Решение по дело №643/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 178
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 16 май 2019 г.)
Съдия: Ивелина Петрова Йорданова
Дело: 20194310100643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта

                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                              гр. Ловеч, 19.04.2019 г.

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря..........Петя Маринова.............................и в присъствието на прокурора...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 643 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

 

              Производство с правно основание чл. 4 ал. 1 във връзка с чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

 

Постъпила е молба от Р.К.И. ***, чрез пълномощник адвокат И.И., срещу В.Р.К. ***, с която моли да бъде защитен по ЗЗДН срещу ответника, който е негов син и живее със съпругата си и двете си деца в дома му, находящ се в с. Кирчево. Молителят твърди, че ответникът постоянно употребява алкохол, след което започва без причина да му иска сума от 7000.00 лева, която му била необходима да си закупи друг имот за живеене.

Посочва се, че на 08.03.2019 г., вечерта, след като ответникът отпразнувал със съпругата си празника на жената, отново започнал да иска на молителя посочената сума, но внукът на последния – В. О.К. се намесил и искал от чичо си да остави дядо му да нощува спокойно. Ответникът тогава се ядосал и нанесъл няколко удара с ръце в областта на главата на племенника си. Молителят посочва, че станал от леглото и застанал между двамата и тогава ответникът му нанесъл два удара в лявата страна на лицето, като от ударите, твърди, че паднал на земята и с помощта на снахите си, които са съпруги на внуците му, станал от земята. Свидетели на всичко това били снахите, които живеят в дома му, а същата вечер пристигнали и полицаи, които съставили актове на К..

Молителят посочва още, че е вдовец от няколко години, като здравословното му състояние е влошено и непрекъснато употребява медикаменти. Твърди, че в резултат на побоя, който му бил нанесен от ответника, получил охлузвания. Посочва, че след извършения побой на 08.03.2019 г., се страхува да излезе от стаята си, за да не последват нови скандали и удари и изпитва страх за живота и здравето си.

Моли да бъде защитен по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие.

В съдебно заседание молителят лично и с процесуалния си представител адвокат И., поддържа молбата и моли да бъде уважена.

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изразява становище по молбата.

От приложените по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните свидетели Й.Г.Б.и А.А.Ч., както и от становището на молителя, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Молбата за вземане на мерки за защита от домашно насилие е подадена в съда на 29.03.2019 г., т.е. при спазване на предвидения в чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН едномесечен срок за подаването й от датата на сочения акт на домашно насилие, при което същата се явява допустима. 

От представеното Удостоверение за родствени връзки изх.№ АО-10-03/18.04.2019 г. на Кметство – с. Кирчево, Община Угърчин, се установява, че ответникът В.Р.К. е син на молителя Р.К.И.. Следователно, ответникът, като син на молителя, попада в кръга лица по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН, който може да бъде пасивно легитимиран да отговаря в производството по този закон, т.е. молителят може да търси защита от домашно насилие срещу него.

С приложената Декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, с дата 11.03.2019 г., молителят е декларирал, че е подложен на физическо и психическо насилие от сина си В.Р.К., изразяващо се в извършен побой на 08.03.2019 г., както и че се опасява за живота и здравето си.

От показанията на ангажираните от молителя свидетели А.Ч.и Й.Б.се установи, че живеят в един двор с молителя и ответника, но в различни къщи и са били очевидци на случилото се на 08.03.2019 г. Св. Ч. заяви, че  живее на съпружески начала с другия син на молителя – О. Р.К., а св. Б. е тяхна снаха и живее със сина им В. О.и внук на молителя. Двете свидетелки едонодушно заявиха в показанията си, че на 08.03.2019 г., ответникът В.Р.К. употребил алкохол и влязъл в стаята при дядо Р. да му иска сума от 7000.00 лева, за да си купи къща и след като дядото заявил, че няма пари, В. му нанесъл няколко удара в лявата страна на лицето, при което Р.К. паднал на земята и много се уплашил. Внук му /син на св. Ч./ влязъл и се намесил, за да ги разтърве, но ответникът ударил и него. Свидетелките вдигнали молителя и го сложили на леглото, а след това извикали полиция. И двете заявиха, че дядо Р. обитава отделна стая, но синът му – ответникът постоянно го притеснява и тормози, чука му по прозореца и не му дава да си светне лампата, при което дядо Р. се страхувал да минава покрай сина си В. и семейството му, дори не можел спокойно да се нахрани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на Р.К.И. за налагане на поисканите мерки за защита от домашно насилие, е основателна. От събраните доказателства се установи факта на осъществено домашно насилие от страна на ответника спрямо молителя на 08.03.2019 г., когато ответникът В.Р.К. му нанесъл побой. Съдът преценява показанията на свидетелките, предвид възможната им заинтересованост с оглед фактическото им съжителство с други низходящи на молителя, и ги намира за достоверни, тъй като са последователни и безпротиворечиви, основаващи се на техни преки впечатления от случилото се. Освен това, от ответника не се ангажираха доказателства, с които да опровергае фактите, изложени в молбата за защита и декларирани от молителя по реда на чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Предвид събраните доказателства съдът приема, че е налице проява на физическо насилие от страна на ответника по отношение на молителя, като част от фактическия състав на домашното насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН.

С оглед на изложеното, съдът намира, че по отношение на извършителя следва да се наложат поисканите мерки за защита по чл. 5 ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, а именно: да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице – молителя, да се отстрани от съвместно обитаваното жилище с молителя, находящо се в ***************, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца /съдът определя максималния срок, предвиден в закона, с оглед данните, че ответникът многократно е упражнявал и психически тормоз по отношение на молителя/, както и да му се забрани да приближава пострадалото лице – молителя, жилището му на посочения по-горе адрес: ***************, както и неговите места за социални контакти и отдих също за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

Съгласно чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и глоба в размер на 200.00 лева.

На основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на Прокуратурата.

На основание чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта следва да се връчат на страните и на РУ на МВР – гр. Угърчин, по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

На основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса по делото в размер на 25.00 лева по сметка на ЛРС.

С оглед изхода на процеса и на основание чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да заплати на молителя и направените разноски по делото, а именно: 400.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.03.2019 г.

Водим от горното, съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И:

 

              ЗАДЪЛЖАВА извършителя В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***.  

ОТСТРАНЯВА извършителя В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, от жилището, което съвместно обитава с пострадалото лице Р.К.И., ЕГН **********,***, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

ЗАБРАНЯВА на извършителя В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да приближава пострадалото лице Р.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, жилището на същия, на посочения адрес: ***************, както и неговите места за социални контакти и отдих, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.

НАЛАГА на извършителя В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за извършеното по отношение на Р.К.И., ЕГН **********, домашно насилие на 08.03.2019 г., глоба в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.

ОСЪЖДА В.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 25.00 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА В.Р.К., с горните данни, да заплати на Р.К.И., с горните данни, сумата 400.00 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски по делото.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на Р.К.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като се предупреди извършителя В.Р.К. за последиците по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН от неизпълнението на заповедта - задържане от полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно органите на Прокуратурата.

Препис от решението и от заповедта да се връчат на страните и на РУ на МВР – гр. Угърчин.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: