№ 82155
гр. София, 04.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Частно гражданско
дело № 20231110116833 по описа за 2023 година
Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, подадено от ФИРМА срещу длъжника Ю. П. Б.. В заявлението е
посочено, че вземанията произтичат от Договор за кредит № 2496182 от
28.12.2021 г., сключен между ФИРМА и Ю. П. Б., и Договор за предоставяне
на поръчителство от 28.12.2021 г., сключен между ФИРМА и Ю. П. Б.. В
случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр.
т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Предвид това по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на
Закон за потребителския кредит (ЗПК) и разпоредбите на чл. 143 – 148 от
ЗЗП.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК,
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави, за наличието на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител.
Съдът счита, че заявлението следва да бъде отхвърлено за
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство в размер на
75,13 лева, както и за сумата в размер на 6,01 лева – лихва върху същото, като
акцесорно вземане. В заявлението се поддържа, че за да обезпечи
задължението си, длъжникът е сключил договор за поръчителство с “Ай
Тръст“ ЕООД, като дружеството поръчител се задължило да отговаря
солидарно с длъжника-кредитополучател пред ФИРМА. За поемане на тези
задължения, между страните е уговорено възнаграждение в размер на 230,57
лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Съгласно раздел
1
III, т. 12 от Общите условия на ФИРМА кредитополучателят може да
предостави обезпечение на кредита под формата на банкова гаранция или
сключване на договор за предоставяне на поръчителство. Не е предвидена
обаче възможност длъжникът да осигури физическо и/или юридическо лице,
което да сключи договор за поръчителство с кредитора. Следователно при
извършването на избор за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство
длъжникът-кредитополучател е обвързан да сключи договор за предоставяне
на поръчителство с трето лице. В договора за поръчителство, сключен между
ФИРМА и ФИРМА и приложен към заявлението, е посочено, че ФИРМА е
включено в оповестения от ФИРМА списък на лицата, от които последното
приема поръчителство за задължения, отпуснати по договори за
потребителски кредит. След служебно извършена справка в Търговския
регистър се установява, че двете дружества са свързани лица, предвид
обстоятелството, че ФИРМА е едноличен собственик на капитала на ФИРМА.
Сключването на договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
налага извода, че на длъжника не са предоставени право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, респективно - че сключването на
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност. Това
обуславя наличието на значително неравновесие в правата между потребителя
и търговеца.
Целта на договора за поръчителство е да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи
при неплатежоспособност и липса на обезпечение. Това само по себе си влиза
в противоречие с изискването, предвиденото в чл. 16 от ЗПК, доставчикът на
финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции.
Претендираната сума в размер на 42,26 лева за разходи за извънсъдебно
събиране на вземането не се дължи поради противоречие с разпоредбата на
чл. 10а от ЗПК. Цитираната разпоредба дава възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора, а
действията по неговото принудително събиране в случай на неизпълнение не
са такива.
2
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да
бъде отхвърлено. Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и
отхвърлена част на заявлението и при произнасянето си по разноските за
заповедното производство със заповедта за изпълнение, като отхвърли
искането за държавна такса за сумата над 79,69 лева до сумата от 82,20 лева,
както и за сумата над 48,48 лева до сумата от 50,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение (при определен от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК общ
размер от 50,00 лева).
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от ФИРМА срещу Ю. П. Б. в частта за: сумата в размер на
42,26 лева – административни разноски, 75,13 лева – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство, 6,01 лева – законна лихва за
забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от
01.04.2022 г. до 07.03.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от
79,69 лева до сумата от 82,20 лева за държавна такса, и над сумата от 48,48
лева до сумата от 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3