ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 12.04.2023 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 207 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на жалбоподателя
„С.У.К.-03“ ООД, чрез процесуалния му представител, за изменение на
постановеното по делото решение № 79/17.03.2013 г. в частта за разноските чрез
присъждане на заплатеното по банков път адвокатско възнаграждение, за което с
молбата се представя платежно нареждане за кредитен превод от 10.10.2022 г. в
полза на процесуалния представител на жалбоподателя – адв.И.Я. ***.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по жалбата и
по молбата – Община Русе не е депозирал писмен отговор.
Препис от решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, е връчен на молителя на 20.03.2023 г. Решението подлежи на
обжалване, но същото е благоприятно за молителя, поради което той няма интерес
да го обжалва и за него срокът да иска неговото изменение тече от уведомяването
му - т.14 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК. Следователно молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от АПК вр. чл.144 от АПК и чл.211, ал.1 от АПК.
Жалбоподателят е представил и списък на разноските (на
л.122 от делото), в който са включени и разноските за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лева, по отношение на които се иска изменение на
решението, представянето на какъвто списък е условие за допустимост на искането
по чл.248, ал.1 от ГПК - т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
По тези съображения съдът намира, че искането е направено
от процесуално легитимирана страна, в преклузивния срок, при представен списък
на разноските и при наличието на правен интерес, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, то се явява неоснователно.
В мотивите на решението, чието изменение в частта за
разноските се иска, съдът, позовавайки се на указанията, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, не е включил
в общия размер на присъдените в полза на жалбоподателя разноски сумата от 600
лева, претендирана като заплатено адвокатско възнаграждение. Изрично е
посочено, че, видно от представения по делото (на л.42, гръб) договор за правна
защита и съдействие от 06.10.2022 г., адвокатското възнаграждение в размер на
600 лева е уговорено да бъде заплатено на адв.И.Я. от РАК с банков превод. Съобразено
е, че до края на устните състезания по делото жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител, не е представил съответните банкови документи, удостоверяващи
плащането (напр. заверено платежно нареждане, извлечение от банковата сметка на
адвоката и т.н.).
Такива доказателства – платежно нареждане от 10.10.2022
г. за заплатената по банковата сметка на адв.Я. сума от 600 лева,
представляваща уговореното възнаграждение за защита по настоящото
административно дело, са представени едва с настоящата молба по чл.248, ал.1 от ГПК. Както обаче се приема в мотивите към т.11 от вече цитираното тълкувателно
решение, събирането на доказателства приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен
акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия,
дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно
те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства,
дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса.
Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес -
равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с
чл. 8 и 9 ГПК.
Така е и в случая. Жалбоподателят е бил длъжен да подкрепи
искането си за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, чието
заплащане е било уговорено да стане по банков път, с представяне на
доказателства за това, които е следвало да ангажира до приключване на съдебното
дирене. Представянето на такива доказателства едва с молбата за изменение на
решението в частта за разноските е недопустимо, поради което те не следва да
бъдат вземани предвид. От друга страна, щом заплащането на адвокатското
възнаграждение е уговорено да стане по банков път, то отбелязването на размера
на възнаграждението в графа „Платена сума“ на договора за правна защита и
съдействие не произвежда удостоверителния ефект, посочен в т.1 от посоченото
по-горе тълкувателно решение, предвиден за удостоверяване плащането на адвокатското
възнаграждение в брой. По изложените съображения съдът намира молбата
неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК вр.чл.144 от АПК
настоящото определение подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на
обжалване постановеното решение – с частна жалба, с оглед характера на
произнасянето, но в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл.248,
ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с
вх.№ 1285/30.03.2023 г. на „С.У.К.-3“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, стопански двор,
местността „Люцерните“, представлявано от управителя К. Олегов Ф., за изменение
на решение № 79/17.03.2023 г., постановено по адм.д. № 207/2022 г. по описа на
Административен съд – Русе в частта за разноските чрез осъждане на ответника
Община Русе да заплати на молителя и сумата от 600 лева – разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: