РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 12.09.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на десети септември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като
разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №971 по описа за 2019година и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е искова молба от “Т.П.”
ЕАД-Плевен против Н.Р., А.Р., Г.Р., в която се твърди, че са
съсобственици ползватели на имот, находящ се в ***и са клиенти по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-30.04.2018г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза общо на 414,04лв.,
като е посочено, че съобразно правата, от всеки се претендира сумата 138,01лв.Твърди
се, че дължат и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-22.11.2018г. в размер
на 46,68лв. или по 15,56лв., всеки един поотделно. Твърди се, че по повод
заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо ответниците за посочените суми по ч. гр.д.№8709/18г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства: ищците са съсобственици и ползватели на абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е
доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и
по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди
се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация
" ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника
не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и
спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от
"Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и
приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к
“Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл, 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната
за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на
доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал
в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна
лихва върху дължимите суми.
Посочва се,
че сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -"Бруната“
ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването
(обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.). Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата
от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.
гр.д.№1959/2017г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение от наследниците на осн. чл. 415 от ГПК са предявени
искове за съществуване на вземането, поради което моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат посочените в заповедта суми и направените
по делото разноски.
За ответниците, назначеният особен
представител е оспорил предявените искове.
За трето лице - помагач,
в писмена молба е взето становище, че дяловото разпределение е направено в
съответствие с нормативната уредба.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№8709/2018г. по
описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия
е подадено заявление по реда на чл.410
от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №5500/30.11.2018г. спрямо ответниците:
Длъжникът Н.А.Р., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от ***,
сумата от 138,01 лева главница за потребена топлинна енергия в периода
01,10,2016 г. – 30,04,2018 г., 15,56 лева лихва за забава за периода 02,12,2016
г. до 22,11,2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
29,11,2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 8,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 16,66 лева.
Длъжникът А.И.Р., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Т.П.” ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от ***,
сумата от 138,01 лева главница за потребена топлинна енергия в периода
01,10,2016 г. – 30,04,2018 г., 15,56 лева лихва за забава за периода 02,12,2016
г. до 22,11,2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
29,11,2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 8,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 16,67 лева.
Длъжникът Г.И.Р., ЕГН **********,***, да заплати на кредитора „Т.П.” ЕАД,
със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *********, представлявано от ***,
сумата от 138,02 лева главница за потребена топлинна енергия в периода
01,10,2016 г. – 30,04,2018 г., 15,56 лева лихва за забава за периода 02,12,2016
г. до 22,11,2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението –
29,11,2018 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 8,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 16,67 лева.
Вземането произтича от следните обстоятелства: предоставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01,10,2016 г. – 30,04,2018 г. за имот на адрес ***с
аб.№534
Не са открити длъжниците и съдът е разпоредил на кредитора да предяви иск
за вземането си.
В срок кредиторът е предявил
установителни искове за посочените в заповедта суми.
Спорен по делото е въпросът абонати ли са ответниците и дължат ли
претендираните суми.
Съдът споделя становището
на ищеца, че ответникът е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР от Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003г., изм., ДВ. бр. 18 от 05.03.2004 г., изм. ДВ. бр. 18 от
25.02.2005г., изм. ДВ. бр. 95 от 29.11.2005г., изм. ДВ., бр. 30 от
11.04.2006г., изм. ДВ., бр. 65 от 11.08.2006г., изм. ДВ., бр. 74 от
08.09.2006г./, съгласно който "потребител на енергия или природен газ за
битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имота, което
използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. По
силата на нормативните актове, абоната е потребител на ТЕ и за него важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на
енергетиката. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Т.П. ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Т.П." ЕАД
и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл.
106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен-
приложени на л. 7 по делото, в сила от 2007г.В раздел VII от ОУ - „Заплащане на
ТЕ", чл, 31, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ ,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.Установява се от доказателствата
по делото, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 1396
от ЗЕ/ сградата, в която се намира топлоснабдения имот е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма -
„Бруната“ООД.Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6
от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава,
когато се прекрати топлоподаването на цялата сграда.По делото са приложени
справки от ДМТ за декларирани имоти и заплащани данъци.В решение по
гр.д.№7606/2016г. във връзка със спор между страните за друг период е посочено,
че правата на страните са 4/6 за Н. и по
1/6 за другите двама ответници, което е признато и от представителя на ищеца в
с.з.
По делото е
назначена СИЕ, като ВЛ е изчислило по задачата на ищеца, като е посочва
кои са дължимите суми, които съвпадат, с тези по ИМ и се касае за отдадена ТЕ
от сградната инсталация и за щранг – лира в банята. Заключението е прието като
обективно и компетентно и неоспорено от страните.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове следва да се
уважат ,като основателни доказани, но в рамките на правата им.За Н. е
претендирана сума 138,01лв., а дължимата сума се явява 276,03лв., тъй като не е
направено изменение на иска, следва да се уважи за претендираната сумата.По
отношение на А. и Г., дължимата сума, съобразно правата им е 69,01лв., като се
уважи за всеки поотделно за тази сума, а за разликата до претендираните
138,01лв. се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.По отношение на
лихвата за забава, следва да се уважи изцяло иска за Н. за 15,56лв. , а А. и Г.
да заплатят сумата 7,78лв. за всеки поотделно, като за разликата до
претендираните 15,56лв. се отхвърлят исковете ,като неоснователни и недоказани.
При това положение, съдът приема, че ответниците не са изпълнили в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплатят на ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските
по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и
уважени искове.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8
от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по
Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от
юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.При това положение следва да се осъдят ответниците да заплатят
разноски в заповедното производство, както следва:Н. общо сумата 25лв., а А. и Г.
по 12,50лв. всеки.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето
дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено от 150лв.Направени са разходи за
д.т. за всеки поотделно и за ВЛ.Следва да се осъдят ответниците да заплатят
направени разноски в настоящето производство, както следва: Н.- сумата 291,66лв.,
А.-145,84лв., Г. -145,84лв. Водим от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по
отношение на ответника Н.А.Р., ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* , следните суми: 138,01лева
главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г.,
15,56 лева лихва за забава за периода 02.12.2016г. до 22.11.2018г., законна
лихва от датата на подаване на заявлението – 29.11.2018г. до окончателно
изплащане на вземането,за
които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК №5500/30.11.2018г. по ч.гр.д.№8709/2018г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата 291,66лв., направени деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Н.А.Р.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата от 25лв.- разноски по ч.гр.д.№8709/2018г. по описа на
ПлРС.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл.
124 от ГПК по отношение на ответника А.И.Р.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* , следните суми: 69,01лева
главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., 7,78
лева лихва за забава за периода 02.12.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 29.11.2018г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми и издадена заповед
по чл.410 от ГПК №5500/30.11.2018г. по ч.гр.д.№8709/2018г. на ПлРС, като за
разликата до претендираните 138,01лв. главница и 15,56лв. лихва, ОТХВЪРЛЯ исковете,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********,***, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата 145,84лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА А.И.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата от 12,50лв.- разноски по ч.гр.д.№8709/2018г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл.
124 от ГПК по отношение на ответника Г.И.Р.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ
на“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********* , следните суми: 69,01лева
главница за потребена топлинна енергия в периода 01.10.2016г. – 30.04.2018г., 7,78
лева лихва за забава за периода 02.12.2016г. до 22.11.2018г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 29.11.2018г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми и издадена заповед
по чл.410 от ГПК №5500/30.11.2018г. по ч.гр.д.№8709/2018г. на ПлРС, като за
разликата до претендираните 138,01лв. главница и 15,56лв. лихва, ОТХВЪРЛЯ
исковете, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Г.И.Р., ЕГН **********,***, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата 145,84лв.,
направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА Г.И.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК
*********, сумата от 12,50лв.- разноски по ч.гр.д.№8709/2018г. по описа на
ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.
Производството по делото е проведено при участието на-„Нелбо”ЕАД- ***и адрес в ***, като трето лице-помагач на
страната на ищеца. Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ