РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Пловдив, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Николай Ст. Божилов
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600312 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл.
419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е въз основа на искане за възобновяване на НОХД №
50/2022г. по описа на РС – Стара Загора и ВНОХД №422/2022г. по описа на
ОС – Стара Загора, подадено от осъденото лице Т. В. Г. чрез надлежно
упълномощен от него адвокат – А. А..
Искането се позовава на съществено нарушение на материалния закон по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че извършеното от Г. е
несъставомерно от субективна страна, алтернативно, че деятелността, поради
нейната маловажност, следва да се квалифицира по чл.316 вр. с чл.308, ал.4
от НК. От апелативния съд се иска или оправдаване на осъдения Г. или
преквалифициране на деянието в такова по чл.316 вр. с чл.308, ал.4 от НК с
1
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК.
В съдебно заседание осъденият и защитника му поддържат искането за
възобновяване на наказателното производство по изложените в него
съображения, които се доразвиват в пледоариите.
Представителят на АП - Пловдив изразява становище, че искането за
възобновяване е неоснователно, а изложените в негова подкрепа доводи
намира за несъстоятелни и несъобразени с приложимите материално – правни
норми.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
материалите по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в
пределите на правомощията си, намери за установено следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок,
отправено е от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК
страна до компетентния съд по чл.424, ал.1 от НПК, в него се съдържат
доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 от
НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен
ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК.
Поради изложеното искането за възобновяване е процесуално
ДОПУСТИМО, а разгледано по същество, в контекста на очертаната с него
аргументация, е частично ОСНОВАТЕЛНО.
С присъда № 32/07.04.2022г., постановена по НОХД № 50/ 2022г. по
описа на РС – Стара Загора, Т. В. Г. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 от НК, за което на основание чл.54
от НК е осъден на ПЕТ месеца лишаване от свобода, с отлагане
изтърпяването на наказанието, на основание чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен
срок от ТРИ години.
Присъдата е била обект на въззивен контрол и с Решение
№101/01.07.2022г., постановено по ВНОХД №422/2022г., е потвърдена
изцяло.
Рамките на касационният контрол са очертани от наведените с
подаденото искане за възобновяване оплаквания. Такива оплаквания - за
допуснати от първата и въззивната инстанция съществени процесуални
нарушения, не са наведени, а и служебно не се откриват нарушения от кръга
2
на т.н. “абсолютни“, за които съдът следи и служебно, без да са изрично
посочени в искането за възобновяване.
Според настоящия съдебен състав не са допуснати и съществени
нарушения на материалния закон, които да обуславят оправдаване на
осъдения Г., и то в рамките на приетите за установени факти, които
апелативният съд няма правомощия да коригира в настоящето производство.
С категоричност е установено, а и от подсъдимия и защитника му не се спори,
че на 16.07.2020г., осъденият Г. е подал в ОД на МВР, сектор “*“, на гише №9
пред св. Т., заявление за преиздаване на свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Сред набора от задължително изискуемите се
документи била и диплома за завършено основно образование. Неразполагащ
с такава, тъй като не успял да завърши основното си образование, Г. е
представил в оригинал свидетелство за основно образование - препис от
серия *, № *, с рег. № 74/15.06.1994г., на което е придаден вид, че е издадено
от ОУ “*“, с.*, Община *, Област *. Установено е по категоричен начин, че
такова свидетелство не е издавано, а представеното от осъдения не е
подписано от заемащият към момента на издаването й директорски пост в
ОУ „*“ в с. * - Т. Т..
На базата на тези факти, съдилищата правилно са заключили, че
деянието е осъществено и от обективна, и от субективна страна. Г. съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ по смисъла на чл. 308, ал. 2
от НК. Свидетелството за завършено основно образование представлява
официален документ, съгласно определението на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като
се издава по установен ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата
му. По делото е безспорно установено, че документа е неистински по смисъла
на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като представената от Г. пред органите на МВР
диплома не е издавана от посоченото учебно заведение и не е подписана от
директора на ОУ „*“ в с. * - Т. Т. Законосъобразен е извода, че и от
субективна страна осъденият е осъществил деянието при форма на вина пряк
умисъл, тъй като е съзнавал, че се ползва от неистински официален документ.
Несподеляеми са доводите, че Г. е считал, че притежава диплома за основно
образование, тъй като такава му е била предоставена от починалият му дядо и
осъденият не знаел, че тя е неистинска. Както сам е заявил в обясненията си,
Г. не е посещавал редовно училище, поради което се е налагало да сменя
3
различни учебни заведения, като е изкарал само 5 – ти клас и то в друго
училище – ОУ „ *“ в с. *, където е живеел. Поради това, обективно няма как
да е придобил диплома за основно образование от ОУ „*“ в с. *, където
никога не е учил и това добре му е известно. Поради което, когато се е
ползвал от диплома за завършено основно образование, издадена от училище,
в което знае, че не е учил, съответно, че не е завършил отразената в тази
диплома образователна степен, Г. е действал с пряк умисъл.
Основателно е оплакването срещу отказа на съдилищата да
преквалифицират деянието по чл.316 вр. с чл.308, ал.4, т.2 вр. с ал.2 от НК.
Вярно е посоченото от районния съд, че законодателят е придал по-
висока тежест на деянията, квалифицирани по ал.2 на чл.308 от НК. Това
обаче не означава, че към тях не е приложима разпоредбата на чл.308, ал.4 от
НК, напротив, приложима е, според отразеното в чл.308, ал.4, т.2 от НК и
всеки отделен казус следва да се анализира самостоятелно в контекста на
установените по делото обстоятелства, имащи отношение към обществената
опасност на конкретно извършеното деяние и конкретния деец. В този аспект,
незаконосъобразно във вреда на Г., съответно като мотив да се счете, че
личната му обществена опасност не е пренебрежимо ниска, районният съд е
отчел липсата на съжаление и на разкаяние за извършеното. Известно е, че
изказаното съжаление и разкаяние на дееца може и следва да се отчита при
индивидуализация на наказанието и при оценката на личността на
извършителя на престъплението, но липсата им не може да се взема предвид
и то в негова вреда, още повече, когато е резултат на заетата в процеса
защитна теза. Неправилно, на следващо място, е прието от съдилищата, че
деянието не е маловажно, защото би могло да настъпят вредни последици за
частната фирма, в която Г. работи като *. Безспорно е установено, че в
конкретния случай използването на неистинския документ се свежда до
представянето му пред служител на сектор “*“ за възстановяване на
категория, от което не са последвали никакви вредни последици. Никакви
вредни последици не са и могли да настъпят за работодателя на осъдения, тъй
като е установено, че Г. е преминал съответният курс на обучение за
категория „С“, поради което очевидно притежава правоспособност за
управление на МПС с посочената категория, а професионалните умения за
управление на такова МПС не зависи от наличието/липсата на диплома за
образователна степен.
4
Окръжният съд от своя страна, без да изложи свои мотиви в отговор на
искането за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо, се е
присъединил изцяло към мотивацията на районния съд, несъобразявайки
посочените по-горе специфики на казуса.
Настоящият състав, при разискване на въпросите, които поставя
правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 от НК
престъпление и след обсъждане на обективираната в термина маловажен
случай законодателна воля, преценявайки в кумулативна даденост фактите
относно обществената опасност на деянието и дееца, намира, че
престъплението е с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Този извод следва
от липсата на вредни последици - както настъпили, така и с вероятност да
настъпят, предвид факта, че осъденият притежава нужната квалификация за
издаване на СУМПС за посочената категория С, чистото съдебно минало,
трудовата заетост на осъдения и предприетите от него действия за
придобиване на изискуемата се образователна степен. Това води до
заключението, че се касае за инцидентна проява, косвено обусловена и
мотивирана от необходимостта за по - добра трудова реализация.
Казаното мотивира преквалификация на престъплението по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК. За това престъпление се предвижда
наказание "Лишаване от свобода" до 2 години. Същевременно подсъдимият
не е осъждан / реабилитиран е/, не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава осма от НК, а от деянието не са
настъпили съставомерни имуществени вреди. Налице са императивните
материално-правни предпоставки за прилагане на чл. 78а от НК, поради което
подс. Г. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде
наложено административно наказание - "Глоба". При определянето на нейния
размер, съдът отчете ниската обществена опасност на деянието и дееца,
неговото имотно състояние, превес на смекчаващите вината обстоятелства –
положителни характеристични данни, трудова и семейна ангажираност като
намери, че "Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева съответства на
извършеното и така определено наказанието е достатъчно за постигане целите
на наказанието.
В посоченият смисъл искането за възобновяване е основателно и ще се
5
уважи, с изменение на постановените по делото първоинстанционна присъда
и потвърдително решение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 50/2022г. по описа на РС – Стара Загора и
ВНОХД №422/2022г. по описа на ОС – Стара Загора.
ИЗМЕНЯ постановената по посочените дела Присъда № 32/07.04.2022г.
и Решение №101/01.07.2022г., като преквалифицира извършеното от Т. В. Г.
деяние в престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК, за
което и на основание чл. 78а НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му НАЛАГА административно наказание "ГЛОБА " в размер
на 1000/хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6