Решение по дело №138/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 139
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Ивайло Емилов Иванов
Дело: 20237160700138
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 август 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 139

 

Гр. Перник, 06.10.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

АНТОНИЯ АЛЕКСОВА

 

при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 138 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ****срещу Решение № 236 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 532 по описа за 2023 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 22-1158-001118 от 13.05.2022 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на Д.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. ****са наложени наказания „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и наказание „Глоба“ в размер на 2 000 лева на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено нарушение по чл. 174,  ал. 3 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и необосновано. По същество излага доводи за това, че не е осъществен състава на вмененото му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доколкото не е възприел факта, че административният орган е поискал от него да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, предвид факта, че непосредствено преди това същият е бил изпробван с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, резултатите от който са били отрицателни. С оглед на тези мотиви иска от съда да постанови съдебно решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, респективно да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

Касационната жалба е връчена на ответника, който в срока по                  чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор.

В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 2586 от 26.09.2023 година, с която процесуалният представител на касатора е заявил, че желае да се даде ход на делото и моли съда да уважи така депозираната от него касационна жалба в съответствие, с което да отмени решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година ответникът по касационната жалба – началника на сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник редовно призован не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 27.09.2023 година представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за законосъобразност и правилност на решението и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима,  като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановен от компетентен съд, в предвидената от закона форма по допустима жалба. Същото обаче е неправилно, поради неправилно прилагане на материалния закон, а основания за това са следните:

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 318550 от 14.04.2022 година, съставен от Румен Кирилов Василев – командир отделение към ОДМВР Перник и в присъствието на свидетеля Д. П.Г.– служител на ОДМВР Перник е установено, че на 14.04.2022 година, в 21:36 часа, в гр. Перник, ул. „Княз Александър Батенберг“ в посока бл. 16 към кръстовището с ул. „Кракра“ Д.Д.А., с ЕГН: **********,***,                        пл. ****, в качеството си на водач на лек автомобил – „Ауди А7 Спортбек“ с рег. *****., при излизане от паркинга на бл. 16 при наличие на пътен знак Г2, водачът завива на лява. При проверката е отказал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер „Дръг“ тест 5000 за употреба на наркотични вещества и техни аналози. Издаден му е талон за медицинско изследване № 075968. Описаното деяние е квалифицирано от страна на актосъставителя като административно нарушение по чл. 6, т. 1, предл. трето от ЗДвП и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 14.04.2022 година, който го е подписал без възражение /лист 7 от АНД № 532/2022/.

Тези констатации на актосъставителя са възпроизведени и в издаденото Наказателно постановление № 22-1158-001118 от 13.05.2022 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Д.Д.А., с ЕГН: ********** са наложени административни наказания: 1. „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 6,т. 1 от ЗДвП.; 2. „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Наказателното постановление е връчено на 31.01.2023 година /лист 6 от АНД № 532/2023/.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с Решение № 236 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 532 по описа за 2023 година го е потвърдил изцяло.

За да постанови този резултат районният съд, след събиране и анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна отразеното в АУАН и издадено въз основа на него наказателно постановление административно нарушение. Приел е, че при издаване на същите не са допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Сочи, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява осъществяването на фактическия състав на вменените административни нарушения, а именно че на посочената дата и час, в гр. Перник касаторът е реализирал състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, респективно на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Приел е, че правилно е бил определен видът и размерът на наложените административни наказания. С тези доводи е потвърдил оспореното наказателно постановление.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от страна на Районен съд Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

В настоящият случай касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност на първо място за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или химико-токсикологично лабораторна изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и с глоба от 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. В настоящият случай е безспорно доказано, че касаторът към посочената в наказателното постановление дата е притежавал качеството „водач“, но в цитираната разпоредба на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП законодателят е предвидил две форми на изпълнително деяние, т.е. имаме два отделни фактически състава, които се намират в условията на алтернатива, т.е. могат да бъдат осъществени и двата състава едновременно, но може да бъде осъществен и само един от тях. Така предложение първо на чл.174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а предложение второ от същата норма свързва административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологична проба за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на наркотични вещества или техни аналози. В случая административнонаказващият орган в наказателното постановление е описал и двата състава, без да конкретизира, за кой състав на административно нарушение е санкциониран касаторът. Едва в частта, в която органът с наказателното постановление определя вида и размера на административното наказание е посочил, че наказаното лице е нарушило разпоредбата именно на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, като това цифрово изписване на санкционната разпоредба не отговаря на словесно описание на извършеното нарушение, в което административнонаказващият орган е посочил, че касаторът е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както бе посочено и по – горе, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на административнонаказателната отговорност на водача на МПС, а именно: отказ от извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесният случай АНО в НП е посочил, че касаторът не в условията на алтернативност, както е регламентирано от законодателя в цитираната правна норма, а в условията на кумулативност е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, доколкото лицето, предвид описанието в наказателното постановление на вмененото му за извършено административно нарушение е в невъзможност да разбере срещу какво точно административно обвинение ще се защитава. Освен това, в хода на развилото се съдебно следствие пред Районен съд Перник двамата свидетели са заявили, че жалбоподателят, настоящ касатор е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, като след издаден талон за медицинско изследване същият не се е явил.  

Тези изводи на съда важат и досежно административното нарушение, подведено под фактическия състав на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Отново административнонаказващият орган не е посочил, коя от хипотезите предвидени в тази разпоредба е нарушена, за да се стигне до налагане на съответното административно наказание, а е направил това едва при определяне вида и размера на наложеното административно наказание по чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. първо от ЗДвП.

Предвид изложеното, настоящият касационен състав счита, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото същите не са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В тази връзка следва да се приеме, че административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на правото на защита на касатора, тъй като не са посочени нито в АУАН, нито в НП всички факти, които са относими към елементите от съответните състави на административни нарушения и по този начин на нарушителя не е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав счита решението на районния съд за неправилно. Същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да бъде уважено направеното от страна на процесуалния представител на касатора искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски за две съдебни инстанции в размер на 500 /петстотин/ лева, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 година.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 236 от 16.06.2023 година, постановено по АНД № 532 по описа за 2023 година на Районен съд Перник КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1158-001118 от 13.05.2022 година, издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Перник, с което на Д.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, пл. **** са наложени административни наказания: 1. на основание              чл. 183, ал. 3, т. 5 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 30 /тридесет/ лева за извършено административно нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Д.Д.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***,         пл. ***** съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

 

                       /п/