РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Сливен, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20222230105070 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК и чл. 149 от СК и насрещен иск
с правно основание чл. 127 ал.2 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника заживели на семейни начала от 2016
г. до м. септември 2022 г. и от съвместното си съжителство имали родено едно дете – Г. Г.
Г., роден на 08.02.2018 г.
Сочи, че непосредствено след раздялата им, ответникът идвал да ги види и оставял по
10 лева на Г. и другото й малолетно дете – А., за което също се грижела сама. Веднъж се
случило да донесе и два спортни екипа, но финансово не им помагал и не заплащал
издръжка за детето. Г. бил много умно и ученолюбиво дете, посещавал допълнителни часове
по английски език, ходел и на спортни танци, за което майката заплащала такси.
Сочи, че към момента е безработна и била много затруднена да издържа децата си,
като заплащала и наем в размер на 220 лева.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да й заплаща като майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. Г.,
месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от образуване на исковата молба, до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други законови причини за
нейното изменение или прекратяване.
На основание чл. 149 от СК, претендира и издръжка за минало време, считано от м.
септември 2022 г. до м. ноември 2022 г., в размер на 500 лева.
1
Претендира разноските по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален
представител, в който не оспорва твърденията в исковата молба, както и че за нуждите на
детето следва да плаща издръжка на майката, която към момента полагала преки и
непосредствени грижи за неговото отглеждане, но счита, че търсената от ищцата издръжка
следва да е съобразена с неговите възможности, така че да може и той да покрива
собствените си нужди.
Твърди, че редовно дава средства за детето Г., както и за роденото от друг неин
съжител дете А., както и че двете деца били силно привързани към него и много страдали от
това, че ищцата ги е разделила от него.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения
иск за дължима издръжка, но до нейния минимален размер, тъй като към настоящия момент
в неговите възможности било да заплаща издръжка в размер на 215 лева.
По отношение на търсената издръжка за минало време твърди, че от фактическата им
раздяла е подпомагал ищцата финансово, като й е давал парични средства, но въпреки това
бил готов за търсения период да плати издръжка в минимален размер, а именно 176 лева.
По делото е постъпила насрещна искова молба от ответника Г. И. Г. против А. В. К.,
в която сочи, че с ответницата са живели на съпружески начала, като от съвместното им
съжителство се родило детето Г., роден на 08.02.2018 г. Тъй като майката е предявил иск за
заплащане на издръжка за малолетното дете, а след фактическата им раздяла тя полагала
грижи за отглеждането на детето, за него било налице основание за предявяване на
настоящия иск относно родителските права по отношение на роденото от съвместното им
съжителство дете, неговото местоживеене и режима на лични контакти с бащата.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да предостави
родителските права по отношение на малолетното дете Г. Г. Г. на майката, да определи
местоживеенето му при нея, на адрес гр. ......................., както и да определи режим на лични
контакти на детето с бащата, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09:00 часа на съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване; 30 дни през лятото,
който да не съвпада с платения отпуск на майката; на четна година на Коледа от 10:00 часа
на 24.12. до 16:00 часа на 26.12 и на нечетна Нова година от 10:00 часа на 20.12 до 16:00 часа
на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с преспиване,
като при осъществяване на режима на лични контакти го взема от дома на майката и го
връща там.
Претендира разноските по делото.
По повод предявената насрещна искова молба, в законоустановения срок е постъпил
отговор от А. В. К., в който счита исковата молба за допустима и иска по чл. 127 ал.2 от СК
за основателен. Твърди, че по никакъв начин и към настоящия момент бащата не е бил
ограничаван да осъществява срещи с малолетното дете. Така предложения режим в
насрещната искова молба счита, че е в интерес на детето и не възразява да бъде определен
2
такъв между детето и баща му
В с.з. ищцата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител,
който заявява, че с ответната страна са постигнали споразумение, което моли да бъде
одобрено.
Ответникът редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който
моли съда да одобри постигнатото между страните споразумение, което било в интерес на
детето.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане, Г. Г. Г., роден на
08.02.2018 г., е с родители – майка А. В. К. и баща Г. И. Г..
По делото е представена служебна бележка издадена от ДГ „Звездица“ гр. Сливен,
видно от която детето Г. Г. Г. е записано в детската градина за учебната 2022/2023 г. и
посещава редовно учебните занятия.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, неоспорени от страните в производството.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявените претенции за предоставяне упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете, местоживеенето му, определяне на режим на лични отношения и
издръжка с правно основание чл.127, ал.2 СК са допустими.
Всъщност не е налице спор по тези въпроси, доколкото в хода на вече образуваната
спорна съдебна администрация, страните са постигнали споразумение, което поддържат и в
открито съдебно заседание. В материалния закон обаче /СК/, както и в процесуалния такъв
/ГПК/ липсва ред, по който производството от спорна съдебна администрация /каквото е
настоящото/ да се трансформира в охранително. В случая липсва аналог на определението
по чл.321, ал.5 ГПК, вр.чл.49, ал.4 СК.
Съдът не би могъл да одобри постигнатото споразумение и по реда на чл.234 ГПК,
като прекрати производството, като спогодено. При спор за упражняване на родителски
права съдебна спогодба е недопустима, доколкото титулярите на тези права /родителите/ не
могат да се разпореждат с тях. Такъв договор е непозволен и спогодбата би била нищожна /
в този см.Определение № 157/29.11.1962г. по гр.д. №2430/62г., ІІ г.о. ВС РБ/.
Съдът обаче би могъл да съобрази договорките на това споразумение между
страните, като ги инкорпорира в диспозитива на своя съдебен акт, естествено след като се
увери, че са защитени интересите на децата.
В конкретният правен казус съдът намира, че следва да се съобрази с желанието на
страните, родители на малолетното дете, изразено в споразумението им. Детето е още в
много ниска житейска възраст, в която необходимостта от непосредствени родителски
грижи е осезаема. Не е спорно по делото, че ищцата – майка на детето, осигурява всичко
3
необходимо за задоволяване на неговите потребности от битов и социален характер.
Определеният от страните режим на лични контакти на детето с баща му отговаря на
необходимостта им да запазят и продължат занапред да развиват силна емоционална връзка
помежду си. Размерът на издръжката, която следва да заплаща ответника за детето също е
съобразен с потребностите му към настоящия момент и е в минимален размер.
Съдът счита, че с това споразумение се защитават интересите на малолетното дете на
страните и няма пречка да бъде възпроизведено неговото съдържание в диспозитива на
съдебното решение.
С оглед на присъдената издръжка за детето, ответникът бива осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 158.40 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Г. Г. Г. с
ЕГН **********, роден на 08.02.2018 г., се ПРЕДОСТАВЯТ на майката А. В. К. с ЕГН
**********, като местоживеенето на детето се определя при нея на адрес гр.
..............................
На бащата Г. И. Г. с ЕГН **********, се определя свободен режим на лични
контакти с малолетното дете Г. Г. Г. с ЕГН **********, роден на 08.02.2018 г., при
задължителен както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа на
съботния ден до 18:00 часа на неделния ден с преспиване; един месец през лятото, който да
не съвпада с платения отпуск на майката; на четна година на Коледа от 10:00 часа на 24.12.
до 16:00 часа на 26.12 и на всяка нечетна година на Нова година от 10:00 часа на 30.12 до
16:00 часа на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година,
като при осъществяване на режима на лични контакти бащата го взема от дома на майката и
го връща там.
Бащата Г. И. Г. с ЕГН **********, се задължава да заплаща на А. В. К. с ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Г. Г. Г. с
ЕГН **********, роден на 08.02.2018 г., ежемесечна издръжка в размер на 220,00 лева
(двеста и двадесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2022 г.,
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законови причини за
изменяване и прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска.
ОСЪЖДА Г. И. Г. с ЕГН **********, да заплати държавна такса върху опредЕ.та
издръжка в размер на 158.40 лева по сметка на СлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5