№ 223
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Диана Василева
при участието на секретаря МАРТА Р. БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20231100605925 по описа за 2023 година
Частният тъжител Т. П. е обжалвал в срок и по реда на глава ХХІ от НПК
постановената на 05.10.2022 г. присъда по н.ч.х.д. № 12893/20 г. на СРС (НО, 98 с.), с която
подс. Г. А. Д. е бил оправдан по описаното в тъжбата обвинение за престъпление по чл.148,
ал.2, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 147, ал. 1 НК за това, че в качеството си на полицейски инспектор в
08 РУ-СДВР, при или по повод изпълнение на службата си на 27.02.2020, в гр. София, в
докладна № 3383р-7474/27.02.2020г. до Началника на 08 РУ-СДВР, е разгласил позорни
обстоятелства за частния тъжител Т. Д. П. с твърдението: „Казах му „Как си?“... Той се
обърна, видя ме и когато отминах каза „****“. Частният тъжител е осъден да заплати и
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от тъжителя Т. П.. В сезиращия
въззивния съд документ присъдата се определя като неправилна и незаконосъобразна,
поради което се моли да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова - осъдителна.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба, като оплакванията са основно по
обосноваността на първоинстанционната присъда, като жалбоподателят излага своя
интерпретация на събраните пред първата инстанция доказателства.
Срещу жалбата е подадено възражение от адв. К. Г. – защитник на подсъдимия Д., с
което счита, че жалбата е неясна и не може да се изведе действителната воля на частния
тъжител, въпреки това оспорва нея и допълнението към нея.
В закрито заседание на 27.10.2023 г., въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от
1
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и свидетелите, както и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание жалбата се подържа от частния тъжител и се иска отмяна на
постановената оправдателна присъда и осъждане на подсъдимия.
Подсъдимият Д. не се явява пред въззивния съд, като за него се явява защитникът му
– адв. К. Г..
Процесуалният представител на подсъдимия приема първоинстанционната присъда
за законосъобразна и правилна, постановена при липса на допуснати процесуални
нарушения от районния съд. Отново обръща внимание на изначална несъставомерност на
деянието, поради това се моли присъдата на СРС да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна и респ. въззивната жалба - отхвърлена. Претендира разноските пред СГС,
за които представя документи.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди доводите
във въззивната жалба и допълненията към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание
от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Поради това, настоящият въззивен състав не споделя изводите на
частния тъжител в обратна насока, а още повече, че проверяваният съд е обосновал по
нужния начин описаната от него фактическа картина. Същата е такава, каквато е установена
на база на приобщените по делото доказателствени материали, поради което и СГС не
намира основания за ревизиране фактологията, която се изразява в следното:
Подсъдимият Г. А. Д. към дата 27.02.2020г. работел на длъжност полицейски
инспектор в 08 РУ-СДВР. Отношенията му с частния тъжител Т. П. били влошени и между
тях се водели множество съдебни дела, включително са извършвани и предварителни
проверки, които са завършвали с отказ да се образува досъдебно производство. На дата
27.02.2020г. подсъдимият и частният тъжител се срещнали пред блока, където последният
живее и между тях възникнал словесен конфликт, който се изразил в отправяне на ругатни
от страна на частния тъжител към подсъдимия. Частният тъжител се обадил на телефон 112
и на място дошли полицейските служители И. и В., които установили само частния
тъжител, тъй като подсъдимият си тръгнал по-рано. Пред тях тъжителят заявил, че с
подсъдимия си разменили реплики, след което се затворил в колата си, а подсъдимият
ударил по нея. В докладна № 3383р-7474/27.02.2020г. до Началника на 08 РУ-СДВР,
подсъдимият е описал обстоятелствата около процесния инцидент с частния тъжител, като е
отразил следното: „Казах му „Как си?“... Той се обърна, видя ме и когато отминах каза
„****“.
Въззивният съд намери, че следва да потвърди обжалваната присъда.
За да оправдае подсъдимия по обвинението за извършена спрямо тъжителя клевета,
2
първата инстанция е приела, че отразеното от подс. Д. в докладна № 3383р-7474/27.02.2020г.
отговаря на обективната действителност и в този смисъл – то нито е позорящо, нито
приписва престъпление.
Изводите са правилни.
Фактът, че подсъдимият е изготвил и адресирал до началника на 08 РУ-СДВР
инкриминирания документ, в който е отразил, че на 27.02.2020г. при обход в район 812
пред бл. 5 срещнал тъжителя и го попитал как е, а последният го напсувал и се обадил от
мобилния си телефон, представяйки се на някого, не е бил поставен под съмнение нито от
страните по делото, нито от първата инстанция. Спорният момент е дали действително
частният тъжител е отправил инкриминирания израз „****“.
В случая няма очевидци на деянието и за процесния инцидент преки доказателства се
извеждат единствено от обясненията на подсъдимия. Така в тях подсъдимият отрича да е
предизвиквал по какъвто и да е начин П., да е отправял към него обидни думи или ругатни,
както и да е удрял по колата му. Макар обясненията на подсъдимия да имат двойствена
природа – на доказателствено средство, но и на средство на защита, няма основание в
случая те да не бъдат кредитирани, защото косвено се подкрепят от показанията на
полицейските служители В. и И.. Последните са пристигнали на място след инцидента и са
възприели интерпретацията на частния тъжител за случилото се, но не са установили
дефекти по автомобила му, нито са установили очевидци на деянието. Твърдения за силен
удар по предното стъкло на управявания от тъжителя автомобил се съдържат в подадената
от него тъжба, но не се установяват от събраните в хода на процеса доказателствени
материали. От друга страна обаче, в самата тъжба при описанието на процесния случай, П. е
отразил, че е напсувал подсъдимия, който на свой ред също го наругал. В приложените по
делото писмени доказателства: сведения от полицейски служители, жалби от частния
тъжител относно процесния случай и постановления за отказ да се образува ДП се съдържа
информация за възникнал между Д. и П. конфликт, като макар последният да е автор на
сигналите и жалбите, в тях той сочи, че е наругал подсъдимия, който също му отвърнал.
Това обстоятелство не може да се игнорира, защото по аргумент на чл. 147, ал. 2 НК
приписваното престъпление или позорящото обстоятелство трябва да е
неизвършено/неистинно, за да може от обективна страна да се осъществи престъпния състав
на клеветата.
Предвид всичко изложено се оказва, че отразеното в докладната от 27.02.2020г.
отговаря на обективната действителност и не представлява неистинно обстоятелство.
Съставът на чл. 147 НК изисква деецът да е разгласил позорно обстоятелство за другиго или
да му е приписал престъпление. Следователно "неистинността" на разгласеното позорно
обстоятелство или приписаното престъпление се явява елемент от състава на това
престъпление, без наличието на който не е налице престъплението клевета. Ето защо, ако
разгласеното позорно обстоятелство или приписаното престъпление е истина, то
извършеното деяние ще бъде несъставомерно и деецът няма да бъде наказан. В подкрепа на
този извод е и ал. 2 на чл. 147 НК, където изрично е отбелязано, че деецът не се наказва, ако
се докаже истинността на разгласеното обстоятелство или приписаното престъпление.
Законосъобразно Софийският районен съд е приел тъжбата за недоказана, като е
установил, че написаното от подсъдимия в инкриминирания документ не е неистинско
обстоятелство и макар да не може с категоричност да се установи точното съдържание на
отправените ругатни, то такива действително са изречени от страна на частния тъжител. В
подкрепа на този извод са не само обясненията на Д., но и събраните по делото писмени
доказателства: постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
03.04.2020г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 10.06.2020г.,
определение на СРС, жалба до СРС, протокол от 24.02.2022г. на СРС, НО, 7 с., които сочат,
че при възникналия между подсъдимия и частния тъжител конфликт, последният е
отправял обиди и ругатни, независимо че отрича безпричинният им характер.
Цитираните документи съдът правилно е кредитирал като писмени доказателства и то – след
надлежното им прочитане и приобщаване при условията на чл. 283 НПК.
3
Изпълнителното деяние на клеветата изисква от обективна страна разгласените
позорни обстоятелства или приписаното престъпление да са неистински и това правно
положение е изводимо от съпоставката между ал.1 и ал.2 на чл. 147 НК. Поведението на
подсъдимия щеше да отговаря на посоченото съставомерно условие, ако фактите, отразени в
докладната не отговаряха на обективната действителност, защото твърдението за отправяне
на псувни изпълва съответно признаците за „позорни обстоятелства“ и „приписано
престъпление“. Доколкото обаче, в хода на първоинстанционното съдебно производство
достоверността на отразеното в докладната от 27.02.2020г. е било потвърдено, Районният
съд с основание се е позовал на чл. 147, ал.2 НК и съпоставяйки посочената разпоредба с
чл. 301, ал.1, т.1 НПК, е оправдал подсъдимия поради несъставомерност на нейното
поведение.
За пълнота, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че така повдигнатото с
тъжбата обвинение за клевета е несъставомерно и от субективна страна, предвид следното:
Клеветата е умишлено престъпление, реализуемо при пряк или евентуален умисъл, т.е
деецът трябва да съзнава, че приписва престъпление или разгласява позорни обстоятелства,
които са неистински, или престъпление, което не е извършено, предвид господстващото
становище в доктрината и съдебната практика, че неистинността е елемент от състава на
клеветата и с оглед на това, умисълът следва да обхваща и този признак /Стойнов, Ал.
Наказателно право. Особена част. Престъпления против правата на човека, С. Сиела, 1997/.
Авторът на клевета следва обективно да цели опозоряване и злепоставяне на обекта на
клеветата. Вината на дееца при престъплението „клевета” трябва да се определи въз основа
на съзнанието, което е имал за обективните елементи на деянието, когато е разгласил
неверните позорни обстоятелства или е приписал престъпление, за което съзнавал, знаел е,
че не е извършено /р.№ 237 от 1976 г. по н. д. № 208/1976 г., II н. о. на ВС, р. № 21 от
02.02.1995 г. по н. д. № 557/94 г., III н. о. на ВС/.
Съставът на престъплението по чл.147, ал.1 НК по необходимост изисква установяване
на умисъл у Д., съзнание за неистинност на инкриминираните изрази /р.1031-58-I н.о., р.580-
81-I н.о/. Съдът в този му състав категорично не намира наличие на умисъл /само под
каквато форма на вината е възможно това престъпление/, знание или поне допускане у
подсъдимия досежно несъществуването на обстоятелствата. Напротив, изводимо от
обясненията му, той е бил и продължава да бъде уверен във верността на твърденията в
докладната записка, което изключва субективния елемент на престъплението „клевета”.
Следва да се посочи, че законът не изисква абсолютна несъмненост в истинността на
разгласените обстоятелства, каквато предвижда за съдебните органи чл.303, ал. 2 НПК,
например. В този смисъл увереността на подсъдимия се подкрепя от интерпретацията на
стеклите се събития и собствения му прочит на конфликтната ситуация.
Законосъобразно на осн. чл.190, ал. 1 НПК с оглед изхода на делото, първият съд се е
произнесъл по сторените по делото разноски, които е възложил на тъжителя. Предвид
направените допълнителни такива пред въззивната инстанция, за което бяха представени
доказателства от адв. Г. /договор от 20.10.2023г./, СГС осъди част. тъжител да заплати на
подсъдимия Д. сумата от 500лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение на
защитника на подсъдимия пред въззивната съдебна инстанция.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за
отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че следва да
бъде потвърден, а жалбата на частния тъжител – оставена без уважение.
С оглед горното и на основание чл.334‚ т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
4
СЪД, VII-ми въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 05.10.2022г. по Н.Ч.Х.Д.№ 12893/2020г. по описа на
СРС, НО, 98-ми с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл.190, ал.1 НПК част. тъжител Т. Д. П. да заплати на подсъдимия
Г. А. Д. сумата от 500лв. /петстотин лева/, представляща адвокатско възнаграждение за
правна помощ и защита пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5