Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
Велико
Търново, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-Велико Търново, VII-ми административен състав, в открито съдебно заседание на осми септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
и в присъствието на прокурора
разгледа докладваното от съдията адм. дело №
160/2023г. по описа на АСВТ. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
I.За вида на производството:
Производство по реда на чл.156 и сл. от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ДОПК/.
Образувано по Жалба, вх.№ 1326/14.03.2023г. в АСВТ,
подадена от М.П.С. ***.
Оспорва се частично
Ревизионен акт № Р-04000421007309-091-001/14.11.2022 година, издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Велико Търново, В ЧАСТТА, потвърдена с Решение №
20/20.02.2023 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП , в частта, с която за 2016г. са определени
допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
– 27 158,46лв., както следва: главница 2 715,80лв. и лихви 1 527,01лв.
II.Становища
на страните:
Жалбоподателят
счита, че в РА
неправилно е прието от ОП начално салдо от нула лева за 2016г. Без никакви
мотиви е прието, че не разполага със спестявания, освен сума в размер на
941,88лв., налична по банкова сметка. ***.124, ал.3 от ДОПК, че в началото на
ревизирания период е разполагала със средства в размер на 38 000,00лв.
Това са лични спестявания и наследство от починалия й баща. Настоява, че същите
съхранявала в брой, т.к. няма доверие в банките. Освен това, се позовава на
представена разписка за върнат през
2015г. заем, който е била предоставила на лицето Н.В.. Настоява, че тази
сума е част от разполагаемите й парични средства през 2016г.
Чрез упълномощения процесуален представител в
о.с.з. оспорващият пледира за основателност на жалбата и отмЯ. на РА, в
обжалваната част. Депозира писмена защита, в която прави анализ на
доказателствата, събрани в хода на съдебния процес. В табличен вид, във варианти,
представя как се отразява установеното
при съдебното следствие на размера на годишната данъчна основа. ПП претендира
да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, за което
представя Списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност
на жалбата. Моли при постановяване на съдебния акт да се вземат предвид
изводите относно законосъобразността на РА, изложени в Решение № 20/20.02.2023
година на ДОДОП-Велико Търново. Допълнителни съображения излага в писмена
защита. Доводите в същата се свеждат до това, че събраните в хода на съдебното
следствие доказателства не оборват фактическите констатации на
органите по приходите. ПП настоява, че не е доказана достоверната дата на
оспорената Разписка от 07.08.2015г., нито верността на съдържанието й. При това
не са налице доказателства, че цялата сума по заема е била върната тогава и е
била
на разположение през
2016г.
ПП на ответната страна
претендира присъждане на разноски за ***ско възнаграждение, определено
съобразно материалния интерес. Представя Списък по чл.80 от ГПК в о.с.з.
III.За допустимостта на
производството:
С оспорения понастоящем
PA са определени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в размер на 10809,09 лв., в т.ч.: за 2016 г. в
размер на 10015,80 лв. и за 2017 г. в размер на 793,29 лв. и лихви общо в
размер на 5997,16 лв., съответно за 2016 г. - 5631,56 лв. и за 2017 г. в размер
на 365,60 лв. Тези задължения са обжалвани по административен ред, като с
Решението на ДОДОП РА е отменен в обжалваната част относно определен върху ГДО
по чл.17 от ЗДДФЛ пряк данък в размер на 7 300,00лв. и съответстващите му лихви
в размер на 4 104,55лв. С РА не са определени задължения за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. и 2019 г. В тази му част
РА не е обжалван пред ДОДОП и е влязъл в сила. Същият е влязъл в сила като
необжалван пред съда и в частта относно допълнително определените задължения за
2017г. – данък в размер на 793,29лв. и
лихва 365,60лв.
По отношение на данъчния период на 2016г. за
задълженията по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, жалбата е допустима. Подадена е от лице с
надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта.
Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната
фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която
съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че РА е
потвърден, в обжалваната понастоящем част, с Решение № 20/20.02.2023 година на
ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен
контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1
от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по електронен път на 22.02.2023г.,
а жалбата е депозирана на 08.03.2023г., видно от входящия номер при ответника.
Делото е подсъдно на
АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност, действащи след изменение на
чл. 156, ал. 5 от ДОПК (изм. ДВ - бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.).
Не са налице пречки за постановяване на акт по същество. Предвид всичко това,
изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.
Преценена по същество,
жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство
е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и
правни съображения.
IV.За доказателствата:
Съдът указа на оспорващия, на основание чл.124,ал.2 от ДОПК, че в негова
доказателствена тежест е да опровергае фактическите констатации в РА, които на
основание чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА се считат
за верни до доказване на противното. В тази връзка следва да представи
доказателства пред съда за твърдението си за различно начално салдо за 2016г.,
други стойности на разходите и/или други
източници на доходи, в т.ч. получаването на суми по наследство и дарение или че
превишението между неговите приходи и разходи като ФЛ за периода на ревизията
не е съществено.
На ответника бе указано, на основание чл.124,
ал.2 от ДОПК, че следва да докаже
наличието на презумпционните предпоставки по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Наличието на данни за укрити приходи или доходи, както и несъответствието между
декларираните и/или получени приходи и
доходи на лицето спрямо неговото имуществено и финансово сътояние за
ревизирания период.
Във връзка с разпределената доказателствена
тежест ответната страна представи з.к. от административната преписка по
издаване на РА, приложена към Писмо изх. № 356/13.03.2023г. на Д„ОДОП“,
организирана в 3 бр. папки от общо 675 листа. Приети в о.с.з. на 04.05.2023г. като
доказателства по делото са и копия на електронните документи, издадени при
ревизията/ЗВР, РД и РА/, записани на електронен носител/ вж. ВДС в плик на л.48
от делото/. От доставчика на удостоверителни услуги/”Информационно
обслужване”АД/ по реда на чл.192 от ГПК са постъпили на е-носител квалифицирани
удостоверения за КЕП на ОП, издали РА и РД/вж. СД на л.65/.
В о.с.з., проведено на 04.05.2023г. на
оспорващия е връчено копие от СД с копия на електронните документи по ревизията/л.53/
и на основание чл.184, ал. 5 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК на
жалбоподателя е указана възможността за оспорване на истинността на
представените от процесуалния представител на ответника електронни документи в
срок до следващото съдебно заседание. В о.с.з. на 25.05.2023г. не е направено
изявление за оспорването им, нито е поискано ангажиране на СТЕ - компютърна.
В първо о.с.з. ПП на ответната страна оспори
конкретно посочен писмен документ - разписки за предаване на суми от 07.08.2012г.
- вж. л.41 от делото. На основание чл.193 от ГПК бе открито производство по
проверка на автентичността на положените подписи и достоверността на датата и съдържанието.
С посоченото определение бе указано на жалбоподателя, че негова е тежестта да
докаже истинността на тези документи, представени при ревизията от него. В тази
връзка същият ангажира допълнително гласни доказателства - показанията на двама
свидетели.
Посочените в този раздел писмени, гласни
доказателства и електронни документи ще бъдат обсъдени при разглеждане
съществото на правния спор по-долу.
Съдът взе предвид констатациите в РА,
становищата на страните и доказателствата по делото, вклч. тези в
административната преписка. Обсъди ги по отделно и в тяхната съвкупност. При
това, намери за установено следното:
V.По фактите:
1.Ревизираното лице М.П.С. за
процесния период е местно лице по смисъла на чл.4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с
постоянен адрес ***. Съгласно разпоредбите на чл.б от ЗДДФЛ е носител на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и
в чужбина. Жалбоподателката е едноличен собственик на капитала и управител на
„Туньострой" ЕООД, с ЕИК *********. Няма регистрация като едноличен
търговец. За данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. няма подадени декларации по чл.
50 от ЗДДФЛ, не е получавала доходи по трудово правоотношение. Като едноличен
собственик на капитала и управител на „Туньострой" ЕООД същата е
самоосигуряващо се лице и е подала декларации обр. 6 за дължимите осигурителни
вноски. През процесния период няма вписани сделки с недвижими имоти. М.С. е
притежавала лек автомобил Пежо 306 и не е извършвала покупко-продажби на МПС.
На ДЗЛ не са извършвани предходни ревизии.
2. При ревизията са осъществените следните процесуални
действия:
На основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК органите по приходите са
изискали от ДЗЛ документи и писмени обяснения. Такива са постъпили с вх. № 18963/14.09.2022г. Представени са
писмени обяснения, декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК, анекс към предв. Договор
за покупко-продажба, разписки за изплатени суми и пл. Нареждания.
Настоящата
ревизия е предшествана от извършена проверка за съпоставка между имущество и
доходи на физическото лице /ПСИДФЛ/ за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2019 г.,
приключила с Протокол № ПФ-04000421000458-073-001/20.12.2021 г., приобщен към
настоящото ревизионно производство с Протокол № Р-04000421007309-
ППД-001/22.06.2022 г. заедно със събраните при проверката доказателства.
На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на трети
лица – физически лица/Л. А. и Р. Й./ и ТД „Туньострой”ЕООД с ЕИК *********.
Констатациите са неотносими към обжалваната понастоящем част от РА.
Извършена е проверка на наличностите и движението на средства по
притежаваните от лицето банкови сметки. РЛ като местно ФЛ не е задължено да
води счетоводство по ЗСч.
С Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК от 15.07.2022г. РЛ е
информирано, че данъчната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ ще бъде
определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
При
анализа на събраните в резултат на посочените процесуални действия
доказателства, ревизиращите органи констатират обстоятелства, които определят
като основание за облагане по реда на чл.122, ал.1 от ДОПК. След извършен
анализ на паричните потоци по притежаваните от М.С. банкови сметки в „Централна
Кооперативна Банка” АД, „Банка ДСК”АД и „Алианц Банк България”АД е установено,
че за 2016г. има превишение на разходите над получените приходи с 28 458,78лв.
Превишение има и за периодите извън обжалвания, но това не е относимо към
настоящото производство. Предвид това РО са преминали към извършване на
ревизията по особения ред на чл.122, ал.2 от ДОПК, поради наличие на
обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. Несъответствието между
декларираните от лицето доходи и
извършените разходи се интерпретира като наличие на данни за укрити
доходи, които са облагаеми, но не са декларирани.
В
тази връзка ОП са връчили на лицето, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК
Уведомление от 15.07.2022г., че основата за данъчното му облагане - ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ, ще бъде определена по
реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
3. Актът на администрацията:
PA № Р-04000421007309-091-001/14.11.2022 г. е издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК, въз основа на РД, изготвен в резултат на извършена
ревизия на М.П.С. за установяване на задълженията за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2019 г.
Ревизията е извършена на основание Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р- 04000421007309-020-001/21.12.2021 г., връчена по електронен път на
10.01.2022 г. Последвали са заповед за изменение на ЗВР. Ревизионното
производство е спирано на основание чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК и съответно възобновявано. Издаден е Ревизионен доклад
(РД) № Р-04000421007309-092-001/17.10.2022 г.
Срещу Ревизионния доклад е подадено Възражение с вх. №
22913/04.11.2022 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, което е прието за
неоснователно. Ревизионното производство е приключило с PA №
Р-04000421007309-091-001/14.11.2022 г., с който са определени допълнителни
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо в
размер на 10809,09 лв., в т.ч.: за 2016 г. в размер на 10015,80 лв. и за 2017
г. в размер на 793,29 лв. и лихви общо в размер на 5997,16 лв., съответно за
2016 г. - 5631,56 лв. и за 2017 г. в размер на 365,60 лв., които са обжалвани
по адм. ред и в частта за 2016г. са частично отменени. С РА не са определени
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018
г. и 2019 г., поради което в тази му част същият е влязъл в сила.
3.1. Ревизията е извършена по особения ред на чл.122 от ДОПК, като
се твърди наличие на основания за това по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК от РО, а
ДОДОП като инстанция по същество се позовава и на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК. При
ревизията е установено, че М.С. няма получени доходи през 2016 г. и 2017 г. и
не е декларирала такива. Същата не е предоставила информация и доказателства за
направените от нея разходи за издръжка и живот, както и за разполагаеми парични
средства в брой към началото и края на процесиите периоди, а съгласно банковите
извлечения от личните й сметки е разполагала с 941,88 лв. към 01.01.2016г.
3.2.РО са извършили анализ по чл.122, ал.2 от ДОПК като са приели за
относими към дейността на лицето обстоятелства по т.т. 1, 2, 3, 4, 7, 8 и 16.
Установили са получени доходи през 2016г. в размер на 153 371,28лв. и
извършени разходи в размер на 182 821,47лв. Установено превишение на
разходите в размер на 28 458,78лв.
РО са приели, че това несъотвествие представлява разход на лицето, за което то
няма достатъчно средства, зад което стои укрит доход. Поради което определят
ГДО в размера на превишението. Определен е общ размер на облагаемите доходи за
2016 г. в размер на 101458,78 лв. (73000,00 лв. + 28458,78 лв.), обща годишна
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 100157,96 лв.
(101458,78 лв. доходи - 1300,32 лв., внесени ЗОВ като самоосигуряващо се лице)
и съответно допълнителни задължения за данък върху общия доход по чл.48, ал.1
от ЗДДФЛ при данъчна ставка от 10 % в
размер на 10015,80 лв. и лихви в размер на 5631,56 лв.
4. Решаващият орган при административното обжалване е намерил
фактическите основания на РА относно 2017г. за подкрепени от събраните
доказателства, а установените задължения за правилно определени по основание и
размер, поради което РА е потвърден като законосъобразен, в тази обжалвана
част. В частта относно 2016г. РА е изменен като са отменени задължения за пряк
данък в размер на 7 300,00лв. и лихви в размер на 4104,55лв. Тези
констатации са свързани със суми получени от
и върнати на двете ФЛ/посочени
по-горе/ по предварителен договор и са в размер на 73 х.лв.
Относно потвърдените
от ДОДОП допълнително определени задължения за 2016г. в размер на
2 715,80лв. и лихви в размер на 1 527,01лв. РА се обжалва пред
настоящата съдебна инстанция. Това е сумата на установеното превишение на
разходите, намалена с размера на ЗОВ, дължими от РЛ.
За да потвърди РА в посочената част за 2016г., директорът
на ДОДОП приел, че по време на проверката и последващата ревизия
жалбоподателката не е представила доказателства, от които да се установяват
налични парични средства в брой към 01.01.2016 г. в размер на 38000,00 лв. В
хода на административното производство до М.С. е изпратено от настоящата
инстанция писмо изх. № 100/19.01.2023 г., с което е изискано да представи
писмени обяснения, придружени със съответните доказателства, относно произхода,
размера и момента на придобиване, както и относно мястото начинът на съхранение
на сумата. В получения отговор, заведен с вх. № 232/07.02.2023 г., са дадени
писмени обяснения, че сумата от 38000,00 лв. е формирана от: лични спестявания
от трудови възнаграждения за периода след 1996 г.; наследени земеделски земи и
пари в брой от родители след 2003 г.; спестявания на две поколения; както и от
върната й през 2015 г. сума от приятел, предоставена му през 2011 г. Към
обяснението е приложено единствено заверено копие на Разписка от 07.08.2015 г.,
съгласно която на посочената в нея дата М.С. е получила от Н.М.В., живущ в гр.
Лондон, Англия, сума в размер на 14500,00 лв., с което страните приемат, че е
върната изцяло дадената на 15.08.2011 г. временна парична помощ. Към дадените
писмени обяснения не са приложени други документи, свързани с доказване
наличието на парични средства в брой към 01.01.2016 г.
ДОДОП не е кредитирал
разписка от 07.08.2015 г., т.к. няма достоверна дата и не е представена като
доказателство и в хода на ревизионното производство към попълнената декларация
по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2016 г. Предвид изложеното, разписката не
представлява годно доказателство, въз основа на което не могат да бъдат
признати налични парични средства в брой към 01.01.2016 г. в размер на 14 500,00
лв. По отношение на твърденията за лични спестявания от трудови възнаграждения
от страна на жалбоподателката не са ангажирани писмени доказателства и не е
посочен конкретен размер на твърдените спестявания от такъв източник. Документално
необосновани са и твърденията за наследени спестявания от роднини и в частност
от починалия през 2003 г. баща на жалбоподателката.
Поради това заключението на директора на
„ДОДОП” е, че ДЗЛ не е доказало
противното на фактическите констатации в РА и същият е законосъобразен в
посочената част.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прие следното:
VI. За приложимото право:
Приложим процесуален закон при издаване и
обжалване на процесния РА по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./ с
последващи изменения и допълнения. Субсидиарно, на основание § 2 от ДР на ДОПК
са приложими съответно АПК и ГПК.
Приложим материален закон е Законът
за данъците върху доходите на физическите лица /обн. ДВ бр.95 от 2006г., в
сила от 01.01.2007г./ с посл. изменения и допълнения.
В настоящото производство съгласно чл. 160, ал.
2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния
акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
При това, на основание чл.160, ал.4 от ДОПК, административният съд дължи
решение на делото по същество, т.е. отговор на въпроса дължат ли се
установените с РА данъци и правилно ли е определен техният размер/данъчна
основа и ставка/, т.к. същите възникват по силата на закона, при осъществяване
на данъчния фактически състав, а не от оспорения РА, който е декларативен ИАА.
При дължимата проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съдът установи следното:
Оспореният РА е валиден административен акт.
Съдът констатира, че същият е издаден като
електронен документ, подписан от издателите си с квалифициран електронен
подпис, валиден към датата на постановяването на акта. Доказателства за датата
и начина на подписване на РА и РД, както и за валидността на сертификатите на
КЕП към тази дата, са приложени по делото на оптичен носител от доставчика на
удостоверителни услуги/КУКЕП/ по реда на чл.192 от ГПК. Копия на електронните документи, издадени
при ревизията - ЗВР, ЗИЗВР, както и РД и РА са представени на хартиен и на
електронен носител. Екземпляр от CD със същото съдържание е връчен на процесуалния представител на
жалбоподателя. Последният не се възползва от правото си да оспори истинността
им в срока по чл. 184, ал. 2, изр. последно от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК,
въпреки дадените указания и възможност за това, с нарочно определение на съда. Представянето на електронните документи на хартиен носител като
заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, вр.
§ 2 от ДР на ДОПК.
По силата на чл.25 §2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила
на КЕП е равностойна на тази на саморъчния подпис. В случая доставчика на удостоверителни услуги, по
искане на титуляра издаде квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен
подпис на ОП, подписали РА и др. е-документи по ревизията. При това не се
оспорва,че електронни документи по ревизията, в т.ч. РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са
подписани като електронни документи с електронен подпис. Всеки от тях е
подписан от органите, посочени за автори на документа. С оглед изложеното, съдът приема, че изброените ЕД, издадени при ревизията -
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани от лицата, които са посочени като издатели на
същите, с квалифицирани електронни подписи, валидни към този период, предвид
което издадените от тях документи са подписани и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.
РА е издаден след провеждане на ревизия,
възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-
04000421007309-020-001/21.12.2021 г., издадена от Б.И.Б. – началник Сектор
„Ревизии”, оправомощена със Заповед № 1270/15.11.2021г. на директора на ТД на
НАП-В. Търново. С това ОП, възложил
ревизията е надлежно оправомощен от ТД в хипотезата на чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК. С факта на посочване на органа по приходите в издадената от
директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определеният орган по приходите
придобива освен материална/по силата на закона/ и персонална компетентност да
издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които
териториалната дирекция е компетентна. Другият орган, участник в екипа, който
издава РА е лицето Н.К.К., който е имала качеството ръководител на ревизията,
което го определя като компетентен ОП да издаде РА по силата на чл.119, ал.2 от ДОПК.
Предвид горното, съдът приема, че РА е издаден
от компетентните органи - възложителя на ревизията и ръководителя на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията,
т.е. РО не са излезли извън предметната им компетентност. РА е
подписан и от двамата ОП с квалифициран електронен подпис. Поради изложеното в
този раздел съдът намери РА за валиден ИАА.
Решението на ДОДОП № 20/20.02.2023г., с което е
потвърден оспореният в настоящото производство РА е издадено от титуляра на
длъжността „директор на Дирекция „ОДОП“ В. Търново. В този ред на мисли, същото
е валиден акт, който макар да не е предмет на делото е предпоставка за
допустимост на съдебния контрол на РА.
В заключение, съдът прие, че
оспореният РА е издаден от компетентни по материя, време, място и
степен органи по приходите.
Оспореният РА е законосъобразен от формална
страна.
РА е издаден в предвидената от закона писмена
форма, такава за действителност, като електронен документ, подписан с КЕП,
което е равнозначно. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК,
вклч. подписи на издателите му/КЕП/, поради което не страда от пороци във
формата. Ревизионният акт съдържа изложение на фактическите и правните
основания за постановяването му, т.е. мотиви. В тази връзка РД съгласно чл.
120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от обжалвания РА. Според установеното в
доктрината и съдебната практика същият РД изпълнява и функцията на мотиви към
РА.
При издаване на РА са спазени процесуалните
разпоредби.
При издаване на РА жалбоподателят е бил
запознаван с всички действия и актове на приходната администрация и му е
предоставена достатъчна възможност да реализира защитата си, от което същият се
е възползвал. Не се установява при извършването на ревизията, събирането и
обсъждането на доказателствата или формирането на фактическите и правните
изводи на ОП, да са нарушени принципите на данъчния процес. Не се твърди и не
се установява ревизиращите органи да са извършили действия, нарушаващи
законовите им правомощия.
Съдът установи, че са спазени сроковете за
извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
В хода на ревизионното
производство приходната администрация е предприела разписани от закона
процесуални действия и е събрала годни, допустими и относими доказателства,
необходими за определяне на основата за
облагане с данъци по особения ред на чл.122 от ДОПК на задълженото лице.
На РЛ е връчено Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, че основата за облагане с
данък върху доходите на физически лица за периода 01.01.2016г. – 31.12.2019г.
ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разяснена му е
възможността да вземе становище и да представи доказателства. Изискано е и
представяне на декларации по чл.124,
ал.3 от ДОПК. Такива са представени, ведно с писмени обяснения и документи.
По аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът е
инстанция по същество и след преценка на относимите доказателства, без да е
обвързан от фактическите и правни констатации на ревизиращите, следва да реши
въпроса дължат ли се определените с РА данъци и ако се дължат – дали в
посочения от органите по приходите размер. Следователно, доколко направените
изводи, от тези иначе събрани доказателства са правилни, е въпрос по съществото
на спора.
След преценка на констатациите
в обжалвания ревизионен акт и РД, становищата на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното по
отношение на материалната
законосъобразност на съответната обжалвана част на РА:
Законодателното решение на чл.122, ал.1 от ДОПК
сочи, че само едно от посочените
в чл.122, ал.1 от ДОПК обстоятелства е достатъчно, за да се проведе облагането
по особения ред на чл.122 от ДОПК. В тази връзка съдебната практика разглежда
на първо място налице ли са били предпоставките за облагане по този ред. В
случая ОП твърдят наличието на две предпоставки, които съдът намира за
безспорно доказани и неопровергани в хода на съдебния процес. В хода на ревизията
при извършена съпоставка между доходите
и финансиранията на РЛ и извършените от него разходи е установено, че за 2016
г. направените разходи явно и съществено надвишават
получените доходи и финансирания. Според настоящия състав тази констатацията в
РА остава несъмнена, въпреки ангажираните пред съда доказателства.
Съображенията за този извод ще бъдат посочени по-долу, но това представлява обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници
на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансово състояние за ревизирания период. Самото
установено превишение представлява
разход на лицето, за което то няма достатъчно декларирани средства, т.е. зад това
несъответствие стои укрит доход. Доколкото
РЛ не е представило доказателства, че изразходваните в повече от него суми са
от необлагаеми източници, то същите следва да се приемат като облагаеми доходи.
Недекларирането на всички реализирани доходи от
задължения субект опорочава установяването на задължения по общия ред и води до
изкривяване на резултатите. Предвид тези съображения съдът приема, че
ревизиращите органи обосновано и законосъобразно са определили данъчната основа по особения ред на чл.122 от ДОПК, като са установили
предпоставки за това, предвидени в чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.
Органите по приходите са определили
облагаеми доходи в размер на установеното превишение на разходите над приходите на РЛ. Приспаднали са размера на дължимите от лицето
ЗОВ и са определили ГДО по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 27 158,46лв. Съдът е категоричен в извода си, че
доколкото ревизията е проведена по особения ред на чл.122 от ДОПК, то от гледна
точка на данъчния закон установените превишения на разходите над приходите,
представляват доход с недоказан произход, съгласно чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК.
РО са приложили 10% данъчна ставка към така определената ГДО и са определили
данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер на 2 715,80лв. и лихви
1 527,00.
Срещу установените по
изготвения баланс доходи, финансирания и
разходи в жалбата не се излагат никакви възражения. Оплакванията са свързани
с приетото начално салдо към 01.01.2016
г. Същите са неоснователни.
Жалбоподателката не е предоставила информация и доказателства за
направените от нея разходи за издръжка и живот, както и за разполагаеми парични
средства в брой към началото и края на процесиите периоди, а съгласно банковите
извлечения от личните й сметки е разполагала с 941,88 лв. към 01.01.2016г. Тази
сума е приета от РО за начално салдо за периода. Съдът намира този подход за
правилен поради следното:
Действително в декларацията по чл.124, ал.3 от ДОПК жалбоподателката е
посочила разполагаема сума в брой в началото на периода от 38 х. лв./вж. л.131
папка №1 на АП/. Определя ги като суми от спестявания и наследство от покойния
й баща. Но нито при проверката, нито при ревизията представя доказателства, относно
произхода, размера и момента на придобиване, както и относно мястото начинът на
съхранение на сумата. Според дадените обяснения част от сумата са лични
спестявания от трудови възнаграждения за периода след 1996 г. Но не са
ангажирани писмени доказателства. Проверка в информационната система на НАП
относно декларирания осигурителен доход за М.С.
установява, че през периода от 2003 г. до 2015 г. същата е била
осигурявана по трудови правоотношения от различни работодатели в различно време
върху суми, близки до минималния месечен осигурителен доход. Освен това се
установяват множество прекъсвания на трудовите правоотношения, през което време
жалбоподателката е осигурявана за сметка на Националния осигурителен институт.
Поради това правилен е изводът на АО, че твърденията на жалбоподателката не са
подкрепени с доказателства, нито е посочен конкретен размер на спестяванията с
произход такъв източник.
Не са подкрепени с документи и твърденията на жалбоподателката за
наследени спестявания от покойния й баща. Това събитие е настъпило през 2003г.
и няма доказателства нито за конкретен размер на сумата, нито как е била
съхранявана до 2016г.
Третият елемент в тази група е посочената като върната през 2015 г.
сума от приятел, предоставена му през 2011 г. като заем. Към обяснението е
приложено заверено копие на Разписка от 07.08.2015 г./вж. л.22 от папка №1 на
АП/. Според съдържанието на същата на дата 07.08.2015г. М.С. е получила от Н.М.В.,
живущ в гр. Лондон, Англия, сума в размер на 14500,00 лв., с което страните
приемат, че е върната изцяло дадената на 15.08.2011 г. временна парична помощ.
В хода на съдебното следствие при открито производство по чл.193, ал.2
от ГПК относно същата Разписка, бяха разпитани като свидетели В.М.Н. и Н.В..
Св. Н./сестра на Н.В./ сочи, че от 2011г. брат й се е
установил в Англия. Идва си веднъж годишно лятото за почивки. Н.потвърждава, че
предявената Разписка и е позната. Този документ бил състави в тяхната къща в град
Свищов. Документът го написала М.. Брат й дал
на М. 4000 лв. Тя му била дала пари
на заем и после той на траншове й ги връща. Два пъти самата тя връщала суми на М.
по 2500 лв. от негово име. Имало е и други траншове, но не присъствала на
тяхното предаване. На последния присъствала. Този документ се съставил за
последното плащане, че брат й няма повече пари да връща. В разписката е
записано за 14 500лв., тъй като тя е за цялата сума, че колкото е взел, ги е
върнал и не й дължи други пари.
Обяснения по чл.176 от ГПК даде и самата жалбоподателка Документът й
е познат. Два от подписите върху него са нейни - на „получил сумата“ и на
„вярно с оригинала“. Тестът на документа е изписан от нея собственоръчно.
Поводът за съставяне на документа е, че е върнат остатъка от парите, които й
дължал Н..
Св. Н.В. потвърждава пред
съда, че документът/оспорената Разписка/ е направен между него и М.
/жалбоподателката/ и е направен за да няма недоразумения като си изчисти
задълженията. Бил взел заем от нея през 2011г. месец август и го върнах 2015г.
пак месец август. През този период връщал определени суми пари, когато имал
възможност. През август 2015г. разписката била оформена за част от сумата по
заема, която беше в размер на 4000 лв. Цялата обща сума на заема била 14 500
лв. Парите бяха връщани чрез сестра му а понякога лично. Този документ бил
съставен в двора на бащината му къща в град Свищов, където живее и сестра му,
която станала неволен свидетел при съставяне на документа. Тази разписка
като я оформили М. я взела, неговата част изгубил. За предходните вноски по
заема нямали оформени документи. Започнал да връща заема - около 2012г. и след
този период. Документът за връщането на заема е съставен в два екземпляра. Последната
сума, която върнал била 4000 лв.
От анализа на свидетелските показания може да се установи категорично,
че заемът е бил в размер на 14 500,00лв.
предоставен е през 2011г. Връщан е на части, като сумата, която се
твърди да е предадена на 07.08.2015г. е 4 000,00лв. Съдът намира, че така
оспореният документ правилно не е кредитиран
от ОП. Същият не притежава достоверна дата, нито съдържание. В него е
отразено връщането на целия заем 14 500,00лв., а с показанията на
свидетелите се установява, че става въпрос за част не по-голяма от 4 х.лв. Дори
в обясненията си жалбоподателката посочва това. Самият документ се твърди да е
съставен в 2 екз., единият от които в притежание на жалбоподателката. Същата
обаче, не го представя при проверката,
нито при ревизията, а едва с писмено обяснение, изискано по повод жалбата пред
ДОДОП/приложение към вх.№ 232 от 07.02.2023г. /. Тези обстоятелства пораждат
съмнение в доказателствената стойност на документа, макар да се установи, че
същият е автентичен. Посочените обстоятелства и липсата на достоверна дата на същия
препятства да се приеме за доказано наличието на сума дори в частичния размер от
4 х.лв. като разполагаема на дата 01.01.2016г. Поради тези съображения и съдът
не кредитира оспорената разписка като новосъздаден за целите на обжалването
документ.
При това положение
установените данъчни задължения са дължими и правилно определени по основание
и размер. Този извод не се разколебава
от доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебния процес,
поради изложените съображения. По силата на презумпцията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, доказателствената тежест е на жалбоподателя. Това в случая
предполага, при условията на пълно
доказване жалбоподателят да докаже възможността да разполага с конкретно
посочени суми от спестявания по видове и начина на съхранението им до началото
на ревизирания период.
|
|
Определянето на данъчната основа чрез
съпоставката на имущественото състояние и направените разходи с доказаните
доходи и източници на финансиране е особен процесуален начин (чл. 123, ал. 1 от ДОПК), извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Предпоставките за прилагане на
този ред представляват действия или бездействия на данъчния субект. С оглед
общия принцип и целта, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че
определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по
приходите. Законово са определени механизмът и редът, които следва да се
спазват при осъществяването на тази дейност от страна на ревизиращия орган и
това е регламентирано в ал. 2 на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Определената
данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК ще се доближава до истинската,
без да бъде напълно точна. Но това отклонение е в резултат от поведението на
данъчно задълженото лице.
В случая по делото са събрани доказателства както относно наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на
чл. 122, ал. 1 от ДОПК, така и относно критериите
за определяне на основата за облагане по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК, поради което
съдът приема, че не са оборени с насрещно доказване ползващите се с
презумптивна истинност констатации в ревизионния акт. Последният като обоснован
и законосъобразен следва да бъде потвърден, в обжалваната част за допълнително
установените задължения за 2 715,80лв. Като акцесорно задължение следва да бъдат потвърдени и
начислените лихви върху допълнително установените задължения
по ЗДДФЛ, съответно в размер на 1 527,01лв.
VII. Решаващ правен извод:
Оспореният РА е издаден като електронен
докумнент, подписан с КЕП, от компетентни по материя, време и място органи по
приходите. Във връзка с това е спазена и предвидената от ДОПК писмена форма –
условие за действителност. Съдържа предвидените реквизити. Мотивиран е от
фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила в хода на ревизионното производство. Приложен е правилно материалният
закон.
Събраните при ревизията доказателства подкрепят
извода за наличие на обстоятелства, предпоставящи облагането да се извърши по
особения ред на чл.122 от ДОПК, във вр. с чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. От
друга страна, събраните в хода на съдебното следствие доказателства не покриват
изискването за пълно насрещно доказване, с което да бъде оборена презумпцията за вярност на
фактическите констатации на РА, издаден по особения ред на чл.122 от ДОПК. Предвид
изложеното, настоящият съдебен състав на АСВТ приема, че обжалвания ревизионен
акт не страда от пороци обуславящи неговата отмЯ., в обжалваната му пред съда
част. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
VIII.По разноските:
При този изход на делото, на основание §1, т.6 от ДР на АПК, във
вр. с §2 от ДР на ДОПК, на Национална агенция за приходите гр. София следва да
се заплатят разноски - ***ско възнаграждение, поискани в последното съдебно
заседание, в размер на 840,17лв., определено съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, VII-ми
състав на Административен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.П.С. с ЕГН **********
против Ревизионен акт № Р-04000421007309-091-001/14.11.2022 година, издаден от ОП
при ТД на НАП Велико Търново, в обжалваната част, потвърдена с Решение №
20/20.02.2023 година на директор на ДОДОП Велико Търново, в която за 2016г. са определени допълнителни
задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, както следва:
главница 2 715,80лв. и лихви 1 527,01лв.
ОСЪЖДА М.П.С. с ЕГН ********** *** да
заплати на Национална агенция за приходите разноски по делото в размер на 840,17
лева (осемсттотин и
четиридесет лева и седемнадесет стотинки) за настоящата инстанция.
Решението подлежи
обжалване пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено. Жалбата се подава
чрез АСВТ.
Прeпис от решението да се изпрати на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: