с търговска марка регистров № 414034 / трите
успоредни апликации по ръкавите и крачолите на спортните екипи и долнищата/,
произтичала от визуалната идентичност на дизайна на оформление, представляващ
обекта на марката и дизайна на оформление от маркировката на артикулите - трите
успоредни ленти пришити по протежение на ръкавите и крачолите, от смисловата
идентичност между изследваните обекти.
19. Идентичността между
графичните знаци и надписите, триизмерните елементи, обект на регистрациите на
така цитираните марки и знаци, маркирани върху артикулите, както и триизмерните
елементи видни по ръкавите и крачолите, можела да въведе в заблуждение
потребителя.
20. В показанията си разпитаните
като свидетели участници в полицейската проверка са посочили, че са възприели съхраняваните
от А. спортни стоки като такива с марките Адидас и „Пума", които им
възприятия в съчетание с посочената от изготвилият експертизата патентен
специалист, визуална фонетична и смислова идентичност
в словните елементи и визуално въздействие, обосновават извод, че идентичността
е до степен, водеща до вероятност за объркване на потребителя, включващо
възможност за свързване на съхраняваните с цел предлагане за продажба стоки от А.
с марките.
21. Подсъдимият към момента на
извършване на деянието е осъждан със Споразумение по НОХД № 372/2009г. на PC- Хасково за престъпление по чл. 172б,
ал.1 от НК на наказание - „Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца и
Глоба в размер на 1000 лева, като на основание чл. 66 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено с изпитател срок от 3 години. Определението е влязло в
законна сила на 29.04.2009г.
22. Горната фактическа обстановка
се установи от разпита на подсъдимия и свидетелите Б. М. и В. М., снимков
албум, справка за съдимост, заключения на вещи лица, писма от патентно
ведомство на Р България, които са еднопосочни и взаимнодопълващи се, ценени от
съда и анализирани по правилата на логиката, елиминирайки противоречията между
тях по начина, описа по- долу.
стр. 5 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
За обвинението от правна страна.
23. Безспорно се установи по
делото, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл. 172б, ал.2, пр.І-во, вр., ал.1 от НК - на 04.05.2012 год. в гр.
Димитровград, без съгласието на притежателя на изключително право върху
търговската марка „ Адидас” / Adidas/ -
Adidas AG- Германия и Adidas International Marketing BV- Холандия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 145 комплекти анцузи, 180 бр. туники, 56
комплекта анцузи, 156 бр. потници, 137 бр. клинове, 224 бр. къси гащета,63 бр.
потници носещи марката „ Адидас” / Adidas/ - обект на това
изключително право; и без съгласието на
притежателя на изключително право върху търговската марка „Пума” / Puma/ - Puma
Aktiengesellshaft Rudolf Dassler Sport- Германия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 172 комплекти анцузи и 16 бр. долнища на анцузи носещи марката „Пума” / Puma/ - обект на това изключително право, като деянието е
извършено повторно.
24. Безспорно от експертизата се
установи, че иззетите стоки- дрехи не са произведени от оригинален (или
оторизиран за това ) производител. Несъмнено на предадените дрехи са поставени
знаци, които попадат под обект на закрила специалния закон- ЗМГО.
25. Без съмнение се установи, че
изключително право върху ТМ „ Адидас” / Adidas/ - имат Adidas AG- Германия и Adidas International Marketing BV- Холандия; и върху ТМ „Пума” / Puma/ - Puma
Aktiengesellshaft Rudolf Dassler Sport- Германия по смисъла на чл. 13 ал.1 от ЗМГО.
26. Съдът констатира, че в
случаят е нарушен чл. 13, ал.1, т.1 от ЗМГО, макар и експерта да е дал заключение, че знаците са
сходни на оригиналните и могат да доведат до вероятност от объркване. В случаят
се касае за фалшифицирани търговски марки, където по предположение на чл. 16,
ал.1, изр. второ от Споразумение за свързаните с търговията аспекти на
интелектуалната собственост- Споразумение за ТРИПС ( Agreement on Trade Related aspects of
Intellectual Property rights), при идентичност на знак и стока с оригиналните продукти
вероятността от объркване се предполага. Казано по друг начин, заключението за
„ сходство” на фалшифицираната марка с оригиналната е неприложимо, тъй като
разпоредбата на международния акт е транспортирана именно в чл. 13 ал.1 т.1 от
ЗМГО. Последната има отношение към фалшифицираните стоки, не и към „ еднаквите”
поставени знаци. Техническите понятия използвани
от експерта следва да бъдат оставени без
кредит на доверие от настоящия съд, тъй като идентичността не е равна на
еднаквост по смисъла на
закона.
27. В международен план няма спор, че предмет на престъплението против
индустриалната собственост са всички посегателства върху изключителните права
на правоимащите. Нещо повече, самото създаване на
стр. 6 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
„наказателната” клауза в ТРИПС е отнесено именно към борбата с
фалшифицираните стоки, те са основната цел на наказателната репресия. Това е
мотива за страните- съдоговорителки, съответно- членки на ЕС, да инкорпорират във вътрешните си
законодателства минималният наказателен стандарт на ТРИПС. Апропо същото важи и
за България. Резюмирано,
съдът в случаите на пълна фалшификация на
търговска марка( тук и надолу ТМ) не е длъжен да изследва елемента от
нарушението на права „ вероятност от объркване”, иманентен за нарушение в
правото на използване по смисъла на чл. 13 ал.1 т.2 от ЗМГО.
28. Деянието е осъществено „ по
търговски начин”- в търговската дейност на подсъдимия, посочена в бланкета на в
чл. 13, ал.2, т.2 от ЗМГО . Какво
представлява търговската дейност по смисъла на чл. 13 от ЗМГО ще ни даде и
разбиране на елемента, включен като част
от изпълнителното деяние по чл. 172б от НК. В конвенционалното право на ТМ
изискването за употреба на знака в търговската дейност е един от двата основни
фундамента, заедно с „вероятността
за(от) объркване на потребителя”, на които се гради учението за нарушението на ТМ.
29. Необходимо е да се направи разграничение със смисъла на това понятие,
придаден в Търговски закон (тук и надолу- ТЗ) по повод разглежданият
елемент от състава
на престъплението по чл. 172б от НК. В ТЗ определение за търговска дейност липсва, същата се извежда
посредством окачествяване на лицата като търговци, т.е. по субективен и
обективен признак, с неизчерпателно изброяване на видовете дейност, която те
упражняват по занятие. Търговци в случая са лицата, които по занятие извършват
дейност , визирана в чл. 1 и 2 от ТЗ ,
посочено е и кои лица не следва да се считат за търговци. В ЗМГО не се
конкретизира какво представлява търговска дейност в общ смисъли това е нормално ,тъй като както
всеки един закон, касаещ интелектулната собственост, той регулира негативно
обществените отношения в тази връзка. И наистина- ал. 2 от чл. 13 има значение да допълни и уточни начина,
по който може да се
стр. 7 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
наруши правото на носителя на марката по смисъла на
предходната алинея- точно това гласи и тя „ използване
в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е …..”. Граматически, логически и
систематически погледнато нормата е насочена единствено към определяне
нарушението на правото, съмнение не може да има. Нормата по друг начин казано е
препращаща към ал.1, няма самостоятелно съществуване
.От тук е и принципната разлика между двата закона. ТЗ не конкретизира отделно
търговската дейност, тя се извлича по пътя на тълкуването на чл. 1- 2, насочено
към субекта на търговското право- търговеца. При ЗМГО търговската дейност има значение единствено
във връзка с нарушаване изключителното правото върху марката, само такова
противоправно ползване е релевантно за закона и практиката. В този ред на
мисли, всяко свързване на елемента „ използване в търговската дейност” с
качеството на субекта на престъплението по чл. 172б от НК е неправилно.
30. В чл. 13, ал.1 от ЗМГО е установено, че правоимащият на ТМ има право да забрани всекиму без негово съгласие да използва в търговската
дейност знак при определени условия. Изказът „ може да забрани” не следва да се
тълкува като една възможност на правоимащия с някакъв нарочен акт да забрани
някому нарушаване на правото. Правото на използване на ТМ е изключително право, същото е публикувано в
нарочен регистър на ПВ и е достъпно до
знанието всекиму. Термина се отнася до една абстрактна,
противопоставима на всяко едно лице забрана да нарушава правата на носителя на
правото върху ТМ.
31. В ал.1 е структурирана и втората основа на правото на
ТМ, върху която се гради защитата на потребителите и това е вероятността им за
объркване при определени условия на нелегитимно използване на знак в
търговската дейност на нарушителя. „Търговската употреба” и „ вероятност за
объркване” на потребителя са две взаимно свързани компоненти и представляват
основните белези на нарушението срещу правата върху ТМ, тяхното изследване
изисква изясняване на особените им белези по отделно и в тяхната съвкупност. В
конвенционален план не е възможно да бъде нарушено правото върху ТМ, което е
осъществено в търговската дейност, но без да е налице минималният стандарт
„вероятност за объркване” и обратно- ако е налице „ вероятност за объркване”
която е обективирана но не в търговската дейност, то нарушение също не може да
има.
32. Изискването „използване в търговската дейност”, като
елемент от нарушението на дееца най- общо казано е свързано с използването от
нарушителя на знак идентичен или сходен на ТМ в качеството му на „ марка” за означаване на продукта или
услугата, предлаган за търговска употреба и свързването му с неговият
производител. В основата на идеята за „ използването
стр. 8 мотиви по НОХД№ 503/12 ДРС
в търговската дейност” по отношение на регистрираната
марка, стоят характеристиките, присъщи на правоимащия на ТМ и това са:
а) използването на марката да е във връзка
с търговията и
б) осъществена връзка на марката с конкретната стока / услуга.
33. Използването на ТМ трябва да бъде асоциирано с
продажба или разпространение на стоки и услуги, като марката трябва да е
поставена върху стоките или техните опаковки, или на местата присъщи за това
при разпространение на стоките, на етикети и указания фиксирани върху стоките
или / когато такова поставяне е невъзможно/ на документите, асоцииращи се със стоките или тяхната продажба. Марките за
услуги трябва да бъдат използвани или показани при предлагане или извършване на
услугата, а в обичайният и най- често използван случай- при тяхното
рекламиране. Като цяло това условие
следва да бъде разбирано като изискване марката като знак да бъде използвана като ТМ за идентифициране
източника, свързан със стоката или услугата.
34. Един от начините, при които е
налице „търговска употреба” е закрепен в третата
хипотеза на чл. 13,ал.2, т.2 от
ЗМГО- съхраняване, с цел предложение или
пускане на стоката на пазара на стоката. Тук са налице трудности в чисто
практически аспект по отношение на факта, дали ще е налице престъпление или не,
в зависимост от „съхранението” на стоката. В чл. 13, ал.2, т.2 пр. ІІІ-то от ЗМГО
липсва изискването стоките да бъдат в търговски количества, но за това пък е
необходимо наличие на специална цел- стоката да бъде съхранявана с цел
предлагане или пускане на пазара. Очевидно тук критерият е оценъчен и следва да
бъде решаван във всеки отделен казус
съобразно и доказателствата, които се съберат за неговото изясняване.
35. В настоящия казус е
релевантно обстоятелството, че деецът
се занимава с търговска дейност и продава такива или подобни стоки, налице са доказателства,
че стоката е придобита с цел да бъде препродадена другиму, тя се държи в МПС, собственост
на подсъдимият, в непосредствена близост до търговския обект, където се
извършва продажба на еднакви по вид артикули.
36. Не е верен довода, че
подсъдимият не е знаел какво има в микробуса. Това се опровергава от
непосредствено разпитаните свидетели, предявяване на снимковия материал от
протокол за оглед. Видно от тези доказателства, несъмнено върху полиетиленовите
чували е възможно да се възприеме фалшифицираните стоки, предмет на
престъплението. Няма как подсъдимият да не ги е видял, тъй като те са явно
видими.
37. Гаранция за действителното
състояние на вещите, предмет на престъплението освен доказателствения материал,
събран на досъдебното производство дава и присъствието на адвокат по време на
процесуалното следствено действие- оглед на МПС. Всъщност възражение против
неговата допустимост и законосъобразност не бяха направени в процеса.
38. Обобщено, несъмнено се
установи, че стоките, предмет на
престъпелнието се съхраняват от страна на подсъдимия и това съхранение е
стр. 9 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
именно и само с цел предлагането им / пускането им в
продажба. Възражението на защитата в
обратна посока е неоснователно и неаргументирано.
39. Нарушено е изключителното
право на правоимащите, чрез осъществяване на съхранение с цел предлагане за
продажба на стоки. Това става ясно от установеното обстоятелство – че дрехите
се съхраняват именно за да се продават на неделен пазар, точно за това са били
оставени в склада на търговският обект.
40. Търговската употреба,
изразена посредством съхранението на
вещите с цел продажба, видно от писмо на БПВ е без съгласието на притежателите
на изключителни права върху ТМ.
41. Имитацията на ТМ е поставена
върху всички дрехи, като по този начин са засегнати правата и на двата
притежатели на изключителни права върху тях.
Този подсъдим е бил осъждан вече
за престъпление по чл. 172б от НК, така че е налице квалификацията повторност
по смисъла на чл. 28, ал.1 от НК.
42. Съдът намира за безспорно
установен пряк умисъл при осъществяване на деянието от страна на подсъдимият-
съзнавал е обществено опасния и
противоправен характер на деянието и
последиците от него и желае последните да настъпят.
За наказанието.
43. Съдът намира, че не са налице
общите и специални предпоставки, при които да бъде снета наказателната
отговорност от страна на подсъдимия за извършеното от него престъпление. Той
трябва да понесе санкция за неправомерните си действия.
44. Неправилно защитата въвежда
аргумент за приложение на чл. 373, ал.2 от НПК- за приложение на привилегията
на чл. 58а от НК. Нормата е свързана с чл. 372, ал.4 от НПК , съответно- с
провеждане на съкратено следствие по смисъла на чл. 371, т.2 от НПК ,когато
подсъдимият признава изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. По делото тази процесуална конструкция не е налице, а съкратеното следствие се осъществи по реда на
чл. 371, т.1 от НПК. Казано по друг начин , в този случай съдът не е обвързан
от правилото на чл. 373, ал.2 от НПК и преценката за вида и размера на
наказанието става по общите правила на чл. 54, респективно- чл. 55 от НК.
45. При разбора на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира, че като смекчаващи следва
да се приемат общите социално-
икономически условия в страната, способстващи за развитие на търговия с
фалшификати, съответно- липсата на развито обществено съзнание насочено към
нетърпимост на подобен род деяния, конкретната степен на обществена опасност
като фактор, силно натежаващ в полза на ниската наказателна отговорност.
Така съдът прие, че са налице комплекс
от множество и изключителни по същността си смекчаващи отговорността
обстоятелства,
стр. 10 мотиви по
НОХД№ 503/12 ДРС
поради и което и най- лекото предвидено в специалната
норма на чл. 172б, ал.2 от НК наказание ще се яви несъразмерно тежко с
конкретно извършеното.
46. В този смисъл, съдът наложи
наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК- лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца. Допълнително второто предвидено кумулативно наказание,
за да има превантивен ефект следва да е в близост до лимита на закона- глоба от
4 900.00 лева. Последното се изисква предвид силно икономическия характер
на престъпното посегателство против правата на индустриална собственост и високо ценения превантивен ефект на
финансовите наказания в тази връзка.
47. Основното наказание не е
необходимо да бъде изтърпявано ефективно, тъй като най- вече с оглед
личностната превенция за поправянето на подсъдимия това не би допринесло по
адекватен начин. Тъй като деянието е повторно ,съдът счете за уместно
използването на един по- дълъг изпитателен срок по смисъла на чл. 66, ал.1 от НК. На база тези мотиви ,изпълнението на наказанието лишаване от свобода се
отложи за срок от 4 години.
Конфискация и разноски.
48. Тъй като стоките- 145
комплекти анцузи, 180 бр. туники, 56 комплекта анцузи, 156 бр. потници, 137 бр.
клинове, 224 бр. къси гащета,63 бр. потници
носещи марката „ Адидас” /
Adidas/, 172
комплекти анцузи и 16 бр. долнища на анцузи носещи марката „Пума” / Puma/, са фалшификати, те трябва да бъдат отнети в полза на
държавата и да бъдат унищожени.
49. Предвид признаването на
подсъдимия за виновен, той трябва да понесе в тежест направените по делото
разноски- 235.93 лв. за вещо лице, които да плати в полза на РС-
Димитровград.
Мотивиран така, съдът произнесе
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
