Решение по дело №763/2023 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

Делото е образувано след като с Решение № 11984 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4868/2023 г., I о е отменено Решение № 32/07.02.2023 г., постановено по адм. дело № 442/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. С решението си, АС-Русе е отменил в едната му част оспорения РА, а в друга част е отхвърлил жалбата като неоснователна.

В мотивите на решението на ВАС с оглед връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РАС е посочено, че при новото разглеждане на делото, съдът следва да допусне до разпит поисканите от жалбоподателя свидетели и да осигури възможност за провеждане на разпитите чрез видеоконферентна връзка или да укаже на жалбоподателя други възможни начини за провеждане на разпитите. Указано е още, че съдът следва да обсъди в съвкупност събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и формира самостоятелни мотиви по фактите, които приема за установени и правни изводи за спорните по делото въпроси относно доходите, които следва да се включат в годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за ревизираните периоди. При необходимост, ако са необходими специални знания от областта на счетоводството, да назначи и ССчЕ за определяне размера на дължимия данък и лихви за ревизираните периоди.

След сезирането на ВАС с две касационни жалби – от К. М., действащ чрез адв. Г. А., АК - гр. Варна и от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна, видно от мотивите на съдебният състав на ВАС, делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Русе, който на практика следва да разгледа повдигнатия спор отначало.

Съдебното производство по адм. дело № 442/2021 г. е било образувано пред РАС след депозирана от К. А. М. от гр. Бяла, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1 жалба срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г., издаден от С. С. А., началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна – възложил ревизията и Р. М. С., главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 48/28.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП. С РА на К. М., в качеството му на физическо лице били установени допълнително задължения за 2014г., 2015г., 2016г., 2017г. и 2018г. за данък върху доходите на физически лица по реда на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и съответстващите им лихви, както следва : 1. За данъчен период 2014 г. : главница – 14 564. 51 лева и лихви – 8 495. 00 лева; 2. За данъчен период 2015 г. : главница – 8 925. 08 лева и лихви – 4 296. 93 лева; 3. За данъчен период 2016 г. : главница – 25 631. 94 лева и лихви – 9 740. 92 лева; 4. За данъчен период 2017 г. : главница – 22 580. 22 лева и лихви – 6 291. 60 лева; 5. За данъчен период 2018г. : главница – 10 050. 79 лева и лихви – 1 781. 37 лева.

В жалбата, депозирана от адв. Г. А. се релевират доводи, че липсвало основание за издаване на акта по реда на чл. 122 ДОПК и за осъществяване на производството по този начин, нито по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, нито по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Сочи се, че РА е незаконосъобразен поради издаването му при съществено нарушение на административно-производствени правила и в противоречие с материално-правни разпоредби. Твърди се, че актът е в противоречие със събраните в хода на ревизията писмени доказателства и разпоредбите на ЗДДФЛ и ДОПК. Неоснователно било прието, че М. бил получил доходи с неустановен източник. Според оспорващия, източниците на средствата са установени, установено и доказано било и основанието за плащането – представените още по време на ревизионното производство договори за заем с няколко лица, които впоследствие с банкови преводи са върнали дължимите към К. М. суми. Затова и адвокатът на М. поддържа тезата, че средствата, постъпили по банковата сметка на К. М. от различни лица - С. Б., А. Б., Е. П., П. К., С. А., С. С., представлявали не доход с неустановен източник, както са приели ревизиращият екип, а суми по предоставени от К. М. заеми на същите тези лица и поради връщането им от тях, не подлежат на облагане.

Жалбоподателят счита още, че необосновано в РА се приема в нарушение на нормата на чл. 3 ДОПК, че не е установен вида на дохода. Неправилно била определена и данъчната основа, върху която да се определи и дължимият от М. данък.

Излагат се доводи и по отношение на проведените преди процесната ревизия други такива, като се счита, посочените от органа по приходите РА нямали никакво значение за обстоятелствата по настоящото производство.

Не се спори, че тези РА действително са влезли в сила, но те били задължителни за адресата им, за приходната администрацията и всяко трето лице по въпроса за основанието и размера на данъчните задължения за предходните периоди.

Иска се отмяна на ревизионния акт, претендира се и присъждане на разноски, за които се представя списък.

В проведените след връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд – Русе съдебни заседания, в дадения ход по същество по адм. дело №763/2023г. по описа на АС-Русе, включително и в допълнителни писмени бележки/защита, К. М. се представлява вече от адв. Д. Н., АК-Русе. Той поддържа първоначално депозираната жалба. Основният довод и твърдение и в настоящото производство, включително и в акцента за събиране на допълнителни доказателства е свързан с доказване на наличието и основанието за извършените от С. Б., А. Б., Е. П., П. К. и А. А. банкови преводи, а именно връщане на получени от същите тези лица заеми, в които заемодател е К. М..

Претендират се направените по делото разноски по представен списък.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. в съдебна зала и в писмени бележки намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Претендира присъждане на разноски, на първо място по реда на чл.226, ал.3 от АПК в размер на 18 288. 66 лева и на следващо - за юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, за които представя и списък.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, и като съобрази резултатите от назначената по съдебния спор съдебно-счетоводна експертиза, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна съдът приема следното:

С обжалвания РА (л.22-56, том 1 от адм. преписка) е определен допълнителен данък по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за К. А. М. от гр. Бяла за годините : 2014 г., 2015 г., 2016г., 2017 г. и 2018 г. както следва :

1. За данъчен период 2014 г. : главница – 14 564. 51 лева и лихви – 8 495. 00 лева;

2. За данъчен период 2015 г. : главница – 8 925. 08 лева и лихви – 4 296. 93 лева;

3. За данъчен период 2016 г. : главница – 25 631. 94 лева и лихви – 9 740. 92 лева;

4. За данъчен период 2017 г. : главница – 22 580. 22 лева и лихви – 6 291. 60 лева;

5. За данъчен период 2018г. : главница – 10 050. 79 лева и лихви – 1 781. 37 лева

Приходната администрация, чрез своите РО е установила, че лицето К. А. М. има доходи с неустановен произход, налице били данни за укрити приходи или доходи, както и че получените приходи и доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период - обстоятелства, визирани в по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Сочат се такива от продажба на недвижимо имущество, от постъпления по банкови сметки, представляващи преводи от чужбина без доказан произход/източник на средствата, от постъпления от ДФЗ под формата на субсидии, от наеми на недвижими имоти. Б. установени и направени парични вноски в "Михайлови 2008" ЕООД без доказан произход на средствата. При наличие на гореизложените факти съобразявайки записаното в кодекса, те приемат, че основата за облагане с данък върху доходите на физическото лице за ревизираните периоди – 2014 г., 2015 г., 2016г., 2017 г. и 2018 г. следва да бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения ревизионен доклад РД № Р-03001820000688-092-001 от 29.12.2020г. (л.64-106 от том 1 на адм. преписка), неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице, документи, съставени по повод на настоящото ревизионно производство както и присъединени документи /доказателства/, съставени и приети по извършени допълнителни проверки с адресат същото лице. Сред тях са и документи, доказващи факти и обстоятелства, удостоверени по безспорен начин от извършени на М. предходни ревизии, за които са съставени Ревизионен акт № 1201757/25.06.2012г. за извършена ревизия на К. А. М. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2006г. - 31.12.2010г. и Ревизионен акт № Р- 03001815001436-091-001 от 29.07.2015г. по предходна проверка, документирана с Протокол №ПФ-03000814000122-073-01 от 09.03.2015г. за периода 01.01.2011г. - 31.12.2013г.

Информация за приобщените документи виждаме в описа на РД и в описа на РА (л.2 от РА), от предходна проверка, за която са съставени Протокол сер. АА №1455874 от 30.09.2020г., Протокол сер. АА №1455875 от 30.09.2020г. и Протокол №Р-03001820000688-ППД-002/17.12.2020г.

С Протокол обр. Кд 73 сер. АА №1455877/02.12.2020г. било извършено приобщаване в ревизионното производство и на следните документи : 1. Ревизионен акт №Р-03001815001436-091-001/29.07.2015г. и ревизионен доклад към него за извършена ревизия на К. А. М. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2011г. - 31.12.2013г.; 2. Ревизионен акт №1201757/25.06.2012г. за извършена ревизия на К. А. М. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2006г. - 31.12.2010г.; 3. Протокол №ПФ-03001814000122-073-01/09.03.2015г. за извършена проверка на К. А. М. за съпоставка на доходи, имущество и разходи за периода от 01.01.2011г. - 31.12.2013г.; 4. Приложения №11 към Декларациите по чл. 50 от ЗДДФЛ на К. М. за периода 2015г. - 2019г.(виж л.20 на РД).

Сред тях са и писмените обяснения на проверявания, ведно с предоставени пред ревизиращия екип 8 броя договори за безлихвен заем и разписки със следните лица : 1. С. Б., два броя договори, единият от 17.03.2009г. и другият от 10.03.2010г., съответно за получени суми в заем в размер на 60 000.00 евро, получена в брой от лицето при подписване на договора, който е със срок до 30.06.2016г. и 120 000.00 евро, получена в брой от лицето при подписване на договора, със срок до 30.12.2016г.; 2. А. Б., по отношение на която е налице разписка за дадени пари на заем от 18.12.2011г., подписана от Бонкова за сумата в размер на 5 000,.00 евро със срок на връщане - 31.12.2014г., получена в брой; 3. Е. П., по отношение на която също е налице разписка за дадени пари на заем от 18.12.2011г., подписана от Бонкова за сумата в размер на 5 000.00 евро със срок на връщане - 31.12.2012г., получена в брой; 4. Разписка за заем за послужване от 23.05.2010г., подписана от П. К. за получен заем в брой в размер на 13 000.00 лева, за срок от 5г.; 5. Разписка за дадени пари на заем от 10.09.2009г., подписана от С. А. М. за получен заем в брой в размер на 5 000.00 евро със срок на връщане - 5г.; 6. Договор за заем от 03.03.2008г. със С. С. - заемополучател - за сумата в размер на 63 000.00 лева, получена в брой от лицето при подписване на договора, който е със срок до 30.12.2014г.; 7. Договор за заем от 21.11.2009г. с лицето С. А. С. - заемополучател - за сумата в размер на 10 000.00 лева, получена в брой от лицето при подписване на договора без посочен срок.

В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, сред които и тези, които са страни по договорите за заем или подписали разписки, предприети били и действия за събиране и обезпечаване на доказателства.

Извършен бил пълен анализ на имущественото състояние на ревизираното лице досежно извършени разпоредителни сделки - покупки и продажби на недвижими имоти от К. М. и съпругата му М. М..

Б. установени движения по банковите сметки на К. М. през периода 2014г. - 2018г. и на М. М. през 2018г., представляващи получени валутни преводи от чужбина с посочено основание "връщане на заеми" общо в размер на 934 335. 68 лева.

РО установили и наредени валутни преводи към чужбина от М. и съпругата му в общ размер на 449 924. 42 лева.

Изготвен бил и анализ на доходите на К. М. за годините 2006-2013г., предвид извършените общо две за този период ревизии на М., приключили с влезли в сила Ревизионен акт № 1201757/25.06.2012г., касаещ проверка на доходите на К. М. за 2006-2010г. и Ревизионен акт № Р- 03001815001436-091-001/29.07.2015г., свързан с проверка на доходите на М. за периода 01.01.2011г. - 31.12.2013г. Видно от установеното по тези две предходни ревизии, е констатирано превишение на извършените плащания и разходи над постъпленията на М., както следва : за 2006г. - 6 251.29 лева; за 2007г. - 25 455.76 лева; за 2008г. - 28 018.78 лева; за 2009г. - 60 333.40 лева; за 2010г. - 21 493.27 лева. По втората ревизия констатациите са отново превишение на извършените плащания и разходи над постъпленията по години, както следва : за 2011г. - 38 889.93 лева; за 2012г. - 41 654.00 лева; за 2013г. - 14 180.00 лева. Констатирано било още, че К. М. не е подавал годишни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2006 г. - 2009 г., както и не декларирал обстоятелства за предоставени/получени заеми по реда на същия закон.

Извършен бил анализ и на внесените и възстановени допълнителни парични вноски в управляваното от К. М. дружество - "Михайлови 2008" ЕООД, по банкова сметка и на каса. Движенията на паричните суми са подробно описани в РА, на стр. 12-13.

Извършен бил и анализ на паричните средства в брой и по банковите сметки на К. М. както и анализ на началните и крайни салда във връзка с изготвяне на паричните потоци за проверявания период.

От РО е направен и подробен анализ по години на приходи и разходи, съобразно събраните в ревизионното производство доказателства.

Включително ревизиращият екип е анализирал по години и счетоводството на "Михайлови 2008" ЕООД, в частта за изплатени суми на физическото лице К. А. М., имащи характер на доходи. Направен е и анализ на счетоводството на "Михайлови 2008" ЕООД, в частта за внесени суми от физическото лице К. М., имащи характер на разходи за ФЛ. Съобразени са и разходите за комунални услуги по фактури от доставчици.

В приходната част на РА са включени всички доходи от продажба на недвижимо и движимо имущество на ревизираното лице, получени суми по банкови сметки от трети лица, както и получени доходи от наем на търговски обект - баничарница. В разходната част включили разходи за придобиване и ремонт на МПС, разходи за придобиване на недвижимо имущество, разходи за извършени допълнителни парични вноски в „Михайлови 2008” ЕООД, разходи за комунални услуги по фактури от доставчици, разходи за изплатени суми на трети лица, разходи за банкови такси.

С Уведомление №Р-03001820000688-113 - 001/21.05.2020г., с което ревизираното лице е уведомено, че при извършването на ревизията от РО са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7, поради което основата за облагане с данък по чл.35 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2018г. ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. Едновременно с това са му връчени Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-0300182000688-1387-001 21.05.2020 г. и Искане № Р- 03001820000688-040-002 21.05.2020 г., с което са изискани да представи декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всички ревизирани периоди.

След анализ на представените документи, органите по приходи приемат, че за проверените години, данъчен период 2014-2108г., за съответните години, К. М. дължи описаните в таблица 1 на РА суми.

К. А. М. е местно физическо лице на Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ. Той е с постоянен адрес гр. Бяла, ул. „Искър“ №1. Не е регистрирано за целите на ЗДДС. Същият е едноличен собственик, управител и представляващ "Михайлови 2008" ЕООД с ЕИК *********, считано от 31.10.2008 г.

Въз основа на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, както и присъединените документи от предходни проверки, относно К. А. М. от ревизиращия екип се констатирали данни за укрити приходи или доходи, както и че декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Обстоятелства, визирани в чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Период 01.01.2014г.-31.12.2014г. :

Ревизиращия екип е приел, че получените през 2014г. суми от продажба на недвижимо имущество, от постъпления по банкови сметки, представляващи преводи от чужбина без доказан произход/източник на средствата, от постъпления от ДФЗ под формата на субсидии, от наеми на недвижими имоти, от направени парични вноски в "Михайлови 2008" ЕООД без доказан произход на средствата следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ това са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията е, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. е определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

За периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. за К. А. М. (стр.25 от РА) е направен извод, след съпоставка между получените приходи и извършените разходи за обща сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, която е в размер на 145 645.07 лева и подлежи на облагане по реда на с.з. Съответно дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ при липсата на подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е в размер на 14 564.51 лева и съответните лихви в размер на 8 495.00 лева за периода от 01.05.2015г. до 27.01.2021г.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК е приложен установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, е определен размерът на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

Този извод на РО е след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2014г. и към 31.12.2014г., доходи от извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

В хода на ревизията бил направен подробен анализ на всички относими към ревизираното лице обстоятелства, касаещи ревизирания период 01.01.2014г. до 31.12.2014г., подробно описани и анализирани и в ревизионния доклад и в РА (стр.14-25 от РА).

При извършения сравнителен анализ за 2014г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2014г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените. Превишението е с 3 791.40 лева.

За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. ситуацията е идентична. Отново са налице същите изводи на ревизиращия екип досежно задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, които К. М. дължи.

За периода от 01.01.2015г. до 31.12.2015г. за К. А. М. (стр.34 от РА) е направен извод, след съпоставка между получените приходи и извършените разходи за обща сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, която е в размер на 89 250.82 лева, включваща 75 679.72 лева, сума от доходи от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на същия закон, и прибавената към нея сума от 13 571.10 лева, свързана с дължим на основание чл.33, ал.1 от ЗДДФЛ данък - доходи от прехвърляне на права и имущество.

Съответно дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определен в размер на 8 925.08 лева и съответните лихви в размер на 4 296.93 лева за периода от 01.05.2016г. до 27.01.2021г.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК е приложен установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, е определен размерът на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

Този извод е направен отново след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2015г. и към 31.12.2015г., доходи от извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2015г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2015г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените. Превишението е с 3 791.40 лева. Констатацията им отново както и за 2014г. била, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

Период 01.01.2016г.-31.12.2016г.

След обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2016г. и към 31.12.2016г., доходи от извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества, извършените покупко-продажби и т.н., РО достигат до същите изводи както за предходните два периода на 2014 и 2015г. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2016г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2016г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените/направените разходи с 4 3271.44 лева.

Относно превишението в размер на 4 3271.44 лева, според РО от страна на лицето не са налице годни доказателствени средства относно вид, характер и източник на паричните средства, претендирани като легален доход, необлагаем по смисъла на ЗДДФЛ, претендирайки от страна на ревизираното лице, че се касае за суми от върнати заеми, отпуснати от него на трети лица. Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията им отново както и за предните две ревизирани години била, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. следвало да бъде определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ и изложените констатации в ревизионния доклад и РА, формирали данъчна основа съгласно чл.122, ал.4 от ДОПК в размер на 256 319.40 лева, представляваща доходи от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон, тъй като са с недоказан произход. Определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, възлизащ на 25 631.94 лева, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви в размер на 9 740,92 лева за периода от 01.05.2017г. до 27.01.2021г.

Данъчен период от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. :

Ревизиращият екип е приел за този данъчен период следното - Ревизираното лице е предоставило парични средства на управляваното от него дружество "Михайлови 2008" ЕООД под формата на допълнителни парични вноски, които за 2017г. са общо в размер на 15 500.00 лева. Върнатите парични вноски на лицето пред 2017г. към ФЛ са общо в размер на 200 000.00 лева. Същите са отразени в счетоводството на дружеството. В частта за внесени суми от физическото лице К. М., тези вноски имат характер на разходи за ФЛ. Приели са още, че относно произхода на средствата, с които са направени вноските в "Михайлови 2008" ЕООД липсват допълнителни доказателства от РЛ, затова същите са отразени като извършен разход в паричния поток за 2017г., който е с отрицателно салдо – поради недостиг на парични средства. През този период К. М. е получил и парични средства по банков път от чужбина, като твърди за тях, че са суми, които заемателите връщат по отпуснати от него заеми. Получените валутни преводи от Нидерландия за тази година са в общ размер на 214 710,00 лева, които РО приема за суми с недоказан произход.

Мотивите му са идентични по всички получени преводи от чужбина за различните данъчни периоди, затова съдът ще ги коментира по-надолу.

Отделно от горното, РО установяват, че К. М. за отчетната 2017г. е получил финансиране по схеми и мерки, администрирани от ДФ "Земеделие". Съответно, предвид получените субсидии през 2017г. в размер на 1063.93 лева, той не е декларирал доходи по чл.29 от ЗДДФЛ в размер на 363.93 лева.

Изводът на РО е, че получените през 2017г. суми от продажба на недвижимо имущество, от постъпления по банкови сметки, представляващи преводи от чужбина без доказан произход/източник на средствата, от постъпления от ДФЗ под формата на субсидии, от наеми на недвижими имоти, от направени парични вноски в "Михайлови 2008" ЕООД без доказан произход на средствата следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ това са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Констатацията е, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО и за този данъчен период е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК. Съответно, основата за облагане с данък върху доходите по чл.48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. е определена по реда на чл. 122-124 от ДОПК.

За периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за К. А. М. (стр.50-51 от РА) е направен извод, след съпоставка между получените приходи и извършените разходи за обща сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ, която е в размер на 225 802. 23 лева и подлежи на облагане по реда на с.з. Съответно дължимия данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ при липсата на подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ е в размер на 22 580. 22 лева и съответните лихви в размер на 6 291. 60 лева за периода от 01.05.2018г. до 27.01.2021г.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК е приложен установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, е определен размерът на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

Този извод на РО е след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2017г. и към 31.12.2017г., доходи от извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

При извършения сравнителен анализ за 2017г., органът по приходите установил, че е налице несъответствие между направените разходи и получените от лицето доходи през 2017г., тъй като получените средства през годината били по-малко от изразходените. Превишението съгласно записаното в РА е с 11 092. 23 лева /Заб. Както ще видим от заключението на в.л. по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, тук е налице разминаване между установеното от РО и изчисленията на в.л./.

Данъчен период от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. :

Отново са налице същите изводи на ревизиращия екип досежно задълженията за данък по чл.48, ал.1 от ЗДФЛ, които К. М. дължи.

За периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. за К. А. М. (стр.60-61 от РА) е направен извод, след съпоставка между получените приходи и извършените разходи за обща данъчна основа за облагане в размер на 191 101.53 лева, съответно дължимия данък върху общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ е 19 110.15 лева. Тази данъчна основа те получили от следното : 1. Данъчна основа на недекларираните доходи от получени валутни преводи от чужбина с неустановен произход и недекларирани доходи от наем на недвижимо имущество - 100 507.92 лева; 2. Данъчна основа на декларираните доходи от друга стопанска дейност и от прехвърляне на права и имущество - 90 593.61 лева.

Предвид внесения на 20.08.2019г. данък в размер на 9059.36 лева, са приели, че от М. се дължи довнасяне в размер на 10 050.79 лева и лихви в размер на 1 781.37 лева за периода от 01.05.2018г. до 27.01.2021г.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК е приложен установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, е определен размерът на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

Този извод е направен отново след обстоен анализ на декларирани и получени доходи, относно налични и доказани парични средства към 01.01.2018г. и към 31.12.2018г., доходи от извънтрудови правоотношения на лицето, други получени доходи - заеми и други източници на средства, притежаваните от лицето банкови сметки и парични средства по тях, притежаваните недвижими имущества в страната, притежаваните от лицето движими имущества. Съобразени са и всички доказани и допустими и по закон разходи за издръжка - комунални услуги, плащания на туристически услуги и задгранични пътувания, разходи за платени суми по задължения към трети лица – заеми, лизинги, за застраховки, охрана и други, за плащания на данъци, осигурителни вноски, такси и мита, за ремонт и поддръжка на МПС, други разходи.

Констатацията на РО е отново същата както и за предходните години, че получените доходи на ревизираното лице не съответствали на имущественото и финансовото му състояние за проверявания период, поради което РО приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Приели, че същите следва да се третират като доходи от друг източник, а предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ са доходи, които не са необлагаеми, не са освободени от облагане по закон и подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

На основание чл.122, ал.2 от ДОПК приложили установения от приложимия закон размер на данъка /ставка 10% по ЗДДФЛ/, към определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа.

Съгласно нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.48, ал.1 и ал.8 от ЗДДФЛ, определили размер на дължимия данък за годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ведно със съответстващите по чл.1 от ЗЛДТДПДВ лихви върху дължимата сума.

За всичките проверени данъчни периоди 2014-2018г., изводите на РО досежно получени от РЛ валутни преводи през различните години по договори за безлихвени заеми и разписки са, че не е доказана възможността К. М. да предостави заеми в посочените размери, каквито се твърдят от М. и съответно лицата да ги върнат. Приемат, че не са налице доказателства за заемообразния произход на получените от чужбина валутни преводи по сметките на К. А. М. и съпругата му, поради което изводът им е, че същите са получени като доходи от други източници с неустановен произход и предвид чл. 35, т.6 и чл.36 от ЗДДФЛ подлежат на облагане в Република България по реда на чл.48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Така е издаден оспореният пред директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна Ревизионен акт № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г., с който на К. М. са определени задължения физическото лице за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за годините 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017г. и 2018 г. както следва : 1. За данъчен период 2014 г. : главница – 14 564. 51 лева и лихви – 8 495. 00 лева; 2. За данъчен период 2015 г. : главница – 8 925. 08 лева и лихви – 4 296. 93 лева; 3. За данъчен период 2016 г. : главница – 25 631. 94 лева и лихви – 9 740. 92 лева; 4. За данъчен период 2017 г. : главница – 22 580. 22 лева и лихви – 6 291. 60 лева; 5. За данъчен период 2018г. : главница – 10 050. 79 лева и лихви – 1 781. 37 лева.

Със своето Решение № 48/28.04.2021 г. горестоящият АО - директорът на Дирекция „ОДОП” Варна е потвърдил РА изцяло.

В проведеното съдебно производство, бяха събрани допълнително доказателства – писмени. Бяха представени поради невъзможността да бъде извършена указаната и с решението на ВАС съдебна поръчка декларации от лицата С. Б., А. Б., Е. П., П. К. и А. Х. (л.125 и сл. от делото). С тях те потвърждават, че са сключили договори за заем със заемодател К. М. на определена дата, за посочени и в декларациите суми. Съответно, тези суми са върнати на заемодателя М. чрез банкови преводи от чужбина в различни години, от 2014 до 2017г. По делото бе назначена съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на назначената и приета експертиза, страните нямаха възражения.

Задачите по експертизата и заключението също имат съществено значение за изясняване на повдигнатия правен спор. Видно от заключението на в.л. по така зададените му задачи (л.146 гръб) е, че за процесните и проверени от ревизиращия екип данъчни периоди действително се доказва по вариант 1 на заключението /получените банкови преводи са доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ/, че :

1. Дължимият данък за 2014г. е в размер на главница 14 944.00 лева /при главница по РА – 14 564. 51 лева /, т.е. в.л. е констатирало по-голяма данъчна основа за облагане за 2014г.;

2. Дължимият данък за 2015г. е в размер на главница 8 925.00 лева /същата главница по РА/;

3. Дължимият данък за 2016г. е в размер на главница 25 632.00 лева /същата главница по РА/;

4. Дължимият данък за 2017г. е в размер на главница 23 986.00 лева /при главница по РА – 22 580. 22 лева /, т.е. в.л. е констатирало по-голяма данъчна основа за облагане за 2017г.;

5. Дължимият данък за 2018г. е в размер на главница 10 023.00 лева /при главница по РА – 10 050. 79 лева /, т.е. в.л. е констатирало малко по-ниска данъчна основа за облагане за 2018г.

По вариант 2 от експертното заключение се формира данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ като се приема, че получените банкови преводи са „върнат заем“ и разбира се, данъчните основи за всички тези 2014-2018г. са по-ниски (л.167 и сл. от делото), съответно данъкът по ЗДДФЛ също.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 /след изрично оправомощаване за извършването на данъчната ревизия, видно от представената още по адм. дело 442/2021г. Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна / и в предвидената от закона форма. По компетентността на издателите на РА е налице произнасяне на съдебният състав, разгледал адм. дело 442/2021г. по описа на АС-Русе, чиито съдебен акт е минал и касационна проверка. Тя не се и спори.

В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите, противно на твърдяното още с жалбата до съда.

Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК.

Спорните въпроси, повдигнати още с жалбата срещу РА и проведените съдебни производства са няколко: 1. По процедурата за започване на ревизията - За липсата на основание за издаване на акта по реда на чл. 122 ДОПК и за осъществяване на производството по този начин, нито по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, нито по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК; 2. За противоречие на изводите на ревизиращия екип, съответно на горестоящия АО със събраните в хода на ревизията писмени доказателства и разпоредбите на ЗДДФЛ и ДОПК, като се счита за неоснователно становището, че М. бил получил доходи с неустановен източник.

Всъщност от отговора на т.2 така се очертава основния спорен момент, който всъщност се явява и в основата на крайния извод за законосъобразност или не на оспорения Ревизионен акт № № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. Той е свързан с отговор на въпроса :

Имал ли е възможност в годините преди извършване на ревизията – 2008г., 2009г., 2010г. К. М. да предостави заеми в установените съгласно РД и РА и посочени и от ревизираното лице размери на лицата С. Б., С. С., А. Б., Е. П., А. А., П. К. и С. М., съответно същите тези лица да върнат твърдените за предоставени към тях от К. М. заеми?

Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът счита, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

По вторият спорен въпрос : Какви се явяват доходите на К. М., получени по банков път именно в процесните ревизирани години-2014-2017г., с преводи от чужбина от лицата С. Б., С. С., А. Б., Е. П., А. А., П. К. и С. М. по негови твърдения като суми по дадени на същите тези лица заеми, съгласно представени още в ревизионното производство договори за заем и разписки за дадени в заем суми? Т.е. дали валутните преводи от чужбина следва да се отчетат като „върнат заем“ или като доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ като „доходи от други източници“?

Видно от констатираното и изложено както в РД, така и в РА а впоследствие и в Решение № 48/28.04.2021 г. на Директора на ОДОП Варна и не е спорно, че спрямо К. М. е издаден и влязъл в сила Ревизионен акт №1201757/25.06.2012г. за извършена ревизия на К. А. М. по ЗДДФЛ, касаеща периода 01.01.2006г. - 31.12.2010г. Съгласно заключението, направено с този РА, спрямо ф.л. К. М. са бил налице обстоятелства, доказващи по безспорен начин превишение на извършените плащания и разходи над постъпленията на ревизираното лице М. по години : за 2006г. - 6 251.29 лева; за 2007г. - 25 455.76 лева; за 2008г. - 28 018.78 лева; за 2009г. - 60 333.40 лева и за 2010г. - 21 493.27 лева.

Този РА не е оспорен и влязъл в сила. Той има обвързваща сила на установените с него данни за сумите, с които разполага К. М. за ревизирания период.

Следователно, правилни са изводите на ревизиращия екип по отношение на извършената последна такава ревизия на ф.л. М., че към 31.12.2008г., 31.12.2009г. и 31.12.2010г. не е разполагал със свободен паричен ресурс, който би могъл да предостави на описаните по-горе лица, и то в тези размери.

Няма как да се прави анализ на постъпилите от С. Б., С. С., А. Б., Е. П., А. А., П. К. и С. М. по сметката на К. М. суми - валутните преводи от чужбина, дали тези лица са имали или не възможността да преведат сумите в такъв размер. Преводите са факт, доказани са по безспорен начин. Да се анализира финансовото състояние на лицата, извършили валутните преводи от чужбина, дали то е допускало да сторят това или не, означава всъщност да им бъде извършена ревизия/проверка на доходите, което ревизиращия екип не е сторил.

Така или иначе, по-важният въпрос, на който получихме отговор е, че финансовото състояние на К. М. за времето, в което твърди и се опитва да докаже, че е предоставил заемите на тези лица, не е позволявало това да се случи в действителност.

Следователно, както правилно са приели и ревизиращия екип, издателите на РД и РА, както и горестоящият АО, Получените през 2014-2018г. валутни преводи от чужбина по банковата сметка на К. А. М. от гр. Бяла, се явяват доход по чл.35, т.6 ЗДДФЛ и като „доход от други източници“ следва да бъдат обложени с данък по реда на този закон.

По останалите доходи, получени за ревизираните години от К. М. – от извършени разпоредителни сделки - покупки и продажби на недвижими имоти от К. М. и съпругата му М. М.; от междубанкови преводи по сметките на ФЛ и съпругата му - от сметка на М. М.; от извършени разпоредителни сделки - покупки и продажби на движимо имущество – МПС, в сроковете, в които за тези сделки се дължи също данък по ЗДДФЛ; от вноски и тегления в "Михайлови 2008" ЕООД с ЕИК *********, на което дружество К. М. е едноличен собственик; от върнати по банков път на К. М. направени от него вноски в "Михайлови 2008" ЕООД; от получени суми по заеми от лица в България – върнат заем от ЗКПУ Бряст [населено място]; от субсидии от ДФЗ; от доходи от наем на търговски обект – баничарница, липсва формиран спор, не се твърди обратното и съдът приема за доказано установеното в РА досежно така установените задължения за данък по реда на ЗДДФЛ, дължим от К. М. и по отношение на тези недекларирани доходи.

Задълженията, които са установени по ЗДДФЛ за 1. За данъчен период 2014 г. : главница – 14 564. 51 лева и лихви – 8 495. 00 лева; 2. За данъчен период 2015 г. : главница – 8 925. 08 лева и лихви – 4 296. 93 лева; 3. За данъчен период 2016 г. : главница – 25 631. 94 лева и лихви – 9 740. 92 лева; 4. За данъчен период 2017 г. : главница – 22 580. 22 лева и лихви – 6 291. 60 лева; 5. За данъчен период 2018г. : главница – 10 050. 79 лева и лихви – 1 781. 37 лева, са такива и по заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и в съответствие с материалите по делото и събраните в административното и съдебно производства доказателства.

Това са и установените като такива задължения и след проведеното съдебно оспорване на Ревизионен акт № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. за тези данъчни периоди.

Единствено за 2018г. е налице внесен авансов данък от данъчно задълженото лице по чл. 43, ал. 6 и чл. 44, ал. 3 от ЗДДФЛ, затова и сумата, която се дължи за довнасяне е в по-малък размер.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, дължим от К. М..

При констатирано наличие на доход с неустановен произход / данни за укрити приходи или доходи ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията. Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли.

С оглед мотивите по-горе, остават изцяло неоснователни всички изложени още с жалбата, в съдебна зала, а в последствие и в допълнителни писмени бележки/защита до съда възражения, свързани с твърденията, че валутните преводи от чужбина са суми по дадени в предходните години от К. М. заеми на лицата, извършили преводите.

На основание чл. 161, ал. 1 и ал.3 от ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно.

Те са поискани по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК, а видно от представен списък на разноските, се претендират 9 144.33 лева. Минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес - главница в общ размер на 81 752.54 лева - и лихва за забава в размер на 30 605.82 лева или общо задължения 112 358. 36 лева, съгласно тази разпоредба е малко над претендираното. Следователно съдът присъжда поисканите разноски съгласно представения списък от гл. юрисконсулт З. Е. и посочен в списъка размер.

На основание чл.226, ал.3 от АПК, от ответника чрез гл. юрисконсулт З. Е. се претендират и разноски в размер на 18 288. 66 лева, за проведените предходни съдебни производства. Те са и доказани в този размер и следва да бъдат уважени.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд– град Русе, трети състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на К. А. М. от гр. Русе, чрез Д. Н., АК-Русе срещу Ревизионен акт № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г., потвърден с Решение № 48/28.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП.

Осъжда К. А. М. от гр. Бяла, [ЕГН] да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, Ц. Н. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 27 432.99 лева (Двадесет и седем хиляди, четиристотин тридесет и два лева и 99 ст.).

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.